Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Тематично приложение
бр. 8-9, 2016

09 мар
2016
 
 

Марин Калчев: Централните ведомства да започват да обменят данни служебно

907 прочитания, 0 коментара

Марин Калчев, директор на ГД „Информационни системи и моделиране на бизнес процеси", НОИ. Носител на наградата за „Мениджмънт" в конкурса „ИТ Мениджър на годината – 2008“. През 2010 г. е носител на отличие за цялостен принос за внедряване на добрите ИКТ практики в държавната администрация по повод 20-годишния юбилей на в. Computerworld и на компанията издател ICT Media.

Предизвикателствата отпреди 20 г. и днес

Прочетете още: Димитър Несторов: ИТ ще е в основата на философията за изграждане и управление на производствените мощности

Едно от първите много големи предизвикателства пред ИТ системите бе т.нар. Проблем 2000, свързан с операционните системи и преминаване в новото хилядолетие за част от големите машини. „Дали проблемът беше реален или измислен е друг въпрос, но той бе предизвикателство пред нас, казва Марин Калчев, ИТ директор на НОИ. - В НОИ променихме реда на обработка – започнахме с използването на терминални устройства, с които да се обработват данните от хартия, а след това преминахме към локални мрежи и централизирана система в София. Изградиха се локални приложения в териториалните поделения на НОИ и първичната обработка се пренесе при тези, които обработват данните. През тази, 2016 г., изтича и 20-годишният ни заем от Световната банка, взет за изграждане на модерна инфраструктура и подобряване на административния капацитет. През 2016 г. ще честваме и 20 г. от създаването на НОИ“, допълва той.

ИТ системите в НОИ започват с отделни компютри, на които работят приложения, събират се текстови файлове и се пращат на дискети по куриери в София. А преди дискетите са съществували само хартиени документи, обработвани пак в централния офис в София.

„След решаване на Проблема 2000 засилихме разработката на регистъра на осигурените лица, който бе една от основните задачи при създаването на НОИ, обяснява Марин Калчев. - В него трябваше да бъде събрана информация за осигурените лица, които са в системата след 1.1.1997 г. През 1999 г. бе създадена и здравната каса (НЗОК), и на ИС на НОИ се възложи и събирането на информация, свързана със здравното осигуряване.“

През 2002 г. идва поредното предизвикателство – задължителното допълнително пенсионно осигуряване в универсалните и професионалните фондове (първите за лицата, родени след 1.1.1960 г., а вторите – за професиите по първа и втора категория на труд). През 2003 г. идва ред на регистъра на трудовите договори, а през 2006 г. част от дейността на НОИ преминава към НАП - събирането на осигурителните вноски. Три години системата на НОИ поддържа работата по тази дейност, докато НАП изгражда поетапно своята система. От 2007 г. стартира и нов ред за изплащане на различните видове краткосрочни обезщетения за болест и помощи за майчинство.

През 2009 г. НОИ преминава към нов ред за изплащане на краткосрочни обезщетения, свързани с безработица. Формално тази дейност премина към НОИ още през 2004 г. , но до 2009 г. работеше старата DOS базирана информационна система. Тази дейност е разделена на две части, като активната политика остава в Агенцията по заетостта – регистрация на безработни, търсене на работа и др., а пасивната част – изплащане на обезщетенията, остава в НОИ.

От 1 януари 2015 г. НОИ стартира изграждането на регистър на болничните листа, т.е. лекарите започват да изпращат болничните листа по е-път към НОИ, а от 1 януари 2016 г. системата е отворена и към работодателите, които вече могат да пращат информация по е-път. До края на 2015 г. осигурителите (с други думи работодателите) трябваше да носят болничните на електронен носител или на хартия в териториалните поделения на НОИ.

„Това бе предизвикателство, датиращо още от 2008 г., но заради различни трудности, свързани най-вече с промяна на законодателството, проблемите с болничните бяха решени едва през последните 2 г., обяснява Калчев. - Периодът 2014-2015 г. бе доста тежък, в него се сблъскахме с друг контингент от хора, наши партньори - лекари и органите на медицинска експертиза. За щастие сравнително бързо и успешно преминахме към този начин на е-обмен. Ще има и трета стъпка от този процес - ще потърсим форма на автоматизирането и електронизирането на контактите с осигурителите и осигурените лица“, добавя ИТ шефът от НОИ.

Връзка с другите национални системи

През годините НОИ преминава постепенно от разпределена обработка към централизирани системи, базирани в София, на които се извършват различните видове обработки на данните. За да осъществява тези дейности според Закона за е-управление, НОИ има двустранни споразумения с ГД „ГРАО“, НАП, Агенция по вписвания (Булстат) за служебно получаване по електронен път на необходимата информация, например на ЕГН и всички промени, свързани с това - раждане, смърт, семейно положение. От Агенцията по вписвания НОИ получава служебно промените, свързани с идентификационния код на осигурителя.

В края на 2015 г. завършиха 6-те лота на МТИТС, свързани със заявяване на услуги и плащането им по е-път. В част от тях НОИ участва с няколко от услугите си, които вървят в две посоки – електронна идентичност и заплащане по е-път на получавани електронни услуги.

Заради увеличаващия се обем на информацията, на количеството и разнообразието на предоставяните услуги, НОИ започва да преминава към виртуализация на обработващите машини, на информационните услуги, на дисковото пространство.

Електронните услуги и плащания

Постепенно от 2002-2003 г. НОИ отваря справочната си система към клиентите – осигурени лица, самоосигуряващи се и осигурители, за различни онлайн справки. „Пионери сме от 2003 г. с въвеждане на ПИК, така че да се осигури по-голяма защита и надеждност на информацията. ЕГН номерата отдавна не са толкова голяма тайна, затова добавихме допълнителен код, с който да идентифицираме лицата, обяснява Марин Калчев. - Все още КЕП се ползват повече от осигурителите, а не и от гражданите, от осигурените лица.“

„През последните години (2011 г., 2012 г.) преминахме към електронизация на административните услуги за нашите клиенти, така че да могат по електронен път, с ПИК или с КЕП, да заявяват ЕАУ. През цялото време сме партнирали на МТИТС при изграждане и внедряване на отделните етапи от електронното управление в България, добавя Калчев. - Постепенно с различните ведомства сключихме споразумения за предоставяне на достъп в реално време от нашата система за проверка на осигурителен статус на лицата и на фирмите.

Сред тях са няколко агенции на МТСП като Агенцията за хора с увреждания, Агенцията за социално подпомагане, ИА „Главна инспекция по труда“ и Агенцията за заетостта. Имаме споразумение с Фонд „Земеделие“, а през последните 2-3 г. и с общините. Те могат да черпят от нашата система информация, която им е необходима за извършване на социалните плащания.“

Освен проверката за електронна идентичност, на етап реална работа е разработката на плащане по е-път на услугите. „Проблемът е, че няма нормативни основания да мине такова плащане (било то през БНБ или през Борика-Банксервиз). НОИ има договори с 6 обслужващи банки, като с две от тях (Уникредит Булбанк и Банка ДСК) сме подписали договори за реализация на тази услуга през виртуален POS терминал. Не всички банки имат такива, но тенденцията е поетапно да направят, добавя Марин Калчев. - Важното е хората да могат от вкъщи, от своя компютър, да заявяват услуга от администрацията, да я платят и да получат пак по електронен път“, коментира ИТ директорът.

ЕТИКЕТИ:
ИТ
НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят
Димитрина Апостолова, регионален мениджър Корпоративни продажби – Бургас, във Виваком:

Димитрина Апостолова, регионален мениджър Корпоративни продажби – Бургас, във Виваком:

Телекомуникациите са двигател за развитие на умните градове
Цифров офис от ново поколение:

Цифров офис от ново поколение:

Как да постигнем свободно движение на информация и автоматизиране на процеси?
Емил Китанов, Старши консултант, Елит Софтуер:

Емил Китанов, Старши консултант, Елит Софтуер:

Някои детайли за Business Intelligence функциите на модерните ERP системи
Илия Кръстев, директор „Продажби“ на платформени решения в SAP България:

Илия Кръстев, директор „Продажби“ на платформени решения в SAP България:

Със SAP HANA банките могат да харчат 80% за иновации и само 20% за поддръжка

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Предимствата на облачните ИТ услуги са достъпни за всеки бизнесПредимствата на облачните ИТ услуги са достъпни за всеки бизнес

Добромир Тодоров е главен директор „Облачни услуги“ на HeleCloud. Той е бил съосновател и е управлявал множество стартъпи в сферата на технологичните и финансови услуги. С опит в архитектурните решения, сигурността и инженеринг на...

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас