Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Технологии
30 май
2013
 
 

Преди 40 г. бащите на Ethernet са били стартъп деца

Изобретателят Боб Меткалф си спомня за сандалите, чантите с фасул и невъзпятите герои.

3448 прочитания

Боб Меткалф, Дейв Богс и останалите учени от Изследователския център Xerox Palo Alto през 1973 г. са били точно като днешните млади разработчици от Силициевата долина.

„Големи бради, коркови сандали Birkenstock, дънки, тениски." Така Меткалф припомни този месец как той и неговите колеги са изглеждали и са се обличали, когато са отивали на работа в клъстера от модерни сгради с окачени тавани в крайградските райони, които бяха в разцвета си преди 40 г. Тогава той е бил на 27 г. „Имах голяма червена брада", казва посивелият днес Меткалф. Когато той и неговите колеги „трамбовали" пеша към основната конферентна зала на PARC в своите немски хипи сандали за среща, те се отпускали в своите столове тип „барбарони" - единствените места за сядане в стаята. И като в повечето стартиращи фирми отпускащата обстановка маскира една доста интензивна среда. „Като цяло, работехме денонощно", добавя той.

 

Меткалф и Богс няколко години след изобретяването на Ethernet.

Прототипите на „техно-маниаците" от Силициевата долина дори имали интернет, след като Меткалф настроил връзката веднага след пристигането си в PARC през юни 1972 г. По това време интернет бил в ранна форма, наречена Arpanet, над която учени от PARC и други институции може да се свържат с други компютри на големи разстояния.

Трябвало да минат много години, преди да се появят Facebook, Netflix и дори Web. Основните елементи на съвременния интернет биха изисквали много по-бърза мрежа. Трябвало да се започне с една достатъчно бърза мрежа, през която да изпратите бележките си до лазерните принтери PARC, това също било изобретение. Останалото щяло да дойде по-късно: електронна поща, изображения, глас, музика и видео, всичко това в малки снопчета от данни за пренасяне, наречени пакети.

Меткалф и Богс, по това време вече завършил Станфордския университет, работели заедно с месеци, за да създадат такава мрежа, чертаейки пакетната концепция на Arpanet и подпомагани от много други специалисти в PARC. В бележка до своя екип на 22 май 1973 г. Меткалф описал архитектурата, която измислили и й дали име - Ether Network. Името паснало идеално, а технологията започнала да се развива до днешния ден, когато друго поколение учени започва да проучва нов вариант на Ethernet, който ще пренася 1 терабит в секунда. На 22 май 2013 г. Меткалф и другите иноватори, участвали в зараждането на Ethernet, отбелязаха 40-годишния юбилей на конференцията Ethernet Innovation Summit в Музея по компютърна история в Маунтин Вю, Калифорния.

Ethernet не бе случайно откритие. След двугодишна работа върху Arpanet Меткалф бил нает в PARC да разработи мрежа, която би свързала новите компютри, намиращи се там. Визионер от PARC на име Алън Кей изобретил система, наречена Alto, която представлявала цял компютър за бюрото на всеки потребител.

„Появи се нов проблем, който не бе съществувал досега, каза Меткалф. - И той се състоеше в следното: „Какво ще направите, когато имате сграда, пълна с персонални компютри?"

В онези дни имало някакви локални мрежи, но те имали сериозни ограничения. PARC ползвал една мрежа, наречена Data General MCA, между своите миникомпютри Data General Nova. Но тя можела да свърже само 16 системи и те всички трябвало да бъдат в една и съща стая. Кабелите били с дебелина около 1,5 инча (3,8 см).

На своите бюра Меткалф и колегите му имали терминали за ASCII текст, които разговаряли с миникомпютрите със скорост 300 бита в секунда. Тази скорост не била достатъчна за пращане на файлове до лазерен принтер, печатащ страници с висока резолюция и със скорост 1 стр./секунда. Те навлезли в цифровия свят от бъдещето със свързаност от миналото. Въпреки че не всички в PARC се съгласили, Меткалф настоял, че мрежата е критичен елемент за новите компютри.

„Цялата им мощ щеше да е напразна, ако те бяха свързани", добави Меткалф. Системата, която изобретили Меткалф и Богс, щяла да прескочи с няколко порядъка всички видове локални мрежи, съществуващи тогава.

„Нашата спецификация предвиждаше да се свържат 255 персонални компютъра на разстояние една миля с връзка, осигуряваща стотици килобити в секунда. Искахме да направим това с минимално количество кабели, тъй като досегашните мрежи запълваха стаите със снопове от кабели, които ние наричахме свърталища на плъхове", каза Меткалф.

Мрежата, която той и Богс предложили, отговаряла на всички тези определения, включително максимална скорост от 2,94 Mbps. Ако разполагате с такава скорост днес, бихте казали, че получавате 3Mbps, а това би осигурила прилична работа на 3G телефон. Но Меткалф никога не закръглявал числата, дори днес. През 1973 г., обяснява той, 60Kbps грешка от закръгляване, била сериозна пропусквателна способност сама по себе си – по-голяма от скоростта междуконтинентална интернет опорна (трънк) връзка. Но в сравнение с досегашните 300bps настолни връзки, тази нова мрежа била 10 000 пъти по-бърза.

При проектирането на мрежата те се фокусирали върху разпределените изчисления, нова концепция, която била в центъра на всички разработки в PARC по онова време. Тя представлявала бягство от огромните централизирани системи със споделяне на времето, които доминирали при електронните изчисления след раждането им през 50-те години на XX век.

Всички PC-та в Ethernet локалната мрежа споделяли един кабел и алгоритмите, които задействали мрежата, били разпределени между тях. Всеки участващ компютър имал добавена платка, в която Ethernet микрокод бил вграден в стандартен микропроцесор.

„Това бе просто кабел, положен в коридора, и всички прикачени PC-та просто се свързваха в този кабел близо до мястото, на което се намираха", казва Меткалф.

Заедно с Богс пуснали в експлоатация мрежата през ноември 1973 г. Първоначално служителите на PARC можели да си поръчат компютър Alto без или с Ethernet, но скоро всички станали зависими от мрежовата карта. Една от причините било приложение за тестване на полупроводниковата памет на всеки Alto, все още недоказала се технология. Ученият от PARC Чък Такър написал диагностична шаблонна програма, която се пускала на всеки компютър Alto и тествала неговата памет, докато потребителят бил далеч от машината. След това тя пращала резултатите от теста през Ethernet до поддържащата система.

Но основните дейности били пращане на задачи до принтерите и достигане до Arpanet през ранна версия на маршрутизатор и линии за големи разстояния. Еволюцията била постепенна – лазерните принтери се появили през 1974 г., а е-поща – около 1976 г., казва Меткалф.

През 70-те години на миналия век използването на Ethernet се увеличило, но само около сградите на Xerox и още няколко институции като Станфордския университет и Масачузетския технологичен институт, където се правели авангардни компютърни изследвания. Белият дом също получил Ethernet, както и няколко машини Alto, дарени от Xerox.

За известно време Xerox била подготвена да продава Ethernet като комерсиален продукт, наречен Xerox Wire, като част от лицензионна офис система. Но през 1980 г. компанията го предложила на индустриалната организация IEEE като отворен стандарт. През следващите години и други компании излезли със собствени схеми за LAN, така че имало много други подходи в отрасъла. В крайна сметка IEEE определи три за стандарти: Ethernet, Token Ring на IBM и системата на General Motors, наричана Token Bus.

Разработката на GM не се разви, но Token Ring и някои други форми на локални мрежи, включително ARCnet, оцеляха.

„След това прекарахме няколко години да се избиваме взаимно, но накрая Ethernet спечели, казва Меткалф. - Но това бе доста дълъг процес."

В края на 80-те години на миналия век Ethernet окончателно победи, заяви Меткалф. Сред поддръжниците му бяха Intel, Digital и малка компания, която самият Меткалф основал, за да обслужва зараждащия се пазар на адаптери и мрежово оборудване, кръстена от него 3Com.

Екипът от PARC успял да ускори Ethernet до 20Mbps, но за да се гарантира работата на технологията върху чиповете на Intel, те свалили скоростта до предложения стандарт от 10Mbps. Те все още не били сигурни, че някой ще има нужда от толкова висока скорост. Евентуално в бъдеще хората щели да имат потребност от по-бърз Ethernet.

„Ние спорихме върху това дали 10 е твърде висока скорост. А след това се появи 100Mb, след това гигабит, след това 10Gb и 40Gb, а сега и 100Gb, стандартизираха и 400Gb, а терабитовата скорост вече се обсъжда, казва Меткалф. - Голямата изненада винаги са били новите приложения, появяващи се всеки път, когато ускорявахме Ethernet на порядък."

И както се случва и с други широкоизползвани технологии, успехът подхранил още успехи. Всяка итерация ставала по-евтина, тъй като ставала и по-повсеместна. Един от ключовите фактори за успеха на Ethernet е, че всяка успешна версия е била обратно съвместима с предишните, които вече се ползвали масово, добавя Меткалф.

Чък Такър, един от четиримата някогашни учени от Xerox PARC, посочени в патента за Ethernet.

Той споделил патента за Ethernet с Богс, както и с Такър и Бътлър Ламсън, друг гуру от PARC. Много други служители в PARC помогнали за развитието на софтуер и хардуер за новата мрежа, казва Меткалф. Днес той преподава в Тексаския университет в Остин и казва, че приключва кариерата си като рисков инвеститор в Polaris Partners. Богс е съосновател на LAN Media, производител на мрежови адаптери, придобит от SBE през 2000 г.

Ethernet, която започнала от коаксиален кабел и по-късно се прехвърлила върху кабел „усукан чифт", се разви и към други среди и помогна за раждането и на други мрежови технологии. И ако скоростта от 1Tbps не е минавала през ума на създателите на технологията, то различните форми на Ethernet са били обсъждани. В бележката си от 22 май Меткалф е предвидил Ether Network, работеща върху линии за кабелна телевизия или телефонни кабели, радиовълни и дори електроинсталации.

В края на краищата Ethernet стигна до всички тези среди, включително безжичните, където формира част от основата за Wi-Fi, каза Меткалф. Технологията се разви в нещо доста по-различно от онова, което той и Богс създали, а по пътя си тя е разчитала на стотици изобретатели, добавя Меткалф.

Едно от нещата, които правят изобретателите когато се съберат, е да започнат да спорят кой какво точно е изобретил и кой е бил пръв, кои са шарлатани, виждате цялото това наистина грозно поведение. Аз съм точно като тези хора", признава Меткалф.

„Същевременно съм достатъчно стар, за да разбирам колко грозно става. Затова просто спирам да споря с тях и просто празнувам техния принос. На конференцията на 22 май представихме всички тези невъзпети герои и разказахте тяхната част от историята", добавя Меткалф.

Боб Меткалф, съизобретател на Ethernet получи наградата за най-голям принос към Мрежовата епоха, от Стив Хувър, CEO на PARC, Марк Фокс, СЕО на NetEvents, и Джон Холър, президент и CEO на Музея по компютърна история.

Боб Меткалф, съизобретател на Ethernet, получи наградата за най-голям принос към Мрежовата епоха.
Той позира с нея в присъствието на Стив Хувър, CEO на PARC, Марк Фокс, СЕО на NetEvents, и Джон Холър, президент и CEO на Музея по компютърна история.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят
Безпрецедентна производителност в новите супербързи х86 сървъри на FUJITSU

Безпрецедентна производителност в новите супербързи х86 сървъри на FUJITSU

Изключително бързи възможности за обработка на трудоемки и тежки задачи, както и на невъобразими до момента количества данни

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Мартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решенияМартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решения

2018 г. е най-добрата година за бизнеса на компанията, разработваща и произвеждаща системи с швейцарско качество вече 55 години, заяви Мартин Райхле, един от съсобствениците на Reichle& De-Massari (R&M)

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас