Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Е-администрация
12 мар
2015
 
 

€140 млн. са средствата за е-управление по ОП Добро управление

4692 прочитания, 21 коментара

Валери Борисов е заместник-министър на транспорта, ИТ и съобщенията. Той заемаше този пост и в кабинета на ГЕРБ в периода 2011 г. – 2013 г., а от 2010 г. до 2011 г. беше директор на Дирекция „Електронно управление” в МТИТС. През 2013 г. Валери Борисов беше и съветник на кмета на Столична община в областта на електронното управление и електронните административни услуги.

Обърнахме се към г-н Борисов, за да сподели експертното си мнение и поглед по темата за развитието на електронното управление и навлизането на модерни технологии в държавната администрация в България.

Плановете за развитие на е-управлението включват приключване на текущите проекти, финансирани по оперативна програма Административен капацитет 2007-2013, и в частност – доизграждане на изчислителния център на е-управлението, и вдигането на хибридния облак на е-управлението в този център.

Плановете са до края на март – средата на април да е готов центърът на е-управлението, след което да започне прехвърлянето на техниката от центъра в Бояна в новия център, изграждането на виртуалните среди, и вдигането на облака. Нашите амбиции са различни администрации да бъдат поканени да се присъединят към така изградения облак на държавната администрация.

Другата амбициозна цел, която сме си поставили, е подготовката на проект на Закона за е-идентификация, който процес е към края си. Предстои пускането на проектозакона за обществено обсъждане, подготвен от работната група. Този закон е важен, защото с него се регламентира еднозначно електронната идентификация в съответствие с влезлия в сила Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. До момента липсваше нормативна уредба, която да регламентира е-идентификацията, така че това е полезен документ за държавата. Като всеки регламент, и този се прилага директно в страните членки, за разлика от директивите, които се транспонират. До средата на 2016 г. имаме ангажименти България да е в съответствие с изискванията на цитирания Регламент.

Метафорично казано, нашите предшественици, вместо да дадат шанс на крехката тревичка, която беше плод на положените от нас усилия в областта на електронното управление, умишлено са я притиснали и не са я оставили да расте. Сред нещата, които спокойно можеше да бъдат направени, е Закона за е-идентификация, за чиято подготовка имаше и пилотен проект, като част от двата големи проекта по ОПАК, които изпълнявахме преди смяната на управлението. Един от критериите за устойчивост според изискванията на ОПАК беше именно наличието на законодателство в областта на е-идентификация, а ние до момента не разполагаме с такова. Много разчитам на експедитивността при общественото и - на следващата фаза - междуведомственото обсъждане на проектозакона, за да може час по-скоро Министерският съвет да внесе документа в Народното събрание. Ако сме късметлии, в началото на есенната сесия на парламента България може да има приет Закон за електронната идентификация.

В облака, за който вече стана дума, възнамеряваме да качим 50-те електронни административни услуги, разработени за Столична община в рамките на първия голям проект по ОПАК, и да присъединяваме още общински администрации към тези услуги. По този начин гарантираме устойчивост на проекта, приемственост и мултипликационен ефект. Така ще повишим и ефективността на вече изразходваните публични средства.

Валери Борисов

  • Има ли напредък по отношение на планираните по време на служебното правителство промени в Закона за е-управление и каква роля биха изиграли те?

Ще припомня, че в рамките на единия от двата големи проекта по ОПАК, ние направихме критичен анализ на законодателството в областта на е-управлението. Беше изработен нов проект на Закон за е-управление (ЗЕУ), в който се третираха теми като единен системен интегратор, е-идентификация, и др. Това беше преди две години и половина, затова проектозаконът не е приложим напълно към настоящите условия и колегите от служебното правителство са имали друга задача – да променят действащия ЗЕУ така, че да включва теми като единния системен интегратор. Държавата има нужда от такъв субект. Ролята на единния системен интегратор е ясна – със своята техническа компетентност той трябва да гарантира оперативната съвместимост между отделните информационни системи в държавата, да се грижи за устойчивостта на проекти като вече споменатите два големи проекта по ОПАК, да реализира бъдещото свързване на ключовите регистри в държавата, така че те да обменят данни по електронен път при ясно регламентирана рамка, а защо не и да отговаря заедно с Института по публична администрация и за тясно специализирани технологични обучения на служителите в администрацията.

Амбицията ми е след като тръгне процедурата по приемане на Закона за е-идентификация, това да е следващата тема, върху която да концентрирам усилията на екипа си.

Неминуемо, това ще доведе и до промени в действащия ЗЕУ, така че да отрази тези нужди.

  • На прага сме на новия програмен период. Досега за развитие на е-управлението се разчиташе основно на средства от ОПАК. Какъв бюджет е осигурен по новата програма „Добро управление“ (ОПДУ) 2014-2020 за развитие и въвеждане на е-управление? Какъв дял от бюджета на ОПДУ е предвиден за е-управление и какво предстои в тази област?

Оперативна програма „Добро управление“ вече е утвърдена и средствата, които могат да бъдат изразходвани в сферата на е-управлението, са 140-150 милиона евро за целия програмен период.

Проектите, които са залегнали в пътната карта към тази програма, са достатъчно ясни и като брой, и като обхват, така че много бързо МТИТС и всички администрации, които имат отношение към е-управлението и които са бенефициенти по програмата, бихме могли да започнем работа по тях.

Както знаете новата програма „Добро управление“ ще обедини досега действащите оперативни програми „Оперативен капацитет“, чийто управляващ орган беше към Министерството на финансите, и „Техническа помощ“ към Министерски съвет.

  • Предвид хроничния недостиг на ИТ специалисти в държавния сектор, предизвикателство ли е гарантирането на функционирането и сигурността на големите ИТ системи, регистри и услуги в администрациите в България?

За съжаление с най-новите ограничения в администрацията ние не само че не решаваме проблема с недостига на ИТ специалисти в администрацията, но и го задълбочаваме. Защото с нивата на заплащане, които получават хората, отговорни за ИТ и е-управление в този сектор, не може да осигурим тяхната мотивация. Ако не се намери механизъм как тези хора да получават възнаграждения, близки до пазарните нива, не можем да разчитаме на мотивирани и компетентни експерти, които да продължат да работят в областта на ИТ и е-управлението в администрацията.

Това не е нов казус - той стои на дневен ред от дълги години и все още ИТ експертите в повечето ведомства са част от общата администрация, под шапката на деловодство, на канцелария и т.н. В различните администрации работят различни по значимост национални информационни системи и ако искаме те да бъдат обслужвани и развивани, хората, от които зависи това, трябва да бъдат мотивирани. Това в момента не се прави.

  • Преди години се обсъждаше идея за изнасяне на такъв тип високоспециализирани услуги. Какво е мнението ви относно тази идея? Ако бъдат приети промени в Закона за е-управление, които да регламентират и ролята и функциите на единния системен интегратор, възможно ли е специалисти от този интегратор да отговарят и за информационните системи с национално значение? По такъв начин ще се осигури адекватно възнаграждение на тези технологични специалисти.

Зависи как бъде определен този единен системен интегратор.

Ще дам и пример – ако „Информационно обслужване“ АД в сегашния му вид като търговско дружество, е единният системен интегратор на държавата, това дружество със своята експертиза може да поеме такива функции. Тъй като то е търговско дружество, при него заплатите се различават в положителна насока спрямо тези в администрацията. В това дружество работят относително добре платени хора, за които парите не са всичко. За тях е важна възможността да работят по отговорни задачи, свързани с национални системи, което им доставя професионално удовлетворение.

Ако говорим за други компании, за изнасяне на дейност от администрацията към частния сектор, много съм мислил по тази тема и според мен това е възможно. За целта обаче е необходимо първо да се направи корекция в Закона за публично-частното партньорство, който да разрешава заинтересовани компании да влизат в партньорство с държавната и общинска администрация, при взаимно приемливи условия и за двете страни.

Водил съм разговори с не една или две сериозни ИТ компании на българския пазар и до една всички изразяват готовността си да инвестират собствени средства в изграждането на национални информационни системи при условие, че чрез законодателството държавата им гарантира възвръщаемост на инвестицията в някакъв разумен период. На фона на ограничените публични средства – било от европейски фондове, било от националния бюджет, мисля, че това е сериозен резерв, който държавата трябва да обмисли много внимателно.

Възвръщаемостта на инвестициите на частната компания може да се гарантира чрез отчисления от таксите, събирани от гражданите и/или бизнеса за услугите по експлоатация на тази система.

В българската съвременна история имаме добър пример за публично-частно партньорство. Това е проектът за внедряването на Интегрираната система за документи за самоличност в зората на демокрацията през 1997-1998 г. Тогава за пръв път в България се реализира проект на принципа на публично-частно партньорство, като компанията “Хюлет-Пакард” сподели риска с възложителя. Припомням, че“Хюлет-Пакард” беше избрана след проведен конкурс от МВР. Тя инвестира 100% собствени средства, изгради системата, тя започна да издава документи за самоличност, и част от таксата, която всеки български гражданин плащаше за съответния документ, се внасяше в специална сметка, чрез която държавата си изпълняваше ангажимента към компанията. Същевременно, държавата не направи вложения. Това доказва, че подобен модел работи дори в български условия. Аз подкрепям подобно публично-частното партньорство, защото държавата не разполага със свободни средства, които да инвестира.

Към сега действащия Съвет за електронно управление (СЕУ) има създаден бизнес съвет, в който членуват представители на 5-те основни ИКТ браншови асоциации и представители на работодателите. Там се обсъждат всички теми, които са важни от тяхна гледна точка. Бизнесът е представен на най-високо ниво от гледна точка на е-управлението, тъй като има трима членове (БАИТ, БАСКОМ, БУА) на бизнес съвета, които имат право на глас в СЕУ, ръководен от вицепремиер Румяна Бъчварова.

Подобно отношение към представителите на бизнеса досега не е имало. ГЕРБ пое ангажимент пред ИКТ бизнеса, че ако състави правителство, ще включи представителите на бизнеса в структури, които обсъждат на национално политическо ниво проблемите, свързани с е-управление. И изпълнихме това обещание. Личното ми мнение е, че това е много полезно за държавата, защото когато представителите на администрацията обсъждат определени теми, често започват да се въртят в омагьосан кръг. Затова винаги е по-добре да има страничен поглед по обсъжданите теми. Хората от бизнеса всеки ден решават проблеми, аналогични или сходни с тези, които държавата се опитва да решава, и с това си изкарват прехраната. Когато тези хора, със своите знания и опит, натрупан в различните проекти, станат партньори на държавата, какъвто е случаят със Съвета за е-управление, нещата вървят по-добре.

Разговора води Констанца Григорова

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят
Димитрина Апостолова, регионален мениджър Корпоративни продажби – Бургас, във Виваком:

Димитрина Апостолова, регионален мениджър Корпоративни продажби – Бургас, във Виваком:

Телекомуникациите са двигател за развитие на умните градове
Цифров офис от ново поколение:

Цифров офис от ново поколение:

Как да постигнем свободно движение на информация и автоматизиране на процеси?
Емил Китанов, Старши консултант, Елит Софтуер:

Емил Китанов, Старши консултант, Елит Софтуер:

Някои детайли за Business Intelligence функциите на модерните ERP системи
Илия Кръстев, директор „Продажби“ на платформени решения в SAP България:

Илия Кръстев, директор „Продажби“ на платформени решения в SAP България:

Със SAP HANA банките могат да харчат 80% за иновации и само 20% за поддръжка

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Предимствата на облачните ИТ услуги са достъпни за всеки бизнесПредимствата на облачните ИТ услуги са достъпни за всеки бизнес

Добромир Тодоров е главен директор „Облачни услуги“ на HeleCloud. Той е бил съосновател и е управлявал множество стартъпи в сферата на технологичните и финансови услуги. С опит в архитектурните решения, сигурността и инженеринг на...

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас