Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Вести
29 сеп
2015
 
 

МЗХ: Евросредствата са адреналин за селското стопанство, не мотор

Новата Програма за развитие на селските райони се финансира с €2,4 млрд. от бюджета на ЕС, още 500 млн. евро са от национално съфинансиране.

3165 прочитания, 1 коментар

Владимир Владков

Земеделието и животновъдството са сред най-важните сектори в българската икономика, а ИКТ технологиите могат да помогнат на българските фермери да подобрят своята конкурентоспособност, разчитайки и на европейско финансиране. Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за новия програмен период 2014 – 2020 г. вече е одобрена от Брюксел, като страната ни е сред първите държави членки на ЕС с одобрена програма, докато други все още са в процес на преговори. Това заяви Михаел Пилке, ръководител на подразделение AGRI.F3 в Еврокомисията за България, Хърватска, Дания и Полша, по време на конференцията „Предизвикателства за развитие на сектор земеделие през новия програмен период“, организирана от ICT Media и в. Капитал в София Хотел Балкан със съдействието на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), Националната асоциация на зърнопроизводителите и Националната лозаро-винарска камара. Генерални партньори на събитието са Българо-американска кредитна банка, ТехноЛогика/ Hexagon Geospatial/ ДАТЕКС ГИС Център, официални партньори - Национален гаранционен фонд, БГ Бизнес Солюшънс, Frotcom България, XAPT Solutions, а имиджовите партньори са Bora Solutions, CenterMine и DuPont Pioneer.

Михаел Пилке, ръководител на подразделение AGRI.F3 в Еврокомисията за България, Хърватска, Дания и Полша

Прочетете още: Европейско финансиране за българското селско стопанство - само от ПРСР

 „За първи път мога да говоря в България за програмата за земеделието като част от новата ми роля и поздравявам страната ви за вече одобрената програма“, каза Пилке, очертавайки предизвикателствата пред селските райони у нас - много поляризирана структура на земеделието (няколко много големи ферми и огромен брой малки и средни стопанства), продължаващ смяна на поколенията в земеделието, „България има богати и разнообразни природни ресурси, а очакванията на европейските данъкоплатци е да запазите тези природни дадености и да произвеждате повече продукция с по-малко ресурси (труд, площи, хора), обясни целите на новата програма Пилке. „Политиката не може да финансира всичко, затова заедно с българските колеги начертахме приоритетните области за финансиране“, добави той. За периода 2014 – 2020 г. те са:

  1. Трансфер на знания и иновации

  2. Икономическа приложимост и конкурентоспособност

  3. Организация на веригата за храна и управление на риска. „Целта е да увеличим умения на фермерите да водят преговори, както и правилно да управляват многобройните рискове, пред които са изправени. Сред тях са не само „капризите“ на природата, а и дългосрочните климатични промени, пазарните условия, вкусовете на потребителите.

  4. Запазване и възстановяване на природните ресурси

  5. Ресурсна ефективност

  6. Диверсификация и социално включване, разработка на нови идеи и реализацията им.

На базата на тези приоритети в българската Програма за селските райони са предвидени 4 категории мерки – инвестиции, управление на земеделските земи, трансфер на знания и съвместна работа. „Мнозина смятат, че Брюксел сам определя какво се случва в земеделските райони, че ние определяме кои разходи са допустими и кои не. Но всички специфични програмни цели, критерии за оценка, мониторинг и контрол са съгласувани с българската страна, гласувани са от ЕП“, изтъкна Пилке. Той посочи още, че освен ПРСР, има и други европейски фондове като ЕСФ, програмата за регионите, които могат да се използват от земеделските производители. „Целта ни е да няма дублиране, а синергия между различните програми. Програмата ПРСР е базирана на българските анализи какво да се развива и подпомага“, добави Михаел Пилке.

За България програмата се финансира

с €2,4 млрд. от бюджета на ЕС + още 500 млн. евро национално съфинансиране. За проекти за подобрена конкурентоспособност са предвидени 22% от общия фонд, за екосистеми, природни ресурси и справяне с климатични промени – 48%, а за социално-икономическо развитие – 28% от всички средства. „Не става дума само за пари, а за приоритети, цели и резултати. Предлагат се различни възможности и варианта, които България трябва да избере“, добави Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации:

„Големите 4“ мерки по програмата за България са:

  • €841 млн. е за инвестиции във физически активи (ферми и обработващ сектор);
  • € 626 млн. е за базови услуги и обновяване на селища (малки инфраструктури);
  • € 276 млн. са плащания за области, в които има природни ограничения или други специфични условия;
  • € 271 млн. е за развитие на фермерството и на бизнеса – за млади фермери и за неземеделски дейности.

Това е бюджетът, а какво ще получим в замяна?

Целите, заложени в ПРСР са обучение на 4800 човека, инвестиционна подкрепа за 3500 ферми и 120 компании в горския сектор, както и помощ за стартирането на бизнес на над 4000 малки ферми и 1630 млади фермери. Чрез мярката за организиране на веригата за храните трябва да бъдат подпомогнати 40 групи производители, включващи 170 земеделски холдинги.

По отношение на мярката за екосистемите трябва да бъдат възстановени 113 000 хектара, а в областите с природни ограничения - 310 000 хектара в планински райони и 220 000 ха в други.

Мерките в социалната област предвиждат създаване на 4200 работни места чрез диверсификация и развитие на малки фирми, а една трета от населението в селските райони ще се възползва от подобрена инфраструктура.

„Какво научихме от предишния период?,

коментира Пилке. Финансирането не е достатъчно за решаване на всички проблеми на земеделския сектор. Затова са нужни по-ясни приоритети. Изборът на добри проекти е ключов, трябва да има добра комуникация между министерства и крайните бенефициенти, които да имат време за подготовка на проектите. Трябва да се подобри и качеството на внедряването. В предишния програмен период получавахме редица сигнали за лошо изпълнени проекти, като в тези случаи се налага спирането им, а бенефициентите трябва да връщат пари, каза още той. - За новия програмен период и въвеждането на новите мерки обаче съм оптимист“, допълни Михаел Пилке.

Зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев

„Развитието на сектор земеделие не трябва да се счита само като следствие от тази програма, която е основен, но не единствен финансов ресурс, например директните плащания на площ, заяви, от своя страна, зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев. - В настоящия програмен период въпросът е „Как да изразходваме правилно средствата?“. В тази връзка основно значение има подготвеността на страната и на бенефициентите, познаване на мерките, както и подобряване на капацитета на администрацията.

„Когато България започна да получава директни плащания на през 2007 г., другите страни от ЕС получавах такава помощ за производство на определени продукти вече 30 г. Така европейските колеги укрепиха своите стопанства, а нашите земеделски производители ще трябва да се състезават днес с всички европейки земеделци, допълни той. - Комбинирайки приоритети си трябва да мислим как да подобрим конкурентоспособността на нашите земеделски производители.“

Трябва обаче да се пазим от спекулативно надуване на инвестиционни балони в отделни сегменти, предупреди Грудев. „Фокусирането на инвестиции е основен момент. Приоритетни сектори до 2020 г. ще да производството на плодове, на зеленчуци, животновъдство, биологично земеделие. Парите от ЕС обаче не могат да се разглеждат като златна ниша – субсидирането е „адреналин в системата“, но не е мотор, който да направи българските стопанства конкурентни. Не трябва да разчитаме само на субсидии. В средносрочен план инвестиция, която не е свързана с реалностите на пазара и възможностите за изграждане на устойчиво стопанство, а са на принципа „да направим проект и да усвоим едни пари“, е пагубна и за програмата, и за самия инвеститор, смята Грудев, според когото това е един от уроците от първия програмен период и от предприсъединителната програма САПАРД.

„Убеден съм, че в рамките на периода до 2020 г. прилагайки и изплащайки средства за селските региони, няма да говорим за неусвоени средства, каза зам.-министър Грудев. - Приключваме приема по мярка 6 за млади фермери, а по мярка 4.2 за преработка на земеделска продукция ще започнат до края на 2015 г.“

Програмата ще се стреми да се справи с липсата на конкурентоспособност на малките и дори на средните фирми в селското стопанство. „А тези фирми за гръбнакът, тези играчи имат нужда от подкрепа. С Комитета за контрол приехме първата нотификация за промени, комуникарани с ЕК още по време на одобрението на програмата. Евентуално ще бъде добавена възможност за включване за животновъди със стандартен производствен обем под 8000 евро“, каза още Грудев.

Зад всички тези приоритети и фокусирани мерки стои много работа.

Програмата е сравнително добра, но е нужна активна работа с министерството, с асоциациите и ЕК, за да се доближим законодателно до правилно усвояване на средствата, заяви Румен Порожанов, изпълнителен директор на ДФ Земеделие.

Румен Порожанов, изпълнителен директор на ДФ Земеделие

В договорите много по-ясно ще бъдат разписани санкциите за неизпълнение. „В същото време бизнес плановете са трудно начинание, а засиленият контрол как те се изпълняват трябва да отчитат и външни фактори, например руското ембарго. Много неща трябва да поправим в самата агенция и да развием своя административен капацитет“, добави Порожанов.

Проектите по мярка 121 (модернизиране на земеделските стопанства) за 50 млн. евро вече са класирани и до края на днешния ден (29 септември) класирането ще се появи на страницата на ДФ Земеделие, а всеки бенефициент ще може да провери с какви точки е оценен проектът му. При 100% от бюджета проектът получава 15 точки, при 120% от бюджета - 10 точки, а при 150% - пак 10 точки. „Оценяването ще е бързо, няма да има уточнявания. До 15 октомври трябва да започнем договарянето, а подаване на заявки за плащания ще бъде до 20 ноември“, каза още Порожанов.

По мярка 4.1 е приключено с разглеждане на проектите и е започнало изпращането на писма до бенефициентите. „В началото на ноември ще публикуваме и индикативния график за приеми за 2016 г.“, обеща още директорът на ДФ „Земеделие“.

Илиян Аргиров, изпълнителен директор и член на УС на БАКБ.

„Банките са абсолютно необходими за реализацията на европроектите.

Разплащанията на грантовете стават след осъществяване на проекта и плащане на доставчиците. Затова ролята на банката е изключително важна. Работата с клиентите и с финансовите схеми, предоставяни от Националния гаранционен фонд (НГФ), са акцент в успешното реализиране на всеки европейски проект, заяви Илиян Аргиров, изпълнителен директор и член на УС на БАКБ. - Нашата банка се стреми да финансира земеделието като отрасъл, а не само на земеделски стопанства, свързани с европроекти. За селското стопанство имаме цяла линия от програми за земеделието“, допълни той.

Финансовите нужди на един земеделски производител могат да бъдат разделени на оборотни кредити и инвестиционни кредити, обясни той. И в инвестиционната, и в оборотната част те могат да бъдат пресечени с европрограми. Финансирането на земеделието вече не попада в графа специализирани банкови продукти, а е един от основните ни приоритети заради доказаната значимост за България, но и заради доказаната успешност на финансираните проекти, смята Аргиров. При оборотните кредити финансирането може да е срещу директни плащания за обработваема земя на декар, срещу отглеждани животни, а може и да е обвързано с агроекологични мероприятия.

„За инвестиционни кредити финансираме проекти, обвързано със схемите на НГФ, когато бенефициентите имат нужда от подкрепа. Тъй като те са млади фирми, неустойчиви, което се е отразило и на техните финансови показатели, а банките търсят гарант и допълнителен ангажимент, за да финансират подобни проекти. Инвестиционното финансиране включва покупка на земя, като за обезщетение се ползва само земята“, обясни още Аргиров.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ТОП100 НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ КОМПАНИИ


Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас