“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  ƒискусии  •   ариерна зона  •  —ъбити€
COMPUTERWORLD | GIS
19 май
2016
 
 

√»— технологиите дават много средства за оптимизаци€ на процесите

≈ксперти от научни€ сектор, бизнеса и държавната администраци€ обсъдиха развитието на √»— технологиите. “е б€ха гости на уебинара Д√»— системите в помощ на оптимизаци€та на бизнесаУ, организиран от IDG.bg със съдействието на ≈—–» Ѕългари€.

3649 прочитани€, 0 коментара

ѕреди 30-40 години под √»— (георгафски информационни системи) се разбираше един инструмент за усъвършенстване на технологи€та за цифрова картографи€ и картографско моделиране, а сега философи€та е съвсем различна и предназначението им се свежда до управление на огромни, динамично промен€щи се потоци информаци€, и то не само географска. Ќавс€къде, където става въпрос за данни, които са геореферирани – тоест, за които тр€бва да се знае за кое м€сто от земната повърхност се отнас€т – ако се обработват в автоматизирана информационна система, тази система вече е √»— система. “ова за€ви √еорги √ладков, директор на дирекци€ "ѕространствени данни" в »зпълнителна агенци€ „≈лектронни съобщителни мрежи и информационни системи" (≈—ћ»—). “ой бе сред официалните гости на уебинара „√»— системите в помощ на оптимизаци€та на бизнеса“, организиран от технологични€ сайт IDG.bg със съдействието на ≈—–» Ѕългари€.

¬ъзможностите за използване на √»— в различни сфери, не само за научни изследвани€, са огромни

»нформаци€та, ко€то събират, съхран€ват, обработват и използват публичните власти за да изпълн€ват функциите си, за обслужване на обществени нужди или за изпълнение на задължени€та по европейското законодателство, също те имат отношение към √»— технологиите. ¬с€ка от тези държавни структури притежава пространствени данни, които са организирани в н€какви система, об€сни √ладков.

ѕрочетете още: √»— платформата за зелени краудсорсинг услуги KeepGreen.bg вече работи

ќт гледна точка на директивата Inspire за създаване на европейска инфраструктура за пространствена информаци€ основните държавни структури, които прилагат тази директива, са различните дирекции в министерствата на околната среда, регионалното развитие и благоустройството, вътрешните работи, отбраната, здравеопазването, земеделието и храните, транспорта и информационните технологии, енергетиката, културата, а така също ЅјЌ и Ќ—», јгенци€та за картографи€ и кадастър и т. н. “е участват пр€ко както в създаването на пространствените данни, така и в тази национална инфраструктура, ко€то тр€бва да изграждаме.

¬ европейското законодателство също има еволюци€ на разбирането за създаването и обмена на геопространствени данни. ѕреди 5-6 години Inspire беше предназначена само за осигур€ване на политиките, свързани с околната среда, а сега се прав€т все повече анализи, че пространствените данни би следвало да се разглеждат в по-широк контекст.

Ќеобходимо е да се акцентира върху онези области, които изостават поради н€каква причина в прилагането на тази директива. јко следваме европейските политики и политиките на водещите страни в развитие на информационните технологии, навс€къде се планира въвеждане на все по-нови и различни информационни системи, които предвиждат да имат географски модул, ако не са базирани изц€ло на √»— технологи€та.

ћиглена  узманова, мениджър „Ѕизнес развитие“ в ≈—–» Ѕългари€, допълни, че има активно използване на √»— технологии и в Ќѕќ сектора най-вече в сферата на опазване на околната среда и биоразнообразието. Ѕизнес секторът също изключително активно използва √»—: ютилити компаниите, компании в сферата на градоустройственото планиране, геодези€та и кадастъра и други. Ќаучни€т и изследователски сектор също прилага √»—: учените от ЅјЌ участват в различни проекти, но см€таме, че има и доста организации извън ЅјЌ, които използват √»— за изследователски цели.

 узманова потвърди, че за Ѕългари€ е приложимо проучването за позитивното развитие на √»— технологиите от гледна точка на все по-съвременните и модерни технологии. ¬ ≈—–» имаме поглед върху най-новите технологии, които се прилагат по света и сме щастливи, когато нашите клиенти имат изисквани€ за тези най-съвременни √»— технологии, отбел€за  узманова.

ƒоц. д-р инж. Ћюбка ѕашова от Ќационални€ институт по геофизика, геодези€ и географи€ на ЅјЌ, отбел€за, че учените от ЅјЌ активно използват √»— в разработването на своите проекти, активно сътрудничат с държавните агенции, образователни учреждени€ и Ќѕќ сектора, които използват тези системи.
ѕо думите й първото документирано прилагане на √»— датира от 1832 година в областта на здравеопазването, когато географът Ўарл ѕике обозначава огнищата на холера във ‘ранци€.

¬ нашето съвремие географските информационни системи придобиват друго измерение. — развитието на тези системи, използването им за решаването на различни видове практически задачи непрекъснато се разшир€ва, отбел€за доц. ѕашова. “€ об€сни, че в »нститута по геофизика, геодези€ и географи€ успешно се прилагат системи за районирането на страната, което бе завършено преди 7-8 години. ¬ допълнение отбел€за и доброто сътрудничество с различни институции във връзка с директивата за превенци€ на риска от наводнени€.

¬ъзможностите за използване на √»— в различни сфери, не само за научни изследвани€, са огромни, категорична е доц. ѕашова.

√»— дават възможност за мултифакторен анализ, като така се подпомага взимането на решени€.

ƒ-р инж. —тефан ѕетров, началник отдел „√еоинформационни системи“ към јгенци€та по геодези€, картографи€ и кадастър допълни, че в скоро време може би н€ма да има данни, които да не са географски реферирани и все повече сфери ще ползват √»—. ќсвен за управление на цифрови данни много важно предназначение на съвременните √»— са процесите по взимане на решени€. √»— дават възможност за мултифакторен анализ, който сравн€ва различни фактори, те се показват пространствено и се отчита т€хното вли€ние към определена цел, като така се подпомага взимането на решени€.

Ќемислимо е да се реализира електронно управление без институциите и бизнесът да предостав€т електронни услуги и цифрови данни. ≈дна от основните цели на √»— е да сподел€т все по-гол€мо количество пространствена информаци€ за различни фактори и т€ да бъде общодостъпна, казва инж. ѕетров.

ѕодполк. д-р ћари€н ћарков, главен инженер на ¬оенни€ географски център към ћинистерството на отбраната, намиращ се в град “ро€н, информира, че министерството използва √»— технологи€ от 1993 година, когато са закупени първите лицензи на ≈—–».

“ой допълни въпроса, свързан със създаването на пространствените данни. “ези данни са изключително ценни и важни и нос€т гол€ма добавена стойност, но първо тр€бва да бъдат създадени. ≈дна от много важните области на √»— технологи€та е процесът на създаване на тези данни – т€хното структуриране и създаването им по определен стандарт. ќсновни€т източник на информаци€ за нашата дейност са сателитните изображени€, обработвани чрез дистанционни методи, както и полево обследване на местността, об€сни подполковник ћарков.

√»—, използвана във военната географска служба, заема важна част от технологични€ процес и в двата начина за получаване на пространствени данни, най-вече в процесите от директно въвеждане на данните, получени при полеви измервани€ чрез нашите GPS системи, както и при въвеждане от системите ни за картиране директно в основната ни геобаза данни. ¬ този процес √»— системата изпълн€ва функции за кодиране и структуриране на получените данни, както и на т€хното геометрично и атрибутно валидиране.

–езултатите от използване на √»— данните служат за създаване на всички видове географски материали, произвеждани от ¬оенната географска служба, както и картографски продукти, за различни видове пространствени анализи и разбира се – за извършване на симулации. ѕодполковник ћарков цитира статистика на службата, според ко€то с въвеждане на √»— технологи€та времето за създаване на всеки от продуктите е намал€ло с 60%, като качеството на тези продукти се е повишило.

ѕроф. дгн –ум€на ¬ацева, ръководител на секци€ √»— в Ќационални€ институт по геофизика, геодези€ и географи€ към ЅјЌ, обобщи, че в последните години в Ѕългари€ има много бързо развитие при създаването и приложението на √»— бази данни.

ѕо-важно е обаче в какви области те се прилагат и за съжаление виждаме, че основното приложение на √»— технологиите е свързано с управленски структури и по-малко с конкретни бизнес приложени€. “ова се отнас€ и за научните разработки и приложени€ на √»— – все още в научната сфера приложени€та са свързани главно с околната среда и с оценка на риска и намират приложение най-вече за взимането на управленски решени€. ¬ъв връзка с бизнеса се над€вам да бъдат използвани големите възможности на √»—, тъй като новите технологии за събиране и обработка на данни стават все по-достъпни и за хора, които не са специалисти в областта.

¬ тази посока краудсорсингът има гол€мо бъдеще – както за ежедневни дейности и управленски структури, така и в научните изследвани€, см€та проф. ¬ацева. ƒоброволческата географска информаци€ е обект на изследване за това доколко точни са тези данни и как те могат да бъдат използвани. “ези данни, които се събират от широката общественост, намират все по-гол€мо приложение дори и в научите изследвани€, допълни т€.

¬се още е слаба връзката между науката и бизнеса и би тр€бвало да се търси разработка на приложени€ в тази насока, см€та проф. ¬ацева.

ћиглена  узманова допълни, че √»— често се използват за изпълнение на много ежедневни задачи: например свързани с теренно събиране на данни, различни инспекции или управление на инвестиционни проекти и всъщност √»— технологиите дават много инструменти за оптимизаци€ на тези процеси. »менно подобр€ването на услугите за гражданите е функци€ както на държавната администраци€, така и на бизнеса.

— използването на съвременни √»— технологии се дава възможност за много по-добра координаци€ и комуникаци€, см€та  узманова.

ѕример за това е управлението при кризи и извънредни ситуации, когато е много важно да има бърза оперативност и много бърза реакци€. √»— технологиите дават възможност за много бърз обмен на актуална и точна информаци€ за това какво се случва така, че да бъдат взети съответните решени€ и да бъдат предприети необходимите мерки. “ова е и един пример за краудсорсинг решени€, когато не само различни бизнес и държавни организации и неправителствени€т сектор се включват в една дейност, но и когато можем да използваме цели€ ресурс на гражданското общество: всеки човек да бъде „сензор“, който подава информаци€ за това къде какво се случва в една извънредна ситуаци€, каза  узманова.

√»— има широко приложение в обработката на големи обеми от данни, а през последните години все повече в обработката, анализ на тези данни в реално време.

 узманова засегна и темата за оперативната съвместимост, като вече всички данни в една или друга степен са геореферирани и изниква нуждата от интегриране на √»— с вс€какви други информационни системи, като оперативната съвместимост е изключително важна. 

√еорги √ладков съобщи, че ≈—ћ»— разработва облак на държавната администраци€, който засега се тества успешно. Ѕазиран е „депа“ за съхран€ване на данни и представл€ва огромен ресурс, на който може да се качва неограничен обем от данни. «а да се обработ€т обемите от пространствена информаци€, заедно с друга атрибутна информаци€ и да се използват при вземане на решение, се изисква огромно пространство, об€сни √ладков. “ой допълни, че този облак на държавната администраци€ в бъдеще ще може да бъде наеман. ¬ този смисъл в Ѕългари€ има първи стъпки по практическо въвеждане на облачната технологи€, коментира експертът.

»нж. —тефан ѕетров коментира, че допреди н€колко години един от основните проблеми да използването на облачните технологии са били бързите връзки. “ози проблем вече е решен и ≈—ћ»— предлага много добра свързаност, което дава идеални предпоставки за ползването на облачната технологи€.

ѕоддържането на облак, на огромен брой на сървърни системи и бази данни изисква много ресурси и средства и ползването на една такава технологи€ ще спести много разходи на държавата, които да бъдат пренасочени към разработването на √»— системи, вместо в хардуер, отбел€за инж. ѕетров.

ѕо темата за сигурността на собствените данни в облака ћиглена  узманова обърна внимание на възможностите на ≈—–» платформата да съхран€ват информаци€ в световни облаци, но се предлага и възможност за реализаци€ на частен облак от дадена организаци€ или хибридна облачна технологи€.

ќчакваме с гол€мо нетърпение активното използване на държавни€ облак, тъй като н€кои от клиентите ни са ограничени при използването на √»— именно покрай различни хардуерни ограничени€, допълни  узманова.

√»— системата като част от ц€лостната »“ среда на една компани€ - интеграци€ и модернизаци€

ћилко ¬еличков съобщи, че —офийска вода наскоро е подменила билинг системата си такава, базирана на SAP и това ни даде възможност да се сблъскаме директно с интеграци€та на SAP с √»— платформата, ко€то ползваме. ¬се още тр€бва да се решат много въпроси, свързани с интеграци€та на √»— в ц€лостната »“ инфраструктура. √»— може да се счита за критична система в дейността на вс€ка компани€ в нашата област, каза ¬еличков.

»нтеграци€та е изц€ло съвмест€ване на всички системи и компоненти без значение крайни€т потребител какъв краен клиент използва: √»—, ERP или асет мениджмънт система. “ук е най-гол€мата полза от облачните технологии – те дават най-добрана база за интеграци€ на различни по характер системи, част от които е √»—, каза ¬еличков.  

»нж. —тефан ѕетров допълни, че внедр€ването на √»— система в една компани€ е процес, който тр€бва да започне с много детайли и внимателен анализ за какво ще се ползва тази система. “р€бва да се анализират наличните данни и по какъв начин тези данни ще се предостав€т, какви бизнес процеси ще се изпълн€ват с тази система и едва след това да се пристъпи към създаването на системата.

 огато една система се интегрира в компани€та, не само »“ специалистите тр€бва да вземат отношение, но и всички отдели, които ще работ€т с не€, см€та ѕетров.

ћиглена  узманова каза от сво€ страна, че когато става въпрос за интеграци€ на √»—, има много отворени въпроси, които тр€бва да се решават. ¬ по-общи€ случай те са организационни – каква е посоката на системата, какъв е първоначални€т източник на данни. ѕрепоръчваме стъпки на пилотна реализаци€, така че да се тества взетото решение, тъй като интеграци€та на големи системи изисква и значителен ресурс.

¬се повече √»— технологиите предлагат специализирани решени€, които имат автоматична интеграци€ на системите и дават възможност за бързо технологично решаване на интеграционните въпроси, допълни  узманова.

 огато една система се интегрира в компани€та, не само »“ специалистите тр€бва да вземат отношение, но и всички отдели, които ще работ€т с не€

≈вропейски директиви в областта на √»—

√еорги √ладков информира, че на проведено през април съвещание на техническата група за прилагане и поддръжка на директивата Inspire е било отчетено, че над 170 европейски директиви имат отношение към пространствените данни. “ой изброи н€кои от т€х: освен Inspire, ко€то предвижда изграждане на европейска инфраструктура за пространствена информаци€, пространствени данни най-вече се използват в директивите, свързани с опазване на околната среда, европейската статистическа програма, предостав€не на информационни услуги за безопасността на пътищата, научната сфера, мониторинг на «ем€та и др.

¬ насто€щи€ момент се разработват допълнителни текстове към проектите на директиви, които предвиждат пълно съответствие на изисквани€та с тези от Inspire.

»де€та е да се изработи стратеги€ за използване на пространствени данни във всички сфери, които се занимават с производство, използване и обмен на информаци€ за местоположение, отбел€за √ладков.

ѕодполковник ћари€н ћарков допълни, че директивата Inspire стартира през 2007 година и до момента съгласно пътната карта на тази директива Ѕългари€ би тр€бвало да е извършила определени дейности във връзка с нейното прилагане. “€ е синхронизирана с българското законодателство чрез «акона за достъп до пространствени данни и съгласно този закон всички държатели на пространствени данни са длъжни да създадат метаданни за създаваните от т€х метаданни и да публикуват тези данни и услугите за т€х в собствени ведомствени геопортали.

ѕрез 2013 година стартирахме проект за изграждане на такава система и т€ вече е в експлоатаци€. „рез този проект могат да бъдат достъпени три електронни услуги: за разглеждане, за търсене и за даунлоуд; метаданни за тези услуги и др. “ова е първи€т ведомствен портал в Ѕългари€, който предостав€ мрежови услуги за пространствени данни съгласно изисквани€та на директивата Inspire, коментира подп. ћарков.

√»— кадрите – проблеми и решени€

ћилко ¬еличков похвали академичните институции, че обучават млади кадри и че включват съвременни технологии и нови методи в процесите на обучение. ¬ръзката на научните институции с бизнеса също е много важна. ¬ъзможността за практически стаж в процеса на обучение обаче все още не се използва максимално, см€та ¬еличков.

ѕо думите му √»— общността в Ѕългари€ не е толкова гол€ма, затова е важно да запазваме такива кадри. Ќеобходим е форум, на който въпроси по подготовката, прилагането и реализаци€та на √»— технологии да се разискват на оперативно ниво.

ƒоц. Ћюбка ѕашова допълни, че ћинистерството на образованието реализира проекта „—тудентски практики“, по който студенти имат възможност да участват непосредствено в научно-изследователски процеси на институтите в ЅјЌ, а и в университетите, за да доби€т допълнителни компетентности изключително в областта на използване на географските информационни системи. ѕрез последните години редица университети включиха в програмите си предмети, които са свързани с изучаване на √»— системите.

¬ заключение

√еорги √ладков коментира, че √»— носи ползи във всички области на обществено-политически€ живот. ѕри въвеждането им тр€бва да си свършим работата сами, а не под натиска на ≈вропейската комиси€, каза той.

ѕодполковник ћари€н ћарков отбел€за, че всички сме убедени във важността за използване на √»— системите. “р€бва да положим максимални усили€ за интегриране на √»— системите, за поддържането им и най-важното – за създаване на нови кадри и т€хното мотивиране.

ћилко ¬еличков благодари на организаторите за дискуси€та и поканата за участието му.

ћиглена  узманова изрази надежда с вс€ко следващо събитие да виждаме как √»— обществото се разраства и става все по-гол€мо.

—тефан ѕетров прогнозира, че все повече пространствени и географски данни ще бъдат обществено достъпни за широко ползване, тъй като трудното осигур€ване и намиране на такива данни е гол€м проблем за Ѕългари€. —ъбрани са големи количества данни, които н€къде се паз€т, но не се предостав€т за ползване, допълни той.

ƒоц. Ћюбка ѕашова призова всеки, в рамките на своите компетентности, да работи за това √»— да намират все по-широко приложение в ежедневната работа на експертите, в научните изследвани€, за подобр€ване на образователната система и за оптимизаци€та на бизнеса в Ѕългари€.

Ќј…-Ќќ¬» Ќј…-„≈“≈Ќ» ѕ–≈ѕќ–Џ„јЌ»
“ќѕ100 Ќј “≈’ЌќЋќ√»„Ќ»“≈  ќћѕјЌ»»

‘ирмите представ€т

—лайдшоу
»Ќ“≈–¬ё
—тандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOM—тандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOM

–азговор с –осен “ончев, нови€т директор на дирекци€ Д»нформационни технологииУ на телекомуникационни€ оператор.

ѕ–»Ћќ∆≈Ќ»я
јЌ ≈“ј

 акво мислите за FireFox OS?

»нформаци€ за ¬ас