Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Триизмерен печат
16 мар
2017
 
 

Адитивното производство и 3D печатът - области с огромен потенциал

1743 прочитания, 0 коментара

Констанца Кадънкова, Александър Главчев, Владимир Владков

Според McKinsey Global Institute до 2025 г. триизмерният печат може да има икономически ефект от $200 до 500 милиарда на година. Данните бяха оповестени на по време на националния форум "3D печатът - предвестникът на четвъртата индустриална революция". Второто издание на събитието се организира от ICT Media на 16 март. Конференцията се провежда в партньорство със SpaceCAD, TechnoLogica, Solidfill, B2N, 3dBGprint, Logicad. Освен презентационна част форумът предложи и специална демонстрационна зона, в която всички заинтересовани получиха възможност да наблюдават наживо машини за 3D принтиране и сканиране.

Кадър от залата, в която се проведе конференцията

Прочетете още: До 2020 г. пазарът за триизмерен печат ще достигне $21,2 млрд.

Цветан Стоянов, директор 3D решения и ръководител на CAD/CAM център ДиТра описа звеното като „сърцето на 3D решенията в ТехноЛогика“. Той отбеляза, че миналата година е „рестартирала“ партньорството си с Dassault Systèmes и софтуерната компания е станала риселър за 3D скенерите на водещия световен производител Creaform, както и че ДиТра от дълги години е представител на Dassault Systèmes, на Stratasys и на SoldWorks. Стоянов припомни и че двата гиганта - Dassault Systèmes и Stratasys са обявили сътрудничество по време на световното събитие Solidworks World 2017 през февруари. „В рамките на партньорството Dassault Systèmes разработва виртуална лаборатория за материали, която ще бъде от голяма полза за Stratasys. Функционалният генеративен дизайн, както и виртуалната лаборатория, се основават на SIMULIA, която е един от най-добрите продукти от високия клас иновации“, каза Стоянов. 

Велин Недялков, мениджър „Продажби“ в ТехноЛогика, направи премиера на най-новата серия 3D принтери на Stratasys. „ТехноЛогика е представител на Stratasys за България, Сърбия и Македония. Разполагаме със сертифицирани специалисти за поддръжка на машините. В България вече имаме 27 внедрени 3D принтера от средния и от високия клас на Stratasys, като само за миналата година имаме 2 нови дентални принтера. Доскоро денталните принтери бяха мит“, обясни Недялков.

Той показа новия принтер от серията Stratasys F123 – цялостно решение за 3D печат. Експертът ги описа като лесни за използване офис машини, които се отличават с точност, детайлност и повторяемост на резултата при сложна геометрия, голяма работна област, висока производителност и наличие на инженерни пластмаси и PLA опция, водоразтворим поддържащ материал. Серията включва 3 типа машини, които отговарят на нуждите на различни потребители. 

„Вече 20 г. подпомагаме фирми от сферата на машиностроенето, автомобилостроенето, стоките за бита да съкращават пътя от идеята до производството, да увеличават качеството и да намаляват брака“, сподели Кремена Драгнева, консултант “Маркетинг & продажби” в Спейскад (SpaceCAD) по време на презентация, озаглавена „3D Печатът: Ключова технология в Индустрия 4.0“.

Компанията си партнира със Siemens и предлага у нас PLM софтуера на немската компания. Според Драгнева, значението на тези продукти ще се увеличава занапред паралелно с цифровизацията на производствата, като част отт “4-ата индустриална революция“. Използването на 3D принтери все по-често излизат от сферата на прототипирането в посока изготвяне на крайни изделия – адитивното (материалодобавно) производство.

Спейскад доставя у нас продуктите на производителя на 3D принтери 3D Systems. Той предлага 9 технологии на печат, като 3 от тях са насочени към сферите, върху които е фокусирана родната компания. Затова основният акцент на презентацията бе поставен върху машините, позволяващи „отпечатване“ на изделия от метал.

По думите на Драгнева технологията позволява до 70% намаляване теглото на детайлите чрез оптимизация на топологията и използване на решетъчни структури. Това позволява спестяване на използвания материал, на практика чрез елиминиране на излишъците. Този начин на производство обаче не е за сметка на механичните свойства.

Друго предимство на триизмерния печат е възможността за директно прехвърляне на модела от екрана на компютъра, без пренастройване на на машините. Резултатът е по-бързо изплащане на техниката, особено ако става дума за сложни детайли. Освен в машиностроенето технологията се представя много добре и сферата на медицината – за изготвянето на импланти. Тя позволява създаване на зъбни протези за конкретния пациент. Интересно е да се отбележи, че в началото на година Спейскад произвежда и собствен принтер, работещ с метал. 

Комбиниране на 3D печат с други производствени методи бе основната тема в презентацията на Димо Димов, съосновател на фирма Солидфил (Solidfill). Компанията предлага услуги в областта на триизмерното сканиране и принтиране, както и производството на прототипи. По думите на Димов, фирмата има богат опит в области като леене в силиконови матрици, леене на силиконови части, шприцформи, бластформи, вакуумно формоване, леене със стопяеми модели, леене в пясъчни форми.

„Вакуумното леене е изключително подходящ метод за производството на пластмасови детайли“, сподели специалистът. При него първо се „принтира“ детайл чрез някоя от по-евтините технологии. В случай на нужда той се обработва допълнително, например чрез полиране, а след това на неговата база се изработва силиконов калъп. Последният се използва за изготвяне на кратки серии продукти от качествени материали – обикновено полиуретан. Границата на рентабилността на метода, според Димов е там, където производството чрез традиционните шприцформи излиза по-евтино. По негови думи вакуумното леене обикновено е подходящо за серии от 10 до 500 детайла.

Техниката позволява използване и на допълнителни вложки, като крайният продукт ще се състои от два материала – например твърда пластмаса и гума, метал с пластмаса и т.н. Тези вложки също могат да се изготвят на 3D принтер, ускорявайки целия процес в сравнение с традиционното фрезоване. Подходът спестява до една трета от средствата и времето.

На пазара има различни технологии и материали за адитивно производство – някои са по-подходящи за прототипиране, а други за масово изготвяне на продукти. Т.е. при избора на дадена машина бизнесът на практика често си задава въпроса дали дадената технология ще му свърши работа, покривайки всички негови нужди. При необходимост от комбиниране на различни подходи е по-удачно прибягване до услугите на специализирани доставчици, предлагащи изработване на прототипи по поръчка, какъвто е Солидфил. 

Успешни истории за използване на 3D принтери в различни сфери разказа на форума Теодора Тодорова, един от дизайнери на младата фирма B2N. Създадена през 2014 г. от двама души в София, 3 години по-късно тя има два офиса – в столицата и в Пловдив, а нейният екип наброява 8 души. Фирмата е официален представител за България и Балканите на компании за принтери, скенери, софтуер, консумативи и услуги като Formlabs (Германия); Mcor Technologies (Ирландия); Artec Group (Люксембург); Ultimaker (Холандия); MarkForged (САЩ); Zortrax (Полша); 3D Systems (САЩ); XYZ Printing (Тайланд); Sharebot (Италия); Fuel3D (Великобритания); SolidThinking (САЩ); ColorFabb (Холандия); ProtoPasta (САЩ); и др.

Сред успешните примери е габровският производител на подемно-транспортна техника Ингеборг-Демирева. Благодарение на триизмерния печат там намаляват зависимостта си от хора, инструменти и машини при преминаването от идея към прототип. Технологията позволява просто „отпечатване“ модели от екрана на компютъра, каза Тодорова.

Друг пример е дизайнерското студио VOOOD, където 3D принтерът позволява бързо изготвяне не само на множество работни прототипи, но и на готови продукти. На екрана бяха показани „отпечатани“ осветителни тела.

Една от най-интересните дейности за компанията през последните месеци участието на B2N в състезание на холандския производител на 3D принтери Ultimaker. От общо 50-те победители в него, 24 са от региона на Балканите. Предизвикателството бе насочено към преподаватели, които искат да направят със своите ученици проект и да разкажат за него на Ultimaker. Предложението трябваше да е съвместимо с учебната програма и да е подходящо за екипна работа.

Четири от избраните проекти са от България: Университет по архитектура, строителство и геодезия; Математическата гимназия “Д-р Петър Берон”; Пловдивски университет “П. Хилендарски” и основното училище „Св. Св. Кирил и Методий” в с. Мирково. Те получиха 3D принтери Ultimaker 3 или Ultimaker 2+ за своето учебно заведение, обучение в работата с машината от местния представител на компанията, както и консумативи за период от една година.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ТОП100 НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ КОМПАНИИ


Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Стандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOMСтандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOM

Разговор с Росен Тончев, новият директор на дирекция „Информационни технологии“ на телекомуникационния оператор.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас