Външните пазари: шанс за българските ИТ компании

Владимир Владков

Какво е общото между бързоразвиващите се в областта на ИТ страни като Индия, Виетнам, Филипините, Ирландия и Бразилия? Наличието на последователна държавна политика в подкрепа на ИТ, стимулиране на износа, съчетани с големи местни и регионални пазари осигуряват на многобройните местни ИТ фирми възможности да се развиват доста по-бързо от останалите сектори. Огромна част от този бизнес се движи от малки и микро предприятия, което не им пречи да участват и да печелят обществени поръчки, организирани прозрачно през платформи за е-търгове. Това са част от изводите от дискусията с българските служби по търговско-икономическите въпроси, част от кръглата маса ICT Watch 2015, организирана съвместно от ICT Media и БАСКОМ с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в София.

Прочетете още: 24,43 млн. лв. сертифицирани инвестиции за 2 години в ИТ и BPO

Голямо ИТ потребление

Индия и Виетнам често се разглеждат само като конкуренти на България по отношение на привличането на инвестиции в аутсорсинг и BPO бизнеса, но в същото време те представляват и големи пазари, в които има огромни възможности за българските ИТ фирми, включително чрез наемане на местни ИТ специалисти или откриване на специфични пазарни ниши за разработените наши иновативни технологии и решения. „Мога да дам пример с Extreme Broadband Services , основана от създателите на Орбител, които през 2008 г. отидоха в Индия и започнаха проект за ускоряване на Интернет достъпа в квартали на Делхи. Отне им 3 години, за да навлязат в бизнеса, но днес вече имат над 1 млн. потребители и разширяват проекта в многомилионни градове като Мумбай и Калкута, работят и по нов проект за кабелен интернет в Делхи“, каза Стефан Йонков, ръководител на Службата по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) в Делхи към българското посолство в Индия. Той цитира един от основатели на компанията Николай Горчилов, че в Индия „неписаните правила са повече от писаните“. 3 месеца отнема регистрацията на фирма, но българските предприемачи трябва сами да намерят правилния път и своята ниша, а пазарът е огромен. Индийският ИКТ сектор генерира 9,5% от БВП на страната, в него работят над 3,5 млн. специалисти, в този сектор има 3100 стартиращи фирми, а ИТ индустрия е експортно ориентирана, добави Йонков.

Азиатските пазари са с ключово значение за потреблението на ИКТ, коментира Олег Маринов, ръководител на СТИВ в Хошимин към българското посолство във Виетнам. В Малайзия ИКТ пазарът се развива със средногодишен темп от 5,3%, за периода 2006 до 2016 г. и се очаква догодина обемът му да достигне $22,3 млрд. Износът на ИКТ решения е за $9,7 млрд., а вносът – за $43,7 млрд., което означава сериозен потенциал за българските износители. Във Виетнам ИКТ секторът е с обем от $39,5 млрд., но софтуерната индустрия генерира „само“ $1,36 млрд. „Българските фирми могат да използват Виетнам като хъб за разширяване на бизнеса си към страните ос ACEAH, които представляват пазар с население от над 600 милиона души“, добави Маринов. Освен това правителството осигурява подкрепа на ИКТ фирмите, като им предоставя до $25 хил. за сертифициране по CMMI и ISO-27001, а митнически такси са 0% за ИКТ и електронни продукти и намалена ставка за резервни части в рамките на ACEAH, каза още Маринов.

Бразилия също е експортно ориентирана икономика, като износът на ИКТ продукти и услуги е в размер на $2,48 млрд. за 2014 г. Той се осъществява от над 8500 фирми. $526 млн. идват от софтуер, $125 млн. е делът на аутсорсинг на бизнес процеси (BPO), а $314 млн. са от международни операции, коментира Костадин Стойчев, ръководител на СТИВ в гр. Сао Пауло към българското посолство в Бразилия. Въпреки че от август 2014 г. Бразилия е в рецесия , ИТ секторът генерира близо $142 млрд. оборот, а очакваният годишен ръст е 7-8% , добави Стойчев.

Е-инициативите

Развитието на ИТ секторът е подкрепено и от все по-широкото навлизане на електронните услуги и в частния сектор, и в правителствения.

Във Великобритания като част от инициативата за е-правителство отдавна е въведена изцяло електронна система за обществени поръчки, каза Таня Койчева, ръководител на Службата по търговско-икономическите въпроси в Лондон към Посолството на България във Великобритания, с акредитация и за Ирландия. Бурен ръст има на дигиталното съдържание, на е-търговия, като се търгуват всякакви стоки. „Една трета от фирмите ползват е-търговия за сделки. Има и правителствена стратегия, стимулираща фирмите да участват на пазара на е-търговия“, добави Койчева.

През 2012 и 2013 г. Бразилия също засилва фокуса си върху т.нар. Governo Electronico, или е-правителството“, обясни Костадин Стойчев. Дейностите в тази област започват от 2003 г., като във всички сфери се залага за работа по електронен път, включително електронни търгове за обществени поръчки. Системата за електронно гласуване обхваща 140 млн. избиратели (в Бразилия гласуването е задължително), като резултатите от електронни урни се представят на всички до 3 часа по телевизията, добави ръководителят на Службата за търговско икономически връзки в Сао Пауло.