“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  ƒискусии  •   ариерна зона  •  —ъбити€
COMPUTERWORLD | »“ кариера
31 мар
2014
 
 

Ќовите »“ професии - UXD и SET

12 ключови длъжности фигурират в компетентностни€ модел за сектор »“ в Ѕългари€, предстои включване на нови 5. ќчаква се секторни€т модел за » “ услуги на ниво ≈— да е готов до май 2015 г.

8089 прочитани€

 онстанца √ригорова


¬ съвременни€ глобализиран »нтернет свързан, технологично ориентиран, бълващ информаци€ св€т възникват все повече процеси и дейности, които са резултат от интензивното и динамично развитие на информационните и комуникационни технологии и навлизането на мобилните устройства като средства за общуване, забавление и работа. ѕо€в€ват се все повече екзотични и модерни позиции и длъжности, които трудно намират превод на родни€ български език, и все още не са припознати от държавата посредством Ќационалната класификаци€ на професиите и длъжностите.

 ои са новите » “ професии?

≈лена ћаринова, член на ”— и председател на  омиси€ „ќбразование” на Ѕългарската асоциаци€ по информационни технологии (Ѕј»“) твърди, че н€кои от новите и вече доста масови професии са свързани с agile, big data, mobile.

„Ѕурното развитие на бизнеса като ц€ло, световната криза и бумът на технологиите доведе до бързи цикли, нужда от скоростно излизане на продукти на пазара, бърза верификаци€ с клиентите и съответното им незабавно модифициране. “ова създаде множество роли, свързани с гъвкавите процеси за разработка и тенденци€та е за увеличаващо се търсене, об€сни ћаринова -

ќколо темата „големи данни“, ко€то стана реално приложима през последните години и ще продължи да се развива се по€виха специализирани анализатори както и крос-индустриални професии – например биолози, които анализират големи обеми данни.

ћобилните умни устройства и приложени€ вече съвсем комфортно се настаниха във всички сфери на живота, включително в бизнеса. —ъщевременно асортиментът от джаджи с различни форми и размери стана много богат и създаде раст€ща пазарна ниша за специалисти по визуализаци€, мобилни потребителски интерфейси и разбира се, разработчици на мобилни приложени€.“

≈лена ћаринова обърна внимание и на факта, че наред с по-масовите области, вече започват да се обособ€ват професиите, свързани с изграждане на умни домове, създаване и опериране на машините, които заместват постепенно, но уверено сегменти от развлекателната индустри€ до шофьорите на автомобили.

ќт Ѕългарската асоциаци€ на софтуерните компании (Ѕј— ќћ) посочват като н€кои от новите интересни професии през последните години User Experience дизайнер (UXD) и инженер тест автоматизаци€ (Software Engineer in Test - SET).

„UX дизайнер е широкото пон€тие за хората, които се занимават с анализ на потребители и ползваемост на приложени€та, информационна архитектура, прототипиране, дизайн на взаимодействие и интерфейси в приложени€та. ѕод-класове в областта на UX са консултантите по ползваемост (Usability Consultant) и дизайнерите на взаимодействие (Interaction Designer). √лобално в момента това са едни от най-търсените » “ професионалисти, тъй като резултата от добрата работа на UX дизайнерите е добавена стойност за вс€ко едно приложение и допринас€ директно за ло€лността и ангажираността на потребителите чрез по-добро изжив€ване“, об€сн€ват от Ѕј— ќћ.

"–аботата на инженерите по качеството е доста обширна и включва ц€лостно подсигур€ване на качеството на един софтуерен продукт, разкриват от ќрганизационни€ комитет на международната конференци€ Innovations in Software “est Automation (ISTA) - ¬ работата им са застъпени следните аспекти:

- планиране и управление на процесите по качеството в проекта (управление на дефекти, следене за ц€лостното покритие на бизнес изисквани€та, следене на качество на кода, и т.н.);

- тестване на различни аспекти на софтуера като функционалност, интеграци€, производителност и надеждност;

- създаване на автоматизирани тестове, с които самите програмисти да тестват софтуера, създаден от т€х.“

ќт ќрганизационни€ комитет на ISTA, също като Ѕј— ќћ са категорични, че една от новите » “ професии е инженер тест автоматизаци€. „“ази професи€ се фокусира основно върху създаването на инструменти и програми, чрез които да се пишат автоматизирани тестове. “€ надгражда работата и отговорностите на инженерите по качеството, тъй като за не€ се изискват както стандартните QA умени€, така и силни познани€ в дизайн и писане на програмен код."

ќт Ѕј— ќћ също внас€т светлина върху занимани€та на инженерите тест автоматизаци€. „“е са хората, които надграждат работата на инженерите по качеството (QA). ƒокато QA специалистите тестват различни аспекти на софтуера – функционалност, интеграци€, производителност и надеждност, инженерите тест автоматизаци€ подпомагат ц€лостното усилие по създаване и тестване на софтуера като пишат програми и създават инструменти и автоматизирани тестове, с които самите програмисти да тестват софтуера, създаден от т€х“, твърд€т от асоциаци€та на софтуерната индустри€.

≈кзотики и „от кухн€та“ на ≈—

“ова, което обсъждаме основно през последните две години в работната група към ≈вропейски€ център за стандартизаци€ (CEN), са компетентностите и професиите на бъдещето, за които тр€бва да подготвим и образованието, и квалификационните модели, както и самата индустри€ и общество, за€в€ва √еорги Ўарков, директор на „≈вропейски —офтуерен »нститут, ÷ентър »зточна ≈вропа“, член на работната група по » “ умени€ към CEN и член на секторната референтна група към ≈вропейска класификаци€ на умени€та/компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), представител на Ѕългари€ в CEN/PC428 "e-Competences and ICT professionalism".

„ѕреди н€колко месеца предизвиках колегите с визи€ на професии, свързани с наноботи и медицина, с ƒЌ -инженерство, виртуални „цифрови“ валути и банки (адресирайки BitCoin), цифрова/информационна „детоксикац舓 (борба с цифровото замърс€ване), системи за управление и роботи (например - манипулатор на дрон), коментира Ўарков -

Ќовите модели в логистиката – базирани на 3D принтерите също (например, да си „отпечатаме“ една къща от п€съка на лунната повърхност – това вече се експериментира от ≈вропейската космическа агенци€). „аст от професиите в медицината (особено хирурги€та) приличат повече на компютърна игра вече (с ц€лата им сериозност и значимост) и изискват много допълнителни умени€ от специалистите. »наче, в по-традиционните посоки, ще спомена професии и квалификации, свързани с основните тенденции за развитие на »“ днес – мобилни приложени€ и архитектури, Cloud архитектури и приложени€, Big data и други. ≈стествено, най-горещата тема е информационната и кибер-сигурността, които вече в световен мащаб се разшир€ват то кибер-устойчивост (Cyber Resilience) – т.е. устойчивост на цели€ ни »“ базиран бизнес (и общество).“

»люстраци€: nkzs, SXC.hu

»люстраци€: nkzs, SXC.hu

» “ професии и длъжности и Ќ ѕƒ

„≈дин от аспектите за прилагане на Ќационална класификаци€ на професиите и длъжностите са въведените минимални заплати за съответните длъжности, посочва √еорги Ўарков от ≈—» ÷»≈. - јз не мисл€, че това е проблем за повечето софтуерни и »“ фирми – почти всички об€в€ват заплати над тези нива. Ќо несъответствието изкрив€ва силно картината – по стара традици€ служителите от “–«/„– назначават специалистите с архаични кодове – например „оператор на база данни“, или „други“. —ъответно от официалната статистика н€ма гол€ма полза при анализ на профила на индустри€та, професии и заетост и се налага да се прав€т други „специални“ изследвани€ и проучвани€. “.е. официалната картина не съответства на действителността, което е порочно“. Ўарков изтъква, че тази ситуаци€ съществува не само в Ѕългари€, нито само в сектора на » “ и софтуер – все повече професии изискват »“ компетентности, по€в€ват се нови »“-свързани професии в други сектори.

—поред ≈лена ћаринова от Ѕј»“, съществуващите наименовани€ в текущата Ќационална класификаци€ на професиите и длъжностите отраз€ват само част от актуалните професии и длъжности в » “. ѕоради това, на работодателите в този сектор им се налага да разшир€ват и по€сн€ват названи€та на длъжностите в документите, уреждащи трудовите им взаимоотношени€ със служителите, стремейки се да отраз€т адекватно йерархи€та в компани€та и спецификата на изпълн€ваните дейности, об€сн€ва т€.

„Ѕез опростен механизъм за лесно и бързо допълване на текущата номенклатура, частните организации ще изпитват затруднени€ с профилирането на длъжностите в бъдеще с оглед на новите и бързо развиващи се технологии в този сектор“, категорична е ћаринова.

ќт Ѕј— ќћ гледат малко по-оптимистично на Ќационалната класификаци€ на професиите и длъжностите и акцентират на факта, че Ќ ѕƒ е актуализиран с нови длъжности от областта на информационните и комуникационни технологии, като процесът на обнов€ване продължава.

„¬се още липсват н€колко роли (като архитект), както и аналози на длъжностите по автоматизиране на тестването, UX дизайн, Technical Writer, веро€тно и други, но затруднени€та са с единични професии, които са нови за сектора в Ѕългари€.  ато ц€ло заслужава да бъде отчетен фактът, че Ќ ѕƒ е претърп€л значителна актуализац舓, уточн€ват от Ѕј— ќћ.

 ласификаци€ на професиите и дейностите в ≈—

«а да адресира проблема за осъвремен€ване на таксономи€та на професиите, ≈  стартира през 2012 г. ESCO – European Skills, Competences, Qualifications and Occupations, разкрива √еорги Ўарков от ≈—» ÷»≈. ѕо думите му, това е широкомащабен проект, който има за цел да изработи многоезична (на 22 езика) единна класификаци€ на категориите на умени€ и компетентности (skills and competences), квалификации и професии (qualifications and occupations), които са съответни на пазара на труда, образование и обучение в ≈—. “.е. ESCO ще осъвремени и връзката с другите инициативи – EURES (Job mobility portal), Erasmus+ (мобилност на студенти и обучени€), EQF (European Qualification Framework) и съответните Ќационални квалификационни рамки, Europass CV. —амата ESCO се разработва напълно „онлайн“ и всеки може да използва и прилага резултатите – https://ec.europa.eu/esco/, допълва Ўарков.

„ѕървите секторни модели (“Agriculture, forestry, Fishery” и “Hospitality and tourism”) се очакват до кра€ на 2014 г. » “ е планиран за май 2015 г., но таксономи€та е в много напреднала фаза, и в синхрон с очаквани€ ≈вропейски стандарт на базата на e-Competence Framework (e-CF) – съответни€ комитет към ≈вропейски€ център по стандартизаци€ (CEN) стартира през €нуари, и до май 2015 г. ще завърши стандарта. Ќие от ≈—» ÷ентър »зточна ≈вропа участваме в него, и поехме ангажимент пред Ѕългарски€ институт за стандартизаци€ да адаптираме максимално бързо и дори „изпреварващо“ рамката на български език, и предложим за обсъждане в Ѕългар舓, съобщи √еорги Ўарков.

ќчаква се

секторни€т модел за » “ услуги да е готов до май 2015 г.,

а пълната верси€ и обновен пълен класификатор – 2017 г. —пецифични действи€ за » “ са т. нар. междусекторни умени€, и свързаните с т€х професии. „Ќапример, през февруари т.г. участвах в секторната група за хотелиерство и услуги, където в сегашни€ модел » “ са много слабо застъпени (по-скоро като средство за планиране и управление, дори CRM и други ERP средства не са адресирани добре). —ъщевременно говорихме за дейности като „организатори на виртуално събитие“ (virtual event manager), или виртуалното пространство като основен канал за глобално присъствие (и бизнес)“, уточн€ва Ўарков.

—порен директора на ≈вропейски —офтуерен »нститут, ÷ентър »зточна ≈вропа проблемът с таксономиите и прилагането на структурен подход е в това, че те не работ€т много добре в динамични сектори като » “.

„¬се пак, визи€та е да се раздел€т по друг признак, не точно „инженерен“, коментира Ўарков - —ега двете основни категории в секци€та 25-„» “ професионалисти“ са 251-Software and application developers and analysts и 252-Database and network professionals. явно има нужда от кардинални промени (особено във втората категори€). ESCO има задача да осъвремени таксономи€та, както и списъка от професиите на 5-то ниво в не€. “ам например в групата 2529 – Database and network professionals not elsewhere classified попадат ключови професии като “Computer security director” и „Computer security manager” (ще се зачудите дори каква е разликата), както и „анализатор на обработка на данни“, IT Investigator, IT security manager. “ук попада и ключовата „IT strategist”, и още н€колко с аспект сигурност – „Security administrator (data processing/IT)” и “Security director (data processing/IT)”. явно кашата е гол€ма, и е разбираемо объркването на служители и ръководители на всички нива.  ъм това добав€ме интерпретаци€та на национално ниво – както по отношение на терминологи€ и традиции в сектора, така и по отношение на скоростта на прилагане и осъвремен€ване (2 години, например, прав€т промените безсмислени).“

ќбсъждани€т модел в секторната » “ група на ESCO, където √еорги Ўарков представл€ва Ѕългари€, по предложение на Ѕј— ќћ и Ѕ— , е раздел€не на „»“ разработки (development)“ и „»“ (или »“ базирани) услуги“. “ака дейностите ще се групират по спецификата на бизнес модела и жизнени€ цикъл (проектно-ориентиран, или продължаваща дейност/услуга“. „»ма доста дискусии и по „ “-то в » “ – комуникации, допълва Ўарков. - ¬ цифрови€ св€т, гол€ма част от професиите се доближават до това, което наричаме „системно инженерство“ или вградени системи (embedded systems). Ќо има специфика.  акто и промени в самите архитектури, комуникационни канали, гео-позициониране, съвременната свързаност – което съответно води и до пром€на на моделите на самите услуги и съответните професии.“

е-умени€ и образование

ќколо половината от българските ученици са на мнение, че компютърната грамотност означава работа с Microsoft Office (това твърдение се подкреп€ от 50% от анкетираните), на второ м€сто е използването на »нтернет (35 на сто), на трето - ползването на различни софтуерни продукти (26%). ћного подобна е ситуаци€та и сред студентите, като при т€х по-гол€м – 70 процента, е делът на тези, които са на мнение, че работата с Microsoft Office е ключова за компютърната грамотност, ползването на »нтернет се нарежда на второ м€сто (38 на сто от студентите), а на трето е познаването на различни операционни системи (19%). ќт тези резултати може да се заключи, че и за двете групи компютърната грамотност се свързва преди всичко с базови умени€ за работа в офис. ќколо 60 на сто и от учениците, и от студентите са на мнение, че могат да борав€т с Microsoft Office и като браузър Mozila Firefox e водещ като познание сред учениците.

“ова показват резултатите от проучването „ омпютърната грамотност на учениците и студентите“, направено сред 562 ученици и студенти в периода февруари – март 2012 г. от Ќоема по поръчка на Ѕългарската асоциаци€ по информационни технологии (Ѕј»“). »зследването бе проведено в рамките на проекта „≈вропейска седмица на е-умени€та 2012”, чийто изпълнител за Ѕългари€ е Ѕј»“.

—поред ≈лена ћаринова, член на ”— и председател на  омиси€ „ќбразование” на Ѕј»“, важни€т въпрос е каква е стратеги€та на Ѕългари€ за позициониране сред най-добрите.

„» тук отново опираме до тежката тема „образование“. Ќаскоро ми разказаха истори€та на премиера на ‘инланди€, който е в основата на съвременната финландска образователна система – когато обикал€л страната и хората се оплаквали от проблемите си (тук лоша канализаци€, там тромава бюрокраци€), той кимал разбиращо и казвал „да, това наистина са проблеми и ние ще направим възможното да ги поправим, но за да ги избегнем за в бъдеще, ни тр€бва добро образование“. ‘акт е, че в Ѕългари€ имаме едновременно топ сегмент на медалисти в почти всички сфери на науката, от друга страна закостен€ло и тромаво масово образование лишено от креативност и отвореност към света. ƒобрата новина е, че белите л€стовички се увеличават. Ќо все още липсват н€кои базисни инфраструктурни елементи като например модерно законодателство, което вече н€колко мандата се изплъзва от пленарна зала въпреки декларациите за приоритет“, изтъква ћаринова.

 омпетентностен модел на е-умени€та в Ѕългари€

¬ момента по проекта “–азработване и внедр€ване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, осъществ€ван от Ѕългарска стопанска камара - съюз на български€ бизнес, е разработен компетентностен модел за сектор »“. ѕартньори в начинанието на Ѕ—  са  онфедераци€ на независимите синдикати в Ѕългари€ и  онфедераци€ на труда “ѕодкрепа”. »нициативата се финансира по ќперативна програма “–азвитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансирана от ≈вропейски€ съюз.

¬ рамките на модела са включени следните 12 ключови длъжности:

1

System architect (јрхитект)

2

Solution architect (јрхитект на решени€)

3

Business analyst (Ѕизнес анализатор)

4

Technical writer (ƒокументалист)

5

QA Engineer (»нженер по качеството)

6

Customer support (ѕоддръжка на клиента)

7

Product manager (ѕродуктов мениджър)

8

Projеct manager (ѕроектен мениджър)

9

Developer (–азработчик)

10

System administrator (—истемен администратор)

11

System integrator (—истемен интегратор)

12

Usability Specialist (—пециалист по ползваемост)


ќт Ѕј— ќћ посочват, че при разработването на секторни€ модел в сектор »“ е използвана информаци€, предоставена от пилотните предпри€ти€ (длъжностни характеристики и детайли за изисквани€та към заемащите ключовите длъжности, получени по време на срещи). «а вс€ка от длъжностите е разработен компетентностен модел, който включва: основни компетенции, специфични компетенции и управленски компетенции.

 ъм насто€щи€ момент се извършва тестване на модела. «а целта избран консултант провежда структурни интервюта с заемащи съответните длъжности лица, като в последствие се предвижда и провеждане на консултации с физически лица и фирми от сектора, съобщават от асоциаци€та на софтуерните компании.

„ѕредстои включване на нови пет ключови длъжности

към модела, разкриват от Ѕј— ќћ - ”частието на експерти от сектора при разработване на модела беше от ключово значение за постигнатите резултати и припознаването му от индустри€та.

¬ десетте пилотни предпри€ти€ от сектора е приет компетентностни€ подход при управлението на човешките ресурси. ‘ирмите активно участват в обучението на своите HR специалисти и по този начин разработени€т модел се възприема и навлиза в сектора.“

„ѕо инициатива на Ѕј— ќћ и общата група по образование с »“ асоциациите започна ревизи€ на модела и формулиране на изисквани€та на » “ индустри€та към образованието, допълва √еорги Ўарков от ≈—» ÷»≈ - ћиналата година стартира и гол€м проект на Ѕ—  за преглед на професиите и компетентностните модели в Ѕългари€.  олегите са представили подробно целите. Ќашата рол€ е да „преведем“ и ако е възможно – изпреварващо да въведем европейските рамки и модели, защото динамиката е не само на » “ сектора, а практически на ц€лата цифрова индустри€ и общество, и би било неефективно всичко да се извършва с безкрайни итерации, а после да се промени изц€ло след европейските стандарти и норми.“

≈вропейски стандарт по e-компетентности (European e-Competence Framework)

≈вропейски —офтуерен »нститут, ÷ентър »зточна ≈вропа е активен участник в работната група на CEN (≈вропейски€ център за стандартизаци€) по » “ умени€ и е-компетенции.

“«а последните 6 години тази рамка претърп€ 3 корекции, като последната верси€ (e-CF ver.3.0) беше публикувана преди н€колко седмици, за€в€ва √еорги Ўарков от ≈—» ÷»≈ - ¬ не€ групата от 36 компетентности се увеличи с 4, като същественото е, че основни€т фактор и източник на промените идва от самата » “ индустри€. ќсвен споменатите вече нови тенденции и професии, специално внимание е отделено на профила на малки€ » “ бизнес и фирми (член на екипа е и ≈вропейската организаци€ на » “ ћ—ѕ – PIN SME).“

Ўарков съобщи и най-новите моменти. „ќт €нуари стартира работата на нов комитет към CEN, който има задача да изработи ≈вропейски стандарт и „общ език“ за е-компетентности (това е CEN/PC428 "e-Competences and ICT professionalism"). “ой основно ще се базира на e-CF 3.0, но ще разработи и насоки за прилагането от работодатели и бизнес, от образователни и квалификационни програми и институции, от съответните държавни и национални органи. ѕървата верси€ се очаква през април 2015 г.“

ƒиректорът на ≈—» ÷»≈ отбел€за, че има и редица паралелни дейности и проекти, които да обхванат цели€ аспект на прилагане на тази рамка – профил на » “ професиите, препоръчителен профил програмите за обучение и квалификаци€, включително и на тези в » “ интензивните сектори (изглежда не останаха други?). „ѕрофилът на българската »“ индустри€, и по-специално на софтуерната, е използван като добър пример вече в н€колко проучвани€. Ќапример, ние прилагаме тази рамка в пилотен проект за осъвремен€ване на учебните програми и профила на обучението по »“ в ЌЅ” (Ќов български университет)“, подчертава √еорги Ўарков.

“ой об€ви, че на 20 май в Ѕългари€ ще започне сери€ от 10 европейски регионални конференции на √енерална дирекци€ "ѕредпри€ти€ и промишленост" в рамките на ≈вропейската коалици€ за »“ (digital) професии (Grand Coalition for Digital Jobs). „Ќие (≈—» ÷ентър и ЌЅ”) сме домакин на събитието, и заедно с нашите гости от ≈ , водещите държави в ≈вропа (√ермани€, ‘ранци€, јнгли€, »рланди€ и др.) ще представим и обсъдим нови€ профил на е-лидерите и как » “ го промен€, съответно как и програмите за обучение и квалификаци€ тр€бва изпреварващо да се промен€т. ўе представим и методика за прилагане на e-CF в образователните програми. —ветовните тенденции и инициативи ще представ€т партньорите ни от —јў ( арнеги ћелън) и световната организаци€ за стандарти в бизнес процесите (OMG – Object Management Grtoup)”, уточн€ва Ўарков.

«а ≈лена ћаринова от Ѕј»“ много важна европейска иде€ е стартирането през последните месеци на общоевропейски проект за създаване на централизирано хранилище за е-образователни ресурси във всички сфери. „ќчакването ми е да минат н€колко години, преди да стане факт, но е стъпка в правилна и много нужна посока, увер€ва ћаринова - ћного полезно е да има общо европейски регулации – от една страна за улесн€ване на изграждането на националните стандарти, от друга, от гледна точка на съвместимост и съпоставимост между страните членки и съответно по-лесна мобилност.“

Ќј…-Ќќ¬» Ќј…-„≈“≈Ќ» ѕ–≈ѕќ–Џ„јЌ»

—лайдшоу
»Ќ“≈–¬ё
—ергей Ѕелоусов, Acronis: ќтвар€ме развоен център в —офи€—ергей Ѕелоусов, Acronis: ќтвар€ме развоен център в —офи€

—ингапурски€т специалист в областта на архивирането, възстанов€ването и защитата на данни създава свой гол€м инженерингов център в —офи€, в който до 2-3 години тр€бва да работ€т над 200 високовалифицирани специалисти. “ова об€ви главни€т...

ѕ–»Ћќ∆≈Ќ»я
јЌ ≈“ј

 акво мислите за FireFox OS?

»нформаци€ за ¬ас