Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Вести
27 мар
2014
 
 

1 млрд. евро за телеком проекти дава ЕС до 2020 г.

5868 прочитания

Владимир Владков

Въпреки успешното приключване на процеса по цифровизация на ТВ разпространението на 30 септември, има два сериозни проблема, за които отдавна бия тревога. Единият е свързан с факта, че цифровизацията е социален феномен, тъй като всеки български гражданин има право на безплатен пакет от основни ТВ програми, а моделът, който държавата избра, осигурява покритие на 95 и 85 на сто от населението, а за останалите жители няма планове как да получат тази услуга. Вторият съществен момент е за динамичното и ефикасно използване на радиочестотния ресурс. Технологично сме създали условия за разпространение на 70 цифрови ефирни програми, а в момента се излъчват 11 програми. Затова трябва да се помисли дали задължението за излъчване на определени програми „must carry"" не трябва да се допълни и с изискване „must offer". В противен случай можем да стигнем до ситуация да гледаме ефирно само две програми на БНТ", допълни Божков по време на 11-ото издание на форума за телекомуникационния и медийния бизнес, организиран от ICT Media със съдействието на МТИТС, КРС и Съвета за електронни медии, както и с програмното партньорство на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО), Националното сдружение на малките и средни кабелни оператори (НСМСКО) „ТВ Клуб 2000", Асоциацията на доставчиците на ТВ програми (АДТП), Сдружението за колективно управление на авторските права в музиката Музикаутор и Сдружението за електронни комуникации. Участниците в конференцията се запознаха с най-актуалните технологични решения за телеком и медийния бизнес, предлагани от компаниите Ентърпрайз Комюникейшънз Груп, BNP Paribas, D-Link и Интраком България. Технологични партньори на конференцията са Dicota и Vivacom.

Веселин Божков, председател на КРС

Регулаторните мерки

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов обаче, въвеждането на административно задължение за разпространяване на ТВ съдържание не е най-адекватният подход. „Живеем във време на технологични революции, но за разлика от социалните, тези ги преживяваме, без дори да осъзнаваме, че се случват. Една от тези съществени промени е завършването на процеса по цифровизация - в България това стана някак си тихо, а това променя нашата комуникативна среда. Приключваме с аналоговия свят, а голяма част от законодателството ни все още е в аналоговата ера. В същото време вече има опити за оттегляне от цифровото ефирно разпространение, а кабелното разпространение получи още по-големи шансове", добави Лозанов.

Георги Лозанов, председател на СЕМ

Според него досега цифровизация е била ключовата дума, но вече навлизаме в технологичната революция на свързаната телевизия, на силната обвързаност между интернет и телевизия, която започва да дава големи и непредвидими резултати.

„В по-обща перспектива на процеса съвременният свят предлага непрестанно разширяване на правото на избор. Наблюдаваме експлозивно разширяване на правото на избор – от прах за пране, през вид и форма на носа, та чак до предпочитан пол. А какво остава за избора на съдържание? С избора на гледано съдържание всеки потребител получава избор да избере своята идентичност. Процесът на свързаната телевизия е нова експанзия, в България той трябва да бъде нормативно осигурен, но първо трябва да го разберем. Това слага край на информационната епоха и дава начало на т.нар. от Даниъл Пинк концептуална ера, т.е. когато изборът на съдържание нарасне достатъчно, хората няма да са вече негови ползватели, а автори", заяви председателят на СЕМ.

Председателят на КРС обяви, че комисията за седма година намалява цените на едро за терминиране на разговорите, като в резултат цените на мобилните разговори вече са под средноевропейските. „Освен това въпреки критиките, смятам, че създаваме условия за сигурност и предвидимост, тъй като дори в условията на кризата, която продължава в България, се появиха трима нови мобилни оператора, а компания като Telenor, която е в челната десетка в света, направи сериозна инвестиция у нас. За мен това е критерият за успешна и предвидима политика", добави председателят на КРС. Той коментира и някои от неотдавнашните решения на комисията, с които задължи операторите да поставят на видно място общите условия в договорите, да започнат да изпращат предупреждение до абонатите при достигане на 80% от месечния си лимит за мобилни данни, както и казуса с отчитането на изговорени минути, известен като „30+1 секунди" (т.е. минималното първоначално време за таксуване за всеки разговор е да е 30 секунди, след което отчитането да става на секунда). До 14 април всички мобилни оператори трябва да предлагат поне два пакета на принципа „30+1", заяви Божков. При много от днешните „телефонни тарифи", обикновено включващи голям брой минути месечно, е заложено таксуване на равни интервали от 60 секунди, като всеки започнат интервал се отчита и таксува с цената за една минута.

„Усилията на МТИТС са насочени към осигуряване на условия за развитие на високоскоростен интернет и е-съобщителни услуги. Правната рамка на ЕС в областта на е-съобщенията е в процес на динамично развитие. Стремим се да предоставяме на бизнеса възможности за създаване на модерни ШЛ мрежи", заяви Иван Марков, главен секретар на МТИТС. И според Васил Ботушаров, управител на Ентърпрайз Комюникейшънс Груп, форумът е добро място да бъдат обсъдени тенденциите в бранша и съвместно да бъдат набелязани мерки, които да доведат до развитие на телекомуникациите и медиите в правилната посока, така че потребителите да се чувства комфортно. „Програмата на ЕС „Европа 2020" дава много шансове. Браншът през последните 10 г. се посви, в известен смисъл технологиите изпревариха нуждите на пазара. Търговете днес не са толкова много, колкото преди 10 г., бизнес възможностите също са ограничени. Промените обаче тепърва предстоят и възможностите на програмата „Европа 2020" трябва да се използват максимално", добави Ботушаров.

Васил Ботушаров, управител на Ентърпрайз Комюникейшънс Груп

Именно целите, залегнали в стратегията „Европа 2020", и предложението за единен европейски пазар на електронни съобщителни услуги бяха в центъра на дискусиите по време на тазгодишния форум. В дискусионен формат бяха коментирани също инвестиционните намерения в сектора, както и начина, по който измененията на Закона за електронните съобщения ще променят ситуацията в телекомуникационния и медийния сектор.

Малко над 1,14 милиарда евро

за периода 2014 – 2020 г. са предвидени за телеком сектора във финансовия пакет на регламента „Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)", чиято цел е да се ускори инвестирането в областта на трансевропейските мрежи и да се стимулира финансирането и от публичния, и от частния сектор, заяви Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения" в МТИТС. Целият финансов пакет за изпълнението на МСЕ е за над 33 млрд. евро, но той обхваща секторите транспорт, телекомуникации и енергетика. Първоначално предвидените 9 млрд. евро за телекомуникационния бранш бяха сведени заради кризата до 1,141 млрд. евро.

Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения“ в МТИТС

„МТИТС ще съдейства с контакти за създаването на подходящи партньорства, тъй като финансираните проекти трябва да са за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникациите и да включват специфични цели и приоритети, както и критерии за допустимост за финансиране, предвидени за широколентовите мрежи и инфраструктурите за цифрови услуги", коментира Димитрова.

Основната част от средствата по регламента МСЕ е за инфраструктури за цифрови услуги, като предложените проекти трябва да са достигнали достатъчна степен на зрялост, за да бъдат разгърнати, а това се доказва чрез успешни пилотни проекти в рамките на програмите на ЕС, отнасящи се до иновациите и научноизследователската дейност, обясни Калина Димитрова. По отношение на широколентовите мрежи, предложенията за финансиране трябва да не водят до изкривявания на пазара и до изтласкване на частните инвестиции, да притежават голям потенциал за последващо възпроизвеждане и/или да се базират на иновативни бизнес модели.

Новата работна програма за 2014 г. на МСЕ,

която официално предстои да бъде одобрена, ще определи обхвата и предвижданото ниво на финансиране, което обаче няма да е тип безвъзмездна помощ, а ще бъде под формата на обществени поръчки, покани за предложения (грантове), финансови инструменти и други поддържащи дейности. „В момента в тази работна програма не е включено финансирането за ШЛ мрежи с бюджет около 10 млн. евро, тъй като този инструмент може да се използва само след приключване на предварителната (ex-ante) оценка", каза Димитрова. 15% от бюджета на МСЕ за периода 2014 – 2020 г. в част телекомуникации трябва да бъдат отпуснати за широколентов достъп, но проектите могат да бъдат финансирани само чрез финансови инструменти (например дългови: заеми, гаранции, облигации) или собствен капитал.

Работната програма за 2014 г. предвижда финансиране за инфраструктурите за цифрови услуги и широколентови инфраструктури на обща стойност 74 млн. евро. Тя включва 8 инфраструктури за цифрови услуги, разделени в 3 групи:

- В първата са проекти за надграждане, като трансевропейските мрежи в областта на телекомуникациите Europeana и Safer Internet. „Финансирането на тези установени проекти ще осигури непрекъснатата им работа в съответствие със законовите задължения, каза Димитрова. - Едва 20% от европейското културно наследство е цифровизирано, като в момента Europeana обхваща 30 милиона обекта от 1200 институции, а голямата цел до 2020 г. е да бъдат цифровизирани 100 млн. обекта. Заради намаления бюджет съфинансирането за 2014 г. за безопасния интернет ще бъде до 50 %.

