Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Тематично приложение
бр. 38, 2016

17 окт
2016
 
 

Проф. д. н. Руси Маринов: България не е развита в достатъчна степен по отношение на управление и трансфер на знание

2888 прочитания, 0 коментара
Страница 1 от 2

Основните изследвателски интереси на проф. д. н. Руси Маринов са в областта на кризисен мениджмънт, рискови комуникации, стратегически комуникации, интерактивни и смарт технологии. Има допълнителни изследователски интереси в областта на нови медии и интернет платформи, трансфер на знание, стратегии, както и възможности за експертиза в областта на кризисен мениджмънт и трансфер на знание.

Преподавателските му интереси са съсредоточени в областта на управление на знание и комуникации, информационни науки и модели за решаване на проблеми и др.

От 2015 г. проф. Маринов е доктор на науките в научно направление „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ в Нов български университет. От 1996 г. е доктор по социология от СУ „Св. Климент Охридски“, ВАК. Висшето си образование по специалност „Журналистика“ завършва през 1993 г. в СУ „Св. Климент Охридски“.

Членува в International Associations of Business communicators (IABC), European communication research and education associations (ECREA), Съюз на учените в България.

  • В днешно време вече говорим за огромни масиви от неструктурирана информация (Big Data), които човечеството генерира и натрупва ежесекундно и които изискват мощни компютри и софтуер за съхранението, обработването, извличането и анализирането на съответната информация. В контекста на динамичното и информационно наситено съвремие, в което живеем, какво означава терминът „Трансфер и управление на знанията “, какви процеси включва и каква е корелацията на тази материя с напредъка и развитието на организацията? По какъв начин се промениха значението и смисълът на това понятие с навлизането на информационните и комуникационни технологии в ежедневието на хората от 21-ви век?

В съвременния свят съчетаването на информационния домейн, домейна от знание с новите информационно-комуникационни технологии и отворения тип иновация са гаранция за развитие, успех и конкурентоспособност на бизнеса, публичните институции и администрацията. Днес работната среда е много по-комплексна, в сравнение с 20 век, в резултат на увеличения брой субективни единици знание, на които трябва да обръща внимание ежедневно всеки служител, специалист и мениджър. Експертите, занимаващи се с обработка на знание е необходимо да отделят повече време за мислене и разработване на нови идеи, отколкото да анализират входящи данни и информация. Методиката за управление на знание се опитва да даде отговор на предизвикателствата, свързани с управление на комплексната претоварена с информация среда. Напоследък, често пъти тази технология се категоризира като наука за комплексността.

КМ (Knowledge management) още работи с неясно структурирано знание като тук е валиден принципа „ние можем да не знаем, че това не знаем“ или „възможно е да не знаем, какво трябва да бъде знанието, свързано с конкретна ситуация“. В момента вниманието на водещи компании, свързани с управление на знанието се концентрира в направления като: глобализация; формиране на целеви и компактни организации, изискванията са работната среда да стане по-умна или още наречена „смарт“; придобиване на технологично предимство, като се разчита на информационните и когнитивни технологии, които осигуряват създаване както на мрежи от съмишленици, така и променят очакванията към организацията, която трябва да бъде непрекъснато онлайн, времето вече се измерва в минути, а не в седмици.

Автори, които развиват собствени теории и модели, свързани с мениджмънт на знанието са: Питър Дракър, Питър Сенж, Икуиро Нонака, Хиротака Такеши, Томас Стюарт, Карл Уиг, Томас Дейвенпорт. Ключови дати, свързани с развитието на трансфера на знание - през 1986 г. д-р Карл Уиг формулира концепцията за мениджмънт на знание на равнище ООН. През 1989 г. се появяват първите консултантски фирми за КМ проекти. През 1991 г. е публикувана първата статия за управление на знание от Нонака и Такеши. През 1993 г. Карл Уиг издава първата книга за управление на знание. През 1994 г. се формира международна мрежа за управление на знанието (KM network) и се организира първата конференция по темата. 2000-През 2003 г. се откриват курсове и учебни програми по управление на знанието във водещи университети.

Значението на знанието за съвременните организации се изразява в следното: бързо решаване на бизнес проблеми; подпомагане реализирането на стратегии; подобряване на процеса по внедряване на знание в нови продукти и услуги; организацията да се справя по-добре с конкуренцията; съхраняване на организационното знание и памет. В момента четири основни процеса определят успеха в сферата на управление на знанието, като се вземат предвид постиженията в технологиите: изготвяне на детайлна карта на знанието в компанията, където се дефинират потребности и пропуски в тази сфера; провеждане на оценка на състоянието на ИТ като условие за бъдещи инвестиции в КМ платформите; стандартизиране на процеса по управление на потока от знание; интегриране на инструментите по КМ в цялостната ИТ стратегия. Всички тези тенденции и очаквания би трябвало по някакъв начин да се приложат в българската бизнес и административна практика, като целта е именно чрез знанието и специално подготвени мениджъри в тази сфера да придобием някакъв тип технологично предимство или да се развият иновативни проекти в страната.

  • Как се позиционира България на европейската и световната карта по отношение на припознаване и въвеждане на политики и практики за трансфер и управление на знанията?

Наблюденията от европейски, експертни институти по отношение на управление и трансфер на знание в България показват, че тази област е неразвита в достатъчна степен. Нещо повече - страната ни не фигурира в европейската база данни (например включени са страни като Белгия, Гърция, Чехия, Полша, Словакия и други, но без Румъния и България). Съществуват няколко важни фактора, които влияят на свободния поток от знание и съхранението му: технологични елементи от типа на специализирани портали, Интернет средства за колективна работа; дизайн на търсещи знание машини; усвоени уроци от използване на системата по КМ; засилване ролята на мениджърите по управление на знание; формиране на лидери на общности, анализиращи знанието в организацията; авторите на знание; създаване на активи от знание; усъвършенстване на управленски елементи в посока иновация и конкурентоспособност в рамките на Европа. През 2014 г. експертната група по иновации и трансфер на знание към Европейската комисия разработва концепция за ролята на знанието в рамките на ЕС. В случая основните акценти са: нова политика за отворен тип иновация, която предполага ключовите групи в ЕС да бъдат в по-голяма степен ориентирани към технологиите, ефективна мрежова дейност, по-тясно сътрудничество, по-бързо възприемане на идеи отвън-създаване на способности за изграждане на смарт схеми за инвестиции и сътрудничество; необходимо е да се инвестира повече в образование, изследвания, иновации и по този начин да се стимулира трансфера на знание. Трансферът на знание е концепция използвана, за да се опише по-точно потока от знание между изследователски организации, включително университети, публични институти и бизнеса с основна цел формиране на социално икономическо въздействие по пътя на използване на базата данни от публични изследвания. Знанието се интерпретира като стратегически ресурс за трансфер и приложение на резултати от базови изследвания и интегрирането им в продукти и услуги. Конкурентоспособността зависи както от локалния контекст, така и от въздействието на други фактори от типа на глобализация, растежа на транснационалните корпорации, информационния и комуникационен напредък в технологиите, възникване на нови е-бизнеси, появата на „големи данни“, 3D технологии. Тези сили налагат и нови изисквания към бизнеса и институциите. Акцентът в ЕС е създаване и изграждане на офиси за трансфер на знание, наречени КТО и включване на различни играчи, с цел създаване на механизми за участие на представителите на бизнеса, социалните институции, министерства и граждани. Препоръчва се тези структури да бъдат включени в индикаторите за измерване на успеха и прогреса в институциите. Системата по управление на знание още включва някои от следните компоненти: фирмени портали, карти на знанието, платформи за е-обучение; Интранет сайтове, база данни; средства за търсене на информация, системи за управление на документи; комуникационна система, система за визуализиране на данни; складове за съхранение на знание. Това са други показатели, по които може да се анализира една бизнес структура, до каква степен използва технологията свързана с управление на знание.

1 2
НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят
Димитрина Апостолова, регионален мениджър Корпоративни продажби – Бургас, във Виваком:

Димитрина Апостолова, регионален мениджър Корпоративни продажби – Бургас, във Виваком:

Телекомуникациите са двигател за развитие на умните градове
Цифров офис от ново поколение:

Цифров офис от ново поколение:

Как да постигнем свободно движение на информация и автоматизиране на процеси?
Емил Китанов, Старши консултант, Елит Софтуер:

Емил Китанов, Старши консултант, Елит Софтуер:

Някои детайли за Business Intelligence функциите на модерните ERP системи

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Предимствата на облачните ИТ услуги са достъпни за всеки бизнесПредимствата на облачните ИТ услуги са достъпни за всеки бизнес

Добромир Тодоров е главен директор „Облачни услуги“ на HeleCloud. Той е бил съосновател и е управлявал множество стартъпи в сферата на технологичните и финансови услуги. С опит в архитектурните решения, сигурността и инженеринг на...

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас