ИТ бизнесът иска повече кадри

За повече дипломанти с фундаментални знания и мисловни умения апелираха представителите на българските ИТ асоциации на среща, инициирана от ръководството на Факултета по математика и информатика (ФМИ) към СУ „Св. Климент Охридски“, която се проведе на 12 декември. Представителите на бизнеса бяха категорични, че възпитаниците на ФМИ са с най-високо ниво на подготовка. Посланието на софтуерната индустрия към представителите на учебното звено обаче бе: „Произвеждайте повече ИТ специалисти, ние можем да ги поемем. Фокусирайте се върху основата, вместо да обучавате студентите на конкретни езици и конкретни технологии. Има ли фундамент, компаниите сами ще обучат кадрите на детайлите.“ Очаква се скоро работната група на БАСКОМ и БАИТ по образование да конкретизира на следваща фаза от работата си учебните програми, от които индустрията се нуждае, а спецификациите като изисквания на софтуерната индустрия към всички специалисти ще бъдат подготвени до септември 2012 г.
„След 20-годишни неблагополучия  в българското висше образование ние не можем за 1 година да тръгнем с голяма крачка напред – каза проф. Иван Сосков, декан на ФМИ. – С настоящите си сили, ако натоварим много преподаватели, увеличим заплащането на сегашния състав, привлечем нови млади кадри и наемем нови сгради, можем да започнем да приемаме повече студенти. Но това не е реалистично да стане веднага.“ Според него, при спазване на всички изброени условия, е възможно да се увеличи приемът на студенти във факултета в 1-годишен план с още 50%. Той обаче смята, че реалистичният вариант, особено в условията на демографска криза, е да се увеличава приемът с малки стъпки – всяка година с по 50 студенти повече да се записват във ФМИ. Проф. Сосков посочи, че по данни от рейтинговата класация на българските ВУЗ-ове, едва 35-40% от възпитаниците на факултета в специалност „Информатика“ работят по специалността, която са завършили, а всяка година в различните специалности на ФМИ се дипломират над 500 студенти. Данните на НСИ обаче не отчитат специалистите, заминали на работа в чужбина.

Относно придобиването на мисловни навици проф. Сосков отбеляза, че те се възпитават със силно застъпено учене на математика и че това означава връщане към математическо обучение.

Бизнесът и ръководството на ФМИ стигнаха до извода, че е необходима генерална промяна в държавните образователни изисквания на МОМН, защото те буквално „връзват ръцете“ на факултета за различни промени, защото отделните учебни програми се включват в конкретни професионални направления и излизането им от тези граници е много трудно. Елена Маринова посочи, че такива разговори вече са проведени с министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, а Явор Джонев - член на УС на БАСКОМ, потвърди, че една от задачите на работната група по образование ще е именно такава.

Проф. Сосков разбули казуса с автономията на университетите. Държавните ВУЗ-ове не са автономни по отношение на определяне на държавните поръчки – те се определят от МОМН, но не се заплащат достатъчно от държавата. Също така има ограничение в броя на студентите, които университетите са в състояние да поемат, или т. нар. капацитет, който се определя от страна на НАОА. Увеличаване на приема е възможно единствено при повишаване на капацитета – повече зали и преподаватели, което не може да се случи с магическа пръчка. При нарушение в капацитета се налагат сурови глоби.

Следващият генерален казус на българската система за висше образование е, че например при изгонване на некадърен студент ВУЗ-ът губи субсидията, която му се отпуска от бюджета и така не може да се излезе от порочния кръг.

Според Явор Джонев, на кадрите, които излизат от университетите, им липсват фундаментални знания в две насоки – интердисциплинарни и социални умения. Това е един от ключовите изводи от анкета, проведена сред членове на БАСКОМ, БАИТ и БУА, и от 3-месечната дейност на работната група на БАСКОМ и БАИТ по въпросите на образованието. Сред примерите за липса на фундаментални познания са умения по писане, планиране и управление на проекти, работа в екип, процесна работа, представяне на идеи, структуриране на мисли, грамотно писане. „За нас не е важно да се следва конкретен процес – CMMI, Agile и т. н. По-съществена е концепцията за това, че трябва да се следва и работи процесно“, допълни и Елена Маринова, член на УС на БАИТ.

Софтуерният бизнес е категоричен, че ако разполагаше с необходимите кадри, би се разраснал трикратно. Според предвижданията с екстраполация на работната група, към 2015 г. българският ИТ сектор ще има нужда от близо 22 000 нови кадри в областта на софтуерните разработки, 2300 специалисти по мениджмънт и около 3000 – за маркетинг и продажби.

Според Джонев, добре е да се измисли съвременен начин за съчетаване на работа и учене, за да не губят студентите и от двете дейности.

ИТ асоциациите смятат, че недостигът на определени програми може да се реши чрез въвеждане на интердисциплинарни програми съвместно със Стопанския факултет на СУ, например за бизнес анализ, за проектно координиране и управление, по технологични продажби, за технически писатели и за ИТ журналисти.

Джонев изтъкна, че няма да бъде проблем да се внасят преподаватели по конкретни предмети от чужбина, за да се осигурят необходимите знания на учащите. Според него, има остра нужда и от практически ориентирани ИТ програми за следдипломна квалификация за бакалаври и магистри, най-вече за управление на проекти, софтуерна архитектура, архитектура на ИТ решения, стратегически технологичен маркетинг, управление на софтуерна компания. „Някои длъжности и роли в софтуерната индустрия изискват опит от 5-10 години и подобни програми биха помогнали на новозавършилите студенти да натрупат ценни практически познания“, обясни той.

Проф. Сосков увери представителите на ИТ бизнеса, че ще вземе предвид изводите им в стратегията за развитие на ФМИ. „Имаме желание да въведем новости в обучението. Идеята ни е да привлечем студентите в аудиторията, защото е ясно, че по време на следването си голяма част от тях работят. Смятаме да засилим много текущия контрол, като ще въведем т. нар. readers – тоест външни лица, които да проверяват писмените работи“, заяви той.

Елена Маринова, представител на БАИТ, предложи шест специалисти по управление на човешките ресурси да провеждат лекции и упражнения във ФМИ за преподаване на т. нар. меки умения – бизнес умения, писане на имейли, представяне на идеи и т. н. Проф. Сосков прие идеята и обеща още от следващия семестър за всички специалности в бакалавърските програми на ФМИ като факултативен предмет да се включи обучение по меки умения.

Представителите на ФМИ и на софтуерния бизнес се обединиха около идеята представител на Факултета по математика и информатика да се включи в работната група по образование към БАСКОМ и БАИТ, а впоследствие и в обществения съвет, чието създаване предстои. В него ще бъдат поканени и представители на МОМН, МИЕТ, МТСП и се предвижда той да не бъде учреден като звено на подчинение на държавната администрация, а да бъде независима, устойчива на смените на правителствата структура, обясни Елена Маринова. Предвижда се съветът да служи за комуникация и координация между всички образователни институции, ИТ индустрията и държавата, допълни Джонев.

Констанца Григорова, Computerworld България