Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Бизнес
14 сеп
2010
 
 

Малките фирми се отказват от участие в процедури по ЗОП

Всяка година поне 7 млрд. лв. се разпределят чрез процедури по ЗОП, финансирани на 100% от републиканския бюджет. По националните оперативни програми, финансирани основно от европейските фондове, за 5 години са усвоени 11 милиарда лв.

4587 прочитания


 

Дискусия за промени в ЗОПМалкият бизнес започва да изчезва от процедурите за възлагане на обществени поръчки. Пречките пред участието на малките и средни предприятия са много и участието им в процедури по ЗОП, включително на финансираните с европейски средства такива, е инвестиция не само на пари, но и на време и нерви. Нерядко се оказва, че има допълнителни условия и обстоятелства, които не са разписани ясно и еднозначно в документацията, но възложителят ги взима предвид още при разглеждане на техническите оферти. Неясни, неразбираеми и изключително сложни са и механизмите, по които се правят крайните оценки, включващи технологични и финансови параметри. Възложителите нееднакво прилагат изискванията на закона. Често с необичайни свои условия, те нарушават ЗОП и така принуждават и кандидатите или да ги последват в погазването на нормативната уредба, или да рискуват да бъдат отстранени от процедурите.

 

Нужно е опростяване и прозрачност при подготовката и провеждане на процедурите, за да се върнат малките фирми като участници в обществените поръчки.

 

Около това мнение се обединиха представители на кандидатите в процедури за възлагане на обществени поръчки и на консултантските фирми по време на кръгла маса на тема "Промените в ЗОП". Организатори са списание "Фондове Програми Проекти" и Българска търговско-промишлена палата (БТПП).

 

Целта на дискусията, която се проведе на 14 септември, беше да се съберат предложения за новия правилник за прилагане на действащия Закон за обществените поръчки (ЗОП), и за новия ЗОП – два документа, които в момента се подготвят.

 

„Има изключително голямо затруднение малки и средни предприятия да участват в обществени поръчки, тъй като те трудно се справят с тежките изисквания, които обикновено се поставят в обявленията. Дори да организират консорциуми, тези фирми впоследствие се отказват, защото подготовката на документите е изключително скъпа услуга“, заяви Елеонора Негулова, председател на УС на Националното сдружение на малкия и среден бизнес (НСМСБ). Тя даде пример с напоследък масово обявяваните поръчки за управление на проекти, спечелени от различни общини по оперативни програми или по програмата за развитие на селските райони, в които се изисква всички документи за участие да се представят нотариално заверени. „Това е невероятно голям разход за организации с устав от 20-30 страници, или за фирми, които учредяват консорциум от няколко участника, за да покрият всички минимални изисквания за техническо и финансово осигуряване на кандидатите“, изтъкна Негулова. Според нея, в новия правилник за прилагането на ЗОП трябва да залегне облекчаването на ограничителните изисквания за участие на малките предприятия, независимо дали те са в икономическия сектор, или в неправителствения.

 

„Парадокс е, че в момента участието в процедури по ЗОП изисква толкова много хартия и от страна на възложителите, и от страна на кандидатите и изпълнителите и в крайна сметка не се постигат основните цели на обществените поръчки – прозрачност и ефективно изразходване на публични средства. БТПП многократно от няколко години насам предлага стандартизиране на документацията и на критериите – там, където това е възможно, в процедурите по ЗОП“, изтъкна Валентина Зартова, юридически съветник в БТПП.

 

Сред другите предложения на палатата е да се приобщават повече външни експерти в процеса на оценка на офертите от комисиите на възложителя. Според правилата на сега действащия закон, възложителят има право, ако желае, да привлече един независим експерт като член на оценяващите комисии. Според браншовите организации - членовете на БТПП, това е напълно недостатъчно. „Неправителствените сдружения настояват от няколко години да бъдат включвани в комисиите, като има нужда да участват поне двама представители на неправителствения сектор и още двама независими външни експерти“, обясни Зартова. Това според юристката ще осигури прозрачност и обективност при оценяването на предложенията. Елеонора Негулова пък счита, че е разумно и правилно външни експерти да се включват още на фаза подготовка на документацията, за да се подготвят коректни задания и така да не се стига до обявяване на спорни процедури. “Независимите експерти биха могли да играят ролята на публичен гарант, че в тръжните документи няма да се записват извънредни и никому ненужни изисквания към участниците. Подобна инициатива определено няма да дойде от бизнеса, а най-вероятно може да се подеме от общини, в които има по-висока степен на осъзнатост на смисъла от подобна мярка. Малкият бизнес вече просто се е отказал от участие в процедури по ЗОП. Всяка година 7-8 млрд. лв. се разпределят чрез процедури по ЗОП, на фона само на 11 милиарда лв., усвоени по оперативни програми за 5 години, така че ресурсът по обществени поръчки, финансирани на 100% от републиканския бюджет ресурсът е в пъти по-висок, отколкото този от финансираните по европейските фондове“, изтъкна председателят на НСМСБ.

 

Зартова смята още, че браншовите асоциации трябва да могат да взимат отношение и при взимането на решение от възложителя за преминаването от стандартната открита процедура към процедура на пряко договаряне или на договаряне без обявление. Неправителствените организации трябва да се произнасят и дали комисията да може да прилага съкратените срокове за възлагане на обществени поръчки.

 

Според Зартова, публикуването на информация за некоректно или некачествено изпълнение на договори по ЗОП в електронния Регистър на обществените поръчки ще има регулираща роля както спрямо неизрядните кандидати и изпълнители. Аналогични данни с превантивна цел трябва да има и спрямо възложителите, които са прекратили или възложили неправомерно дадена процедура. Фирми, подали невярна информация, да не се допускат до участие в процедури по ЗОП за известен период от време, предлага юристката.

 

БТПП подкрепя промените в последния ЗОП, които влязоха в сила през юли. Членовете на палатата са удовлетворени, че отпада изискването за внасяне на банкова гаранция, когато жалбоподателят иска спиране на процедурата. Тази мярка възпираше процесът по оспорване на обществени поръчки от бизнеса, твърди Зартова. На обратното мнение обаче са представителите на възложителите. Марио Милов, началник на отдел "Обществени поръчки“ в Община Козлодуй смята, че отпадането на паричната гаранция при обжалване по ЗОП ще доведе до рекетиране на възложителите от страна на кандидатите. „Необходимо е да има отговорност и от страна на обжалващия“, категоричен беше той.

 

Според ст. н. с. Ганчо Попов, управител на ЕТ „Персонал консулт – Г. Попов“ и издател на Списанията „Фондове, Програми, Проекти” и “Човешки ресурси”, е нужно да се въведат санкции за некомпетентни оценители, както и възложителят да носи отговорност за некоректност, а не само от кандидатите да се изисква да отговарят за всеки дребен детайл.

 

 

ЕТИКЕТИ:
ЗОПSMB
НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Рей О’Фаръл, VMware: Светът на облаците ще е хибриденРей О’Фаръл, VMware: Светът на облаците ще е хибриден

Техническият директор на компанията е уверен, че публичните услуги няма да заменят собствените сървъри.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас