Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Виртуализация и облаци
18 мар
2015
 
 

Бизнесът се нуждае от облачните технологии

Облачните услуги са бъдещето и ще навлизат все повече в бизнеса. Около това мнение се обединиха участниците в дискусията "Облакът – стратегическа технология за бизнеса", организирана от IDG.bg със съдействието на IBS.

6887 прочитания

Облакът е много привлекателна и модерна технология, но все още има основания тя да се разглежда със здравословен скептицизъм и да се използва много внимателно и балансирано. Това заяви Ивайло Баргански, ръководител „Информационни технологии“ в Луфтханза Техник София ООД, който беше сред официалните гости на уебинара "Облакът – стратегическа технология за бизнеса", организиран от технологичния сайт IDG.bg със съдействието на IBS.

По думите му от ИТ гледна точка трябва да се прецени много внимателно какви ще бъдат ползите в дългосрочен план и какви са рисковете от преминаването в публичния облак.

Баргански е категоричен, че въвеждането на облачни технологии без участието на ИТ отдела на компанията е високо рисково и недопустимо, без значение от изискванията на средата.

Прочетете още: 7 важни въпроса при избора на облачни услуги

Облачните услуги са бъдещето и ще навлизат все повече в бизнеса

Свилен Станчев, мениджър "Бизнес развитие" в Ай Би Ес България, определи отделните разновидности на облачните услуги: трите основни са „Софтуер като услуга“ (SaaS), „Инфраструктура като услуга“ (IaaS) и „Платформа като услуга“ (PaaS).

Използването на един софтуер като услуга не е нещо ново – електронната поща от типа на Gmail, Yahoo и Abv са пример за това. Решението CRM също може да се определи като софтуер като услуга: при влизане в сайта се създава потребител на софтуера на следващото ниво има интерфейс от „Софтуер като услуга“, а на по-ниско ниво – интерфейс към „Платформата като услуга“. Или този потребител трябва да бъде записан в съответната директорийна структура, с която ще се управляват потребителите и ще се провизира база данни, приложен сървър и т. н. За да могат те да стартират, им е необходима платформа, която има интерфейс към по-долното ниво - „Инфраструктурата като услуга“, което образно казано автоматично „вдига“ виртуални машини, върху които се инсталират съответните приложения.

Всички останали - „Бекъп като услуга“ (BaaS), „Сторидж като услуга“ (SaaS), „Бизнес процесите като услуга“ (BPaaS) са частни случаи съответно на „Инфраструктурата като услуга“, на „Софтуерът като услуга“ и на „Платформата като услуга“.

Към крайния потребител е ориентиран „Софтуерът като услуга“, поясни Свилен Станчев.

Румен Сарандев, мениджър “Информационни системи” в Белла България АД, коментира, че облакът сам по себе си е подмножество на Интернет. Едва ли си даваме сметка за широкия спектър от услуги облака, преди да стартираме дадена имплементация на определена услуга, посочи той.

Всъщност конкретните изисквания към дадена имплементация сами биха насочили даден проект към съответната абревиатура, каза Сарандев.

Добрин Маринов, ИТ мениджър в Орбико България ЕООД подчерта, че потребителите и хората, заети с имплементирането, трябва много внимателно да разграничават дали им се предлага облачно решение или добре позната услуга, „маскирана“ като нещо ново.

Антонио Захариев, ИТ мениджър в „Адрес Недвижими Имоти“ АД, коментира, че мигрирането към облака не трябва да е самоцелно решение, а по-скоро трябва да търсим решение на конкретни проблеми.

По думите му трябва да се имат предвид предимствата при миграцията в облака. При една миграция можем да спестим разходи за ИТ оборудване, сървъри, сървърно помещение. Освен това управляването на виртуални сървъри ни дава динамично мащабиране на използваните ресурси, а така също плащаме само толкова, колкото употребяваме. А тъй като доставчикът на услугата обикновено е в дейта център, самият факт, че виртуалните сървъри се намират там, ни дава висока надеждност, резервираност и наличност на ресурсите.

Как да изберем точното решение и какви са подводните камъни в една имплементация?

Първоначално трябва да се направи анализ на софтуера и ресурсите, с които разполагаме, обясни Антонио Захариев. Ако планираме да използваме „Софтуер като услуга“, анализът трябва да ни даде решение какво искаме да изнесем в облака, като възможностите са много: например счетоводни софтуери, CRM системи, системи за управление на електронни архиви, изнасяне на сървъра на фирмата и т. н.

Ако има недостиг на достатъчно изчислителна мощ, може да се помисли и за „Инфраструктурата като услуга“ и да се набавят необходимите ИТ ресурси.

Анализът на инфраструктурата и софтуерите, които се ползват, улеснява взимането на решение коя разновидност от облака ще се ползва.

Захариев обясни, че първоначално трябва да се направи план и да се избере облачен провайдер и дейта център, като това е свързано с анализ на ресурсите - сървъри и процесорна мощ. Следващата стъпка е подготовка на документацията за инфраструктурата, с която разполагаме (начертаване на схемите, логическите връзки между софтуерите) и след това може да се пристъпи към изготвяне на детайлен план за миграция, който включва тестова инсталация на софтуерите, изготвяне на план за миграция на данните, тестване на целостта на данните, като не трябва да се забравя и планът за бекъп на данните.

По думите на Ивайло Баргански предимствата на облачните решения са безспорни. Двата ключови компонента при избора на точното решение са каква е бизнес нуждата от него и как то се вписва в дългосрочната ИТ стратегия на компанията. Важен елемент е и разбирането как решението ще работи с настоящата среда и настоящите услуги, които се предоставят на бизнес потребителите и как ще се съвместява с евентуални бъдещи услуги, посочи Баргански.

Когато се въвежда едно решение за дадена бизнес нужда, то е част от цялостна система и в стратегически аспект трябва да сме сигурни, че решението ще подпомага, засилва, добавя стойност към бизнеса. При комуникацията с бизнеса трябва да се разбере какво точно очаква той от услугата и как вижда своята дейност в дългосрочен план.

По отношение на подводните камъни трябва да се предвиди как едно решение, което адресираме към даден доставчик, би могло да работи с облачни услуги, предоставени от друг доставчик.

Румен Сарандев отбеляза, че подводни камъни съществуват при всяка една имплементация, независимо от това дали е в облака или не.

Всъщност дори от чисто финансови причини даден проект ни тласка към облака. Избираме облачните услуги, тъй като те ни предоставят определени предимства:ценово ефективни, ефективни от гледна точка на поддръжка и имат голям набор предимства, една от които е бекъпът на данни.

Самият доставчик на облачни услуги е една стъпка напред за бекъпа на данни от отделните предприятия, посочи Сарандев, като подчерта, че облакът се налага на нас, а не ние налагаме облака като решение.

За да бъде една миграция успешна, са много важни анализът, правилната подготовка и правилното задание. Сарандев съветва да се търси максимално количество информация и широк спектър от гледни точки. След това при вътрешен анализ в организацията може да се вземе съответното решение в полза или против отиването в облака.

Свилен Станчев допълни, че няма вярно или невярно решение дали да се отиде в облака или не. Има два основни фактора за избор: финансовата страна, тъй като в облачния модел плащаме толкова, колкото ни е нужно, а другият аспект е дали разполагаме с вътрешни ресурси да поддържаме въпросните системи.

Обикновено хората се обръщат към облачната услуга, когато се налага някаква подмяна на съществуващата инфраструктура, например оборудването или софтуерът са остарели. („Инфраструктура като услуга“ или „Софтуер като услуга“).

В България почти няма търсене на „Платформа като услуга“, тъй като тя е ориентирана предимно към разработчици и програмисти, компаниите най-често правят собствена вътрешна система, поясни Станчев.

По думите му при имплементацията има много подводни камъни, като миграцията е от най-критичните моменти. Бекъпът също е много важен и трябва да залегне в споразумението (SLA) с доставчика на облачните услуги.

Всички доставчици на облачни услуги казват колко е хубав пътят към облачните услуги, но никой не показва какъв е изходът от тях и това е един от най-големите подводни камъни, коментира Станчев. В споразумението с доставчика трябва да е ясно описано как можем да се получим данните и как можем да излезем от услугата.

Добрин Маринов подчерта, че всяко решение, включително облакът, не трябва да бъде самоцелно. Той също акцентира, че бекъпът трябва да бъде много внимателно разработен и да се наблегне изключително много на фазата на планирането, която е много важна. Ако липсва добро планиране, проектът често е обречен на провал, смята Маринов.

Стартирайки един процес винаги трябва да започнем с финансово доказване на целесъобразността на проекта, допълни той, като отбеляза, че не винаги облакът е по-евтин от инфраструктурата в самото предприятие.

За този тип проекти има много подводни камъни. Ние получаваме услуга и следователно трябва да преследваме докрай т. нар. сървис левъл агриймънт (SLA) - споразумение за нивото на обслужване на клиентите). Този документ трябва да е изчерпателен, да има ясно разписани права и задължения на доставчика и клиента.

Свързаността е едно от ключовите звена за облачните услуги, акцентира още Добрин Маринов. Тези услуги ще са извън нашето предприятие и ние трябва да имаме резервираност на връзката с дейта центъра.

По думите му в облака можем да изпратим всичко – цялата ни инфраструктура и клиентски системи могат да бъдат качени там. Колкото повече качваме в облака и колкото повече критични системи са в чужда среда, толкова по-обезпечени трябва да сме от гледна точка от страна на свързаността, подчерта Маринов.

Той смята, че много често трябва да се провеждат и мероприятия, които да доказват сигурността на нашите данни.

За какви бизнеси е подходящ облакът и какво да изнесем навън?

Свилен Станчев отбеляза, че няма ограничение дали бизнесът е малък или голям. По негови наблюдения при „Инфраструктурата като услуга“ обикновено се изнася цялата инфраструктура – сървъри и сторидж, както и част от мрежовото оборудване.

В „Софтуера като услуга“ има по-ясно разграничение. Понякога клиентите изнасят всичко: CRM, ERP-решения, документообороти, а в други случаи компанията управлява част от системите.

Румен Сарандев прогнозира, че броят на системите, които целят автоматизация, неминуемо ще расте е ще се подобрява. Всяка година имплементираме нови решения, като запазваме старите. Тук е моментът с липсата на ресурси и кадри, които да поддържат такъв голям брой системи. Липсват кадри енциклопедисти, които да са запознати с всички системи. От друга страна при доставчиците се наблюдава окрюпняване на знанията и диверсификация на услугите, което би дало предимство на облака като алтернатива.

Един от възможните варианти за бекъп е основната система да е при основния доставчик, а при алтернативен независим доставчик се държи копие на тази система.

По думите на Ивайло Баргански всяка организация трябва да отговори на въпроса какво да бъде изнесено и дали е склонна да предостави данните в облачно решение с помощта и съдействието на ИТ отдела.

Добрин Маринов отбеляза, че облакът и особено публичният, не е подходящ за банките, които са много консервативни бизнеси.

Той обаче заяви, че облачните решения са особено подходящи за стартъпи. Имаме възможност да получим инфраструктура и софтуер буквално за няколко часа, докато доставката и инсталирането на сървъри, мрежи и софтуер са несравними както по времетраене, така и по цена.

Облакът е особено полезен, когато искаме тестова среда веднага и мощности, които искаме да използваме в момента.

Сигурност, законови изисквания, секторни регулации, SLA

Колкото и добре да бъде написано споразумението за нивото на обслужване на клиентите SLA, може да настъпят форсмажорни обстоятелства, които да доведат до прекратяване на услугата, обясни Румен Сарандев. Възможно решение на този въпрос е вариантът за два независими доставчика на облачни услуги, предлага той.

От друга страна често се спекулира със сигурността на облачните услуги, като не си даваме сметка, че дейта центровете на провайдерите са много по-защитени от нашите системи, като противоположното мнение е, че един дейта център е единична точка за атака.

Сарандев коментира, че съществува широк набор от софтуерни средства, които могат да защитят връзката ни с клауда и данните в него.

Облакът предоставя голяма гъвкавост и могат да бъдат спазени всякакви законови изисквания и правни регулации.

По думите на Антонио Захариев SLA е много важен документ и в него можем да заложим какви са нашите конкретни очаквания от доставчика.

По отношение на законовите изисквания при банките и телекомите например има изискване за географското положение на данните. Не е трудно да се съобразим с тези законови изисквания и секторни регулации, тъй като обикновено частните облаци се изграждат в България.

За използването на публични облаци, които най-често се хостват в чужбина, е решение на самия бизнес, съобразявайки се с конкретните изисквания.

По отношение на сигурността всеки клиент има възможност да си инсталира допълнителни софтуерни и хардуерни системи за контрол на достъпа. Има и решения които криптират и данните в самия облак, което още повече затруднява нерегламентирания достъп, допълни Захариев.

В заключение

Всички участници в дискусията изразиха мнение, че облачните услуги са бъдещето и ще навлизат все повече в бизнеса.

Ивайло Баргански коментира, че когато изнасяме каквато и да е услуга в облак, ставаме участници в партньорство с доставчика. Много е важно по какъв начин ще бъде подготвено изнасянето на услуги вътре във фирмата, а така също и да бъдем максимално открити, когато влизаме в дискусия със съответната компания за техните притеснения и очаквания. Облачната услуга е едно от най-хубавите и полезни продукти и услуги, които се развиват, стига да бъдат ползвани правилно, категоричен е Баргански.

Свилен Станчев коментира, че облачните услуги не са нещо ново - подобен модел на предоставяне на услуги съществуват от повече от 10 години. Това е тренд в ИТ индустрията. Много компании спекулират до известна степен с думата облак, защото е модерна, но ние трябва да направим анализ дали да ползваме такива услуги или не.

По думите на Сарандев облакът не е нищо повече от едно маркетингово клише, което звучи модерно. Всъщност той е развитие на сървърната виртуализация. Важното е да направим стъпката към клауда подготвени, информирани и защитени.

Антонио Захариев констатира, че използването на облачни технологии набира все по-голяма скорост и трябва да се възползваме от всички предимства, които дава използването на тези решения. Предизвикателства и в момента има: по отношение на защита на информацията, сигурността и кодирането й. Работата на ИТ мениджърите по отношение на сигурността си остава, променя се само платформата. Миграцията е пред нас и ни очаква, отбеляза той.

Добрин Маринов заяви, че системите остават едни и същи, а само местата на операциите се променят. За нашите крайни потребители няма значение дали съответната услуга се намира в тяхната сграда, или да речем в Азия или Америка. По-важното е бизнес процесите да работят и да нямат прекъсване. „Клаудифицирайте разумно!“, призова Маринов.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Мартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решенияМартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решения

2018 г. е най-добрата година за бизнеса на компанията, разработваща и произвеждаща системи с швейцарско качество вече 55 години, заяви Мартин Райхле, един от съсобствениците на Reichle& De-Massari (R&M)

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас