Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Наука и техника
20 май
2016
 
 

Отличиха учените-носители на годишните награди Питагор за 2016 г.

3731 прочитания

Тази година двама учени получиха награда „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката. Това са акад. дфзн Петър Кралчевски, за постижения в областта на физико-химията и науката за колоидите и на проф. доктор на изкуствознанието, и чл.-кореспондент на БАН Елка Бакалова-Лазарова за нейната научна, преподавателска и обществена дейност, както и за изследванията й в областта на средновековното византийско и българско изкуство. Те получиха отличията си от заместни-министър председателя и министър на образованието и науката Меглена Кунева.

Наградени и награждаващи

Акад. Кралчевски работи в областта на физико-химията и науката за колоидите. Носител е на високи отличия от Софийския университет, БАН и Министерството на образованието и науката. Зам.- председател е на европейска COST акция за приложение на колоидната химия в нанотехнологиите и секретар на „Европейското общество по колоиди и повърхности“. Автор е на 197 публикации, намерили широк отзвук в международната научна литература. В периода 2013-2015 г. е ръководител на 14 индустриални проекта, чиито резултати са използвани за разработване на промишлени образци и продукти. Акад. Петър Кралчевски има съществени и оригинални приноси към физико-химията на течните повърхности и мицеларните разтвори, както и към механиката и термодинамиката на изкривени междуфазови граници и мембрани с отчитане приноса от повърхностните моменти.

Прочетете още: 10 ИТ личности отличи ICT Media за 25-годишния си юбилей

Проф. д-р на изкуствознанието, чл.-кореспондент на БАН Елка Бакалова-Лазарова посвещава цялата си научна, преподавателска и обществена дейност на изследванията в областта на средновековното византийско и българско изкуство, както и на опазването на паметниците на културата от съответния период. Автор е на 198 публикации, цитирани над 500 пъти в национални и международни издания. Носител е на почетния знак на БАН „Марин Дринов“ за изключителен принос в развитието на хуманитаристиката. Повече от 10 г. е експерт на ИКОМОС към ЮНЕСКО и изпълнява мисии, свързани с включването на важни манастири в Листата на световното културно наследство. Проф. Бакалова има ярък принос в утвърждаването на модерни методологични основи на българското медиевистично изкуствознание.

Вицепремиер Кунева връчи и специалната награда „Питагор“ за значим принос на български учен, работещ в чужбина на проф. Таньо Попминчев, доктор по физика, водещ експерт в областите на атосекундната квантова физика и екстремалната нелинейна оптика.

Пред събралите се ръководители на научни институти, лаборатории, на висши училища Кунева съобщи, че в близки дни предстои да се оповести проектът на Стратегията за развитие на научните изследвания до 2025 г., разработен от Министерството на образованието и науката заедно с представители на научната общност. Амбициозният ангажимент на Стратегията е за значителен ръст на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в България, включително и пред Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” с 500 млн. лева до 2020 г. и постигането на 0,45% на публичните разходи за НИРД от БВП до 2020 г.

Министърът каза още, че е важно да се насърчава и завръщането и включването на висококвалифицирани български учени, работещи в научни институции в чужбина, като се осигури подкрепа и за съвместна работа между българската научна диаспора и научните организации у нас чрез въвеждане на специализирани схеми.

Накрая, но не на последно място, основна цел ще бъде постигането на система за сътрудничество между науката и бизнеса и по-добрата предприемаческа ориентация и начин на мислене чрез изграждане на нови съвместни програми за научни изследвания и иновации.

На церемонията присъстваха представители на изпълнителната власт, бивши министри на образованието и науката, носители на наградата „Питагор“ от предишни конкурси на МОН.

Голямата награда „Питагор“ за млад учен получи гл. ас. д-р Антония Тончева, представител на Института по полимери на БАН, която разработва изследвания с приложна насоченост в Лаборатория „Биологично активни полимери“. Наградата е за създаване на ново поколение микро- и наноструктурни полимерни материали чрез развитие на авангардната технология „електроовлакняване“.

Проф. инж. Владимир Божинов, доктор на химическите науки, е ръководител катедра „Органичен синтез и горива“ при Химикотехнологичен и металургичен университет, София беше отличен с награда „Питагор” за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки. Научните му изследвания са насочени към функционални флуоресцентни съединения. Проф. Божинов провежда за първи път в България проучвания, свързани с възможността на молекулите да изпълняват логически операции в двоична система.

Двама са и носителите на наградата „Питагор“ за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки. Това са проф. Ивайло Търнев и проф. Ирини Дойчинова.

Проф. Ивайло Търнев е доктор на медицинските науки, който за първи път в света описва две нови наследствени болести – Автозомнодоминантната спинална мускулна атрофия и нова форма на автозомнодоминантната “Cone-rod” дистрофия. Проф. Търнев създава и ръководи Експертния център по наследствени неврологични и метаболитни заболявания към Александровска болница в София.

Проф. Ирини Дойчинова, доктор на химическите науки, е преподавател по физикохимия и фармакокинетика във Фармацевтичния факултет на Медицинския университет. Научните й интереси са в областта на лекарствения дизайн, биоинформатиката и изчислителната химия и биология. За последните три години сред основните й приноси са дизайна на нови структури с активност против туберкулоза и болест на Алцхаймер, както и дефинирането на основни структурни фрагменти и физикохимични свойства, влияещи върху разпределението и елиминирането на лекарствата.

Проф. Веселин Петров, доктор на философските науки, е изпълнителен директор на борда на Международната организация за процесуална философия и съосновател на Европейската организация за процесуална философия, получи „Питагор” за утвърден учен в областта на хуманитарните и социалните науки. За последните три години основните постижения на проф. Петров са в областта на съвременната процесуална онтология и нейните приложения. Публикациите му в периода 2013-2015 г. са първото цялостно изследване на процесуалната онтология в българската философска литература и сред едни от първите монографични изследвания в конкретната област на приложната процесуална онтология.

Наградата за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати получи колектив с ръководител доц. д-р Георги Нехризов на Национален археологически институт с музей при БАН. Колективът разработва и успешно прилага проекта „Развитие на Археологическа карта на България и усъвършенстване на недеструктивните методи на изследване с помощта на Географски информационни системи“. Във връзка с възлагането на нови устройствени планове на общините в България възниква необходимостта от предоставяне на актуална информация за местоположението и състоянието на археологическите обекти. От 2013-та година до сега екипът на доц. Нехризов е изготвил справки за 103 общини, които включват подробна информация за повече от 7 000 археологически обекта. Като резултат от този проект общините получават данни за локализация, граници, хронологическа и видова определеност на всички известни археологически обекти на тяхна територия. Работата на колектива с ръководител доц. Нехризов осигурява условия за ефективно опазване, научно изследване и бъдеща социализация на археологическите обекти в България.

В категория „Научна книга“ беше отличен доц. д-р Александър Куюмджиев - автор на „Стенописите в главната църква на Рилския манастир“, с обем от 720 страници, издадена през 2015 г. от Институт за изследване на изкуствата, София. Книгата е фундаментално научно изследване, в което за пръв път е представена историята на строежа и изписването на главната църква в Рилския манастир. Проучени са много нови документални сведения, по които е възстановена цялостната картина на събитията, съпътствали издигането и изписването на най-представителния паметник на Българското Възрожденско изкуство. Книгата съдържа редица нови хипотези, свързани с манастирската история от по-ранните векове. Коригирани са много грешки и неточности, които са добили гражданственост и създават неточна представа за действителните събития в манастира през ХІХ век. Книгата е спечелила конкурси към Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката и към програма „Помощ за книгата“ на Министерство на културата.

Наградата за фирма с най-много инвестиции в научната дейност беше връчена на специализираната договорна изследователска организация „Комак медикал“ ЕООД. Отличената компания е учредена през 1997 г. от д-р Милен Врабевски. Тя предлага пълен комплект услуги - от протокола до финалния доклад през консултиране с регулаторните органи, клинично мониториране, управление на центровете, одити по групата от стандарти gxp, биоанализ (течна хроматография/тандем мас-спектрометрия) (lc-ms/ms), статистика и управление на данни. Има покритие в 18 държави от Централна и Източна Европа. „Комак Медикал“ е избрана и за участие в програма „Хоризонт 2020“.

Специалната награда за значим принос на български учен, работещ в чужбина заслужи проф. Теньо Попминчев, доктор по физика, утвърден и водещ експерт в областите на атосекундната квантова физика и екстремалната нелинейна оптика. Той открива и патентова нов режим за ефективно кохерентно преобразуване на ултравиолетова лазерна светлина в атосекундна рентгенова светлина, публикуван през 2015 година в авторитетното издание “Science”. Публикациите на проф. Попминчев в списание “Science” са цитирани като една от основните мотивации в проектопрограмите за разработване на източници на кохерентна рентгенова светлина от научни фондации и военни департаменти в САЩ и Европа (DARPA, MURI, NSSEFF).

Наградата за научна организация с най-висок брой научни резултати през изминалата година съгласно данните от Web of Science. Наградата се връчи на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Издателството Елзевир с награда за най-успешен колектив отчита броя публикации на научните организации съгласно данните в СКОПУС и се проследява тенденцията на значително нарастване на този показател за последните 5 години. Наградата се връчи на Химикотехнологичен и металургичен университет- София.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят
Безпрецедентна производителност в новите супербързи х86 сървъри на FUJITSU

Безпрецедентна производителност в новите супербързи х86 сървъри на FUJITSU

Изключително бързи възможности за обработка на трудоемки и тежки задачи, както и на невъобразими до момента количества данни

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Мартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решенияМартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решения

2018 г. е най-добрата година за бизнеса на компанията, разработваща и произвеждаща системи с швейцарско качество вече 55 години, заяви Мартин Райхле, един от съсобствениците на Reichle& De-Massari (R&M)

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас