Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Системи и решения
30 сеп
2013
 
 

Нови технологии в българското земеделие и животновъдство

6481 прочитания

Констанца Григорова


Още от дълбока древност България има традиции и опит в земеделието и животновъдството. Страната ни се слави и като петата държава в света, която започва да развива организирана земеделска наука.

Модернизацията на селското стопанство неизменно включва и навлизането на съвременните информационни технологии и системи.

На 17 август т.г. министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков съобщи, че до 1 октомври трябва да бъде създаден електронен регистър на българските земеделски производители. Очаква се чрез електронната система българските производители и Министерството на земеделието и храните да имат своевременна информация какви площи се обработват в страната и с каква продукция.

В края на 2012 г. ръководителите на Селскостопанската академия, Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията (ИПАЗР) "Н. Пушкаров” и Националната асоциация на зърнопроизводителите се договориха ИПАЗР да разработи съвременна електронна информационна система за оценка и подобряване плодородието на почвите у нас, въз основа на пълен лабораторен анализ. Идеята беше цифровият атлас да помага на земеделските производители при отглеждането на различните култури и в борбата им със сушата. Замисълът беше системата да включва информация за химичния анализ и процента влага в почвите и да дава насоки и препоръки за ефективно торене.

Предизвикателствата пред навлизането на ИКТ и е-услуги в земеделието и животновъдството

ИКТ и Програмата за развитие на селските райони
“България, и особено селските райони на страната, не съумяват да се възползват от възможностите на Интернет да предлага Интернет-базирани публични и частни услуги, включително такива, свързани с административното обслужване на населението, здравеопазването и образованието”, пише в черновата на анализ и стратегия на Програмата за развитие за селските райони райони на Република България 2014-2020, публикувана на сайта на ПРСР. За целите на функциониращо електронно правителство, което ще бъде изградено през следващия програмен период, е необходимо да се подсигури бърз и надежден достъп до Интернет за всички граждани на България, независимо какъв район обитават. Поради неспособността на нормалните пазарни механизми да подсигурят частни инвестиции в по-рядко населените райони с ограничена покупателна способност, е необходимо да се подкрепи създаването на мрежи за приемлив достъп до Интернет поне за кметствата в селските райони на страната, пише в документа. Според черновата, паралелно следва да се подпомага дейността на частни предприятия, които да поддържат мрежите и/или да създават съдържание/ИКТ-базирани услуги за ползване от населението на конкретния район, сред които са посочени ИКТ-базирани системи за наблюдение през активния сезон за прибиране на реколтата.

“Електронните услуги в българското земеделие и животновъдство са огромно предизвикателство пред целия сектор. Нуждата от въвеждането им нарастна изключително много след влизането на България в ЕС преди 5 години, когато цялата налична информация в държавата беше дигитализирана”, обясни д-р Стоилко Апостолов – управител на Фондация за биологично земеделие "Биоселена". Той сподели мнението си, базирано на 18 години опит в развитие на българското биоземеделие, консултации и обучение на фермери.

Според д-р Апостолов, най-голям обем информация има в две държавни структури: базата данни със земеделската земя - т.н. орто-фото карта, по която става идентификацията на земеделските парцели, и информационната система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), която включва вскички маркирани селскостопански животни.

Фермерите са задължени всяка година да очертават земите, които обработват в общинските служби

Съгласно действащото в страната законодателство, фермерите са задължени  всяка година да очертават земите, които обработват в общинските служби "Земеделие и гори", и през годината да водят дневници за растителна защита, за торене и т.н. за всеки парцел, който обработват.

“Парадокс е, че тези дневници са все още на хартиен носител и трябва да се попълват на ръка. Изискват се при проверка от държавните органи”, разкри д-р Стоилко Апостолов.
Дори и фермерите да имат някакви програми, в които могат по електронен път да си очертават парцелите, да водят дневници и т.н. - това би улеснило само тях, но на практика данните от тези електронни дневници няма как да се прехвърлят в информационната система на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) или на БАБХ например, посочи д-р Апостолов. По думите му, фермерите нямат достъп до орто-фото картата и информационната система на фонд "Земеделие" и не могат например да проверят кои парцели са очертали и дали някой друг не е очертал техните ниви. Обикновено фермерите получават уведомителни писма (хартиени) от фонда, в които са описани номерата на парцелите, за какво попомагане са кандидатствали, дали са одобрени и т.н.

“От няколко години фермерът може да провери в сайта на ДФЗ какъв е статусът на заявлението му за подпомагане - дали е одобрен, дали има наложени санкции, какъв е размерът на одобрената сума за подпомагане по отделните направления. Макар и пасивна, тази малка промяна облекчи изключително много работата на фермерите и на консултантите, а и на администрацията. Преди това се налагаше да се иска информация на място в офисите на ДФЗ, с писмо или по телефона”, подчерта д-р Стоилко Апостолов от Фондация “Биоселена”.

28 областни дирекции “Земеделие” в страната администрират поземлените отношения в България, а всяка областна дирекция управлява съответните общински служби.

Д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие "Биоселена"

Радослав Христов, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителитеИвайло Тодоров, изпълнителен директор на Асоциация на земеделските производители в България

“Редовно подаваме различни декларации към администрацията, които в по-голямата си част се предават на хартиен носител, или пък ако колегите ги занесат на електронен носител, единствената възможност, която имаше, беше общинският служител да копира информацията, след което да започне да я въвежда на ръка. Има частично подобрение – различните софтуери дават възможност за автоматичен трансфер на определени декларации по електронен път по имейл до общинския служител. Тъй като ние работим основно с масиви, парцели и номера на имоти, става дума за прехвърляне на таблични данни.”, заяви Радослав Христов, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и зърнопроизводител, обработващ 8 000 декара земя в Южна България (община Раднево), като отглежда пшеница, слънчоглед, царевица и ечемик. До края на 2011 г. той е председател на Управителния съвет на НАЗ.

“Системите и електронните регистри към съответните ведомства много често налагат различни технологични изисквания към потребителите, което затруднява производителите. Има и документи, които все още е необходимо да се предават на хартия. Все пак за почти всички документи, които земеделците трябва да предават, се дава възможност да се подават и на електронен носител, но пък изискванията към електронния носител са различни при различните ведомство, което също затруднява земеделците. На места в администрацията се работи с много стари системи, докато част от производителите разполагат с по-модерни технологии”, заяви Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ). Ивайло Тодоров е един от учредителите на АЗПБ през 2004 г. и до 2009 г. заема поста председател на организацията. Работил е и в Държавен фонд „Земеделие” в София.

Според Тодоров, основните предизвикателства са свързани с умението на хората да боравят с информационни системи и с компютърните технологии като цяло. Това създава проблем особено за дребните земеделски производители, които нямат достатъчен административен капацитет, не са наели 5-10 души работници, а работят сами, или са семейни ферми, а все повече се налага да се работи с информационни системи, с бази данни, с цифрови технологии и т.н. В голямата си част службите на Министерството на земеделието поддържат регистри в електронен вид, необходимо е земеделските производители да подават част от своите задължителни документи в електронен вид – за обработваемата земя, за отглежданите животни. В началото имаше известни трудности, но колегите се справят. Така например, в селските райони няма много млади хора, които да бъдат наети на работа, а обикновено именно тези хора са в час с компютърните системи и технологии. Като цяло големите ферми обикновено разполагат и с финансов, и с човешки ресурс, така че успяват да се справят, изтъкна Ивайло Тодоров.

Той посочи още една трудност за земеделските производители - достъпът до Интернет в слабонаселените райони и малките населени места. “Проектът за осигуряване на широколентов достъп в отдалечени и слабонаселени места се залага като приоритет от ЕК в новия програмен период. Истината е, че има нужда от това, но за нас като държава и като представители на бранша е по-важно земеделието да се модернизира в основната си част, т.е. в производството, а не толкова в обслужващата, административната. В този смисъл възниква въпросът кое да бъде приоритет – широколентовият достъп  или модерното производство”, разкри Тодоров.

“По отношение на животните, има електронна база данни (регистър) на БАБХ, в която се въвеждат всички животни, маркирани от ветеринарния лекар. Всяка промяна (клане, смърт на животното, продажба и преместване в друг животновъден обект) се вкарва в системата от ветеринарните лекари. Фермерът отново няма достъп до системата и не може дори да провери колко и какви вивотни има заведени на неговия животновъден обект, дали има движение на животните и т.н. Единствената възможност е да поиска разпечатка от ветеринарния лекара за състоянието на животните в неговия животновъден обект към определена дата”, изтъкна д-р Стоилко Апостолов от Фондация “Биоселена”.

Според д-р Апостолов, част от фермите вече имат специални програми за управление на стадата, в които се вкарват данни за хранене, отелване, млеконадой и т.н., други ползват обикновени Excel таблици, масово обаче пишат в тефтери и книги.

“Ушните марки, татуировки и подкожни чипове са официалната идентификация на животните. Ето пример за ушна марка на овца: BG16Д000802. Представете си стадо с 1400 овце, от които всяка година 180 овце отпадат - поради старост, болест или друга причина и отиват на кланица. На тяхно място фермера оставя за подмяна нови 200 женски агнета. И цялата тази информация написана на ръка на хартия - няколко пъти годишно трябва да се проверяват всички марки по списък, след това се проверява дали животните са налични в стадото (овцата се хваща и се разчита марката). Когато проверяващите органи открият несъответствие, грешен код, сгрешен номер на марка и т.н. - налагат се санкции. Ето една от причините, поради които фермерите се настройват срещу европейските програми”, обясни д-р Стоилко Апостолов. Той даде пример със случай, в който се е наложило в продължение на 3 дни само да се броят и сравняват ушни марки от различни списъци, и постоянно са се допускали грешки.

“Давам си сметка, че българските ферми все още са в процес на създаване, разрастване и консолидиране, че голяма част от нивите се обработват не от собственици, а от арендатори, но този процес няма да приключи скоро и вече е време да се въведат компютърни програми за обработка на данните, за водене на документацията и дори за управление на процесите в земеделието. И този процес вероятно ще се случи много бързо, но при условие, че официалните държани регистри и бази данни станат съвместими и отворени (до определена степен) за достъп и обмен на данни.”, убеден е д-р Апостолов.

Според него, и най-добрата програма за управление на стадо от млечни крави например става безполезна, ако ще се налага два пъти в годината данните от тази система да се разпечатват на хартия, за да се дават на ветеринарния лекар, който да ги въвежда ръчно в елекронната система на БАБХ. И обратното - ветеринарният лекар да разпечатва списъка с животните от системата на БАБХ, за да ги сравнява с електронната база данни на фермата.

И най-добрата програма за управление на стадо от млечни крави например става безполезна, ако ще се налага два пъти в годината данните от тази система да се разпечатват на хартия, за да се дават на ветеринарния лекар, който да ги въвежда ръчно в елекронната система на БАБХ

“Две - три прости стъпки могат да решат огромен брой проблеми, да намалят административната (непродуктивна) работа и на администрацията и на фермерите в пъти. И в същото време ще дадат поле за работ на специалисти от ИТ сектора, които да разработят програми, които са от полза на фермерите”, категоричен е д-р Стоилко Апостолов от Фондация “Биоселена”.

Информационни системи и решения в действие

“Когато говорим за информационни услуги и технологии, нещата винаги трябва да се пречупват през спецификата на българското зърнопроизводство и възможностите му, защото понякога има желание, но няма възможности”, заяви Радослав Христов, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Информационнните технологии по отношение на зърнопроизводството се прилагат в по-модерната земеделска техника, също така и под формата на софтуер в чисто административната дейност, която не е малко, обясни Христов. Той разкри, че най-опростеният вариант на технологии са GPS системите за прецизно земеделие за навигация и управление на трактори, комбайни и инвентар.

“Ние прилагаме софтуер, в който въвеждаме както имотите, така и масивите, които ползваме и обработваме. Около 1-2% от колегите вече са направили и картографиране на своите землища или обработваеми масиви, и по този начин използват по-широко GPS услугите при агротехническите мероприятия – визирам най-вече торене и пръскане. Различните видове почви в зависимост от запасеността с хранителни вещества имат нужда от съответния подход при подхранване, т.е. диференциране най-вече при количеството торове и препарати при растителната защита и торенето”, уточни Христов.

GPS системите помагат за балансираното разпределяне на торовете и препаратите, така че се избягват пропуски и презастъпване при обработката на почвата, което в крайна сметка се отразява върху себестойността на продукцията и добива. Най-често става дума за дейностите по торене, пръскане, култивиране, дисковане. Предимство е и това, че позволява всички обработки, включително пръскане и торене, да се извършват 24 часа в денонощието - особено важно по време на кампания. Системите за следене на машини например позволяват посредством GPS модул да се наблюдава, отчита и контролира горивото в подвижни обекти.
В АЗПБ членуват производители, животновъди, зърнопроизводители, оранжеристи. Всички те използват различни информационни продукти, поясни Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на Асоциация на земеделските производители в България.

По думите му, по-модерните ферми имат цялостни решения за управление на производството, които в зависимост от дейността им включват прецизни системи за навигация, за отчитане на различни показатели при сеитба, напояване, или за проследяване на всяко животно с данни за млеконадой, разплод, и т.н. Фирмите, които доставят оборудване, предлагат и съответните информационни решения за земеделско производство, за зърнопроизводство, за отглеждане на животни. Има продукти, които поддържат регистър на рендни договори, комасация и др.

Модернизация

През настоящия програмен период земеделските стопани имаха възможност да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства".

“Много колеги се възползваха, като купиха различни видове софтуер, като информационни системи за управление на производството, за поддържане на регистър на рендни договори и др. Имаше проекти и за навигационни системи за трактори в комбинация с GPS системи или със сателитни системи, или със станции за набиране на информацията, със софтуер, който да поддържа всички тези данни и да ги обобщава, свързани с цялостни информационни системи за управление на производството. Все още има какво да се прави в тази посока”, изтъкна Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на АЗПБ.

В следващия програмен период виждам, че отново ще има такава възможност. Процесът е бавен, но със сигурност ще се развиват технологиите и земеделците трябва да въведат и за свое улеснение, и за да отговарят на условията за получаване на субсидии и да се възползват максимално от европейските средства, заключи Тодоров.

Радослав Христов, заместник-председател на НАЗ разкри, че в България машино-тракторният парк е много стар. “Преди да стартират САПАРД и ПРСР, средната възраст на тракторите беше около 30 години, а в момента тя е 18 години. Имаме необходимост от още много средства за модернизирането на нашия сектор”, категоричен е Христов.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Сергей Белоусов, Acronis: Отваряме развоен център в СофияСергей Белоусов, Acronis: Отваряме развоен център в София

Сингапурският специалист в областта на архивирането, възстановяването и защитата на данни създава свой голям инженерингов център в София, в който до 2-3 години трябва да работят над 200 високовалифицирани специалисти. Това обяви главният...

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас