България, заедно с 22 страни-членки на ЕС, „тайно“ е подписала международно търговско споразумение Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA, или Anti-Counterfeiting Trade Agreement) на 26 януари в Токио, съобщи вестник Сега. „Българското правителство е упълномощило извънредния и пълномощен посланик на България в Япония Любомир Тодоров да подпише търговското споразумение – гласи статията. – Документът е бил одобрен на два пъти от кабинета – през ноември и на 11 януари. От стенограмите на двете правителствени заседания става ясно, че не е имало дискусии по съдържанието му, нито някой от министрите е проявил интерес за какво споразумение дава одобрение.“

Според обяснителния меморандум на ACTA, споразумението цели създаването на всеобхватна международна рамка, която да подкрепя Европейския съюз в усилията му за ефективна борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), тъй като те влияят негативно на законната търговия и на конкурентоспособността на ЕС, като по този начин оказват негативно въздействие върху растежа и трудовата заетост.

ACTA не внася изменения в достиженията на правото на ЕС, но въвежда нов международен стандарт, надграждащ Споразумението ТРИПС на Световната търговска организация, прието през 1994 г.

Опонентите на споразумението, които са много, обаче твърдят, че то ще доведе до твърде строг и несправедлив онлайн контрол – цензура в Интернет, ограничена свобода на словото, унищожаване  неутралността на Интернет, пълно и постоянно наблюдения на всички онлайн дейности, загуба на свобода и ограничаване на гражданските права и сурови наказания. ACTA не предлага нито една полза на крайните потребители, смятат критиците.

На 11 февруари в София ще бъде проведен протест срещу приемането на ACTA в България.

Според ACTA, „за деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2 и 4, всяка от страните следва да предвиди санкции, които включват лишаване от свобода и/или парични глоби [15], достатъчно големи, за да послужат като възпиращо средство за извършването на бъдещи нарушения, в съответствие с размера на санкциите, прилагани за престъпления със сходна тежест“.

Това означава, че затвор и/или солидни парични глоби очакват онези, които:

• умишлено фалшифицират търговски марки или нарушават чрез пиратство авторски или сродни на тях права в търговски мащаби, т. е. чрез извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода;
• умишлено внасят или употребяват в търговията или в търговски мащаб етикети или опаковки: на които е поставена без разрешение търговска марка, идентична със или неразличима от търговска марка, регистрирана на нейна територия; които са предназначени за използване в търговията със стоки или във връзка с услуги, които са идентични със стоки или услуги, за които е регистрирана такава търговска марка;
• без разрешение копират кинематографски произведения при прожектиране в зала за представяне на филми, която по принцип е публично достъпна;
• подбуждат или участват в някои от гореописаните нарушения.

Също така „с цел защита на представената в електронна форма информация за режима на правата [19] всяка от страните осигурява адекватна правна защита и ефективни правни корективни мерки срещу лица, за които е известно, че без разрешение извършват някое от следните действия“, въпреки че знаят, че могат да предизвикат, позволят или подпомогнат осъществяването или прикриването на нарушение на авторски или сродни на тях права, а именно:

• премахване или изменяне на представена в електронен вид информация за режима на правата;
• разпространяване, осъществяване на внос с цел разпространение, излъчване в ефир, съобщаване или публично разпространение на копия от творби, изпълнения или звукозаписи, като знае, че представената в електронна форма информация за режима на правата е била премахната или изменена без разрешение.

За да следи за посочените „престъпни дейности“, дадена страна, подписала ACTA, може да оправомощи компетентните си органи да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение. Това може да стане, след като носителят на правата е подал юридически обоснована искане, свързано с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права.