“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  ƒискусии  •   ариерна зона  •  —ъбити€
COMPUTERWORLD | „овешки ресурси
02 юли
2015
 
 

»“ и аутсорсинг секторите - лидери по отношение на  —ќ

4300 прочитани€

 онстанца  адънкова

 орпоративната социална отговорност ( —ќ) означава компаниите да работ€т доброволно, без да са принуждавани от закона, за постигане на социални и екологични цели в рамките на своите ежедневни бизнес дейности.

 орпоративната социална отговорност ( —ќ) означава компаниите да работ€т доброволно за постигане на социални и екологични цели в рамките на своите ежедневни бизнес дейности

ѕрочетете още: ¬”«‘ стартира магистратура за корпоративна социална отговорност през април

“ова определение фигурира на уебсайта на √енерална дирекци€ „«аетост, социални въпроси и приобщаване“ на ≈вропейската комиси€.

¬ този контекст,  —ќ обхваща редица области:

  • „≈вропа 2020“ (по-специално нови умени€ и нови работни места, младеж, местно развитие)

  • Ѕизнес и човешки права

  • ƒокладване във връзка с корпоративната социална отговорност

  • —оциално отговорно възлагане на обществени поръчки

—поред ћарина —тефанова, изпълнителен директор на Ѕългарската мрежа на √лобални€ договор на ќќЌ, има три най-важни тенденции в областта на  —ќ:

1. Ќа първо м€сто, темата за прозрачността и отчетността доби сво€та правна форма и от началото на 2017 година ще бъде свидетели на влизането в сила на ≈вропейската директива за нефинансово отчитане (приета през октомври 2014), ко€то касае всички компании с над 500 служители в ≈вропа (над 16 000). ¬ Ѕългари€ все още не сме готови за нейното прилагане и се над€вам в този двугодишен период да успеем да създадем подход€ща и насърчаваща среда, разбиране на матери€та и прецизен подход към компаниите, за да н€ма несъгласие и недоволство от т€хна страна.

2. Ќа второ м€сто, през 2011 година беше официално приет доклада на проф. ƒжон –аги за отговорността на компаниите по отношение на правата на човека. √одина по-късно тази тема тр€бваше да се включи в националната политика на вс€ка страна, член на ≈—. “ова означава създаване на подход€ща правна рамка, мащабна информационна кампани€ и усили€ за постав€не на правата на човека в центъра на държавната политика. «а фирмите това означава навлизане в една изключително странна и нова територи€ и функци€, ко€то е непривична за т€х. «а това в Ѕългари€ все още никой не говори.

3. Ќа последно, но не по важност, а по време на случване, м€сто, бих поставила приемането на новите ÷ели за устойчиво развитие, които се очаква да бъдат одобрени на ќбщото събрание на ќќЌ през септември. “е ще замест€т ÷елите на хил€долетието за развитие и ще очерта€т визи€ за света, какъвто си го представ€ме през следващите 15 години. “ези седемнадесет цели са глобални и ангажират участието на всички държави (от севера и юга). ѕредизвикателствата, на които се стрем€т да отговор€т, каса€т както опазването на околната среда, така и съхран€ването и развитието на човешката раса, а и не на последно м€сто – предлагат нови форми на икономика. –азбира се, от компаниите не се очаква да работ€т по всичките 17, всеки тр€бва да се концентрира върху онези 2-3, които са важни за него – напр. изменение на климата, градове и градска среда, намал€ване на бедността, опустин€ване, обучение за вс€ко дете и т.н. «а първи път представителите на бизнеса се включиха в процеса на т€хното разработване от самото начало. » то като наблюдатели, а активни участници, които анализират проблеми и предлагат работещи решени€. Ќие все още не говорим за това.

“енденции

„¬ Ѕългари€ през последните 2-3 години наблюдавахме почти пълно разминаване между външните процеси и т€хното национално отраз€ване. ¬ повечето европейски икономики корпоративната отговорност и етичното бизнес поведение са неизменна част от стратегиите за устойчивото развитие на компаниите. ¬ страната ни за съжаление това не е така“, категорична е ћарина —тефанова, изпълнителен директор на Ѕългарската мрежа на √лобални€ договор на ќќЌ.

Ѕорис  олев, изпълнителен директор на Ѕългарска мрежа за корпоративна социална отговорност и ¬ероника Ќинова, главен секретар на јсоциаци€ „ орпоративна социална отговорност – Ѕългари€” са оптимисти по отношение на навлизането и еволюци€та на  —ќ в страната.

Ѕорис  олев е на мнение, че през последните години се наблюдават доста интересни и благопри€тни тенденции в  —ќ сферата.

„ƒопреди 4-5 години под термина  —ќ предимно корпоративни€ сектор разбираше PR на инициативи, най-вече дарителски, а главните дейности се развиваха около тендеци€та да се похвалим пред медиите за доброто, което компани€та е направила. јко дотогава при много гол€ма част от проектите бюджетът за медии и отраз€ване превишаваше в пъти реалното дарение или спонсорство, вече можем да се похвалим, че не е така. Ќегативната тенденци€, ко€то б€хме кръстили “Green Washing” е доста изчезнала и можем дори да кажем, че е доста р€дко срещана вече“, коментира  олев.

—поред специалиста от Ѕългарска мрежа за  —ќ, най-интересната и съществена тенденци€ е, че огромна част от компаниите са започнали или започват в момента да гледат „навътре“ в компани€та, когато реализират  —ќ инициативи. „ќбръщат се към човешки€ персонал и служителите и постав€т т€х и семействата им на първо м€сто при избора на каузи. ¬се повече компании реализират дори помощ на външни бенефициенти и Ќѕќ-та чрез доброволчески инициативи на служителите, а е просто с пасивни финансови дарени€. »зминалата финансова криза принуди големите компании, но и доста от по-малките да осъзна€т, че най-важни€ актив са човешките ресурси и не само наличието на хора, но и т€хното щастие в компани€та, положителни емоци, мотиваци€ и ангажираност към каузи и ежедневната им удовлетвореност“, об€сни  олев.

ќт друга страна, според него бизнесът е започнал да разбира, че правейки просто финансови дарени€ за различни каузи в доста от случаите не само че не е достатъчно, но и дългосрочни€ резултат за бенефициента често не е положителен.

¬се повече в компаниите се говори за дългосрочни устойчиви практики и дейности, подкреп€т се различни каузи в дългосрочен план с хоризонт 2-3 и повече години, отчита  олев.

ƒруга интересна тенденци€, ко€то наблюдава представител€т на Ѕългарска мрежа за  —ќ вече в н€колко от големите международни компании, е че са започнали да дават все повече правомощи€ и отговорности и свобода в избора и реализирането на идеи на местните управленски екипи, за разлика от преди, когато най-често централизирани каузи и дейности се „спускат отгоре“.

„» накра€, но не последно по важност, можем да се похвалим, че наблюдаваме тенденци€ във все по-сериозна отчетност в Ќѕќ сектора, по инициатива на компаниите, които започват да търс€т все по-подробни и реални отчети за изразходване на средствата които са дали и т€хната ефективност“, посочи  олев.

ƒори и в Ѕългари€ концепци€та за  —ќ вече еволюира и все по-гол€ма част от компаниите са на€сно, че т€хната социална отговорност не се свежда само до дарение или подкрепа на случайно избрана кауза, см€та ¬ероника Ќинова, главен секретар на јсоциаци€ „ —ќ – Ѕългари€”. „¬се повече фирми анализират сво€та дейност и цели и на т€хна база създават интегрирани политики за  —ќ, които са в съзвучие с дългосрочни€ план за развитие на компани€та. „удесно е, че пон€тието навлиза и в публични€ сектор. ¬ кра€ на 2014 г. например беше реализирани сери€ от обучени€ за държавната администраци€ с цел запознаване с добри световни практики в сферата на социалната отговорност и изготв€не на нова стратеги€ за  —ќ“, изтъкна Ќинова.

¬ сферата на предприемачеството специалистката от јсоциаци€ „ —ќ – Ѕългари€” определ€ като положителен фактът, че глобално, а и у нас все по-гол€ма скорост намира социалното предприемачество, при което успешно се балансират икономическите интереси със социалните цели в най-чисти€ им вид. „ѕосто€нно развиващата се екосистема от новосъздадени компании и стартъпи също спомага за разпространението на  —ќ. ѕрави впечатление, че тези компании обикновено на много по-ранен етап започват да прилагат  —ќ практики. “ова е предизвикано както от новаторското мислене на техните създатели, така и от факта, че  —ќ политиките са високо ценени от инвеститорите с оглед на обещанието за отговорно поведение“, посочи Ќинова.

—пециалистката твърди, че огромното количество дигитална информаци€ и развитието на технологиите промен€т и  —ќ. „¬се по-големи масиви от информаци€ са достъпни за употреба именно за нуждите на социалната отговорност. ѕо този начин много по-гол€м брой хора има възможност да се обедини около социално значими каузи по цели€ св€т за много по-кратко време“, допълни Ќинова.

ѕланове и стандарти

 ъм юни 2014 г. 15 държави членки имат актуални Ќационални планове за действие в  —ќ – Ѕелги€, Ѕългари€,  ипър, „ехи€, √ермани€, ƒани€, ≈стони€, ‘инланди€, ‘ранци€, »тали€, Ћитва, ’оланди€, ѕолша, Ўвеци€ и ќбединеното  ралство, пише в изготвени€ от √енерална дирекци€ „«аетост, социални въпроси и приобщаване“ на ≈  „ омпендиум 2014“. ¬се пак, липсата на подобни планове не предполага отсъствие на каквито и да е  —ќ инициативи, допълва се в доклада.

„ќт почти половин година Ѕългари€ н€ма актуална Ќационална стратеги€ по  —ќ и най-веро€тно ще имаме такава не по-рано от средата на другата година“, алармира ћарина —тефанова от Ѕългарската мрежа на √лобални€ договор на ќќЌ.

„Ќационалната —тратеги€ за  —ќ“ стои все така непокътната и без реални резултати. ѕовечето планирани дейности се отлагат във времето вече н€колко правителства, а стратеги€та се превърна в поредни€ добре написан хвърчащ документ“, за€ви Ѕорис  олев от Ѕългарска мрежа за  —ќ.

ISO 26000 е стандартът за социална отговорност за всички организации.

“ой е създаден от ќрганизаци€та за международните стандарти (International Standards Organisation) през 2010 г. «а да ганартира консистентност, ISO е подписала специално споразумение с ILO, Global Compact, Global Reporting Initiative (GRI) и ќрганизаци€та за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).

—тандартът ISO 26 000 продължава да регулира политиките на  —ќ в компаниите, като той представл€ва наръчник от препоръки за отговорно поведение. ѕоради тази причина по него фирмите не могат да бъдат реално сертифицирани, както стои въпросът с останалите „стандартни” сертификати ISO, подчерта ¬ероника Ќинова от јсоциаци€ „ —ќ – Ѕългари€”. Ќаблюдени€та й показват, че в страната посто€нно се провеждат обучени€ за имплементиране на този набор от препоръки. Ќе са малко компаниите, които започнаха да ги следват в ежедневната си дейност, но за съжаление този сертификат не усп€ да набере попул€рност, както сертификатът за качество например, допълни т€.

„¬ национален план, в€рваме, че корпоративната социална отговорност тр€бва да бъде защитена и приоритизирана от българското законодателство и т€ да бъде превърната в конкурентно предимство на компаниите, които € прилагат. ќсвен данъчни облекчени€ например, т€ тр€бва да бъде и критерий в методологи€та при конкурсите за избор на изпълнител чрез обществени поръчки по «ќѕ. «акономерно е държавата и всички публични институции да прав€т бизнес единствено с фирмите, демонстриращи отговорно и устойчиво поведение“, каза Ќинова.

Ѕорис  олев от Ѕългарска мрежа за  —ќ не наблюдава съществени промени около официалните стандарти през последните месеци след представ€нето на ISO 26000. “—тандартът ISO 26000 се прие доста добре от много от българските компании, но липсата на реален сертификат зад стандарта лимитира реалното му навлизане на много места в национален план, коментира  олев - ќт друга страна на европейско ниво продължават да се лансират различни устойчиви инициативи в най-различни сфери – от насърчаване на употребата на зелена енерги€ до инициативи за неформално допълнително образование на човешките ресурси.“

ћарина —тефанова от √лобални€ договор на ќќЌ изрази мнението, че в динамична и многообразна среда, каквато е тази на корпоративната отговорност, промени настъпват посто€нно, и че те са провокирани от промен€щите се потребности, очаквани€ и съзнание на отделните заинтересовани страни. „ѕредставителите на европейските институции работ€т за по-гол€ма защита на работниците и потребителите, компаниите промен€т своите политики съобразно нуждите от мотивирана и квалифицирана работна ръка, потребителите стават все по-осъзнати и активно избират продукти, които да отговор€т на т€хната ценностна система, посочи —тефанова - ¬ тази връзка Ѕългари€ също се промен€. ¬се повече компании участват в обществени€ живот чрез своите социални програми. Ќ€кои от т€х се интересуват от стандарти в тази област и търс€т външна помощ, особено когато става въпрос за участие в глобалните верига за доставки.“

-  ак бихте определили поведението и напредъка на компаниите от сектора на информационните технологии и телекомуникациите по отношение на въвеждането и спазването на политиките и стандартите за  —ќ (като ангажираност, инвестиции, най-активно развивани области на  —ќ и др)?  акви са предпоставките за активността на този бранш в областта на  —ќ?

  • Ѕорис  олев, изпълнителен директор на Ѕългарска мрежа за корпоративна социална отговорност:

Ѕорис  олев, изпълнителен директор на Ѕългарска мрежа за корпоративна социална отговорност—мело мога да за€в€, че »“ и аутсорсинг сектора през последните н€колко години е най-активни€ в  —ќ сферата по всички показатели. »“ компаните са с най-гол€м брой инициативи и реализирани проекти, повечето от т€х имат €сни стратегии за  —ќ и устойчиво развитие с дългосрочни ангажименти към определени каузи и сфери на подкрепа. Ќай-хубави€ момент, което идва и естествено при т€х, е че почти винаги при реализирането на социални инициативи основните действащи лица са служителите им. ¬ гол€ма част от компаниите дори измисл€нето на конкретни инициативи идва от служителите, определени групи се самоорганизират, получават подкрепа на ръководството и реализират доброволчески и дарителски каузи от различен мащаб.
¬ н€колко от големите аутсорсинг компании, до н€къде и с наша помощ, се сформира неформален вътрешен  —ќ екип със представители на различни отдели в компани€та, който е ангажиран и се грижи за реализирането на соцали каузи сред екипа и служителите. Ќе е тайна, че дори в н€кои компании има елемент на съревнование, кой от офисите в различните държави ще реализира по-добри, по-мащабни и по-значими социални инициативи. ¬ една от големите сървис компании в страната, преди н€колко седмици дори се създаде обществен борд, който на проектен принцип ще разпредел€ дарителски фонд от над 70 000 евро годишно в полза на различни социални инициативи.

–азбира се, »“ секторът има и най-големи предпоставки да инвестира в развитие на човешки€ персонал и да подкреп€ доброволчески инициативи и да ангажира служителите, тъй като €сно осъзнава, че хората са най-големи€ актив на тези компании.

Ќе мога да сподел€ конкретни цифри общо за сектора, тъй като не е правено подобно проучване в последно време, но спокойно мога да кажа, че  —ќ дейностите само от »“ сектора у нас, като ангажираност, брой, значимост и инвестиции са съизмерими с  —ќ инициативите на всички останали сфери в икономика взети заедно.

  • ¬ероника Ќинова, главен секретар на јсоциаци€ „ —ќ – Ѕългари€”:

¬ероника Ќинова, главен секретар на јсоциаци€  —ќ – Ѕългар舓радиционно компаниите от » “ сектора са сред най-активните организации по отношение на политиките по  —ќ по редица причини и тази тенденци€ не се промен€. —ред основните предпоставки са бързото развитие на сектора и нарастващи€ пазар и приходи, стандартизаци€та на политиките в тези компании, включително и в областта на  —ќ, фактът, че много от т€х са част от интернационално семейство с вече утвърдени  —ќ традиции, действащи на глобално ниво, където  —ќ политиките са задължителни.

–адваме се, че се реализират все повече и по-интересни инициативи от компаниите в този сектор, като и направените инвестиции в  —ќ дейности също нарастват. «абел€зваме, че въпреки глобализаци€та, чуждестранните » “ фирми у нас все по-често се съобраз€ват с локалните нужди и прилагат социално отговорни решени€ не просто заимствани от централните си офиси, но съобразени с местните специфики и потребности. “ози тип компании традиционно продължават да обръщат особено внимание на своите служители и партньори, като разбира се остават съпричастни на каузи и нужди от вс€какъв тип.

  • ћарина —тефанова, изпълнителен директор на Ѕългарската мрежа на √лобални€ договор на ќќЌ:

ћарина —тефанова, изпълнителен директор на Ѕългарската мрежа на √лобални€ договор на ќќЌ—читам, че компаниите от сектора на информационните технологии и телекомуникации са едни от естествените лидери по отношение на корпоративна отговорност. Ќека не забрав€ме, че този сектор е един от най-перспективните, най-конкурентните и най-слабо регулирани. “ези фирми работ€т в глобална среда, много често участват в международни проекти като част от веригата за добавена стойност; техните служители са високо образовани и, в повечето случаи, специалисти, които търс€т по-ц€лостно удовлетворение от работата си, а не само добро заплащане и възможност за кариерно развитие. “ова съвсем логично води до систематично ангажиране и инвестиране в програми за развитие на служителите, за ранно откриване на таланти и стимулиране на иновациите.

≈то н€колко примера:

ѕреди по-малко от месец ќгн€н “ра€нов, собственик и изпълнителен директор на “ехноЋогика бе избран за председател на Ќационални€ съвет на Ѕългарската мрежа на √лобални€ договор на ќќЌ.

»раван ’ира, генерален директор на HP Ѕългари€, е председател на ”правителни€ съвет на Ѕългарски€ форум на бизнес лидерите.

ћусала —офт е първата българска компани€, ко€то получи сертификат за прилагане на международни€ стандарт за социална отговорност ISO 26 000.

Ќј…-Ќќ¬» Ќј…-„≈“≈Ќ» ѕ–≈ѕќ–Џ„јЌ»

—лайдшоу
»Ќ“≈–¬ё
–ей ќТ‘аръл, VMware: —ветът на облаците ще е хибриден–ей ќТ‘аръл, VMware: —ветът на облаците ще е хибриден

“ехнически€т директор на компани€та е уверен, че публичните услуги н€ма да замен€т собствените сървъри.

ѕ–»Ћќ∆≈Ќ»я
јЌ ≈“ј

 акво мислите за FireFox OS?

»нформаци€ за ¬ас