- Втората група проекти, които ще бъдат финансирани през 2014 г., са зрели (почти завършени) инфраструктури за цифрови услуги, включително Отворени данни, eИдентификация и eлектронен подпис, eФактуриране и eДоставка.

- Третата група са инфраструктури, близо до етапа на зрялост, за които е необходима допълнителна подготовка през 2014 г., включително в областта на кибер сигурността и автоматичните преводи. „Информацията между националните центрове за кибер сигурност трябва да бъде оперативно съвместима. Езиковите бариери в рамките на ЕС също са налице, а максимално бързото превеждане на информацията е важна за публичните институции в ЕС и вземаните от тях решения", коментира директорът на дирекция „Съобщения" в МТИТС.

ЕС финансира и проекта eCall

„От 2015 г. в ЕС задължително започва да действа стандартът eCall за автоматично избиране на Център 112 при възникване на пътни произшествия на пътя", каза Георги Георгиев, управител на Ентърпрайз Комюникейшънс Груп. Компанията участва в пилотната фаза по проекта заедно с МВР, ТУ - София, Мтел и други фирми. Разработва и решения за превенция и реакция при кризи, като за втора година изпълнява проект за изграждане на 30 км периметър около АЕЦ Козлодуй със система за алармиране на населението при възникване на кризи. Освен това компанията поддържа над 200 клиентски сайта, изградила е над 1000 км оптична инфраструктура, като работи основно за телеком операторите и за държавни предприятия, които поддържат такава инфраструктура. „Разчитаме на утвърдени партньори, като преди два месеца сключихме договор с Transmode", добави Георгиев.

Финансиране на ИКТ проекти

предлага и Европейската банка за възстановяване и развитие. „Банката разглежда инвестициите в ИКТ сектора като ключов инструмент за модернизация на местната икономика, повишаване на нейната иновативност и конкурентоспособност, заяви Вера Благев, асоцииран банкер в отдел ИКТ на ЕБВР. - Стимулираме устойчивата конкуренция, а в някои случаи това означава консолидиране на сектора. Затова финансираме също сливания и изкупувания, но никога не сме мажоритарен собственик, държим само миноритарен дял. Освен това не искаме да заменим капиталовите инвестиции, а да ги допълним", обясни тя.

Общият размер на средствата, вложени от банката в ИКТ проекти, е €3,3 милиарда, но сегашното портфолио е за около 760 млн. евро. Общо над 150 сделки в сектора са финансирани със суми вариращи от няколко милиона до над 200 млн. евро.

В България банката е финансирала 228 проекта във всички сектори, като общата сума на вложените средства е €2,8 милиарда, предимно в частния сектор (над 92%), което прави ЕБВР най-големия единичен инвеститор у нас, заяви Благев.

Вера Благев, асоцииран банкер в отдел ИКТ на ЕБВР.

„Стратегията на ЕБВР е да се подкрепи България при прехода й към икономика с ниско ниво на изхвърляните въглеродни газове, в подобряване на енергийната ефективност, по-устойчив икономически растеж чрез фокусиране върху подобряване на конкурентоспособността на местния бизнес и инвестиране в модернизации", каза Благев. В ДНК-о на банката е да стимулира развитието чисто „трансформационно", рисково, често в технологии и малки фирми, които променят напълно установения ред, добави тя.

Само преди дни, на 12 март 2014 г., банката е одобрила нова стратегия за финансиране на ИКТ проекти, както и нова инициатива за „Икономика на знанието". „Икономиката на знанието" включва ИКТ проекти в областта на мобилните комуникации, ИТ, широколентовите услуги, но включва и финансиране на началните етапи на иновативни предприятия чрез рисков капитал, както и директни инвестиции в технологично обновление на различни сектори – индустрия, финансови услуги и др.

Все по-важно значение обаче придобиват хората, т.нар. „човешки капитал", като социалният контекст в страните от Източна Европа е много силен и е свързан с редица проблеми като изтичането на мозъци, все по-голяма мобилност на хората, прекъсване на семейни и културни връзки. Проектите, финансирани от ЕБВР, се стремят да подобрят именно този аспект, като се търси подкрепата и на правителствата, частните институции и други международни организации.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Рей О’Фаръл, VMware: Светът на облаците ще е хибриденРей О’Фаръл, VMware: Светът на облаците ще е хибриден

Техническият директор на компанията е уверен, че публичните услуги няма да заменят собствените сървъри.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас