“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  ƒискусии  •   ариерна зона  •  —ъбити€
COMPUTERWORLD | GIS
29 ное
2012
 
 

јдминистраци€та разшир€ва употребата на √»—

√еографските информационни системи ще намират все повече м€сто както в администрациите, така и в почти всички сфери на живота

7168 прочитани€

“ихомир »ванов

√еографските информационни системи (√»—) далеч на се ограничават само до картите и навигационните приложени€, които хората използват ежедневно онлайн през компютрите си или мобилните си устройства. “е имат изключително широко и важно приложение в изграждането и работата на редица електронни услуги и като ц€ло на електронното правителство. “ези системи могат да бъдат полезни на потребители в почти всички сфери на човешката дейност – администраци€, ¬и  дружества, електроразпределителни компании и бизнеса като ц€ло. ¬се пак, Ѕългари€ освен всичко друго е и карта с множество геопространствени данни, които зас€гат живота на всеки гражданин.

јлександър Ћазаров, изпълнителен директор в јгенци€та по геодези€, картографи€ и кадастър—поред јлександър Ћазаров, изпълнителен директор в јгенци€та по геодези€, картографи€ и кадастър, през последните години се забел€зва засилен интерес на администрациите към внедр€ване на √»—. „Ќие имаме изключителни€ шанс сами€т закон да е така създаден, че да ни принуждава да ползваме √»— – за€ви той по време на онлайн дискуси€та „GIS – важна част от инфраструктурата на организациите“, организирана на 20 ноември от IDG.bg в партньорство с ≈—–» Ѕългари€, Autodesk/ аниско и ƒатекс √»— ÷ентър – ¬същност може би сме една от малкото администрации, на които законът налага поддържането на информаци€та да бъде в електронна среда в информационна система. ¬ наши€ случай това е √»—. “ака не само услугите ни биват предостав€ни чрез тази система, но и всичко, което се случва в агенци€та, е подготв€но, обработвано, поддържано и архивирано чрез √»—. ѕри нас хартиени€т носител е само средство за съхран€ване на информаци€, но всичко, свързано с поддържането на кадастъра, се случва в е-среда. “ова е нещо изключително важно и е път€т, по който тр€бва да вървим, защото съкращава както средства, така и персонал, и гарантира бързи услуги.“

ћиглена  узманова, експерт „Ѕизнес развитие“ в ≈—–» Ѕългари€ћиглена  узманова, експерт „Ѕизнес развитие“ в ≈—–» Ѕългари€, също наблюдава все повече √»— решени€ както в централната, така и в местната администраци€ във връзка с изпълнение на «акона за електронно управление («≈”). „≈лектронните услуги, особено на местно ниво, са все по-често свързани с внедр€ване на √»—“, изтъкна т€.

¬ отговор на въпрос на слушател на дискуси€та относно това кога јгенци€та по геодези€, картографи€ и кадастър ще има възмжност да обслужва гражданите с кадастрални скици онлайн и при какви услови€, јлександър Ћазаров отговори, че „в промените в «акона за кадастъра, които се над€вам скоро да минат второ четене в Ќародното събрание, се предвижда нотариусите да могат да вад€т скици от кадастралната карта чрез наши€ уеб сайт. ¬се още се изисква една кадастрална скица да има подпис и печат. Ќаправихме така, че скици да могат да се получават както на нашите гишета, така и при нотариус.“

¬ допълнение јлександър Ћазаров сподели и за друго разширение на услугите на агенци€та, отново чрез пром€на на «акона за кадастъра. „јко се вади само скица, това да може да стане от вс€ка наша областна служба. Ќапример, скица от ƒобрич да може да се извади и в —оф舓, каза той.

”частниците в дискуси€та обърнаха внимание и на необходимостта

администраци€та да сподел€ геопространствени данни.

ѕламен ƒоков, мениджър „»нфраструктурни и √»— решен舓 в  аниск момента много административни звена разполагат със собствени геопространствени данни. “е тр€бва да ги поддържат и да могат да ги предостав€т на другите“, посочи ѕламен ƒоков, мениджър „»нфраструктурни и √»— решен舓 в  аниско.

ћиглена  узманова също зае позици€ по въпроса. „—лед като административните звена създадат свои карти, те тр€бва да имат готовността да ги сподел€т с други организации, които много често имат необходимост от чужди данни – каза т€. – Ќе е нужно посто€нно да откриваме топлата вода. ƒобър пример мога да дам с √»— проект в ƒобрич, където ютилити компании и общината обмен€т геопространствена информаци€.“

¬ допълнение, отново във връзка с държавната и общинската администраци€, н€кои от дискутиращите обърнаха внимание и на н€кои

проблеми, свързани с √»—.

—поред ћиглена  узманова, въпреки че има глобална тенденци€ за все по-просто и лесно използване на √»—, у нас административните звена пон€кога постав€т на първо м€сто други приоритети, а ползваемостта слагат на второ м€сто. „«а съжаление, това, което наблюдаваме във връзка с директивата INSPIRE, покриваща всички страни-членки на ≈—, както и със «≈”, е, че документаци€та става все по-сложна и с все по-големи изисквани€. –азбира се, тези изисквани€ са базирани на нуждата от оперативна съвместимост, но така начинът на мислене на администраци€та основно е насочен към изпълн€ването на стандартите, а би било по-полезно за всички потребители и администрации да се мисли повече и за стимулирането и улесн€ването на използването на √»—“, обърна внимание т€.

ѕламен ƒоков пък засегна обществените поръчки, свързани с √»—. —поред него, в Ѕългари€ често изисквани€та за кандидат-участниците в такива проекти са „крайно завишени “, което спира много малки и средни фирми, които иначе имат възможност да работ€т по определени проекти. „Ќапример, за проект в една малка община се иска да имаш оборот от н€колко милиона, определен брой специалисти и един куп други неща. «а съжаление, проектите обикновено са ограничени до н€колко фирми от Ѕългари€ и чужбина“, сподели той.

¬ъпреки тези проблеми,

предимствата на √»—

ћинко  исьов, мениджър „—офтуерно развитие“ в —кортелса неоспорими. “ози тип софтуер може да подобри ефективността на потребителите му, да намали н€кои разходи на клиента и да създаде нови възможности за планиране и анализ, изтъкна ћинко  исьов, мениджър „—офтуерно развитие“ в —кортел.

„ ато ц€ло, за администраци€та едно от основните предимства е възможността за повече публичност и прозрачност – коментира ћиглена  узманова. – √»— позвол€ват не само публикуването на определени данни, планове или резултати, но и по-лесна комуникаци€ с гражданите и динамична обратна връзка за това какво и как искат гражданите да се случва на територи€та на страната.

ѕо отношение на бизнеса, прозрачността също все повече се оцен€ва от обществото.“

–азбира се, географските информационни системи не са нито статични проекти, нито пък работ€т самосто€телно. “е имат потенциала за посто€нно развитие, надграждане и интеграци€ с други приложени€.

“ози въпрос обаче е свързан с това на какъв етап от развитието си е една организаци€ и нейната географска информационна система, посочи ћиглена  узманова. ¬ъзможностите за надграждане могат да бъдат както по отношение на обхващане на нови потребители и приложени€, така и развитие на архитектурата, с ко€то е изградена системата, интеграци€ с допълнителни системи и покриване на нови нормативни изисквани€, добави т€.

ћилко ¬еличков, ръководител на отдел „√»—“ към дирекци€ „”правление на мрежата“ в —офийска вода„«а да се стигне до надграждане обаче, първо тр€бва да има стабилна основа. «атова е много важен процесът на планиране“, подчерта ћилко ¬еличков, ръководител на отдел „√»—“ към дирекци€ „”правление на мрежата“ в —офийска вода.

„≈дна »— тр€бва да започне от своите нужди – коментира јлександър Ћазаров. – ¬ момента, в който една организаци€ осъзнае необходимостта от такова решение, т€ тр€бва да направи техническо задание или поне да опише тези свои нужди. ¬ това описание често участват самите доставчици или внедрители на решени€, защото, ако човек не е свикнал с терминологи€та или с предметни€ св€т на една такава система, би се справил много трудно. –азбира се, междувременно тр€бва да се проучат и съответните доставчици и софтуерни решени€, защото те имат своите специфики. “ака че преди да стартира внедр€ването на √»—, обикновено има доста дълъг и пон€кога мъчителен период на дефиници€ какво точно организаци€та иска да получи като резултат от проекта.“

ћилко ¬еличков добави, че колкото по-точни са изисквани€та на клиента, толкова по-бързо ще бъде изпълнен проектът.

ѕо отношение на изпълнението ћиглена  узманова отбел€за, че е много важно да се направи оценка на текущите разходи и на очакваните разходи в следващите три или пет години. “р€бва да се отчетат потенциални ползи, като спест€ване на разходи и подобр€ване на процеси. „ огато една администраци€ или бизнес организаци€ използва √»—, това е и начин за задържане на ценните кадри, защото всички млади, образовани хора обичат да работ€т със съвременни технологии. ¬ допълнение, когато говорим за възвръщаемост на инвестици€та в √»—, тр€бва да се обърне внимание и на това какво би се случило, ако системата не бъде внедрена“, за€ви т€.

—лед като организаци€та е на€сно със своите нужди, изисквани€ и алтернативи, т€ тр€бва да пристъпи към

избор на доставчик и софтуерно решение.

„ѕо отношение това как да изберем подход€ща √»— мисл€, че въпросът може да се раздели на две части: кой е вендорът, с който клиентът би желал да работи и каква архитектура, приложени€ и бази данни биха били най-подход€щи за организаци€та – посочи ћиглена  узманова. – Ќапример, относно първи€ въпрос, ако става въпрос за администраци€та, тогава доставчикът тр€бва да може да изпълни изисквани€та на «ќѕ, а при частните организации изборът тр€бва да се фокусира върху възможностите за отвореност, мащабируемост и интеграци€ на платформата. ¬ъв всички случаи е важна стабилността на вендора.“

ѕри изготв€нето на проекта от ≈—–» препоръчват да има и етап за прототип, за да може клиентът сравнително рано да се запознае със системата, за да може да направи коментарите си.

¬ажно е и обучението на потребителите да се планира предварително, за да да бъде реализирано пълноценно и навреме.

“р€бва да се планира и поддръжката на хардуера и на приложени€та.

„√»— принципно не се различава много от една друга информационната система от гледна точка на изисквани€та. ќбщо взето се започва със стандартните етапи, като анализ на бизнес процесите в организаци€та, на данните, на потребителите им и т. н. —лед това се стига до сами€ идеен проект, до избор на доставчик и продукт и до обучение на персонала“, обобщи ѕламен ƒоков, като добави, че вс€ка √»— тр€бва отрано да е максимално обезпечена с необходимите данни, „тъй като стойността на данните е много по-гол€ма, отколкото цената на системата“.

ќблачни и мобилни √»—

— развитието на технологиите изборът става все по-гол€м. Ќеотдавна √»— се предлагаха само като решени€ за инсталаци€ на м€сто, при клиента, но вече те могат да бъдат хоствани и в отдалечен център за данни, който дори може да се намира в чужбина. ¬ допълнение, вече редица функционалности на √»— са достъпни и през мобилни устройства, като смартфони и таблети, което още повече разшир€ва палитрата от решени€.

„¬се повече приложени€ се използват в облака – каза ћиглена  узманова. – »зползването на облачните технологии обикновено се разглежда от две гледни точки – на бизнеса и на »“. ¬ много отношени€ тези две гледни точки имат общи критерии, например за надеждност, за сигурност и др. ¬секи »“ специалист иска да облекчи работата си и затова би стимулирал организаци€та да използва облачни технологии. ќбикновено потребителите на √»— също биха насърчили такъв ход, защото са склонни да експериментират.“ ¬ допълнение т€ отбел€за, че от бизнес гледна точка е важно, че облачните технологии осигур€ват гъвкавост на технологичните ресурси според необходимостта. “ака при пикови моменти на натоварване инфраструктурата може да бързо да се разрасне по поискване, а след това отново да бъде свита, ако този мащаб вече не е необходим.

 ато пример за мащабна употреба на облака съвместно с √»—, ћиглена  узманова сподели, че „съвсем наскоро 3D модел на цели€ –отердам беше качен в облака на ≈—–». “ова позвол€ва на всички хора виртуално да разглеждат града в триизмерен модел.“

ќблакът е подход€щ за малки общини, за които е относително трудно да поддържат администратор, сървър и технологично решение, според јлександър Ћазаров, който добави, че в този случай облакът тр€бва да бъде осигурен от доставчика на софтуера. „јко този облак се мултиплицира в много общини, решението би могло да стане и по-евтино. »ма обаче случаи, в които определени компании не биха се съгласили техните данни да са в облак и н€кой друг да ги управл€ва“, каза той.

јлександър Ћазаров подчерта важността на внимателното изготв€не и преглеждане на договора между клиента и облачни€ доставчик, за да може да се гарантира не само обслужването, но и собствеността на данните и кой какви права и отговорности има за т€х.

ћилко ¬еличков също спомена н€кои притеснени€ относно облака, като времето за отраз€ване на корекции и допълнени€ в √»—, достъпа до данните, т€хната собственост и кой отговар€ за т€х.

ўо се отнас€ до мобилните приложени€ на √»—, ћиглена  узманова посочи, че такива все повече се използват както в частни€, така и в публични€ сектор, а също така и от страна на индивидуалните потребители.

Ќапример в —офийска вода, мобилните √»— са един от основните инструменти за бързо събиране на полева информаци€, но и в тази сфера има какво още да се желае, каза ћилко ¬еличков.

“ова е така, но и развитието на √»— не е спр€ло, а те първа предстои да доведе до много иновации, за€ви в заключение ћилко ¬еличков.

—поред ѕламен ƒоков, √»— ще стават все по-общодостъпни и събирането на геопространствени данни в географски информационни системи ще подобри услугите на администраци€та и нейната отвореност към гражданите.

јлександър Ћазаров отбел€за, че √»— все повече ще намират м€сто не само в администрациите, но и в почти всички сфери на живота, „тъй като вс€ко нещо се случва н€къде. “ова географско разпределение е изключително подход€що да бъде представ€но с помощта на √»—. ¬ече всички хора със смартфони използват н€каква географска информационна система и € възприемат като част от живота си.“

„ѕублични€т и частни€т сектор и индивидуалните потребители вече все повече разбират, че √»— са всъщност един общ език, на който много лесно се разбираме – каза и ћиглена  узманова. – ¬€рвам, че все по-често ще „говорим“ на него.“

Ќј…-Ќќ¬» Ќј…-„≈“≈Ќ» ѕ–≈ѕќ–Џ„јЌ»
‘ирмите представ€т

—лайдшоу
»Ќ“≈–¬ё
ћартин –айхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решени€ћартин –айхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решени€

2018 г. е най-добрата година за бизнеса на компани€та, разработваща и произвеждаща системи с швейцарско качество вече 55 години, за€ви ћартин –айхле, един от съсобствениците на Reichle& De-Massari (R&M)

ѕ–»Ћќ∆≈Ќ»я
јЌ ≈“ј

 акво мислите за FireFox OS?

»нформаци€ за ¬ас