Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Наука и техника
09 май
2014
 
 

Родно участие на финалите на Intel ISEF - с нагласа за награди

4986 прочитания

За втора поредна година трима гимназисти ще представят България на най-голямото предуниверситетско състезание в света за наука и инженерство - Intel International Science and Engineering Fair (Intel ISEF).

Intel ISEF, програма на Society for Science and the Public, е най-голямото международно състезание за наука за гимназисти, което тази година ще се проведе от 10-ти до 16-ти май в Лос Анджелис, Калифорния.

И през тази година, българските ученици ще се състезават с повече от 1600 гимназисти от 70 държави, региони и територии, за да демонстрират независими проучвания. Всяка година, 8 милиона ученици, които взимат участие в местни и регионални научни конкурси в афилиираната мрежа на Intel ISEF, си съперничат за възможността да участват на Intel ISEF и да се състезават за до 4 милиона щатски долара под формата на награди и стипендии. 

Разговаряме с Константин Делчев, директор на Панаира на науката и иновациите – афилираният конкурс към Intel ISEF, и с тримата български състезатели в Intel ISEF 2014 - Райна Гаджева, Румен Данговски и Любомир Янчев. Румен Данговски (18 г.) учи в Софийската математическа гимназия, Любомир Янчев (19 г.) - в частна езикова гимназия „Ерих Кестнер” в столицата, а единствената дама в екипа на талантите – Райна Гаджева (18 г.) е ученичка в 11 клас в МГ „Константин Величков“, гр. Пазарджик.

Интересът на Райна към математиката датира от втори клас, когато тя за пръв път участва в математическо състезание, а с разработване на математически проекти се занимава от около 2 години. В свободното си време обича да чете и да се занимава с танци в стил модерен балет. През последните 3 години е част от мажоретен състав, а преди това тренира тенис на корт.

Румен се явява за пръв път на математическо състезание във втори клас. По-сериозният му интерес се разви в четвърти клас, когато започва да изледвам извънкласния аспект на тази наука. Първите опити на Румен да се занимава с изследователска математика са в осми клас в рамките на УчИМИ - Ученическия институт по математика и информатика (УчИМИ) към Института по математика и информатика (ИМИ) на Българската академия на науките (БАН). От осми клас до сега участва постоянно на събитията, организирани от УчИМИ, където подбран екип от специалисти от БАН, чрез конструктивни критики, подобряват нивото на работа на самия Румен и на много други средношколци из цялата страна. В свободното си време той обича да плува и да играе снукър.

Любомир се занимава с наука и бизнес. От малък спортува. Създател е на стартираща компания, която е се занимава с разработки за интелигентния дом. Занимава се с наука още от ранните си години, а в момента е запален по темата изкуствен интелект. Желанието му е реално да помага на хората и поради тази причина започва работа по последния си проект, с който ще участва на Intel ISEF 2014. Координира и проекта "Наука против скука", чиято цел е популяризирането на науката сред тийнейджърите.

Тримата български финалисти, които ще представят България на Intel ISEF 2014 - Румен Данговски, Райна Гаджева и Любомир Янчев. Най-отдясно е Константин Делчев, директор на Панаира на науката и иновациите – афилираният конкурс към Intel ISEF.

Тримата български финалисти, които ще представят България на Intel ISEF 2014 - Румен Данговски, Райна Гаджева и Любомир Янчев. Най-отдясно е Константин Делчев, директор на Панаира на науката и иновациите – афилираният конкурс към Intel ISEF.

Константин Делчев, директор на Панаира на науките и иновациите – афилираният конкурс към Intel ISEF разкри подробности "от кухнята" относно националния конкурс:

-          Принципите на провеждане на процедурата за избор на състезатели от България, които да участват в Intel ISEF, са фиксирани още от преди афилирането на Панаира на науките и иновациите към Intel ISEF. Това е модел, който ние видяхме, че работи.

-          Максималният брой проекти, които могат да участват от всеки научен конкурс, се определя по сложна формула, зададена от Intel ISEF. Формулата взима предвид следните характеристики: брой учащи на територията, която обхваща конкурсът, брой явили се на всички стадии на конкурса, и население на територията, която обхваща конкурсът. Отделно, конкурсите делегират бройка равна или по-малка от тази.

-          При нас позицията е следната – ние задаваме максималния брой проекти, който сме получили като алокации, и в регламента е посочено, че до този брой участници ще представят България. Избират се за участие само онези разработки, за които се счита от журито, че имат потенциал да вземат награда на Intel ISEF, т.е. да бъдат сред най-добрите 25%. Затова и очакванията ни са да се върнем от международното състезание с отличия. Все пак, не трябва да се подценява и фактът, че журито на световните финали оценява 900 разработки в рамките на 1 ден, като се работи в кратки срокове и в напрегната атмосфера.

-          Не се позволява един и същи участник да се представи с повече от една разработка. Също така, не се допускат състезатели, които са участвали на афилиран конкурс, но не са взели награди, и разработки, които са по-стари от 1 година. За разработки, които по естествен начин отнемат повече от 1 година, каквато е практиката в области като математика, биология, физика, астрономия например, има специфични форми, в които се декларират постигнатите резултати за всяка година и се разглеждат само основните резултати и резултатите от последната 1 година от изследването.

-          През 2014 г. до националния финал бяхме селектирали 14 проекта, от които бяха излъчени трите разработки, които ще представят България на Intel ISEF 2014.

Райна Гаджева, от МГ "Константин Величков" е лауреат на конкурса "Математика и проектиране" - MITE за 2011 г. За Лос Анджелис тя ще замине с разработка в областта на комбинаторната геометрия, подобрявайки резултат на Александър Сойфер.

Райна Гаджева обясни повече за проекта си и приложението му:

-          Моят проект се занимава с един проблем в сферата на комбинаторната геометрия. Основно проблемът, който разглеждам, е поставен преди 8 г. - през 2006 г. от известния математик Александър Сойфер. Свързан е с покриването на квадрати с определена дължина на страните с единични квадратчета. Такива проблеми, или дуални на тези, са били разглеждани в миналото. Този проблем в общия случай е отворен. Аз се занимавам с изследването на една конструкция и предлагането на нова, която да даде по-точна горна граница за един търсен минимален брой единични квадратчета. Новата конструкция, която предлагам, се оказва по-добра от онази, предложена от автора, поставил въпроса. След това изследва още няколко случая, които не са били разглеждани. Най-новите резултати ще представя на Intel ISEF. Те са свързани с още едни ограничения относно стойностите на един параметър. Занимавам се с общия случай, не разглеждам частни случаи.

-          Проблемите, свързани с комбинаторната геометрия, намират широко приложение в живота като цяло. Така например, те се използват в компютърните науки при обработката на изображения. Проблеми, свързани с покриване или пакетиране, като моя казус, могат да бъдат използвани при суперрезолюцията на изображения. Друго приложение е при бронежилетките, при които се използват конструкции, подобни на проблемите, свързани с пакетирането и покриването. Проектът е приложим и в геометрията, в изобразителното изкуство. Комбинаторните проблеми намират приложение и в медицината, топлоизолацията, и много други сфери.

-          Относно висшето си образование, насочила съм се основно към чужбина. Смятам да се занимавам с математика и след като завърша училище. 

Румен Данговски ще участва за втора поредна година на световните финали на Intel ISEF. След поощрителната награда от AMS във Финикс и лятната школа RSI в MIT, той продължава разработките си върху алгебрите с полиномни тъждества.

Румен Данговски сподели за напредъка си по пътя от Intel ISEF 2013 Intel до ISEF 2014:

-          Миналата година проектът ми беше основно в сферата на алгебрата. След участието си в миналогодишното издание на Intel ISEF аз се прибрах в България и започнах да се подготвям за престижната школа Research Science Institute, която се провежда всяка година в Масачузетския институт по технологии (MIT). Така аз продължих да се занимавам с математика. През 2014 г. ще участвам в състезанието за наука и инженерство на Intel с изследване на специални алгебрични структури, които не са комутативни (т.е. редът на операциите е от значение).

- Най-интересната характеристика на разработката ми е, че обединявам две различни теории, което се случи за пръв път в MIT. Използвах възможността да работя с школата в България, а в Масачузетс се запознах с професор Павел Етингоф, който предостави тематиката на моя проект, който разглежда безкраен ред, наречен долен централен ред, на алгебри с полиномни тъждества. Идеята на моя проект е да изследвам специални класове обекти – алгебри с полиномни тъждества, чрез този долен централен ред. За целта изработвам нов метод, който помага това да се случи. Това лято от MIT ми предоставиха информация, че през 2007 г. двама учени-математици – Борис Фейн и Борис Шокайд, първи постигат революционен метод за разглеждането на този долен централен ред върху други структури от обекти. Аз се запознах с този проблем и заедно с проф. Етингов и моя ментор Нейтън Хармън решихме, че има достатъчно добра мотивация да се разгледа долния централен ред и за други обекти, с които аз вече се бях занимавал и които представих на Intel ISEF 2013. Това бяха алгебрите с полиномни тъждества. Така аз се запознах в дълбочина и започнах да работя с тези две тематики, които се мотивират най-вече от квантовата механика и квантовата физика. Там има т. нар. некомутативни обекти, което е противоположно на класическата механика, в която има комутативност. Самата комутативност означава, че A умножено по B е равно на B умножено по A. Ако дадем примера с числа, 4 умножено по 5 ще е равно на 5 умножено по 4. Интересен пример за некомутативност от нашия живот е операцията обуване на чорап и обуване на обувка. Ако разменим последователността на операциите обаче се получава различен резултат. Именно такива некомутативни структури разглеждам в проекта си. Долният централен ред ни помага да изследваме нивото на комутативност на алгебрите, които разглеждаме.

Любомир Янчев е български участник на EUCYS'2012 в Братислава, неговият проект за интелигентен дом Modern Steward придоби широка известност. В Intel ISEF той ще ни представя с разработка, насочена към компютърния анализ на имунохистохимични изображения, ориентирана към нуждите на изследването на аортната дисекация.

Любомир Янчев разказа повече за разработения от него иновативен алгоритъм, който вече се използва на практика:

-          Разработката ми е в сферата на медицината, по-точно на биоинформатиката. Съществува метод за анализ на тъкани, наречен имунохистохимия. При взимане на тъканна проба, се прилагат различни химични вещества, като целта е да освети даден белтък, обект на медицинското изследване. Изследването ми се състои в алгоритъм, който анализира изображения от имунохистохимията.

-          В изследванията, при които се прилага моята разработка, търсим белтъка TIMP-1 в проби, които са третирани с имунохистохимия на аортна стена. Този белтък беше много важен за научния екип от Хирошимския университет, част от българо-японската група, с която работех. Тя изследваше предпоставките за получаване на сериозни заболявания като аортна дисекация. След като изследваната тъкан е третирана със съответните вещества, ми се изпраща снимка, върху която се виждат различни обекти -  клетки, ядра, съединителна тъкан и т.н., като ясно е оцветен белтъкът, който е важен за изследването. Разработеният от мен алгоритъм помага на докторите, като анализира белтъка и дава количествена оценка на експресията му.

-          Разработеният от мен алгоритъм се използва и от българския Институт по имунология и биология на размножаването (ИБИР). Там той се използва, за да се разбере качеството на изследваните яйцеклетки на зайци. До момента оценката на резултатите от изследванията е правена на ръка по скала от нула до 4, като точността не е била достатъчно прецизна. След въвеждането на моя алгоритъм, скалата може да достигне от нула до произволно рационално число, което може да побере паметта на компютъра, като извеждам с абсолютна точност разликите между отделните изображения.

Разговорите води Констанца Григорова

Очаквайте ексклузивен репортаж от Intel ISEF 2014 само в Computerworld!

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Само за 6 месеца инициативата Vue Vixens е обучила над 400 жениСамо за 6 месеца инициативата Vue Vixens е обучила над 400 жени

Интервю с Джен Лупър, старши developer advocate в Progress и основател на Vue Vixens, лектор на конференцията DevReach 2018

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас