Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Виртуализация и облаци
16 сеп
2015
 
 

Стартиращи компании или проекти – най-подходящи за преминаване към наета инфраструктура

Дискусията "IaaS: по-гъвкави и по-мощни корпоративни ИТ инфраструктури" бе организирана от технологичния сайт IDG със съдействието на Ай Би Ес България, Еволинк АД и NDB Citrix.

4059 прочитания

Всяка организация трябва да прецени спрямо своите нужди и реалности защо иска да премине към наета инфраструктура. Това заяви Марин Роглев, мениджър “Сървърна администрация” за EMEA в AVON, който бе сред официалните гости на дискусия, организирана от технологичния сайт IDG със съдействието на Ай Би Ес България, Еволинк АД и NDB Citrix.

Обикновено то е комбинация от основните предимства на инфраструктурата като услуга: за някои това е преобразуването на капиталовите в оперативни разходи, за други – гъвкавостта на решенията и как те поддържат развитието на дейността на съответната организация. За някои компании, особено такива, чиято основна дейност не е свързана с информационните технологии, предимство може да бъде подобряване на стандарта на наличност или стандарта на обслужване на инфраструктурата.

Стартиращи компании или проекти – най-подходящи за преминаване към наета инфраструктура

Прочетете още: IDC: SaaS ще заема 70% от пазара на публични облаци в ЦИЕ през 2015 г.

Друго основно предимство е освобождаването на ресурс, който може да бъде пренасочен в основна и генерираща приход дейност.

Освен това компанията трябва да реши дали иска да направи преход само заради желанието да бъде модерна и да следва тенденциите или има реална полза и нужда.

По думите на Роглев удобни моменти за преминаване към наета инфраструктура са циклите, свързани с подмяна на амортизирана инфраструктура или с внедряване на нов софтуер или решение. Това дава възможност много от проблемите да бъдат решени още на бялото табло и да се предпазим от изтичане на ресурси и да решим някои проблеми и така да ги избегнем.

Според него половината от организациите съвсем скоро ще имат наета инфраструктура в своето портфолио, което е нормално предвид предимствата, които дава тя. Важно е за всеки човек, който управлява инфраструктурата в своята организация, да оцени ползите от наетата инфраструктура и да я използва за решаване на реални бизнес проблеми.

Светослав Христов, мениджър „Бизнес развитие“ и председател на СД на Еволинк АД, коментира, че има няколко типа подхода, когато се взима решение кога да се премине към облачна инфраструктура. Един от най-честите подходи, които срещаме, са при предприятия, които са на етап на изчерпване на възможностите на настоящата си инфраструктура, които започват да правят оценка за разходите по закупуване на нови хардуер, сървъри и сторидж-устройства и колко би струвало при наемане на инфраструктура като услуга. Тази предприятия обикновено правят директно сравнение кой вариант ще бъде по-изгоден за тях и така минават през дълъг цикъл на колебания и оценки. Така те пропускат да оценят предимствата, които облачната инфраструктура реално ще им даде като по-висока надеждност, по-висока гъвкавост, по-малко разходи за електричество и персонал.

Друг тип компании, които преминават към наета инфраструктура, са стартиращи предприятия или такива, които стартират нови проекти. Стартирането е бързо, без капиталови разходи и оценяването дали този проект ще се развие и какви ще бъдат неговите разходи може да стане по най-бързия и ефективен начин, коментира Христов.

компаниите най-често разглеждат опцията за инфраструктурата като услуга, когато имат нужда от подмяна на настоящото хардуерно оборудване

Свилен Станчев, мениджър "Бизнес развитие" в Ай Би Ес България, коментира, че компаниите най-често разглеждат опцията за инфраструктурата като услуга, когато имат нужда от подмяна на настоящото хардуерно оборудване - сървъри и сторидж.

Най-често се търси финансова полза, но наблюдаваме и желание клиентите да прехвърлят голяма част от рисковете и управлението на тази инфраструктура към съответния доставчик на услугата.

Често компании с малки ИТ екипи нямат достатъчно ресурс, който да управляват голямо количество физически или виртуални сървъри и предпочитат да възложат това на някой, който може да постигне икономия от мащаба и има инструменти, за да може да автоматизира задачите до голяма степен. Компанията запазва при себе си визията за развитие на ИТ отдела и той може да се фокусира върху по-важни стратегически задачи.

Въпросът за сигурността е на дневен ред и много компании не прехвърлят критична информация в подобна инфраструктура, смята Свилен Станчев. По думите му основно се прехвърлят виртуални сървъри, където не се съдържа конфиденциална информация, уеб сайтове, онлайн магазини и други.

Инж. Ивелина Пашова, ИТ Мениджър в ПИМК ООД, изрази съгласие със Свилен Станчев относно преминаването към наета инфраструктура. Българските бизнесмени все още не са склонни да преминават към наета инфраструктура. Поради тази причина в облачните инфраструктури се изнасят некритични приложения и дейности за бизнеса, от които той не зависи като цяло, коментира тя. Всеки бизнесмен и всяка фирма решават какво трябва да се изнесе в облака, но в България все още не сме достигнали до етапа, в който можем да се доверим изцяло на изнесените дейта центрове.

Марин Роглев отбеляза основните проблеми, които се срещат при местенето на инфраструктура от една локация към друга. Най-вече трябва да се има предвид, че ако имаме недобра ситуация на поддръжка на някои от процеси, ние не можем просто да ги пренесем на друго място и да очакваме, че те ще продължат да работят. Трябва да сме сигурни, че това, което сме тръгнали да местим, е изрядно, категоричен е Роглев.

Друг много важен проблем са и мрежовите съоръжения. Много често се оказва, че голяма част от приложенията и инфраструктурните компоненти комуникират помежду си и изискват определен праг на закъснение или имат други изисквания, или не са подходящи за работа в изнесен център поради техния дизайн. Към този проблем трябва да се подходи от двете посоки: и с подобряване на мрежовата свързаност между локацията, където се използва изнесената инфраструктура и доставчика, който я предоставя. Трябва да се преработят и процесите, за да бъдат съвместими с този модел, смята Роглев.

Той коментира и аспекта със законовите съображения. Понякога наета инфраструктура не може да се използва, ако се намира извън географските граници на дадена държава, има закон за защита на личните данни, който не позволява даден процес да бъде извършен.

По думите на Роглев сигурността е много важен аспект – какви точно процеси искаме да изнесем, за какво можем да се доверим и т. н. Проблем на самите доставчици е, че не могат да отговорят на страховете на своите клиенти. Един доставчик на наета инфраструктура най-често е сертифициран от няколко организации, минава нужния брой одити и предоставя по-високо ниво на сигурност, отколкото вътрешната инфраструктура.

Свилен Станчев коментира гледната точка на доставчик на такива услуги. По думите му първо се тръгва от комуникацията – как ще бъдат прехвърлени данните в наетата инфраструктура, ще има ли даунтайм, колко ще бъде, кога ще се направи, кой ще осигури комуникационната линия и т. н.

Следващата стъпка е когато вече данните са прехвърлени, трябва да се отговори на въпроса как служителите ще достъпват до тях – важно е да се знае необходимото комуникационно оборудване и каква е защитата на канала за достъп.

Въпросът за сигурността касае и управлението на самата инфраструктура: някои клиенти предпочитат сами да управляват виртуалните си машини и необходимите ресурси, а други клиенти искат това да се прави от доставчика на услугата, като те подават искане със съответните параметри. При втория вариант, когато доставчикът има достъп до виртуалната среда, сигурността е с по-висок приоритет. Обикновено мениджмънтът и самите данни се разделят в две отделни мрежи, така че администраторите доставчика да нямат достъп до информацията на клиента.

В тази връзка в момента има доста технологии за криптиране на самите данни. Традиционните криптиращи методи не работят в клауд системите, тъй като когато трябва да се пусне запитване или анализ, те не могат да бъдат изпълнени, когато информацията е криптирана, обясни Станчев.

Той отбеляза, че от няколко години се използва нов крипто метод, който позволява данните да са криптирани, така че дори да изтекат от доставчика на инфраструктура, те да не могат да бъдат разчетени и в същото време когато е необходимо данните да бъдат достъпвани и да връщат нужния резултат.

Друг вариант са решения, които администрацията и даването на права отиват при клиента и той казва кои администратори от доставчика имат права да правят дадени операции.

Светослав Христов посочи, че първият въпрос, който предприятията трябва да разгледат преди преминаване към виртуална инфраструктура, е да намерят подходящите технологични партньори, които да им окажат съдействие и консултация по отношение на това как, къде и по какъв начин да се изгради виртуалната инфраструктура. Много често предприятията се опитват да мигрират във виртуална инфраструктура 1:1 ресурсите на физическата си инфраструктура, което не е необходимо.

Христов призова клиентите да потърсят доверени консултанти или доставчици на услуги, за да ги използват при проектиране на решението. Това ще снижи цената на решението, ще подобри времето за внедряване и неговата надеждност. След това следва да се зададат въпросите по отношение на сигурността на данните, съставянето на договора (Service Level Agreement – SLA) с доставчика по отношение на наличност на инфраструктурата, на мрежовата свързаност, времената за реакция или различен тип инциденти.

Регулациите

Десислава Кръстева, старши адвокат в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“, коментира, че от практическа гледна точка прави впечатление, че доста често ползвателите на такъв тип услуги не задават въпроса за защитата на информацията преди да преминат към изнесена инфраструктура. Те започват да се интересуват от това на по-късен етап, а реално въпросът за сигурността всъщност е ключов и е свързан с подготовката на преминаването.

Реално действат регулации, които съществуват от много години, и основно директива на Европейския съюз за защита на личните данни още 1995 година. При създаването й подобен тип услуги не са съществували и доставчиците и ползвателите трябва да се съобразяват с остарялата нормативна база, обясни адв. Кръстева.

От чисто технологична гледна точка реално ползването на такъв тип инфраструктури и услуги в голяма част от случаите технически осигурява по-висока защита на информацията, особено срещу външна намеса или загубване на данни. Има редица доставчици, които разполагат с по-добра експертиза по отношение на защитата на инфраструктурата, която развиват, разполагат с технологични ресурси за подсигуряване на тази защита. В повечето случаи защитата на данните при облачните услуги е по-висока, особено, когато говорим за малки компании.

Когато говорим за правната страна на защитата на данните обаче, ситуацията коренно се променя. Има случаи, в които използването на подобни услуги реално се оказва невъзможно, доколкото противоречи на действащата уредба. Най-вече това важи за услугите, предоставяни от чужди доставчици, чиято инфраструктура физически е разположена извън България и най-вече извън ЕС. Когато ползваме услугите на такива доставчици, ние ползваме трансфер на данни към трети страни и влиза в действие най-рестриктивната част от нормативната база за защита на личните данни.

Адв. Кръстева коментира и че много често потребителите на тези услуги най-често не разбират и не знаят цялата комплексност на защитата на личните данни, които се очаква да защитават. Те основно се фокусират върху поверителността на данните – тоест, кой би могъл да има достъп до тях. Освен поверителност един администратор на лични данни би трябвало да осигури и техния интегритет, и тяхната наличност.

Тя открои и отговорността като важен проблем. На този етап ползвателите на този тип услуги се опитват да прехвърлят отговорността за ползването на тази услуга към доставчика, но от гледна точка на защитата на данните и особено на защитата на личните данни, отговорността е изцяло и приоритетно върху ползвателите на облачните услуги, тъй като те се явяват администратори на тази информация.

Много често липсва и адекватен договор за уреждане на отношенията с доставчика и няма писмена форма на такъв договор. По отношение на защитата на личните данни има изискване отношенията между администратора на лични данни, какъвто е всеки ползвател на облачни услуги, и обработващия лични данни, какъвто е доставчикът на изнесената инфраструктура, да се уредят писмено.

Хибридните облаци

По думите на Марин Роглев хибридният облак е удачна възможност за разделяне на задачите на такива, които сме готови и такива, които не сме готови да прехвърлим в облака. Това е междинна стъпка, която ни позволява да опипаме почвата в посока миграция към изцяло използване на инфраструктурата като услуга.

Според него удачни примери са приложения от типа на уеб сайтове и други услуги, които не изискват техният краен потребител да е част от инфраструктурата на компанията. Хибридният облак ни позволява да използваме позитивите, без да се налага адаптация на процеса, за да работи в облака. Хибридният облак е логична стъпка, предхождаща пълния преход към наета инфраструктура и ползването на инфраструктурата като услуга.

Свилен Станчев допълни, че хибридните облаци са нещо много хубаво и ще придобиват все по-голяма популярност. Обикновено хибридните облаци се използват за тестови среди, за стартиране на приложения, които се ползват временно и после се спират, тъй като при тях заплащането може да е за месец, няколко дни или няколко часа.

Извън България обикновено хибридният облак се ползва при очакване на пикови стойности на изчислителните ресурси – например около Коледа, когато има много продажби и трансакции.

Трябва да се избере правилната технология, по която хибридният облак се интегрира в инфраструктурата на компанията, каза още Станчев.

По думите на Светослав Христов не можем да разглеждаме хибридния облак като единствена форма на междинна степен на миграция от частна облачна инфраструктура към публична. Има много случаи, при които частният облак е незаменим – дали заради непосредствения достъп до данните, който ни е необходим поради някакви оперативни причини, дали заради естеството на процесите и начина, по който е структурирана софтуерът ни – преминаването към изцяло публична облачна услуга би било неподходящо.

Не можем да смятаме, че всички частни облачни решения са подходящи за миграция към публични, отбеляза Христов.

Адвокат Десислава Кръстева отбеляза, че няма специализирана уредба, посветена на облачните услуги. Хибридните облаци са удачно решение от гледна точка на защитата на данните, доколкото е важно с какви точно данни обработваме и боравим. Различните данни изискват различен подход и степен на защита. Хибридните облаци позволяват такава гъвкавост и по-добро напасване на инфраструктурата към конкретните данни.

Има данни, които се считат за чувствителни, каквото е здравето на хората например. Ако има дейност, която борави с медицинска информация, подобен тип информация се нуждае от много строг контрол, тъй като кръгът от лицата, които имат право на достъп до нея, е изключително ограничен, нуждае се от предварителни разрешения от Комисията за защита на личните данни и т.н.

От друга страна, когато става дума за обикновени потребителски данни, както при създаването на онлайн магазин, който също ползва законодателството на защита на личните данни, но при съгласието на крайни клиент, можем изцяло да преминем на изнесена инфраструктура, уточни Кръстева.

Облачни технологии за дейта център

Марин Роглев коментира, че през последните 5 години нещата се развиха много и вече е много лесно дори за вътрешно-фирмените ИТ-екипи да управляват частния облак. Що се отнася до управление на виртуалните машини не просто изключително улеснено и консолидирано, но също така предоставя възможност знанията и експертизите, които получаваме управлявайки нашия частен облак, да ги използваме и при управлението на изнесената услуга.

Ивелина Пашова даде подробности относно непрекъсваемостта на захранването в ПИМК ООД. Захранени сме от два независими токови кръга, имаме собствен трансформатор и 200-киловатов генератор. Фирмата ни разполага и с бензиностанция, където има голям дизелов агрегат, подсигурени сме с два каскадно свързани UPS-а.

Като цяло нашата резервираност е повече от достатъчна за нашия частен облак. Имаме офиси в доста държави и осигуряваме възможност на хората да работят по 24 часа в денонощието, отбеляза Пашова.

В заключение

Марин Роглев отбеляза, че дискусията е била много интересна, но множество аспекти останаха незасегнати, тъй като темата е много обширна.

Според Десислава Кръстева пазарът на изнесена инфраструктура е много разнообразен. Тя подчерта отново, че в правен аспект е важно предварително всичко да бъде обмислено, както и изборът на доставчик.

Инж. Ивелина Пашова коментира, че преминаването към наета инфраструктура трябва да се направи много внимателно. В България все още прохождаме в тази сфера и българският бизнесмен трябва да бъде убеден, че използването на наета инфраструктура ще бъде полезно за него, ще му донесе съответните икономии и той ще бъде сигурен, че при изнасянето на информацията му тя няма да бъде компрометирана.

Свилен Станчев отбеляза, че бизнесът все повече се отваря и открива ползите на наетата инфраструктура, интересът става все по-голям и когато се структурират отделните аспекти на тази услуга, тя ще бъде по-достъпна и повече компании ще я възприемат.

Светослав Христов посочи, че бумът на облачните услуги е огромен потенциал за България. В България електроенергията е с относително ниска цена, имаме изключително квалифициран персонал и много добре развита мрежова инфраструктура като Интернет връзки към света. Намираме се на милисекунди от Западна Европа в мрежово изражение, така че имаме отличен потенциал да растем и да предоставяме услуги не само на локални компании, но и в цял свят.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Мартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решенияМартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решения

2018 г. е най-добрата година за бизнеса на компанията, разработваща и произвеждаща системи с швейцарско качество вече 55 години, заяви Мартин Райхле, един от съсобствениците на Reichle& De-Massari (R&M)

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас