Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Триизмерен печат
16 мар
2017
 
 

До 2020 г. пазарът за триизмерен печат ще достигне $21,2 млрд.

Над 60 проекта за адитивно производство са финансирани по Седма рамкова програма със 160 милиона евро европейско финансиране.

5500 прочитания, 0 коментара

Констанца Кадънкова

През 2014 г. индустрията, свързана с триизмерен печат (3D printing) e нараснала с 34,9% - най-големият ръст за изминалите 17 години. През 2016 г. пазарът на триизмерния печат се е повишил с $1 милиард, достигайки $5,2 милиарда. През 2020 г. по данни от доклада Wohlers report 2016 се очаква пазарът на 3D printing да достигне $21,2 милиарда.

Данните съобщи д-р Паула Кейпо от Европейска технологична платформа за адитивно производство и представител на отдел „Индустриални технологии“ към ГД „Развитие и иновации“ на Европейската комисия по време на националния форум "3D печатът - предвестникът на четвъртата индустриална революция". Второто издание на събитието се организира от ICT Media на 16 март. Конференцията се провежда в партньорство със SpaceCAD, TechnoLogica, Solidfill, B2N, 3dBGprint, Logicad. Освен презентационна част форумът предложи и специална демонстрационна зона, в която всички заинтересовани получиха възможност да наблюдават наживо машини за 3D принтиране и сканиране.

Прочетете още: Вече се продават почти ½ млн. 3D принтери годишно

Д-р Паула Кейпо

През 2016 г. адитивното производство (aditive manufacturing, AM) достига „платото“ на своята производителност, а на негово място набира сила четириизмерният печат (4D printing) като двигател на иновациите, сочи доклад на Gartner от юли 2016 г. Триизмерният печат ще се запази като постоянна тенденция, като според McKinsey Global Institute до 2025 г. триизмерният печат може да има икономически ефект от $200 до 500 милиарда на година.

ЕК е припознала адитивното производство като индустрия със сериозен потенциал.

Над 60 проекта за адитивно производство са били финансирани по Седма рамкова програма 2007-2013 със 160 милиона евро европейско финансиране и общ бюджет от 225 милиона евро. По рамковата програма за научни изследвания и иновации на „Хоризонт 2020“ поне 27 проекта в областта на адитивното производство са пуснати в периода 2014-2016 г., финансирани с над 113 милиона евро от ЕС фондове.

 Адитивното производство е област с огромен потенциал за индустриализация и дигитализация на европейско и национално ниво. То може да отвори възможност за създаване на нови производства и за икономически подем на България, изтъкна д-р Паула Кейпо. Тя даде примери за успешни проекти в рамките на ЕС: бионично производство на протези – проектът Symbionica, за производство на модули за изграждане на къщи – проект Hybrid INDustrial CONstruction (HYNDCON), за създаване на компоненти и материали за авиационната индустрия – проект Bionic Aircraft.

„Има много държави членки на ЕС, които работят с технологии в областта на адитивното производство и се опитват да ги разработват и развиват. Проблемът е, че работата ни е много разпокъсана. На общоевропейско ниво ни трябва обща стратегия, която да ни води в ясна посока и да ни показва начини за пълноценно сътрудничество, без дублиране на дейности в отделните държави. Фокусът на проекта AM-Motion на ЕК е поставен именно върху това“, посочи д-р Паула Кейпо.

„Изправени сме пред предизвикателството на трансформацията и индустрията трябва да бъде подготвена за дигитализацията, която включва роботика, добавена и разширена реалност и, разбира се, адитивно производство. В бъдеще ще имаме свързани фабрики, които ще обменят данни, взаимодействие между хора и роботи, всички използвани програми и технологии ще водят до по-висока ефективност. Говорим за революция в производството. Киберсигурността също е на дневен ред в този контекст“, каза д-р Кейпо.

Тя представи 5 основни области на действие по посока на дигитализацията на европейската индустрия: достъп до най-новите технологии; партньорство за лидерство в дигиталните вериги за добавена стойност и платформи; стандартизация; интелигентна регулация за интелигентната индустрия; и подготовка на човешкия капитал за дигиталната промяна.

Д-р Кейпо акцентира върху нетехнологичните бариери пред адитивното производство – стандартизацията, новите регулации, включително в сферата на интелектуалната собственост и авторските права. Нужно е създаването на нови образователни програми, които да отговарят на изискванията на индустрията, подчерта тя.

Проф. д-р инж. Георги Тодоров, ТУ-София

„Четвъртата индустриална революция не е нещо, 

което предстои, или нещо, за което само се говори, тя е на ход и онези от компаниите, които съумеят да се включат в модерните технологии, ще имат предимство. Ние в ТУ-София, отговаряйки на потребностите на бъдещата индустрия, сме стартирали нова бакалавърска програма – „Дигитални индустриални технологии“, заяви проф. д-р инж. Георги Тодоров, ръководител Научноизследователска лаборатория „CAD/CAM/CAE в индустрията“ в Техническия университет – София.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ТОП100 НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ КОМПАНИИ

Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Стандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOMСтандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOM

Разговор с Росен Тончев, новият директор на дирекция „Информационни технологии“ на телекомуникационния оператор.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас