Благой Миров, понастоящем директор на дирекция „Електронно здравеопазване“ в Министерството на здравеопазването (МЗ), е завършил Техническия университет-София през 1995 година. От края на 1999 г. работи в областта на информационните технологии в здравеопазването, в началото като началник отдел „Информационни технологии“ в РЗОК, впоследствие и като директор на дирекция „ИТД“ в НЗОК. Ръководил е проекти за доставка на хардуер, както и за разработка на софтуер. Интересите му са насочени към управлението на проекти и информационната сигурност.
Вече измина половин година, откакто МЗ получи 9,7 млн. лв. за изграждането на интегрирана електронна здравна информационна система със срок за изпълнение 27 месеца. На какъв етап е развитието на проекта?
Изминалите месеци бяха посветени на подготовката на детайлна спецификация на националната здравно-информационна система и документацията за провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител. Цялата документация беше съгласувана чрез извършен предварителен контрол с договарящия орган Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Агенцията за обществени поръчки. След изчистване на всички недостатъци и пропуски и сертифицирането на техническите спецификации съгласно изискванията на Наредбата за оперативна съвместимост и информационна сигурност в началото на февруари тази година се предвижда да бъде обявена процедура за избор на изпълнител.
Част от проекта е въвеждането на е-рецепти и електронни здравни досиета. Кога и как българите ще могат масово да ползват такива?
Централизираната система за електронна рецепта, която ще бъде изградена в рамките на проекта, предвижда възможност по електронен път, в реално време лекарите да издават рецепти, а пациентите да получават лекарствата си от която и да е аптека.
Освен това аптеките ще могат да управляват и наблюдават издаването на рецепти.
Системата ще дава възможност лекарите да бъдат информирани какви лекарства са били получени от пациента.
Като цяло с централизираната система ще се спести огромно количество време за лекарите, пациентите и фармацевтите, ще се намали риска от неразчитане на рецептата или изгубването й, тъй като вече няма да съществува на хартия.
Предимствата от въвеждането на системата за електронна рецепта включват:
Интегрираната ИС ще е в основата на електронната здравна карта. Кога в България тази карта може да стане реалност и какво е нужно за това?
Електронната здравна карта представлява ключ към националната информационна система на здравеопазването. Понятието електронна здравна карта се наложи като събирателно наименование на цялата информационна структура в здравеопазването. Сама по себе си такава карта трябва да представлява носител на електронен сертификат, с чиято помощ да се удостовери самоличността на притежателя й, аналогично на електронния подпис.
Съществено е да има изградена подходяща инфраструктура и съответните приложения, чието начало ще се сложи с реализирането на проекта за национална здравно-информационна система.
Националната здравно-информационна система ще представлява платформа, която ще позволи интеграцията на всички участници в системата на здравеопазването. С други думи, тази система ще позволи да се извършва ефективен и надежден обмен на данни в реално време между различните участници в здравната система по предварително утвърдени интерфейси и стандарти.
Друга основна характеристика на тази информационна система ще бъде възможността да се наблюдава здравният статус на населението, тъй като ще се работи с данни за дейността на лечебните и здравни заведения в реално време. Ще могат да се проследяват ключови показатели и индикатори на медицински дейности в реално време, създадени въз основа на генерираните данни от лечебните заведения.
В рамките на проекта се предвижда да се разработят и адаптират единни номенклатури и класификации, които да се използват навсякъде в сектора с цел уеднаквяване на понятия и осигуряване на оперативна съвместимост. Така създадената платформа ще бъде в основата на изграждането на различни електронни услуги в здравеопазването, които ще бъдат предназначени за подобряването му като цяло.
В рамките на проекта се предвижда да бъдат създадени две такива електронни услуги – електронна рецепта (обслужваща процесите по предписване и отпускане на лекарствени средства) и електронен болничен лист.
Целта на тези услуги е не само да илюстрират приложението на ИКТ в здравеопазването, но също така целят и да предотвратят злоупотребите с обществени средства и да направят тези процеси прозрачни.
Тази година трябва да заработи единната ИС за медицинска експертиза. Как с нея ще се подобри финансовият контрол върху НЗОК, НОИ и МСТП? Какви ще са конкретните ползи за гражданите?
По проекта се предвижда да се повиши контролът в системата и да се улесни проследяването на документите за пациентите, които са кандидатствали в ТЕЛК. В единната ИС за медицинската експертиза ще бъдат интегрирани Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Регионалните картотеки за медицински експертиза (РКМЕ) и Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК). По този начин ще се създаде централизиран регистър на гражданите, преминали през ТЕЛК, и ще съществува връзка между данните на всички структури, участващи в процеса.
Проектът предвижда осигуряване на възможност на пациентите да наблюдават през интернет докъде е стигнало придвижването на документите им за медицинска експертиза.
Предвидени са също връзка и с други заинтересовани институции, като НОИ, НЗОК, МТСП и др. По този начин ще се осъществява по-ефективен контрол както над дейността на съставите на ТЕЛК и НЕЛК, така и върху финансовите ресурси на НЗОК, които се изразходват за медицински прегледи при освидетелстването в ТЕЛК. Създава се възможност за подобряване на контрола за изразходване на средствата, които НОИ и МТСП разходват за различни социални придобивки и пенсии за инвалидност.
Успоредно с изграждането на регистъра ще бъдат обучени 360 лекари и 250 немедицински лица от системата на медицинската експертиза.
Изграждането на електронната информационна система трябва да завърши до края на 2012 г.
Въпросите зададе Тихомир Иванов
КОМЕНТАРИ
Стефана Здравкова, Logitech: Българските потребители са изключително информирани
