Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Тематично приложение
бр. 38, 2016

17 окт
2016
 
 

Проф. д. н. Руси Маринов: България не е развита в достатъчна степен по отношение на управление и трансфер на знание

4789 прочитания, 0 коментара
Страница 1 от 2

Основните изследвателски интереси на проф. д. н. Руси Маринов са в областта на кризисен мениджмънт, рискови комуникации, стратегически комуникации, интерактивни и смарт технологии. Има допълнителни изследователски интереси в областта на нови медии и интернет платформи, трансфер на знание, стратегии, както и възможности за експертиза в областта на кризисен мениджмънт и трансфер на знание.

Преподавателските му интереси са съсредоточени в областта на управление на знание и комуникации, информационни науки и модели за решаване на проблеми и др.

От 2015 г. проф. Маринов е доктор на науките в научно направление „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ в Нов български университет. От 1996 г. е доктор по социология от СУ „Св. Климент Охридски“, ВАК. Висшето си образование по специалност „Журналистика“ завършва през 1993 г. в СУ „Св. Климент Охридски“.

Членува в International Associations of Business communicators (IABC), European communication research and education associations (ECREA), Съюз на учените в България.

  • В днешно време вече говорим за огромни масиви от неструктурирана информация (Big Data), които човечеството генерира и натрупва ежесекундно и които изискват мощни компютри и софтуер за съхранението, обработването, извличането и анализирането на съответната информация. В контекста на динамичното и информационно наситено съвремие, в което живеем, какво означава терминът „Трансфер и управление на знанията “, какви процеси включва и каква е корелацията на тази материя с напредъка и развитието на организацията? По какъв начин се промениха значението и смисълът на това понятие с навлизането на информационните и комуникационни технологии в ежедневието на хората от 21-ви век?

В съвременния свят съчетаването на информационния домейн, домейна от знание с новите информационно-комуникационни технологии и отворения тип иновация са гаранция за развитие, успех и конкурентоспособност на бизнеса, публичните институции и администрацията. Днес работната среда е много по-комплексна, в сравнение с 20 век, в резултат на увеличения брой субективни единици знание, на които трябва да обръща внимание ежедневно всеки служител, специалист и мениджър. Експертите, занимаващи се с обработка на знание е необходимо да отделят повече време за мислене и разработване на нови идеи, отколкото да анализират входящи данни и информация. Методиката за управление на знание се опитва да даде отговор на предизвикателствата, свързани с управление на комплексната претоварена с информация среда. Напоследък, често пъти тази технология се категоризира като наука за комплексността.

КМ (Knowledge management) още работи с неясно структурирано знание като тук е валиден принципа „ние можем да не знаем, че това не знаем“ или „възможно е да не знаем, какво трябва да бъде знанието, свързано с конкретна ситуация“. В момента вниманието на водещи компании, свързани с управление на знанието се концентрира в направления като: глобализация; формиране на целеви и компактни организации, изискванията са работната среда да стане по-умна или още наречена „смарт“; придобиване на технологично предимство, като се разчита на информационните и когнитивни технологии, които осигуряват създаване както на мрежи от съмишленици, така и променят очакванията към организацията, която трябва да бъде непрекъснато онлайн, времето вече се измерва в минути, а не в седмици.

Автори, които развиват собствени теории и модели, свързани с мениджмънт на знанието са: Питър Дракър, Питър Сенж, Икуиро Нонака, Хиротака Такеши, Томас Стюарт, Карл Уиг, Томас Дейвенпорт. Ключови дати, свързани с развитието на трансфера на знание - през 1986 г. д-р Карл Уиг формулира концепцията за мениджмънт на знание на равнище ООН. През 1989 г. се появяват първите консултантски фирми за КМ проекти. През 1991 г. е публикувана първата статия за управление на знание от Нонака и Такеши. През 1993 г. Карл Уиг издава първата книга за управление на знание. През 1994 г. се формира международна мрежа за управление на знанието (KM network) и се организира първата конференция по темата. 2000-През 2003 г. се откриват курсове и учебни програми по управление на знанието във водещи университети.

Значението на знанието за съвременните организации се изразява в следното: бързо решаване на бизнес проблеми; подпомагане реализирането на стратегии; подобряване на процеса по внедряване на знание в нови продукти и услуги; организацията да се справя по-добре с конкуренцията; съхраняване на организационното знание и памет. В момента четири основни процеса определят успеха в сферата на управление на знанието, като се вземат предвид постиженията в технологиите: изготвяне на детайлна карта на знанието в компанията, където се дефинират потребности и пропуски в тази сфера; провеждане на оценка на състоянието на ИТ като условие за бъдещи инвестиции в КМ платформите; стандартизиране на процеса по управление на потока от знание; интегриране на инструментите по КМ в цялостната ИТ стратегия. Всички тези тенденции и очаквания би трябвало по някакъв начин да се приложат в българската бизнес и административна практика, като целта е именно чрез знанието и специално подготвени мениджъри в тази сфера да придобием някакъв тип технологично предимство или да се развият иновативни проекти в страната.

  • Как се позиционира България на европейската и световната карта по отношение на припознаване и въвеждане на политики и практики за трансфер и управление на знанията?

Наблюденията от европейски, експертни институти по отношение на управление и трансфер на знание в България показват, че тази област е неразвита в достатъчна степен. Нещо повече - страната ни не фигурира в европейската база данни (например включени са страни като Белгия, Гърция, Чехия, Полша, Словакия и други, но без Румъния и България). Съществуват няколко важни фактора, които влияят на свободния поток от знание и съхранението му: технологични елементи от типа на специализирани портали, Интернет средства за колективна работа; дизайн на търсещи знание машини; усвоени уроци от използване на системата по КМ; засилване ролята на мениджърите по управление на знание; формиране на лидери на общности, анализиращи знанието в организацията; авторите на знание; създаване на активи от знание; усъвършенстване на управленски елементи в посока иновация и конкурентоспособност в рамките на Европа. През 2014 г. експертната група по иновации и трансфер на знание към Европейската комисия разработва концепция за ролята на знанието в рамките на ЕС. В случая основните акценти са: нова политика за отворен тип иновация, която предполага ключовите групи в ЕС да бъдат в по-голяма степен ориентирани към технологиите, ефективна мрежова дейност, по-тясно сътрудничество, по-бързо възприемане на идеи отвън-създаване на способности за изграждане на смарт схеми за инвестиции и сътрудничество; необходимо е да се инвестира повече в образование, изследвания, иновации и по този начин да се стимулира трансфера на знание. Трансферът на знание е концепция използвана, за да се опише по-точно потока от знание между изследователски организации, включително университети, публични институти и бизнеса с основна цел формиране на социално икономическо въздействие по пътя на използване на базата данни от публични изследвания. Знанието се интерпретира като стратегически ресурс за трансфер и приложение на резултати от базови изследвания и интегрирането им в продукти и услуги. Конкурентоспособността зависи както от локалния контекст, така и от въздействието на други фактори от типа на глобализация, растежа на транснационалните корпорации, информационния и комуникационен напредък в технологиите, възникване на нови е-бизнеси, появата на „големи данни“, 3D технологии. Тези сили налагат и нови изисквания към бизнеса и институциите. Акцентът в ЕС е създаване и изграждане на офиси за трансфер на знание, наречени КТО и включване на различни играчи, с цел създаване на механизми за участие на представителите на бизнеса, социалните институции, министерства и граждани. Препоръчва се тези структури да бъдат включени в индикаторите за измерване на успеха и прогреса в институциите. Системата по управление на знание още включва някои от следните компоненти: фирмени портали, карти на знанието, платформи за е-обучение; Интранет сайтове, база данни; средства за търсене на информация, системи за управление на документи; комуникационна система, система за визуализиране на данни; складове за съхранение на знание. Това са други показатели, по които може да се анализира една бизнес структура, до каква степен използва технологията свързана с управление на знание.

1 2
НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ТОП100 НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ КОМПАНИИ

Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Стандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOMСтандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOM

Разговор с Росен Тончев, новият директор на дирекция „Информационни технологии“ на телекомуникационния оператор.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас