Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Е-администрация
19 фев
2016
 
 

Е-здравеопазването се нуждае от ясна стратегия и стандарти за данните

3220 прочитания, 0 коментара

Владимир Владков

Въпреки очевидния напредък от прилагането на ИТ в здравеопазването, все още потенциалът им като трансформираща сила в областта не е осъзнат напълно. Напоследък иновациите имат най-голямо влияние в здравеопазването. Все повече здравни заведения по света и у нас използват възможностите на ИКТ, за да наложат спазването на най-добрите медицински практики, да разширят достъпа до информацията и да подобрят грижата за пациентите, стана ясно на 11-ата национална конференция по електронно здравеопазване, организирана от ICT Media и Фондация „Електронно здравеопазване“. Конференцията традиционно се провежда със съдействието на Парламентарната комисия по здравеопазването на 43-тото Народно събрание на Р. България, с подкрепата на Представителството на ЕК в България, Министерство на здравеопазването, Министерство на транспорта, ИТ и съобщенията, Националната здравноосигурителна каса, Българския червен кръст и Българския лекарски съюз.

Специален гост на 11 конференция по е-здравеопазване беше д-р Рамейша Кришнамурти от Световната здравна организация, старши технически ръководител на ключово поделение „Стандартизация и оперативна съвместимост“ в отдел „Информация, данни и проучвания“, Клъстер „Здравни системи и иновации“

Прочетете още: Национална здравна информационна система – до 2020 г.

На конференцията, чийто специален гост беше д-р Рамейша Кришнамурти от Световната здравна организация, бяха очертани и важните тенденции в областта на здравеопазването:

  • Телемедицина, чрез която пациентите се свързват с лекарите посредством мобилни устройства и приложения за видеоразговори;
  • Съвременни системи за предаване и архивиране на изображения;

  • Възможности за обработка на Големи данни;

  • Мобилни технологии и облачни услуги.

Решения именно в тази посока показаха официалните партньори на събитието Amgen, AstraZeneca, Gamma Consult/ Infinitt, Dinova, Rusev & Partners, Huawei, Joystick, Imperia Mobile, Index Bulgaria Ltd., Kontrax, Memorial Health Group, Roche, Софтуерна компания, Schneider Electric, Sqilline/ SAP, Telelink/ Sectra и T-Systems Hungary.

д-р Даниела Дариткова-Проданова, председател на Парламентарната комисия по здравеопазването в 43-тото Народно събрание

Според д-р Даниела Дариткова-Проданова, председател на Парламентарната комисия по здравеопазването в 43-тото Народно събрание, общите стремежи за по-бързо въвеждане на е-здравеопазване в цялостния му вид в България е относително забавено. „Факт е, че във времето бележим малки стъпки благодарение на вашите общи усилия“, обърна се д-р Дариткова-Проданова към участниците в конференцията. Стратегическият проект на това Народно събрание е в националната здравна стратегия да бъдат заложени следните мерки, които да станат факт през 2020 г.:

  • Разрaботване на национални здравни информационни стандарти;

  • Разработване на политики за сигурност и оперативна съвместимост на ИС в здравеопазването;

  • Изграждане на национална здравна ИС и осигуряване на достъп до нея на гражданите чрез е-идентификатор;

  • Разширяване на модулите на здравната ИС чрез предоставяне на информация в реално време на заетите в сферата на здравеопазването;

  • Елeктронни рецепти;

  • Лабораторни данни;

  • Създаване на електронен здравен запис на пациента;

  • Осигуряване на свързаност на всички доставчици на медицински услуги чрез компютърни мрежи;

  • Осигуряване на хардуерен капацитет за централизирания електронен регистър и електронните бази данни

  • Въвеждане на сигурна идентификация на потребителите;

  • Гарантиране сигурността на информацията чрез криптирани форми за обмен на данни;

  • Информираност и обучение чрез предоставяне на уеб услуги в реално време;

  • Предоставяне на здравна информация на населението и профилактика

  • Предоставяне на административни услуги

  • Поддържане на квалификацията и продължаващото обучение на здравни специалисти;

  • Предоставяне на публични регистри за лечебни заведения, за лица, предоставящи медицински услуги, здравноосигурителни фондове, аптеки и др.

  • Разработка и развитие на концепция за телемедицина.

Всичко това са възможности за развитие на е-здравеопазването. Гарантирам доброто партньорство на законодателния орган, за да може всичко това да се случи в практиката до 2020 г., допълни д-р Даниела Дариткова-Проданова.

„Когато ИКТ се прилагат в системите на здравеопазването,

те могат да увеличат тяхната ефективност, да подобрят качеството на живот и да осигурят иновационния потенциал на здравните пазари, обяви Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. - Още през 2004 г. ЕК прие първия план за действие в областта на е-здравеопазване. Оттогава комисията предприе политически инициативи за масово въвеждане на е-здравеопазване в страните от ЕС. През 2011 г. бе приета директивата за упражняване правата на пациентите при трансграничното здравно обслужване“, допълни той.

Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.

Според Златев, съществуват редица предизвикателства пред съвременните здравни системи. „Населението на ЕС е застаряващо, което увеличава вида и количеството на заболяванията, броят на здравните работници намалява, а търсенето на скъпи технологии расте. Разходите за обществени здравни услуги в 28-те страни членки на ЕС нарастват средно от 5,9% от БВП през 1990 г. до 7,2% от БВП през 2010 г., а към 2060 г. този дял може да достигне до 8,5% от БВП, заяви Златев. - Средните разходи за дългосрочни медицински грижи ще се удвоят за прогнозния период. Очакваният драстичен спад на населението в трудоспособна възраст от 61% на 51% от общото население, съпроводено с нарастване на хората над 80 г. възраст, ще оказва все по-силен натиск върху публичните бюджети, а хората ще очакват все по-качествени и скъпи здравни услуги. Затова са нужни задълбочени структурни реформи, които да гарантират устойчивост на здравните системи и същевременно да се осигури на всички граждани достъп до услуги. Електронното здравеопазване може да е от полза не само за здравните работници и пациентите, а и за здравните организации“, обясни той.

Планът на ЕК за е-здравеопазване за периода 2012 - 2020 г. цели постигане на по-широка оперативна съвместимост на е-здравните услуги, както и подкрепа на научните изследвания, развойни дейности и иновации в областта на е-здравеопазване и грижата за добро физическо състояние, осигуряване на лесни за употреба инструменти и услуги. Третата цел на плана е улесняване на по-широкото разпространение на е-услуги, а четвъртата е насърчаване на политическия диалог и международното сътрудничество в областта на е-здравеопазването.

„Акцентът на плана за действие са трансграничните дейности. Е-здравеопазването е сред приоритетите и на настоящата Европейска комисия. Сближаване между безжичните комуникационни технологии и медицинското оборудване, както и между здравното обслужване и социалните грижи създават условия за нова икономическа дейност. Страните членки на ЕС, ЕК и Европарламентът разглеждат е-здравеопазването като възможност да се пестят средства във време на нарастващ натиск върху здравните системи.

ЕК продължава да подкрепя дигиталното бъдеще на здравните системи. Пазарът на е- здравни услуги, включително на мобилни, расте много бързо и те могат да спестят милиарди евро в рамките на ЕС. Ефективна употреба на е-здравни досиета може да подобри диагностицирането и проследяването на лечението, както и да доведе до намаляване на медицинските грешки. Телемедицината може да допринесе за подобряване състоянието на пациенти, които са вкъщи или пътуват, да се улови влошаването достатъчно рано и така да се избегнат евентуални усложнения. В допълнение телеконсултациите биха подобрили достъпа до здравни услуги на хора в отдалечени райони. Мобилното здравеопазване може да помогне в почти всички сектори, включително за превенция“, обясни Огнян Златев.

Валери Борисов, заместник-министър на транспорта, ИТ и съобщенията

Валери Борисов, заместник-министър на транспорта, ИТ и съобщенията, коментира, че преди 10 г. на същата конференция е говорел за същите неща, за същите приоритети, споменати от д-р Давидкова. „Преди 3-4 г. направихте успешна демонстрация на телемедицинска връзка между София и Варна. В Европа тепърва мислят по темата, а ние го направихме преди 4 г. Казвам това, за да е ясно, че с помощта на българските ИТ компании, на българската ИКТ индустрия у нас могат да се случат хубави неща и в е-здравеопазването, далече преди ЕС да започне да ги описва в стратегическите си документи, добави Борисов. - За съжаление малка част от темите намират практическо приложение в България. За е-рецепта Контракс обяснява от 4-5 г., а тя още не е въведена.

Е-идентификация е важен елемент

от е-управлението и в частност от е-здравеопазването. Трябва обаче да сме внимателни, защото биометричният е-идентификатор който се обсъжда от МЗ, може да бъде заменен с по-удачно решение“, предупреди Борисов.

„Е-здравеопазването е много съществен елемент от пъзела на е-управление. И ако другите елементи от пъзела - е-образование, е -правосъдие, е-полиция – засягат отношенията между различни организации, то е-здравето засяга най-важното – хората. Ако в държавата не се грижим гражданите да бъдат обслужвани по модерен начин с помощта на ИКТ, то накъде отиваме?“, заяви Валери Борисов. Той препоръча конференцията по е-здравеопазване да се организира на 1 ноември, когато се чества Денят на народните будители. „Такива конференции будят администрацията, която трябва да обслужва всички нас, ръководители на НЗОК, на болниците, така че пожелавам будителите да бъдат чувани“, заяви Валери Борисов.

Д-р Иван Костов, председател на Фондация Електронно здравеопазване

Д-р Иван Костов, председател на Фондация Електронно здравеопазване, се съгласи с Валери Борисов. „Преди 13 г. направихме първата конференция, посветена на е-здравеопазването в унисон с общата европейска политика. Първият план за действие на ЕС беше създаден именно тогава. За съжаление дискусиите, които тогава водихме, специално за България, остават актуални и до днес. Още преди 13 г. технологичните решения съществуваха и можеха да бъдат приложени у нас. За това време много неща се случиха в България в областта на здравеопазването. Едно от най-добрите неща е, че днес у нас има

много добра свързаност към Интернет.

В здравеопазването като най-голяма част от публичния сектор работят отделни части на обществото – не само лекари и пациенти, а и основният платец - касата, там са и политиците, така че свързаността е изключително важна. Другото важно положително нещо са частните болници, които се създадоха у нас. В много от тях виждаме изключително модерни и успешни решения, които са на световно ниво. За съжаление държавните и общинските болници изостават в това отношение“, допълни д-р Костов.

Надеждните е-здравни системи и услуги

са основни за по-добрите здравни услуги, а функционaлните системи за е-здраве зависят от хармонизирани и взаимодействащи си инфо-елементи, базирани на внедрени стандарти за данни в здравеопазването и на ИТ стандарти. Подсилването на тези системи и услуги пък зависи от политиката и стратегиите на национално ниво, от ангажирането на много сектори, подходяща употреба на ИКТ и адекватен човешки капацитет, заяви д-р Рамейша Кришнамурти, старши технически ръководител на ключово поделение „Стандартизация и оперативна съвместимост“ в отдел „Информация, данни и проучвания“, Клъстер „Здравни системи и иновации“ към Световната здравна организация.

Той представи 4 ключови документа в областта на е-здравеопазването. Единият е от 66 асамблея на СЗО, като най-важният извод за България е, че националната здравна стратегия трябва да въведе стандарти за здравните данни, които да бъдат приети и от частния, и от публичния сектор. Вторият документ е публикувано наскоро есе, в което 8 организации, включително СЗО, Световната банка, детският фонд УНИЦЕФ, Алиансът за ваксинации (GAVI), Програмата на ООН за борба със СПИН (UNAIDS), Глобалният фонд, Фондът на ООН за населението (ФНООН) и Фондация Гейтс, се ангажират да разработят обща архитектура за данни и да повишат използването на данни.

Третият документ, посочен от Кришнамурти, е брошурата „Рамка и стандарти за национална здравна информационна система (HIS)“, издадено от СЗО. Описаният в нея подход за модерна и съвместима национална здравна система e базиран на ситуационни анализи, към които трябва да се добавят прогнозните финанси за внедряването й. И накрая Комисията на СЗО за здравословното състояние на жените и децата е направила 10 препоръки, които включват създаване на ИС за регистрация на раждания, смърт и причини за смъртта, въвеждане на здравни индикатори, както и интегрирана употреба на националната здравна ИС и здравна инфраструктура. „Използването на е-здраве и м-здраве трябва да е стратегическо и да подкрепя национални цели на здравеопазването.

д-р Рамейша Кришнамурти

За да се капитилизира целият потенциал на ИКТ, е критично важно да има съгласие по стандартите и да се осигури съвместимост на системите. Здравните ИС трябва да съответстват на тези стандарти на всички нива, включително системите, ползвани за получаване на пациентските данни в мястото на оказване на здравната услуга, заяви Кришнамурти. - Има много създатели и потребители на данни от националната здравна ИС, и това не е само Министерството на здравеопазването, а и министерствата на финансите, на образованието, на труда, частния бизнес, доставчици на здравно-застрахователни услуги и редица други.“ Той добави, че националната здравна ИС може да се раздели на два слоя, всеки с по 5 функционални елемента. В горния слой са инфраструктура, „Човешки ресурси“, „Информация и знания“, финансови ресурси и т.нар. функции по стопанисване на информацията. В долния слой са услугите, предоставяни в лечебно заведение, диагностични услуги, мониторинг, общностни услуги и здравни стоки, като те зависят от услугите в горния слой, но и трябва да работят в съзвучие с тях.

Препоръчваме ви:
НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ТОП100 НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ КОМПАНИИ


Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас