Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Сървъри
24 авг
2016
 
 

25-ядрен чип с отворен код ще послужи за компютър с 200 хиляди ядра

Учените от Университета в Принстън са създали 25-ядрен чип, който може лесно да се мащабира до сървър с 200 000 ядра.

4184 прочитания

Учени искат да поставят сериозно предизвикателство пред 25-ядрен процесор с отворен код, наречен Piton. Разработчиците на чипа от Университета в Принстън имат предвид компютър с 200 000 ядра, натъпкан с 8000 64-битови чипа Piton.

Учените от Университета в Принстън са създали 25-ядрен чип, който може лесно да се мащабира до сървър с 200 000 ядра.

Това едва ли ще стане скоро, но това е един от възможните сценарий за ползване на Piton. Чипът е проектиран така, че да е едновременно гъвкав и бързо мащабируем, като по този начин ще осигурява гигантска колекция от синхронизирани изчислителни ядра, които ще обслужват паралелно различни приложения.

Прочетете още: Масачузетският институт разработи 110-ядрен процесор за по-ефективни изчисления

Детайли за Piton бяха обявни на конференцията Hot Chips тази седмица. Целта е била да се проектира чип, който да се ползва в огромни центрове за данни, които обслужват заявките към социални мрежи, търсачки и облачни приложения. Времето за реакция при социалните мрежи и търсачките е свързано тясно с изчислителните мощности на центровете за данни.

Piton е процесор с отворен код, базиран на дизайна OpenSparc, или модифицирана версия на процесора OpenSparc T1 на Oracle.

Много архитектури и процесори с отворен код са проектирани досега. Една от известните архитектури, която се разработва в момента, е RISC-V, която се ползва от SiFive при създаването на нов процесор. Някои схеми на процесори с отворен код се правят само за забавление. Open Core Foundation например се опитва да предостави схема с отворен код на процесора SH2, който бе в основата на геймърската конзола Saturn на Sega през 1994 г.

Компаниите могат да вземат тези схеми с отворен код, да ги „почовъркат“, да направят чипове във фабриките. Алтернативата е чипът да бъде симулиран чрез програмируема логика в FPGA (field-programmable gate arrays), които след това да имитират функционалност на многоядрен процесор.

Интересното е, че изследователи са избрали SPARC за архитектурата. SPARC се ползва от Oracle за нейните сървъри от най-висок клас, проектирани за бази данни, но популярността на тази архитектура не е голяма. Наскоро Fujitsu каза, че се откаже от SPARC в полза на ARM за сървърите, особено за суперкомпютъра Post-K, който ще заработи в Япония през 2020 г.

Един чип Piton има 25 ядра, разделени на 5 линии, топология, която често се препоръчва за решетъчни схеми. Всяко ядро работи на 1GHz. Няколко чипа в един масив може да бъде система с последователно свързване чрез „мост“, който стои над структурата на чипа. Мостът свързва чипа и към DRAM паметта, и към системата за съхранение.

Решетъчният дизайн не е нова идея, ползвана е в чипове от компании като Tilera, която сега е част от Mellanox. Но уникалното в Piton е разпределената кеш памет и недиректните връзки, които биха свързали всички ядра в един грамаден сървър. Ядрата си поделят и паметта.

Всяко ядро има 64KB кеш памет L2, общо 1,6MB на чип. Мини маршрутизатор във всяко ядро улеснява бързата комуникация с другите ядра. Всяко ядро има и устройство за изчисления с плаваща запетая, ползвано предимно за мащабни паралелни изчисления.

Броят на ядрата в процесора расте, особено при сървърни и геймърски чипове, така че да предоставя повече изчислителна мощ. Бъдещите чипове на AMD, базирани на Zen, ще имат до 32 ядра, а най-новите сървърни чипове Xeon E7 на Intel имат до 24 ядра.

Учените от Принстън твърдят, че Piton е най-големият чип в академичната общност. Това твърдение не се базира на броя ядра в чипа. Чип с 1000 ядра, наречен KiloCore, бе създаден от учените в компютърната лаборатория VLSI към Университета на Калифорния в Дейвис.

460 милиона транзистора в Piton обаче го правят най-големия чип, разработен от академичната общност. Той по-малък в сравнение с могъщите сървърни и геймърски чипове с милиарди транзистори. Учените са произвели Piton с помощта на 32-нанометров производствен процес на IBM.

IDG News Service

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Сергей Белоусов, Acronis: Отваряме развоен център в СофияСергей Белоусов, Acronis: Отваряме развоен център в София

Сингапурският специалист в областта на архивирането, възстановяването и защитата на данни създава свой голям инженерингов център в София, в който до 2-3 години трябва да работят над 200 високовалифицирани специалисти. Това обяви главният...

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас