Категорична политическа воля за изпълнение на Стратегията чрез поемане наблюдението над електронното управление лично от премиера, както това се реализира в САЩ, Великобритания, Австрия, Корея и други водещи в това отношение страни. Това е препоръка №1 от страна на четирите ИТ организации у нас – БАИТ, БАСКОМ, Българската уеб асоциация и ИКТ Клъстера, отразена в единното становище по проекта за Стратегия за електронно управление в България 2010-2015 г. В началото на месец юли Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) публикува на сайта си за обществено обсъждане проектодокумента. До изтичането на крайния срок за подаване на конкретни мнения и коментари по проекта – 21 юли, в МТИТС са постъпили поне 20 становища от физически и юридически лица и НПО.

„Що се касае до ясната политическа воля, това е силно препоръчително да се случи, но ние – тези, които писахме стратегията, решихме, че е по-добре да следваме близък до нас модел, какъвто е австрийският и се опитваме да заложим аналогични принципи, а именно – създаване на Национален съвет по е-управление. Ние успяхме да намерим работещ механизъм, стига идеята да бъде приета и от Министерския съвет“, изтъкна Валери Борисов, директор в дирекция „Електронно управление”.

Проектът предвижда създаването с акт на Министерския съвет на Национален съвет за е-управление, който ще е отговорен за постигането на целите, заложени в Стратегията за е-управление. Съветът ще се състои от 5 възлови фигури. Управлението му ще се извършва от двамата вицепремиери (министъра на вътрешните работи и министъра на финансите) и от министъра на транспорта, ИТ и съобщенията, които ще се отчитат пред кабинета. Двамата вицепремиери ще отговарят за отделните министерства и по този начин те биха могли да налагат националната политика в областта на е-управлението, обясни Валери Борисов. Министърът на транспорта, ИТ и съобщенията ще присъства в Националния съвет като министъра, отговорен за националната политика в областта на ИТ, съобщенията и е-управлението. Следващата водеща фигура ще е главен директор е-управление (CIO) – ключова професионална фигура, която трябва да има значителен опит в осъществяване на бизнес трансформации чрез реинженеринг и прилагане на ИКТ, както и лидерски способности за стратегическо управление, управление на промяната, координиране на секторните политики и спазването на изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност. „Функцията му ще е визионерска. Той ще посочена от МС след консенсус фигура, национално признат професионалист в сферата на е-управлението“, обясни Валери Борисов. CIO ще отговаря пред председателя на Националния съвет по е-управление и ще се назначава се от Министерския съвет с 4-годишен мандат. Другата водеща позиция ще е тази на експерт с компетентност в е-управлението с богати възможности в сферата на връзките с обществеността. Той ще обяснява пред обществото, институциите и международните партньори постиженията на България в областта на е-управлението.

Дирекция ”Електронно управление” (понастоящем в МТИТС) ще е под методическото ръководство на главния директор по е-управление и ще е овластена на ниво Министерски съвет, предвижда проектът.

Браншовите организации посочват в становището си, че подкрепят заложения в настоящата проектостратегия нов организационен модел за широка представителност и сътрудничество чрез Национален съвет по е-управление към Министерски съвет. БАИТ подготвя и меморандум за сътрудничество при провеждането на държавната политика в сферата на е-управление и информационното общество, който предстои да бъде подписан с МТИТС.

Другата водеща препоръка на ИТ бранша спрямо правителството е да бъде заложена по-ясна финансова рамка за изпълнение на стратегията, тъй като в момента тя е само пожелателна. Според Валери Борисов от МТИТС, мястото на финансовата рамка е в Пътната карта и именно там ще бъде заложен бюджетът за отделните дейности и проекти, свързани с изпълнението на Стратегията.

Стратегията за е-управление в България 2010-2015 г. трябва да премине през междуведомствена съгласувателна процедура през всички министерства, след което предстои приемането й от правителството. Идеята е работата по Стратегията и Пътната карта да върви в синхрон, така че двата документа да влязат за одобрение в кабинета паралелно. „Живот и здраве, през септември можем да разполагаме с приета Стратегия и Пътна карта за е-управление“, прогнозира Валери Борисов.

„Предвид голямото изоставане на България от реално функциониращо е-управление, бе крайно време да се изгради стратегия с най-важните принципи, цели и приоритети за развитие, както и пътна карта с конкретни проекти, бюджети, срокове и отговорници. Държавният бюджет за 2011 г. ще бъде истинското доказателство за наличие на политическа воля за е-управление. Ако програмите за европейско финансиране бъдат използвани стратегически и максимално, реализацията на стратегията ще стане ефективна антикризисна мярка, която ще създаде условия за стабилен растеж в бъдеще“, се казва в становището на ИТ асоциациите.

„Предложената стратегия е много по-добра от концепцията за е-управление, но все още й липсват някои структурни елементи като финансовата обосновка и пътната карта. Подреждането на реформите във времето е съществена част от стратегията, а не техническо детайлизиране. Съмнявам се, че институцията на предложеният главен ИТ директор ще е достатъчна, за да се постигне онази координация, която се залага в стратегията. От 10 години имаме Координационни съвети с подобна структура, имахме дори съвет на ИТ директорите по ведомства, но се видя, че това не е достатъчно. Необходим е ясен политически лидер на ниво вицепремиер или дори премиер, който да има административен капацитет, политически мандат, ресурси и не на последно място - фантазия да направи тези реформи. Хубаво е, че има ясни цели и критерии за измерване, но в повечето случаи те са твърде скромни. Ключово за успеха на е-управлението ще бъде извършването на цялостна регистърна реформа в средносрочен план, а в краткосрочен осигуряването на оперативна съвместимост на всички налични регистри в държавата“, заяви Тодор Ялъмов, Координатор „Група по ИТ“ във Фондация „Приложни изследвания и комуникации“.

В становището, изготвено от ИТ асоциациите, са изброени моментите от стратегията, които те подкрепят, а именно мисията на е-управление и принципите за осъществяване на добро, ефективно и демократично управление със средствата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), извеждането на преден план на електронните услуги за гражданите и бизнеса, стремежът към масово ползване на е-услуги и е-документи, прилагането на бизнес модели, в това число и моделиране на работните процеси и решенията за оптимизиране на цялата администрация и създаване на пълноценни изисквания за нейното автоматизиране със средствата на ИКТ, възприемането на архитектура, ориентирана към услуги (СОА), като основа за изграждане на взаимосвързани информационни системи от общи услуги и компоненти, прилагането на единно ИКТ управление, стратегия и добри практики за значително повишаване на ефективността на инвестициите и изграждане на единен фундамент от процеси и технологии за развитие, преминаването към изцяло електронен обмен на документи между администрациите и премахване множеството хартиени удостоверения и уверения, изисквани от гражданите и бизнеса, залагането на механизма на публично-частно партньорство (ПЧП) като средство за реализация на ефективни и качествени публични услуги, дефинирането на цели, приоритети и показатели за изпълнение на стратегията, както и конкретните стратегически цели и приоритети за е-услуги, цифрова администрация и институционално изграждане.

Сред останалите препоръки, които ИТ асоциациите смятат, че е добре да залегнат в окончателния вариант на стратегията, са да бъдат определени реалистични и добре координирани първи проекти, като приоритизацията на проектите трябва да бъде аргументирана с ясни критерии и подкрепена финансово от бюджета, евро-фондовете или механизми за ПЧП, да бъде включено единното, централизирано ИКТ управление, като основна група от стратегически цели с приоритети и показатели, секторните политики да бъдат дефинирани като главни цели и приоритети, за да се анализират и изведат общите нужди, процеси, услуги и функции, с цел по-добро координиране на тяхното изпълнение и осигуряване на оперативната съвместимост, политиките за е-управление в местната администрация да бъдат изведени на национално ниво и др.