Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Е-администрация
11 окт
2016
 
 

Развитието на е-управлението до 2021 г. представи Росен Желязков

Административна резистентност и феодализация на администрациите са част от предизвикателствата, с които ще се бори новата Държавна агенция за електронно управление, обяви нейният председател Росен Желязков.

5180 прочитания, 0 коментара

Владимир Владков

С редица предизвикателства ще трябва да се справи новосъздадената Държавна агенция за електронно управление (ДАЕУ), за да успее да помогне за по-бърза реализация на планираната стратегия за електронно управление с хоризонт 2021 г. Състоянието, предизвикателства, приоритетите, политиките, мерките и ползите от реализацията на тази стратегия бяха представени пред бизнеса и журналисти от председателя на ДАЕУ Росен Желязков.

Административна резистентност и феодализация на администрациите са част от предизвикателствата, с които ще се бори новата Държавна агенция за електронно управление, обяви нейният председател Росен Желязков.

Прочетете още: Шаблон с минимални технически изисквания за всички държавни ИТ проекти

Част от предизвикателствата са свързани с нормативната “джунгла“, която обхваща над 3307 броя действащи нормативни актове, включително 357 закони, 476 правилници, 2276 наредби и 198 инструкции. В същото време много администрации предоставят огромен брой услуги, за които не е ясно дали изобщо са услуги, насочени към гражданите или бизнеса, или просто обслужват бюрокрацията. „От 2312 услуги и 924 регулаторни режима трябва да електронизираме само най-важните и най-често използваните, не трябва да електронизираме бюрокрацията“, заяви Желязков и допълни, че премахването на някои бюрократични пратки несъмнено ще се сблъскат със съпротива.

„Пред нас стоят важни предизвикателства, свързани с административната резистентност, с феодализацията на администрациите, каза Желязков. - Всяка прави собствени системи, купува собствено оборудване, разработва собствени платформи. Това води до факта, че всяка администрация възприема събраните от гражданите и фирмите данни като собствени, а не като данни на гражданите и бизнеса. Всъщност тези данни са събрани за изпълнени на обществена задача. Тя или трябва да се премахне, или да стане част от комплексна административна услуга. Гражданите само трябва да знаят кога дадена администрация предава техни данни на друга“, обясни Росен Желязков.

В момента администрациите многократно събират данни и от физически, и от юридически лица, които не се обменят, а на практика се ползват еднократно от дадена информационна система. „Този подход трябва да се промени към еднократно събиране на данни и тяхната многократна употреба, заяви той. - Не трябва да сме пестеливи при предоставянето на обществена информация. Сега обменът на данните между администрациите е толкова формализиран и парцелиран, че на практика не съществува обмен.“

Той даде за пример услуга, за която често пъти се събират данни, съществуващи в някой от първичните регистри. При правилен електронен обмен процедурата би отнела само 2 секунди, в момента „се проточва“ 4-5 дена, включително заради изпращане на писмени заявки чрез куриер и чакане на отговор. „На практика много от информационните системи обслужват вътрешни административни процеси, а не гражданите и бизнеса. Гражданинът е само преносител на удостоверителни услуги от една администрация до друга“, добави Желязков.

Затова в член 58а от Закона за е-идентификация има революционен текст, който въвежда важни изисквания за изграждането, дизайна и характеристиките на информационни системи, които стават задължителни за всеки възложител на обществени поръчки.

Предизвикателство е и подходът- дали да свързваме вече изградени ИС чрез интеграция, или да се види кои са неитегрируеми. „Много от създадените ИС са силози, няма как да се интегрират“, заяви Желязков. Според анализа, силно децентрализираната ИКТ инфраструктура също е предизвикателство. „Информационни системи и данни има в 2200 локации и сървърни помещения. В по-малко от 20% от тях има UPS и климатик, а под 20% от администрациите правят резервни копия на данните. Липсва и стандартизация (поне минимални изисквания към системите)“, обясни той.

Основните приоритети за реализация на е-управление са общо 8:

  1. Модернизиране на подхода при формиране на политики
  2. Фокус върху потребителите
  3. Е-услуги по подразбиране
  4. Налагане на принципа „само веднъж“
  5. Услуги към събития от живота и бизнес епизоди
  6. Е-участие и е-гласуване.
  7. Електронни обществени поръчки.
  8. Информационна сигурност, кибер сигурност и кибер устойчивост
  1. По отношение на първия приоритет формирането на политики ще става на базата на факти и данни и чрез обратна връзка с гражданите и бизнеса. „Без статистика няма как да се знае коя услуга е полезна и коя не. Мога да дам за пример една услуга, която вече е реализирана по е-път и инвестицията за това е в размер на 3 млн. лв, а за 10 г. е ползвана само веднъж“, каза Желязков.

  2. Фокус върху потребителите. „Не трябва да се бюрократизират по е-път остарели хартиени процеси. Нужно критично преосмисляне на съществуването на множество процеси и режими. Ще има сериозна съпротива от много администрации“, заяви той.

  3. Е-услуги по подразбиране. Проектиране на административните процеси с оглед на възможните на технологиите, а не с оглед пресъздаване на хартиени процеси в е-форма. Първо ще се електронизират най-често използваните е-услуги (не по-малко от 500 кратност), което осигурява намаляване на себестойността на услугата с 30 до 50%. След това по-ниската себестойност може да се отрази и на редуциране на таксите, чрез които се плаща съответната услуга.

  4. Данни само веднъж. „Този принцип е заложен в ЗЕУ, но не се спазва. В закона обаче това не е пожелателно, а задължение на администрацията. След като гражданин или фирма вече веднъж е подала данните, те не би трябвало да бъдат искани от друга администрация. За целта обаче са нужни и контролиращи спазването на този принцип мерки. В краткосрочен план това ще стане чрез осигуряване на инструмент за контролиран и санкоциониран служебен достъп през потребителски интерфейс UI до данни в основните първични регистри. В средносрочен план това ще стане чрез нови ИС, в които задължително ще има интерфейси към тези първични регистри“, добави Желязков. Като се вземе предвид статистиката, че около 50 удостоверителни услуги генерират над 90% от транзакциите, постигането на сериозен напредък в рамките на 2-3 години е реалистична цел, обяви той.

  5. Услуги по събития от живота и бизнес епизоди. „Това лесно се обяснява, но трудно се внедрява. Нужно е систематично прегрупиране на услугите. Всяка година например над 400 000 автомобила сменят собствеността си у нас, в резултат се предоставят много услуги - за внос, деклариране, заплащане на данък, екотакси, технически прегледи. Всичко това е „епизод от живота“ на потребителя и трябва да се осъществи като еднократна услуга.

  6. Е-участие. Пряко участие в обсъждане на политики, стратегии и нормативни документи онлайн. Агенцията вече разработва онлайн платформа за подобно обсъждане. Освен това поетапно ще се реализира тестово, а по-късно и продуктово реализация на електронното гласуване.

  7. Електронни обществени поръчки. Контрол от страна на агенцията при закупуване на ИКТ активи от администрациите. Агенцията ще подготвя стандартизирани шаблони за тръжни документации (вкл. квалификационни изисквания, методика за оценка, шаблони на техническа и ценова оферта).

  8. Информационна сигурност и кибер сигурност, кибер устойчивост. Технологичните приоритети са защита от DDoS атаки, защита от злонамерени атаки, аварии и природни бедствия, както и провеждане на регулярни тестове и учения по кибер сигурност. По отношение на гражданите и техните лични данни всеки ще получава известие (SMS, е-писмо) кой, кога, защо достъпва личните им данни. Освен това той ще може да проверява верността им при първичните администратори на данни.

Приоритетните мерки на ДАЕУ през 2016 – 2017 г.

включват надграждане на ключови първични регистри, като се предложат онлайн интерфейси и се надградят системи така, че да могат да поемат пиково натоварване (много администрации сега не се справят с пикови натоварвания). Ще се реализират и проекти за надграждане на ключови национални системи на НАП, Агенция Митници и Агенция за обществени поръчки. Ще бъдат финализирани и т.нар. „отключващи фактори“ за ефективно е-управление:

  • Е-идентификация (е-ИД)

  • Електронно овластяван (като част от еИД)

  • Автентични източници на данни (отворени първични регистри)

  • Сигурно връчване на е-документи през защитена е-кутии за документи – е-Safe. Това ще е препоръчаната поща, в която потребителите ще получават резултата от заявените услуги.

  • Електронни документ

  • Електронно подписване без технологични ограничения (например проблеми с някои браузъри в момента)

По време на този етап в ОП „Добро управление“ са предвидени 140 млн. евро за административно обслужване и е-услуги, като приоритетно ще бъдат електронизирани 480 услуги.

 

През втория етап от 2017 – 2020 г.

първо ще бъдат дефинирани приоритетите на база анализа на данните и одита на услуги и режими от предишния етап. Важен момент ще е прилагането на новите законови изисквания при разработка на софтуер по поръчка и задание на администрацията, най-вече изискванията за отворен код и за собствеността върху кода, която преминава върху възложителя. „Това важи само при разработка на нова ИС, а не при купувани и наемане на лиценз за готов комерсиален софтуер“, каза директорът на ДАЕУ.

Агенцията ще създаде и регистър на проекти и дейности (от зараждане на идеята, през бюджетиране, текущ и последващ контрол, тръжни досиета). Ще бъдат създадени и още два регистъра - на информационните ресурси и на информационните обекти.

„ДАЕУ на практика е администрация, създадена за осъществяване на политики по хоризонтала. Тя ще бъде и център за е-идентификация, ще поддържа портал за отворени данни, национален денонощен CERT център, координиращ мерките и реакциите за кибер защита. Ще осигурява и денонощен (24х7) мониторинг и идентификация на проблеми в споделени ресурси за е-управление като ЕЕСМ, ДХЧО, ще управлява и изпълнителите на поддръжката на тези ресурси.

В същото време бъдещият системен оператор - ДП ЕСО ще изготвя процесни анализи, ще разработва задания, системи и приложни архитектури и проектни предложния. Част от функциите на агенцията ще бъдат пренасочни към предприятието, каза Желязков. Той обеща да представи екипа си след 19 октомври

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ТОП100 НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ КОМПАНИИ


Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас