“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  ƒискусии  •   ариерна зона  •  —ъбити€
COMPUTERWORLD | јутсорсинг
бр. 8, 2011

28 фев
2011
 
 

≈— Ц основен фактор за промените на пазара на √»— у нас

1211 прочитани€

“ихомир »ванов
¬следствие на приемането на Ѕългари€ в ≈вропейски€ съюз през €нуари 2007 г. настъпиха промени на пазара на географски информационни системи (√»—) у нас. »зведнъж върху този софтуер и неговите потребители се стовариха куп изисквани€ и очаквани€.
2006-2010: ‘акторите
—поред ≈вгени€  араджова, управител на ESRI Ѕългари€, определ€ща за последните пет години е била необходимостта от изпълнение на изисквани€ на ≈— в множество области. „–еализаци€та на изисквани€та на много директиви на ≈— и докладването по т€х е почти невъзможно без използване на √»— – коментира т€. – »зпълнението на национални нормативни изисквани€ също бе определ€що за много от √»— проектите у нас.“
 алин “отев, ръководител на отдел „ћаркетинг и продажби“ в Naviteq, също см€та, че изисквани€та на ≈вропейски€ съюз са допринесли за развитието на бизнеса с географски€ софтуер у нас. ѕо-конкретно става въпрос за „директиви, които след приемането ни в ≈— създадоха предпоставки за внедр€ване на √»— и ни наложиха технологи€та като важен фактор за унифициране на информационните потоци“, посочва той.
 

ќт 2007 г. насам друго про€вление на ≈— – оперативните програми – са не по-малко важни за географски€ софтуер, като и  алин “отев, и ≈вгени€  араджова изтъкват вли€нието на ќѕј . „ѕоради липса на бюджет в администраци€та през последните н€колко години важен фактор са възможностите за използване на еврофондовете за развитие на √»—“, коментира ≈вгени€  араджова.
ќсвен това от ESRI Ѕългари€ посочват като важен фактор и развитието и постепенното повишаване капацитета на √»— обществото у нас – например компани€та организира множество обучени€ и конференции, работи активно и с университетите.
—поред  алин “отев се наблюдава „бум на желаещи да се специализират в √»— областта“.
—ъщо така не тр€бва да пропускаме факта, че чуждестранните компании са ключов източник за внас€нето на добри практики и модели, включително в областта на √»—. „ѕрисъствието на чуждестранни компании, опериращи в Ѕългари€, които осъзнават нуждата от √»— и имат подкрепа на компани€та-майка или се изисква от не€ като ключова система за оперативното управление“ е фактор за развитието на пазара на географски€ софтуер, счита  араджова.
Ќаред с всичко това е нужно да отбележим приноса на строителни€ бум, обуслав€щ бързата пром€на в териториални€ облик на градската среда, посочва “отев. “ова създаде необходимост от актуални геопространствени данни с оглед на бързите промени в селищата и наложи обнов€ването на множество кадастрални данни, както по отношение на инфраструктурата, така и на транспорта, комуникациите, придвижването на големи маси хора и като ц€ло на градското планиране.
¬ъпреки всичко това, главни€т мениджър на ƒатекс √»— ÷ентър –осен –усинов не см€та, че има гол€мо развитие на √»— пазара за последните пет години. „»зисквани€та на ≈— са най-големи€т двигател на √»— пазара в Ѕългари€ в момента – отбел€зва той – но не винаги и това е достатъчно.“
2006-2010: “рудностите
—поред ESRI Ѕългари€ и Naviteq, гол€м проблем за развитието на бизнеса с географски информационни системи в Ѕългари€ за последните пет години е липсата на бюджетни средства за внедр€ването на √»—. ≈вгени€  араджова посочва, че има сфери, в които нуждата от √»— е належаща, но те не попадат в обхвата на оперативните програми или срещат административни пречки, за да се възползват от фондовете на ≈—.
ќсвен това  алин “отев отбел€зва като пречка липсата на пълноценно разбиране за нуждата от географски софтуер. „ѕриложението на √»— изисква ц€лостна пром€на на методите на работа, на системите и на процесите в организациите“, казва той.
¬ този ред на мисли ≈вгени€  араджова подчертава, че се работи „на парче“ и има определена липса на ресурс за развитието и еволюци€та на много от √»— системите. —поред не€, към редица такива системи се подхожда с проектна ориентаци€, без €сна визи€ за развитие, а където пък има такава, всъщност н€ма ресурс за това.
„—читам, че въпреки напредъка, все още осезаемата липса на √»— капацитет е основна пречка за по-широкото развитие на √»— у нас“, добав€  араджова.
ƒруги проблеми, към които от Naviteq насочват вниманието, са разбирането за нуждата от актуалност, точност и пълнота на информаци€та, както и липсата на единен формат на данните в държавните и общински институции. Ќакра€, но не на последно м€сто, “отев отбел€зва наличието на порочни практики, свързани с употребата на бази геопространствени данни без съгласието на разработчиците – кражби и неправилна употреба на информаци€, нарушаване на авторски права за данните.
2011-2016: Ќай-важните технологични тенденции
ѕогледът към бъдещето винаги е интригуващ.  акво ли ще промени в технологичен аспект пазара на √»— у нас между 2011 г. и 2016 г.? —поред –осен –усинов, най-гол€мо вли€ние ще предизвикат облачните технологии.
≈вгени€  араджова също см€та, че облачното използване на √»— ще бъде фактор на пром€ната в бъдеще. „—м€там, че тенденци€та „√»— за всеки“ тепърва ще се реализира у нас. ¬се по-често виждаме и ще виждане интегрираното използване на √»— както на декстопа, така и в уеб, и на терена с мобилни устройства.“
ќсвен това бъдещето на географски€ софтуер ще бъде повли€но и от все по-широкото използване на леки √»— приложени€, включително в социалните мрежи, по думите на  араджова.
“ук е м€стото да припомним, че ARC Advisory Group прогнозира, че разпространението на мобилни и облачни √»— в най-близко бъдеще ще преобразува и разшири съществено пазара на геопространствени€ софтуер и услуги, който ще расте средно с по 9,3% годишно и през 2014 г. обемът му ще е с 50% по-гол€м от сегашни€.
„¬се по-гол€мо значение придобива прилагането и изпълнението на световните стандарти в сферата на √»— и пространствените данни – продължава коментара си  араджова. –  акто ≈вропейската  омиси€, така и всеки отделен потребител в Ѕългари€ очаква да може да обмен€ данни, да ползва чужди √»— ресурси – информаци€, услуги, процеси, което изисква информационните системи да поддържат множество стандарти и спецификации, за да постигнат оперативна съвместимост.
—ъщевременно √»— се превръща в необходимост за по-ефективната работа на много от другите информационни системи, което ще доведе все повече интеграционни задачи и очаквани€.“
—поред  алин “отев, главните технологични промени в областта на √»— ще се дължат на развитието на електронното правителство и на унифицирането на данните в единен формат *.GDF съгласно изисквани€та на директивата INSPIRE на ≈вропейската комиси€.
2011-2016: Ќай-важните нетехнологични тенденции
INSPIRE се вписва и тук, тъй като всъщност е трудно да се определи доколко промените, породени от директивата ще са по-скоро технологични или нетехнологични. Ќо това не е и толкова важно. ƒобре би било обаче да ви представим накратко INSPIRE, тъй като т€ действително е важна.
ƒирективата влезе в сила на 15 май 2007 г. и цели създаването на инфраструктура за пространствена информаци€ в ≈вропа в подкрепа на екологичната политика на ќбщността и политиките и дейностите, които могат да окажат въздействие върху околната среда.
INSPIRE се основава на инфраструктури за пространствена информаци€, установени и управл€вани от 27-те членки на ≈—. “€ се отнас€ и за 34 приложени€ с теми пространствени данни, необходими за опазване на околната среда, с основни компоненти, описани чрез технически правила за прилагане. “ова прави INSPIRE уникален пример за законодателен регионален подход.
«а да се гарантира, че инфраструктурите на пространствените данни на държавите-членки, са съвместими и използваеми в ќбщността и в трансграничен контекст, директивата изисква общи правила, които са приети в редица специфични области (метаданни, спецификации на данни, мрежови услуги, сподел€не данни и услуги и мониторинг и докладване). “ези правила са задължителни в т€хната ц€лост.
—поред ≈вгени€  араджова, в Ѕългари€ има спешна и остра нужда бързо да се работи за изпълнение на INSPIRE.
–осен –усинов см€та, че членството на страната ни в ≈— и изисквани€та за системи, регистри и √»— данни ще повли€€т на бизнеса с геопространствен софтуер в положителна посока.
ƒруг нетехнологичен фактор, който ще повли€е пазара през следващите години, е липсата на висококвалифицирани »“ специалисти в държавната администраци€. —поред –усинов, това може да се компенсира по два начина: аутостсване на услуги към частни компании или въвеждане и използване на по-леки, уеб базирани услуги и решени€.
 араджова също см€та, че ключово предизвикателство ще продължи да бъде наличието на капацитет, но не само на човешки, а и на финансов, както и на управленческа визи€ за ползата от развитието на √»— у нас.
¬ ESRI Ѕългари€ са оптимисти за развитието на √»— обществото у нас. ≈жегодно компани€та отбел€зва —ветовни€ √»— ден, което е стъпка в тази насока. „—ме€ да твърд€, че провеждането на световни€ √»— ден вече повече от 10 г. в значителна степен допринесе за развитието на √»— обществото у нас и съответно за все по-широкото използване на √»— технологи€та. —м€там, че и през следващите години това събитие ще продължи да бъде ключово  за срещане, сподел€не на опит, дискутиране на проблеми и намиране на общи решени€ в сферата на геотехнологиите“, отбел€зва ≈вгени€  араджова.
 алин “отев обръща внимание и на един крупен енергиен проект, който също може да донесе сериозни ползи за наши€ √»— пазар, а именно газопроводът Ќабуко, който ще пренас€ природен газ от източната граница на “урци€ до јвстри€ през територи€та на Ѕългари€, –умъни€ и ”нгари€. √азопроводът, който се очаква да бъде завършен през 2013 г., ще бъде с обща дължина 3300 км и годишен капацитет от 13 млрд. куб. м, а цената му се изчисл€ва на около 4,6 млрд. евро. —лед стартирането на алтернативни€ руски ёжен поток се очаква бързо развитие и по този мегапроект.

Ќј…-Ќќ¬» Ќј…-„≈“≈Ќ» ѕ–≈ѕќ–Џ„јЌ»
‘ирмите представ€т

—лайдшоу
»Ќ“≈–¬ё
ћартин –айхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решени€ћартин –айхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решени€

2018 г. е най-добрата година за бизнеса на компани€та, разработваща и произвеждаща системи с швейцарско качество вече 55 години, за€ви ћартин –айхле, един от съсобствениците на Reichle& De-Massari (R&M)

ѕ–»Ћќ∆≈Ќ»я
јЌ ≈“ј

 акво мислите за FireFox OS?

»нформаци€ за ¬ас