Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Инфраструктурно управление
21 ное
2016
 
 

БАККО 2016: Портал ще обединява данните за кабелните мрежи в общините

Инициативата е записана в новия проектозакон, който е гласуван на първо четене в парламента.

3606 прочитания, 0 коментара

Владимир Владков

Единен портал за телекомуникационните мрежи и физическа инфраструктура в общините ще предоставя всички правилата за изграждане на инфраструктура и разполагане на електронни съобщителни мрежи в отделните общини. Чрез т.нар. Единна информационна точка (ЕИТ) той ще изпълнява и ролята на регистър за операторите, които са разположили кабели въз основа на подадено уведомление до портала и съответната община. „Така ще бъде сложен край на анонимното поставяне на кабели и ще има яснота кой е инвеститорът или операторът“, това заяви Валери Борисов, зам.-министър на транспорта, ИТ и съобщенията, на годишната конференция на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО).

Прочетете още: 36 кабелни оператори се обединиха в новa асоциация - БАККО

За да стартира този портал, общините трябва да подават минимална информация в Министерството на транспорта, ИТ и съобщенията за съществуващата инфраструктура, както и за предстоящото изграждане на нови обекти и трасета. Единната информационна точка ще осигурява данни за текущи и планирани действия, включително общините ще бъдат задължени в едномесечен срок да качват информация за влезли в сила заповеди за одобрени подробни устройствени планове. При планирани от местните администрации общински пътища те могат да изпратят през портала покани за съвместна инвестиция към топлофикационни, ВиК, електроснабдителни и телекомуникационни оператори, така че да споделят капиталовите разходи.

Порталът и ЕИТ са включени в новия Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ), изготвени от голяма работна група, в която са участвали представителите на МТИТС, други държани ведомства, телекомуникационни оператори , електропреносни дружества и други заинтересувани страни. Законопроектът е гласувани на първо четене в парламента, но всички участници се надяват той да бъде приет окончателно и без промяна от настоящото Народно събрание.

„За една година постигнахме много, с ЕРП стигнахме до взаимно разбирателство.

Единната информационна точка, споделеното използване на инфраструктурите, разполагането на нови мрежи в съществуващи трасета без да се иска разрешение за строеж, са важни постижения, които ще облекчат изграждането на широколентови мрежи от ново поколение“, допълни Жанет Захариева, главен съветник „Регулации“ във Виваком. Законът предвижда премахване на оператори, чието оборудване не е поставено според правилата в съществуваща инфраструктура, но се предвижда по-дълга процедура, която премахва елемента на самоуправство, каза още тя. Предстои обаче договарянето на конкретни условия, цени, начини на разполагане.

„В проектозакона има напредничави разпоредби – как се договаря достъпът между два равноправни сектора - ЕРП и телеком оператори. Те успяха да постигнат взаимно приемливи решения. За министерството темата също е нова, но при наличие на желание от всички страни нещата се случват. Водещо е доброволното начало, а с този законопроект се научихме да правим компромиси“, добави Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения“ в МТИТС.

"ШЛ свързаност е в основата на бъдещата е-индустрия, е-управление, умни градове и коли, добави Галя Маринова, председател на УС на БАККО. Промени се не само начинът на свързване, а и идеологията на ползване на медийните и комуникационни услуги. Именно затова през последните години ШЛ свързаност влезе в дневния ред и на националните правителства, и на ЕК“, добави тя.

„Целият ИКТ сектор, и администрацията, и КРС мислим в една посока и определяме изграждането на ШЛ мрежи като приоритет. Но остава голяма празнина между потребителите в големите градове и малките населени места. В България изградените ШЛ мрежи са на много високо технологично ниво, но те се намират основно в големите градове, а това засилва цифровото неравенство между градски и извънградски райони. България е на 27 място в ЕС по проникване на ШЛ сред населението, а в същото време е на първо място по използване на интернет за видео разговори и на 7 място за социалните мрежи. И въпреки това 35% от българите никога не са ползвали интернет“, коментира Цветелина Севлиевска, директор на дирекция „Техническо регулиране и е-подпис“ в КРС.

По данни на КРС полoвината потребитeли на ШЛ интернет у нас се възползват от скорост към клиента между 30 и 100 Mbps, а към края на 2015 г. над 100 000 потребители ползват интернет с над 100 Mbps, каза зам.-министър Валери Борисов, който посочи новата инициатива на ЕС, наречена WiFi4EU, за свръхбърз Интернет достъп със скорост до 30 Mbps. Инициативата ще се финансира по Механизма за свързване на Европа с общ бюджет 20 млн. евро. МТИТС ще даде указания за всички проекти на български общини в тази област, като за всеки отделен проект ще се отпускат до 20 000 евро, заяви Борисов. Проектите трябва да са насочени към сигуряване на свръхбърз интернет на места, на които се събират много хора като гари, стадиони, училища, болници, администрации. “В Златоград с финансовата подкрепа на ITU осигурихме такъв безплатен интернет в центъра на града. Една година по-късно ЕК стартира тази инициатива, каза Борисов. - Технологиите се развиват по-бързо от нашите планове. Длъжни сме да заложим обаче ясни правила за развитие. Зависи от предприемачите и тяхната инициативност да стартират своите проекти и да създадат гръбнака на цифровата икономика.“

Георги Лазов, зам.-изпълнителен директор на Телекабел, обаче смята, че предстои доста работа след приемане на закона, включително наредбите, визирани в закона, както и

по-активното включване на общините в процеса.

„Основните проблеми при фиксираните мрежи е неразбирането и липса на капацитет в малките общини, където и сегашните срокове масово не се спазват. Мерките за санкции за спазване не са достатъчно ефективни. Ако ЕИТ не заработи навреме, законът губи смисъл“, каза той.

Методиката за определяне на цените за съвместно използване на енергийни и телеком инфраструктури трябва да е разходо-ориентирана и да предвижда възможност за бърз процес по достигане на договорни отношения. „Важна е и наредбата за проектиране, монтаж и пускане в експлоатация на е-съобщителни мрежи . Сивата икономика е налична, има редица „ничии мрежи“. Но предложените промени в ЗУТ не взимат предвид становищата на сектора, а промените в закона не допринасят за облекчаване на режима на изграждане на е-съобщителни мрежи“, допълни Лазов.

„За да заработи ЕИТ, в МТИТС започнахме подготвителни работи, каза Калина Димитрова. - Предвидени са са средства по ОП „Добро управление“ в размер на около 2 млн. лв. за изграждане на ЕИТ. Тя ще съдържа онлайн регистър, включващ всички бази данни с уведомления, които операторите ще предоставят на общините при разполагане на кабел по регистрационен уведомителен режим, както и покани за съвместно ползване и изграждане на физическа инфраструктура. Наш ангажимент е да подредим портала така, че всичко да се намира лесно, а не просто информацията да се събрана на едно място. Планираме и указания какво се прави в някои точно определени ситуации. Системата ще е ГИС базирана, като Агенцията по кадастър разполага с подложка. Някои общини вече предоставиха информацията, с която разполагат в електронен формат за всякаква инфраструктура (газ, ВиК, телекомуникационна среда). Но други общини разполагат с подобна информация само на хартия и искат ние да я дигитализираме, а такива средства не са предвидени“, допълни Калина Димитрова.

Не така стоят нещата при мобилните мрежи.

Регулаторната рамка все още е тежка и тромава и мобилните оператори искат законодателните норми да са много по-облекчени при подмяна или надграждане на съществуващите базови станции. „Мобилните ШЛ мрежи са едни от най-бързите и лесни начини за преодоляване на цифровото разделение“, допълни Захариева.

Ирина Василевска, главен директор „Корпоративна политика и правни отношения“ в Теленор България, коментира, че в областта на мобилните мрежи и разрешителни режими за тях нещата изглеждат много зле. „В момента за да пусне базова станция в работен режим Теленор трябва да инвестира X бюджет и между 10 и 16 месеца за преминаване през всички разрешителни процедури. Това е несериозно“, каза тя.

„Всички дейности са приравнени – строеж, монтаж и подмяна. Ако само се подменя оборудване, не би трябвало да не се минава през процедура за строеж. Предлагаме лицензиран инженер конструктор да даде компетентно професионално становище дали съответното оборудване ще окаже конструктивно въздействие върху съществуващия строеж и при положителна оценка да се премине към регистрационен режим. Всъщност става дума за подмяна на антени, шкафове, които нямат нищо общо със строителство. А в момента всички тези дейности подлежат на контрол като за мол, магистрала или 8-етажна жилищна сграда. При този строителен режим въвеждането на всяка нова технология (4G, 5G) ще минава през тези сложни процедури (средно по 18 месеца за всеки етап), така че можете да си представите колко време ще отнеме подмяната на всички около 2500 базови станции на мобилен оператор“, допълни Василевска.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас