Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Тематично приложение
бр. 8-9, 2016

09 мар
2016
 
 

Д-р Антон Герунов: Отворените данните могат да генерират както добавена стойност, така и социални иновации

Липсата на последователност и предсказуемост в регулаторната политика и свръхрегулацията са основни пречки пред българския бизнес и чуждестранните инвеститори.

2014 прочитания, 0 коментара

Д-р Антон Герунов е началник на политическия кабинет на заместник министър- председателя по коалиционна политика и публична администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, както и секретар на Съвета за административната реформа. Занимава се с координация на политиките по електронно управление, административна оптизимация и прозрачност чрез отворени данни. Има опит в частния сектор като международен бизнес консултант, ръководител проекти, както и в публичния като икономически съветник на министър-председателя и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Антон Герунов има защитен докторат по икономика и е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

СНИМКА: ICT Media

Какво предвиждат плановете на правителството в сферата на електронното управление?

Прочетете още: Валери Борисов: Координацията между отделните звена в администрацията би донесла най-бърз и осезаем ефект за е-управлението

На първо място са две законодателни инициативи: Законът за електронна идентификация и измененията в Закона за електронното управление.

Законът за електронната идентификация е ключов за по-ускореното въвеждане на електронното управление, тъй като дефинира унифицирана схема за електронна идентификация на гражданите и бизнеса – т.е. вместо те да имат различни кодове, ПИН-ове и пароли за различните услуги, ще имат унифициран електронен идентификатор, който всички електронни услуги ще признават. Този идентификатор се планира да бъде в личните карти, така че да е достъпен за максимален брой хора. За да се предоставим пък услуги, които да се използват с националната схема за електронна идентификация, сме предвидили надграждане на съществуващи системи.

Вторият законопроект изменя съществуващия Закон за електронно управление в няколко важни направления. Най-съществото е създаването на нова Държавна агенция „Електронно управление“, която да осъществява хоризонтални политики. Към агенцията се създава и държавно предприятие „Единен системен оператор“, което да осигури необходимия квалифициран човешки ресурс за оперативните задачи по въвеждането на електронното управление. Агенцията ще централизира процесите по електронно управление, като обаче ще бъде задължена да работи при висока прозрачност. Другите изменения в закона налагат критерии към софтуерните решения, така че да се гарантира качество и устойчивост. Адресират се и нормативни проблеми, които до момента са спъвали процесите – например премахва се необходимостта от споразумения за обменяне на данни между някои регистри.

На второ място е пътната карта за електронно управление, проектите в която ще бъдат финансирани по Оперативна програма „Добро управление“. В нея са обособени приоритетните проекти за 2016-а, които имат две основни цели – да дадат пълна картина на състоянието в държавната администрация – не само на теория, и не само на база на нормативна уредба, а на практика – колко и какви услуги и режими има, каква е степента на електронизация и др. Паралелно с това ще се надградят ключови първични регистри, като регистъра на ГРАО, търговския регистър, регистъра на МПС и др. Надграждането ще има за цел да приведе регистрите в актуална за времето технологична форма, като основният плюс от това е, че комуникацията с тях ще може да става автоматизирано – т.е. всеки държавен орган, който по закон има нужда от дадена информация за гражданин или фирма, ще може да я получава по служебен път, без да се налага да получава хартиени удостоверения. След приоритетните проекти идва изграждането на конкретни електронни услуги, които обаче ще стъпят на подходяща технологична инфраструктура, така че да не повтаряме опита от ОПАК, при който са електронизирани хартиените процеси.

Трите аспекта – електронната идентификация, държавната агенция и пътната карта са силно свързани. Контролът по изпълнението на проектите ще бъде отговорност на агенцията, подпомагана от предприятието, като така трябва да се гарантира, че резултатите наистина ще постигат поставените цели. Защото разликата между функционираща и нефункционираща система често идва от поредица от важни детайли, изпълнението на които изисква експертиза и фокус. В същото време електронната идентификация ще включи гражданите в процеса, и те ще могат реално да използват новите системи.


На каква фаза от въвеждането й е административната реформа?

Първата стъпка за реализиране на административната реформа бе финализирането на Оперативна програма „Добро управление“, която беше одобрена от Европейската комисия в началото на 2015 г. Програмата е на обща стойност над 335 млн. евро, като чрез нея ще бъдат финансирани мерки в ключови сфери, сред които административна реформа и електронно управление, електронно правосъдие и реформа в съдебната система. Цялостната стратегическа рамка за изпълнение на административната реформа е очертана в приетата от Министерския съвет Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация 2015 - 2020 г., в която подробно са разписани всички мерки и техните индикатори за изпълнение, които ще бъдат реализирани със средства от държавния бюджет и оперативни програми.

Основните реформи, които са в ход, са в следните приоритетни области:

Повишаване ефективността на администрацията

Повишаването на ефективността на държавната администрация е постоянен процес и предизвикателство. Един от основните приоритети в тази област е внедряване на принципа на „споделените услуги“ в администрацията. „Споделените услуги“ е начин на организационно структуриране, при който се създава възможност дейностите "Финансово-стопански дейности", "Правни дейности", "Управление на собствеността", "Човешки ресурси" и др. да се осъществяват централизирано или едновременно за няколко административни структури. Това ще доведе до подобряване ефективността и ефикасността в работата на администрацията и намалени разходи за издръжка на общата администрация и ще освободи ресурс на администрациите за концентриране върху контролните и специализирани функции, постигайки икономии от мащаба.

Започнало е и въвеждане на Европейския модел за качество – Common Assessment Framework (CAF) в държавната администрация. Вече е в ход Планът за действие за въвеждане, поддържане и развитие на съвременни системи за управление и контрол на качеството в държавната администрация, който беше приет през месец март 2015 г. от Съвета за административната реформа.

Оценка на въздействието и участие на гражданското общество в процеса по вземане на решения

Липсата на последователност и предсказуемост в регулаторната политика и свръхрегулацията са основни пречки пред българския бизнес и чуждестранните инвеститори. Средно 2,5 нормативни актове търпят промени всеки ден, като техният брой вече достига над 3 300. От 1998 година до сега, законите в правната система са се увеличили с над 40 процента до 357. Основен инструмент за преустановяването на тези тенденции е въвеждането на Оценка на въздействието на законодателството. Въвеждането на оценка на въздействието ще повиши резултатността и ефективността на обществените политики, като същевременно ще осигури по-стабилна среда за правене на бизнес, както и ще повиши прозрачността на управлението. Това е инструмент, който се използва в различни европейски държави и дава положителни резултати както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. В Англия например, след въвеждането на задължителна оценка на въздействието се отчитат до 40% намаление на новите закони и значително подобрено качество на нормативната уредба. Икономическите ползи за България от въвеждането на Оценка на въздействието на законодателството ще възлизат на 200 милиона лева годишно. Отделно ще бъдат намалени разходите и негативните въздействия върху гражданите, бизнеса, администрацията и засегнатите от един нормативен акт страни като цяло.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, с който се регламентира извършването на оценка на въздействието в нормотворческия процес на Народното събрание и Министерския съвет, е приет от Министерския съвет и е в процес на разглеждане от Народното събрание. Освен регламентирането на оценката на въздействието, законопроектът предвижда и подобряване на процеса на извършване на обществени консултации със заинтересованите страни и повишаване на гражданския контрол в управлението.

Развитие на човешките ресурси в държавната администрация

Към момента протича общественото обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, с който се въвежда задължителен централизиран подбор за заемане на длъжност в държавната администрация и категорично утвърждава принципа на конкурентното начало в държавната служба и забраната на назначения без конкурс. Това ще гарантира обективност и прецизност на подбора и ще осигури реална конкуренция между кандидатите. Централизираният етап на подбора, при който да се проверяват общи компетентности и способности на кандидатите по подобие на тестове, използвани за подбор на служители в Европейската комисия и други държави членки на ЕС, ще подобрява прозрачността на назначенията и ще гарантира необходимото ниво на общи компетентности, необходими за работа в държавната администрация.

Комплексно административно обслужване

Електронното управление осигурява практическите механизми за провеждане на административна реформа, така че двете вървят ръка за ръка. Пример за това е комплексното административно обслужване – накратко, обслужването на едно гише, като набавянето на всички необходими документи и изпълнението на всички процеси се случват без гражданите да се използват за куриери и без да се налага да познават процедурите на администрацията. Електронното управление дава възможност например набавянето на документи да става вътрешно в администрацията – ако имате нужда от услуга, за която администрацията изисква удостоверение за семейно положение, удостоверение за липса на задължения или свидетелство за съдимост, електронното управление би дало възможност на администрацията, която извършва услугата, да събере тези удостоверения автоматизирано, без гражданинът да се налага да вземе отпуска, за да отиде до общината, НАП и съда. Именно това е и един от първите проекти, които стартираме – средство, с което служителите в администрацията да получават тези удостоверения по електронен път. Следваща стъпка е групиране на няколко различни услуги в т. нар. „епизоди от живота“ и „събития от бизнеса“. Закупуването на жилище с кредит от банка в момента изисква събиране на поне 5 документа, обявяването на сделката в Агенция по вписванията, промяна на настоящ и постоянен адрес в общината, и уведомяването на всички доставчици на обществени услуги поотделно. При сключване на брак административните „услуги“, които трябва да ползва гражданинът, също са твърде много. А те всъщност не са услуги, а средства за уведомяване на някоя администрация за промяна в статуса на гражданина. Ако „сключване на граждански брак“ или „закупуване на жилище“ са епизоди от живота, взаимодесйтвието на гражданите с администрацията ще бъде еднократно. Това пести време и пари както на гражданите, така и на администрацията.


Разкажете повече за напредъка и ползите от политиката на отворени данни, която въвежда кабинетът.

Отворените данни са както технологични решения, така и начин на мислене. На повечето места в администрацията данните се поддържат в неподходящи формати и по неподходящи начини и нямат технологична възможност за автоматично отваряне. Затова се изисква конкретна експертна намеса. Това обаче е само едната страна на нещата. По-важната е да се създаде модел на отвореност; да се популяризира представата, че данните, които администрацията събира, всъщност принадлежат не само на нея, а и на гражданите и бизнеса.

Отворените данните могат да генерират както добавена стойност, така и социални иновации. Да измерим финансовата им полза би било желателно, но това не е единственият им плюс. Целите включват по-високото гражданско участие и информираност, по-прозрачната администрация, по-високата бариера пред корупцията, и не на последно място – повишаване на качеството на данните за работата на самата администрация.

Непредъкът за малко над една година работа са много добри – България вече е сред водещите страни в няколко класации за отворени данни (от 51-во на 16-о място в класация на OKFN, от последно място до челната десетка в изследването Open Data Maturity на Европейската комисия). Но класациите и индикаторите не са най-важното. Качеството на данните и устойчивостта на тяхното публикуване и осъвременяване са приоритет. След като за една година отворихме 141 масива от данни, между които данните за обществени поръчки, за външно оценяване в системата на образованието, данни за престъпност, следва отваряне на още 300 масива от данни, между които Търговския регистър, Регистъра на особените залози и др.

Качеството и устойчивостта са адресирани по два начина. Народното събрание при измененията в Закона за достъп до обществена информация, където за пръв път закон изисква отворени данни от администрацията. Вторият механизъм е оперативна програма „Добро управление“ – всички проекти, изградени или надградени по нея, задължително включват интерфейси за отворени данни. Т.е. в момента, който Търговският регистър или Регистърът за обществени поръчки бъдат надградени, те автоматично ще предоставят данните си.

Резултатите до момента са насърчителни, но има още много работа, за да гарантираме, че данните, които отваряме, са полезни и актуални, и най-вече – че културата на отвореност е изместила културата на собственичество над данните.

Въпросите подготви Констанца Кадънкова

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас