“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  ƒискусии  •   ариерна зона  •  —ъбити€
COMPUTERWORLD | “ематично приложение
бр. 8-9, 2016

08 мар
2016
 
 

јкад.  . Ѕо€нов: » “ производството тр€бва да е приоритет за държавата

2521 прочитани€, 0 коментара
—траница 1 от 2

јкадемик  ирил Ѕо€нов е сред пионерите при създаването на изчислителна техника в Ѕългари€. »майки предвид огромни€ му опит в сферата, от Computerworld решихме, че във връзка с юбиле€ на вестника ще е интересно да чуем негови€ прочит на най-важното, което се случи в »“ сферата през последните 25 години.

—Ќ»ћ ј: јкадемик  ирил Ѕо€нов, автор - јлександър √лавчев

јкад, Ѕо€нов, какво според вас е най-важното, което се случи в сферата на »“ в Ѕългари€ и по света за последните 25 години?

ѕрочетете още: ѕоглед към технологичното минало

ѕрез 90-те години в Ѕългари€ имаше една доста сериозно развита индустри€, свързана с изчислителната техника и електрониката, както и с производство на изчислителни машини, устройства, контролери и други компоненти. ¬сичко това беше на сравнително високо ниво за времето си. “ук не мога да не цитирам данни, че в този период електрониката даваше около 14% от Ѕ¬ѕ на страната. ‘актически Ѕългари€ държеше над 40% от пазара на »“ в бившите социалистически страни. “ова показва, че сме имали една доста сериозно развита индустри€.

Ѕелег за развитието ѝ беше и фактът, че в този период вече т€ беше започнала да предлага и собствени разработки. ƒотогава тенденци€та беше да се следват постижени€та на определени фирми като IBM, DEC (Digital Equipment Corporation), Memorex и др. ѕон€тието „копиране“ обаче не е съвсем правилно, тъй като за да можеш да копираш нещо в тази сфера, тр€бва да разполагаш със същата технологи€. “.е. ако н€маш същите интегрални схеми, производствени възможности и специалисти, иначе това „копиране“ н€ма как да се случи.

Ѕих казал, че нашите специалисти върв€ха към аналози на тези издели€, т.е. продуктите да имат същите функционални характеристики. ќсвен това се позвол€ваше до 3% от компонентите да бъдат внос от западни страни. ¬сичко останало задължително беше българско производство или внос от социалистически страни. “ова предполагаше много сериозни изследвани€ от страна на научните колективи, така че устройствата да отговар€т на зададените параметри.

¬ажно е да се отбележи, че част от продукци€та се изнас€ше на «апад срещу валута, ко€то пък се използваше за купуване на споменатите 3%. ѕродажбите ни навън (в долари) надминаваха 5 млн. долара годишно.

Ќедостатък на изчислителната ни индустри€ беше, че във връзка със изисквани€та на социалистически€ пазар ние се б€хме пръснали в една много широка област. ѕо каталози б€ха разработвани над 500 номенклатурни издели€. “ова водеше до разходи за оборудване на предпри€ти€та, научните колективи работеха по много теми, имаше многобройни изисквани€ за организаци€, спазване на стандарти и т.н. ≈дно от нещата, които можеха да бъдат направени, беше да се свие тази номенклатура и да се изберат една или н€колко ниши, в които да се работи фокусирано.

¬ световен мащаб техниката претърп€ р€зко изменение през тези 25 г. “ова се случи по н€колко линии. ≈дна от т€х е увеличаването на бързодействието на процесорите и крайните устройства. ƒруг план на развитие е увеличаването на наличната памет в компютрите стотици и дори хил€ди пъти, паралелно с миниатюризаци€та. ќгромен ефект оказа и развитието на софтуера, т.е. техниката намери приложение в почти всички области. „етвъртата важна лини€ на развитие е бързото намал€ване на цените благодарение на масовото производство, което направи компютрите достъпни.

Ќ€ма как да не споменем и за развитието на »нтернет. ћалко хора зна€т, че той навлезе сравнително бързо и в Ѕългари€. ќще през 80-те компютърни мрежи осигуриха работата на ≈—√–јќЌ (≈динна система за гражданска регистраци€ и административно обслужване на населението). ѕо-късно пък започнаха опити за обм€на на съобщени€. ѕрез 1991 г. и дори малко по-рано между част от институтите в ЅјЌ се обмен€ха съобщени€, а »нститутът по информационни и комуникационни технологии (тогава  ÷»»“) бе включен към интернет и почти всички служители се ред€ха на опашка пред десетината терминали, за да изпращат на децата си в —јў и ≈вропа мейл съобщени€.

ѕрез последните н€колко десетилети€ много бързо се развиха комуникациите благодарение на компании като Nokia. –езултатът в момента е, че почти всеки разполага в джоба си с умен телефон, който на практика е мини компютър.

¬сичко това ще продължава да ускор€ва развитието си, тъй като една добра технологи€ е база за нови такива.

1 2
Ќј…-Ќќ¬» Ќј…-„≈“≈Ќ» ѕ–≈ѕќ–Џ„јЌ»
‘ирмите представ€т

—лайдшоу
»Ќ“≈–¬ё
“ехническите комуникатори тр€бва непрекъснато да трупат познан舓ехническите комуникатори тр€бва непрекъснато да трупат познани€

Ћеа √урен, експерт с над 30-годишен опит като автор, редактор, мениджър Д“ехническа документаци€У, автор на наръчници за онлайн помощ, консултант и обучител, ще открие осмото издание на единствената конференци€ за техническа комуникаци€ в ёгоизточна...

ѕ–»Ћќ∆≈Ќ»я
јЌ ≈“ј

 акво мислите за FireFox OS?

»нформаци€ за ¬ас