Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Е-администрация
04 ное
2011
 
 

През следващия програмен период плащанията от ЕК ще са обвързани с бюджетната дисциплина

Технологичният сектор ще бъде приоритет два пъти – като хоризонтално изискване за всички видове инвестиции и като целенасочено директно финансиране за ИКТ сектора.

4096 прочитания, 0 коментара

Томислав ДончевЗа проблемите и предизвикателствата пред управлението и усвояването на средствата от европейските фондове в настоящия програмен период и новите възможности през предстоящия разговаряме с Томислав Дончев, министър по управление на средствата от Европейския съюз.

Каква е степента на усвояване на средствата по седемте национални оперативни програми? Какво е средното ниво на усвояване на европейските средства в ЕС и изостава ли България в това отношение спрямо другите държави-членки на ЕС? На какво се дължи ниската усвояемост – недостатъчен административен капацитет, ниска активност от страна на бенефициентите или има други предизвикателства?

Към днешна дата сме договорили над 56% от средствата, и имаме плащания за близо 17%. Възстановените средства на България от страна на ЕК са 10%.  Дали България изостава, преценете сами - само преди 2 години плащанията бяха 0,98%.

Иначе в ЕС, абсолютният шампион е Естония с 29% възстановени средства, в „дъното” на класацията е Румъния с под 4% възстановени. Средният процент за всички държави членки на ЕС е 18% към края на месец август.

Причините да сме там където сме, е на първо място изключително късният старт. Всички разходи по оперативните програми са допустими от 1 януари 2007 г., първите значими стъпки по договаряне и плащане в страната са направени през 2008 г. Разбира се, трябва да си дадем сметка, че това е първият програмен период на България. Всичко останали държави, освен България и Румъния, имат предишен опит. Има значение и колко готови бяха администрациите, колко реалистични бяха очакванията на бенефициентите, не са без значение и скандалите с неправомерно използвани европейски пари през 2008 г., ступора, до който доведоха в действието на администрациите, образа на България на „лошо момче”, който отне години да бъде изчистен…

През последните 2 години, България направи значителен ръст - като резултати в плащанията и договарянето, в стабилност на системата и най-вече като реални видими резултати стотици ремонтирани сгради, километри канализация и пътища. Разбира се, необходимо е още много. Последните години показват, че можем.

Има ли предвидено финансиране за проекти, свързани с информационни и комуникационни технологии, по оперативните програми в момента?

Има, както по ОП „Конкурентноспособност” за фирми, по „Административен капацитет” за мерки, свързани с електронно правителство. Има и в други. ИКТ е така да се каже „хоризонтален приоритет” . Друг въпрос е, че на мен ми се иска мерките за финансиране да са по-концентрирани, за което ще се боря през следващия програмен период.

През септември съобщихте, че очаквате България да разполага поне с 15% повече евросредства през следващия програмен период от 2014 до 2020 година. Ще успее ли държавата да усвои тези средства, ще разполага ли с необходимия административен капацитет и активност от страна на бенефициентите?

Първата ни задача е да се преборим за добър бюджет 2014-2020 година. Това зависи от действията ни в момента, от това какви са аргументите ни и колко е силен гласът ни в Европа. От политическа гледна точка, зависи от това, което се случва в България сега. В същото време, България трябва да насочи средствата от ЕС в сфери, където има най-големи нужди и където ще носят най-големи дългосрочни ползи. Тук говоря не само за инфраструктура - пътища, железници, енергийна ефективност, но и за ИКТ, както и за научна инфраструктура, също за образование и социални дейности. Как ще успеем в използването на парите зависи от нас, освен от капацитета и предварителната готовност и от волята. И сега имаме оперативни програми и сфери, където средствата са практически изчерпани, още преди края на програмния период.

Какво предвиждат плановете за следващия програмен период (2014-2020 г.)? Какви са новостите? Бихте ли разкрили подробности около новия стратегически програмен подход и новата система за управление? По какъв начин ще се разшири участието на неправителствения сектор? Как ще се засили използването на инструменти за финансов инженеринг и ще се увеличи ролята на търговските банки?

Новости ще има много и на национално, и на европейско ниво. На национално ниво, ресурсите ще бъдат по-концентрирани в основните приоритети - транспортна и екологична инфраструктура, енергийна ефективност, образование и наука, социално включване. Правилата и процедурите по всички оперативни програми и схеми ще са опростени и синхронизирани, кандидатстването и отчитането ще е почти изцяло по електронен път. На ниво отношенията с ЕК, плащанията ще са обвързани с бюджетната дисциплина, ако дефицитът на някоя страна надхвърли 3%, ще й бъде спирано финансирането от еврофондовете, ако страна членка се справя добре със структурни реформи, ще има възможност за допълнително финансиране от така наречения резерв. Считам, че България е в изключително добра позиция по отношение и на двете.

Макар, че системата ще бъда по-стегната и концентрирана, тя ще бъде много по- отворена за играчи от различните сектори - публични институции, банки, НПО. Относно банките специално, те ще имат пряко участие в разпределението на средствата да бизнеса, включително и чрез инструментите за финансов инженеринг. Между другото, последните ще бъдат основна част от подкрепата за бизнеса. Колкото до НПО, създадохме практика да консултираме с тях всички важни  промени в законодателството, както и търсим тяхното мнение в процеса на стратегическо планиране. За НПО трябва да се търсят възможности за осигуряване на финансиране и за типично „граждански” дейности, а не само за услуги.

Ще зарадвате ли българския технологичен сектор - предвидени ли са средства в подкрепа на информационните и комуникационните технологии и за научно-изследователска и развойна дейност през следващия програмен период?

Технологичният сектор ще бъде приоритет два пъти. Един път, това ще е хоризонтално изискване за всички видове инвестиции, да включват ИКТ елемент- като започнем от железниците и водния сектор и приключим с електронното правителство - във всички тези сфери, системите трябва да са с интелигентно управление.

На второ място, ще има целенасочено финансиране за ИКТ сектора - директно за фирми, както и чрез създаване на високотехнологични паркове. До края на този програмен период (2007- 2013) трябва да бъде създаден един, а след това и други.

ИКТ секторът е един от моторите на растежа, така че е и ще е обект на особено внимание.

Въпросите зададе Констанца Григорова

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас