Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Е-администрация
16 май
2013
 
 

Планът за изпълнението на стратегията за е-управление у нас ще е готов до края на май

4744 прочитания, 10 коментара

След като миналата седмица проведохме интервю със заместник-министър Валери Борисов относно развитието на електронното управление у нас, проведохме среща и с първия в историята на България министър за развитие на електронното правителство Роман Василев, който е на тази позиция от средата на март, когато бе обявен съставът на служебното правителство. Веднага, след като официално пое министерския пост, той заяви, че неговата ключова задача е да състави завършен план за изпълнението на вече приетата стратегия за развитието на електронното управление в страната.

Електронно управление и електронно правителство са две различни дефиниции. Електронното правителство е приложение на принципите на електронното управление в структурите на държавната и общинска администрация. Фокусът на електронното управление е основно към гражданите, бизнеса, както и организации с нестопанска цел. Електронното управление подпомага вътрешно административното взаимодействие в предоставянето на електронни административни услуги с цел оптимизация на процесите за развитие им. Електронното управление изисква постоянна актуализация на нормативната и технологична рамка, в която оперира администрацията, за да постига по-висока ефективност, по-рационално използване на публичните средства и по-високо качество на предлаганите услуги.

Роман Василев, министър за развитие на електронното правителство в България

Г-н Василев, какво предвижда планът ви за развитие на е-правителство и как оценявате постигнатото до момента?

Планът предвижда ясно да зададе посоката и секторите за развитие на е-управление в България въз основа на това, което до момента е постигнато и на приоритетите, които са необходими, за да може администрацията да предлага наистина развито е-обслужване. Искаме процесът по връчване, възлагане и изпълнение на обществени поръчки да бъде електронен и достъпен за всички участници в проекта и да дава възможност за навременно и обективно следене на това за какво се харчат държавни средства и как се изпълняват поръчките. Друга цел, която си поставяме, е електронното здравеопазване. Също така имаме за цел да развиваме киберсигурността, защото развито е-правителство не може да съществува без добре организирана и работеща киберсигурност, предпазваща събираните данни и информационни системи от атаки.

Планът за развитие на всички сектори и приоритети на електронното управление ще бъдат и финансово обезпечени, защото не е логично да правим планове без да имаме финансовия ресурс за тяхното изпълнение. До две седмици очакваме да бъдем на финала с подготовката на плана.

Що се отнася до постигнатото досега, това, което ние виждаме, е напредък в някои сектори в държавната и общинската администрация, например в Агенция „Митници“, НАП, НСИ и др. За съжаление, голяма част от съществуващите е-услути са основно информативни, а нашата по-висока цел е да имаме интерактивни услуги, които да позволяват не само да бъдеш разпознат във виртуалното пространство като човек, който иска да използва дадена е-услуга, а и да може подаването на информацията да става директно през уеб-базирани решения, за да няма сваляне и качване на формуляри. Системите, ако са изградени по начин, позволяващ проверка на това, което подаващият изписва в уеб портала, могат да му помагат с коригиране на грешките при попълването още преди пускането на съответното искане или заявление. Друго важно нещо при електронните услуги е тяхната комплексност, която да дава възможност на една администрация да обслужи заявител на е-услуга без неговото директно участие, когато се налага да комуникира с други звена и ведомства. Така заявителят може да получи краен продукт или услуга от администрацията без да участва в процеса на изпълнението. Това предполага и промяна на съществуващите настоящи процеси – не само да се премине от хартия към дигитализация, а и да се променят самите процеси на работа, за да бъде изключено участието на заявителите на услуги, доколкото е възможно.

Какви са мястото и ролята на е-правителството в Общата стратегия за развитие на е-управлението на България за периода 2011-2015 г.?

Стратегията все още е приложима и ние до голяма степен взаимстваме от нея. Също така трябва да има приемственост както между правителствата, така и между екипите, които се отговарят за е-управление в България, защото не можем да си позволим да правим всичко отначало. Нямаме нито ресурс, нито време за това. И, ако през 2003 г. сме били на 35-о място в света по развитие на електронната инфраструктура и услуги, през 2012 г. сме на 60-о. Това показва, че ние изоставаме много сериозно, вместо да се развиваме със световните тенденции. Поради тази причина трябва да се базираме на съществуващата стратегия и решения, които са внедрени, и да ги надграждаме, защото не можем да си позволим да започнем отначало.

Понякога подходът с по-грандиозните решения не носи ефекта, който търсим, затова развитието на електронното правителство оттук нататък трябва да бъде по начин, който предполага разумен, но не много голям капиталов ресурс. Ако е необходимо да се докажат някои работещи решения, това трябва да се направи пилотно, преди да се премине към разпространение им по всички структури на администрацията. Трябва да подхождаме отговорно към големите инвестиции, защото те не само имат висока финансова стойност, но и изискват много хора и време, и не трябва очакванията да се разминават с целите.

Валери Борисов наскоро спомена, че за реализацията на Общата стратегия за развитие на е-управлението на България за периода 2011-2015 г. не е било възможно да се отдели нужната сума от държавния бюджет и това в голяма степен е забавило проектите. На какви средства ще разчитате вие за плана, по който работите?

Задължително трябва да има национално финансиране и не е реалистично да очакваме то да бъде някакви минимални проценти от порядъка на 10%-20%. Ако държавата смята за важно развитието на електронното управление, тя трябва да бъде ангажирана с финансовата подкрепа.

За съжаление, един от повтарящите се проблени, които забелявахме, е, че дори когато има възможност за финансиране на проекти, то се осигурява, но обикновено не включва развитието и поддръжката на техническите решения. Това не води до устойчивост. Така след няколко години решенията губят своята актуалност, спират да се използват и губим инвестицията, която сме направили. Затова в нашия план обръщаме необходимото внимание и на поддръжката.

Има необходимост и от европейско финансиране, но то трябва да бъде много добре обосновано. Неразумно е да очакваме, че ще получаваме пари от ЕС, а резултатите няма да бъдат винаги очевидни, навременни и отговарящи на планираните цели и очаквания.

Досега електронното управление у нас се финансираше основно по Оперативна програма „Административен капацитет“ (ОПАК). Как ще бъде през следващия програмен период?

Най-вероятно европейското финансиране ще става основно чрез Оперативна програма „Добро управление“, наследника на ОПАК.

Ваш екип трябва да тества информационните системи и услугите, реализирани пилотно в рамките на двата мегапроекта за е-управление, финансирани по ОПАК – Развитие на административното обслужване по електронен път и Подобряване на административното обслужване на потребителите чрез надграждане на централните системи на електронното правителство с общ бюджет близо 30 млн. лв. Какви са наблюденията и очакванията ви спрямо резултатите от тези проекти?

До тестовете на услугите и решенията по двата мегапроекта имаме частичен достъп, защото не всички разработки са в завършена тестова среда. Достъпът ни засега е до повече от половината и работим в посока възможно най-скоро всички тестове да приключат и разработките да бъдат въведени в експлоатация.

Каква е визията ви – какво предстои пред развитието на електронното правителство у нас в дългосрочен план и очаквате ли приемственост от следващото правителство по отношение на постиженията на настоящия и предходния кабинет?

Задължително трябва да имаме дългосрочна визия, въпреки бързото развитие на технологиите и на нуждите на администрациите, гражданите и бизнеса. Скоро сигурно ще трябва да адресираме и тенденциите в мобилните технологии, за да могат гражданите през мобилните си устройства да бъдат обслужвани електронно. Трябва да има дългосрочни цели и планиране, разбира се, с ежегодни актуализации и приемственост между правителствата. ИТ браншът също трябва много активно и професионално да се включва в този процес, както и академичната общност и гражданите, особено под формата на НПО. Липсата на публична информираност и участие също е пречка пред развитието на електронното управление.

Принципът за еднократно събиране на данни от гражданите не успя да влезе в реализация, като обяснението на експертите беше, че няма достатъчно административен капацитет за това. Дали това е сред най-големите предизвикателства пред въвеждането на е-услуги?

Трудно ми е да коментирам този въпрос, защото досега не сме успели да се фокусираме достатъчно силно върху него. Той обаче е задължително условие, за да имаме работещо е-управление.

Интервюто проведе Констанца Григорова

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ТОП100 НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ КОМПАНИИ


Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас