Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Наука и техника
11 фев
2016
 
 

Държава и бизнес ще финансират поравно научно-изследователски проекти

3464 прочитания, 0 коментара

Констанца Кадънкова

Представители на публичния, частния и неправителствения сектор се обединиха около идеята за публично-частно финансиране на проекти за научно-изследователска дейност посредством Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) към Министерството на науката и образованието (МОН). Това беше основен извод от дискусията на тема „Научноизследователски приоритети и проекти в ИКТ сферата и публично-частното партньорство“, която се състоя на 11 февруари в Столична община по инициатива на МОН.

„Идеята на срещата е да направим така, че средствата, които отделят държавата и данъкоплатците чрез Фонд „Научни изследвания“ да отидат там, където имат най-голяма нужда икономиката и обществото“, категоричен беше заместник-министърът на образованието и науката проф. Костадин Костадинов.

Прочетете още: МОН започна изпълнението на пилотен ИКТ проект в 40 училища в страната

Доц. д-р Евгени Евгениев, заместник-ректор по европейски проекти и продължаващо обучение във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), акцентира върху факта, че ИКТ индустрията е една от четирите, които са припознати от правителството като приоритетни в Националната стратегия за интелигентна специализация. Останалите три приоритетни области са фармацевтика, роботика и мехатроника, креативни и рекреативни индустрии. С тях МОН ще проведе срещи до края на март, за да се запознае с приоритетните области, в които представителите на бизнеса биха искали да инвестират в научно-изследователски проекти наравно с държавата.

Заместник-министърът на образованието и науката проф. Костадин Костадинов и Доц. д-р Евгени Евгениев, заместник-ректор по европейски проекти и продължаващо обучение във ВУЗФ

Идеята за публично-частно проектно финансиране е продължение на усилията на работната група за разработването на финансов инженеринг, която функционира в МОН от края на 2015 г.

Неслучайно Столична община беше домакин на срещата между ИКТ бизнеса и представителите на държавния сектор и академичните среди. В момента тече публично обсъждане на Стратегията за интелигентна специализация на София, в която отново ИКТ са посочени като приоритетна област.

В резултат от работната среща бяха идентифицирани приоритетите, които са от интерес за ИКТ бизнеса за съвместно партньорство с държавата по изпълнение на научно-изследователски проекти.

Сред набелязаните приоритетни научноизследователски приоритети в ИКТ сферата са: обработване на неструктурирани данни (Big Data), облачни технологии и високотехнологични изчисления, центрове за обработка на данни, киберсигурност, Интернет на нещата, прогнозни анализи, машинно-асистирано обучение, фармация и здравеопазване и др. „Това са големите фундаментални проблеми, които стоят пред този сектор, те са актуални за решаване пред учените и пред бизнеса“, допълни Костадинов.

Идеята е такива проекти да се финансират наравно с публично финансиране през Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) и от индустрията по схема за инвестиции 50:50. Преди да се осъществи идеята на образователното министерство обаче, има много условия, които следва да бъдат уточнени, посочи директорът на дирекция „Наука“ в МОН Златина Карова.

Зам.-министър Костадинов разкри, че досега ФНИ е обявявал конкурси по различни приоритети като ИКТ, физика, химия, здравеопазване, но са се появявали над 1000 проекта, които не са били фокусирани, били са провокирани и мотивирани от учените, за да извършват научни изследвания. „Сега искаме учените да направят такива проекти и да кандидатстват по проблеми, провокирани от бизнеса, резултатите от които да бъдат проследяеми от бизнеса. Най-големият недостатък на фонда досега е, че не можем да оценим ефективността на вложените средства“, коментира Костадинов. Той подчерта, че през 2014 г. за първи път делът на средствата, инвестирани от бизнеса в наука (0,54% от БВП на страната), надхвърлят дела на вложенията от държавата (0,24% от БВП). Интензитетът на инвестиции на бизнеса в ИКТ НИРД за 2012 г. е бил 5,6% средно за ЕС, а за България този дял за въпросната година е едва 0,44%.

Според Карова, идеята е да се въведе моделът на кофинансиране, така че Фонд „Научни изследвания“ да може да обявява различни проекти в рамките на новата сесия – при едните ще се запази досегашният модел на 100% финансиране от държавата, а другите, които ще се определят с помощта на бизнеса, ще изискват 50% съфинансиране от страна на индустрията.

Тепърва предстои да се обсъжда щекотливата тема за защитата на интелектуалната собственост в ИКТ сферата, тъй като, от една страна, софтуерните разработки не подлежат на патентоване в България, а от друга, правата върху интелектуална собственост при смесени партньорства принадлежат на организацията, която финансира разработките. При смесено финансиране, тази интелектуална собственост трябва да се договори изрично, допълни Карова.

Друга новост е, че вече за финансиране от ФНИ ще могат да кандидатстват и търговски дружества, стига да разполагат с развойни звена. Правилникът на фонда, който в момента се разглежда от Министерството на финансите, следва да бъде актуализиран своевременно, така че да предвиди възможност за кофинансиране на научно-изследователски проекти.

Кадър от дискусията

„Приветстваме инициативата на заместник-министър Костадинов, защото ако държавата съфинансира проекти в областите, които са от интерес за нас – например облачни изчисления, Големи данни и другите посочени като приоритетни, ние бихте могли да изпълняваме повече проекти и това ще увеличи нашия капацитет за научно-изследователска дейност. Повече изпълнени проекти означава повече екипи в университетите, а за нас е по-голям шанс за възвръщане на инвестициите“, коментира Веселин Арнаудов, ръководител „Изследователска дейност“ във VMware – компания с активно развойно звено и установено партньорство с Техническия университет – София в областта на научните изследвания. По повод партньорството, Арнаудов сподели, подготовката на темата, заданието и изследователския екип са отнели значително по-малко време, отколкото на правната рамка за сътрудничеството. В този смисъл той изрази надежда като резултат от инициативата на проф. Костадинов да бъде очертана ясна рамка на взаимоотношенията при партньорство между държавата и бизнеса по научно-изследователски проекти.

Генералният директор на Hewlett Packard Enterprise (HPE) Ираван Хира посочи, че вижда като проблем не толкова липсата на ресурс в научните среди. Според него, от една страна, има желание и опит в научната сфера, а от друга, има познания от реалния бизнес. Основното предизвикателство обаче е свързано с патентите и цялата регулация на интелектуалната собственост при публично-частните партньорства. Той наблегна и на факта, че напредъкът е възможен само при инвестиции в иновации. Спорен него, иновациите се развиват чрез инвестиции в изграждане на собствени лаборатории и в тясно партньорство с университетите. Хира каза, че HPE има успешни публично-частни партньорства с няколко висши училища в България в областта на създаването на кадри.

Изключително критично бе настроен председателят на УС на БАИТ Петър Иванов. Той беше категоричен, че ИКТ бизнесът би инвестирал наравно с държавата само при ясни перспектива за възвръщаемост на вложенията. Той подчерта, че София е била изключена от обхвата на програмата на иновации за европейско финансиране като регион, а именно в столицата се очаква да се развиват иновации. „Ние искаме бизнесът да финансира и ефективно да инвестира парите и да има възвръщаемост от вложените средства; в същото време ИТ бизнесът в последните години е поставен пред предизвикателството да се справя с повече бизнес задачи на фона на недостига на персонал. За да искаме ефективни инвестиции, трябва да имаме ефективно производство, а за тази цел трябва да имаме достатъчен потенциал за растеж. За тази цел трябва да осигурим достатъчен персонал, а за това трябва да имаме ефективна образователна система“, коментира той.

Председателят на УС на БАСКОМ Стамен Кочков приветства инициативата на МОН за публично-частно съфинансиране на научни проекти. Той обаче също подчерта, че основен проблем за сектора е липсата на кадри. „Митът за липсата на средства за финансиране действително е мит, пари има и голяма част от тях остават неусвоени поради недостига на човешки ресурси“, каза той.

„Държавата трябва да изгради механизма за публично-частни партньорства, включително в сферата на ИКТ, и в сферата на научните изследвания. Ясно е, че трябва да има съответната нормативна уредба. В България се роди едно „недоносче“ - Законът за публично-частното партньорство. Инструментът, който може да помогне за ПЧП, включително за създаване на изследователски центрове, не работи в България. Това не е проблем на МОН, но тази тема може да се постави на дневен ред, защото касае инвестициите от бизнеса в ИКТ и от държавата в ИКТ. Ако този закон скоро не бъде подобрен, скоро публично-частни партньорства в страната не могат да се случат“, заяви проф. д-р Георги Димитров, председател на Фондация „Право и интернет“.

Снимки: Александър Главчев

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ИТ ПРОЕКТ НА ГОДИНАТА


Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Стоян Дамов, Tick42: Не е нужно да се имитират функции на приложенияСтоян Дамов, Tick42: Не е нужно да се имитират функции на приложения

Компаниите плащат огромни суми за лицензи на компоненти, които се опитват да наподобяват други приложения, вместо да опитат да интегрират приложенията и данните си. Това обяснява Стоян Дамов, съосновател и ръководител на развойната дейност на...

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас