Никой не може да оспори възходящата тенденция на облачния компютинг. Но как точно тези Интернет базирани услуги ще преобърнат корпоративния пазар - като публични облаци, споделяни от всички или като частни облаци, ръководени от организации за обслужването на собствените им служители и процеси - това вече е тема за дебат.

Облачният компютинг най-основно представлява ИТ услуги, купувани и доставяни при поискване чрез мрежа - или публичният Интернет или частна IP базирана мрежа. Тези услуги се захранват от високо виртуализирани системи за обработка и съхранение в центрове за данни, които са достъпни за отдалечените потребители през мрежови интерфейс.

Облакът предлага на главните информационни директори няколко предимства, сред които бързо настройване, улеснена скалируемост и отсъствие на капиталови разходи за хардуер и софтуер. Същевременно обаче се изказват и опасения за сигурността, производителността, както и за високи мрежови разходи.

Без значение дали го осъзнават или не, информационните мениджъри все повече разчитат на облака - близо 60% тези служители в Европа вече използват определени облачни услуги, показва скорошно проучване на IDC, цитирано от Network World (САЩ) на 26 май. За да достигнат до този извод анализаторите на IDC са анкетирали 673 главни информационни директори от континента.

Очакванията за следващите няколко години са за силен ръст на тези услуги. През май миналата година например от Gartner прогнозираха, че продажбите на облачни услуги ще скочат почти тройно за пет години, от $56 млрд. общи приходи през 2009 г. до $150 млрд. през 2013 г. Голяма част от растежа се дължи на облачните приложения като Google Apps и Zoho, които работят в публичното Интернет пространство и са отворени за всеки потребител, готов да заплати за услугите с кредитна карта. Тези приложения набират популярност в сфери като автоматизация на продажбите, клиентското обслужване, счетоводството и управлението на разходите.

Друга процъфтяваща област са облачните платформи като Elastic Compute Cloud (EC2) на Amazon. Тези услуги позволяват наемането на виртуални машини за разработката или управлението на приложения, а заплащането за това се извършва на час. Потребителите могат да закупят и базирани в облака услуги за съхранение на данни.

Частните облаци от друга страна биват притежавани и управлявани от една и съща организация и са ограничени откъм достъп. Някои вендори, включително Amazon с предложението си Virtual Private Cloud, както и EMC и Microsoft, се опитват да наложат мнението, че засега частните облаци са по-вероятната опция за корпоративния пазар.

Един от защитниците на частните облаци е агенцията Defense Information Systems Agency (DISA), откъдето твърдят, че тяхната облачна платформа Rapid Access Computing Environment е по-сигурна и надеждна от тази на Google. Предложението на DISA е насочено към военните и включва обработващи мощности и приложения срещу месечна такса. Потребителите на платформата могат да започнат предоставят нова услуга през уеб портал в рамките на само 24 часа.

Очаква се частните облаци да добият значителна популярност в правителствения сектор на САЩ. Федералният CIO Вивек Кундра, първият главен информационен директор назначен от президента Барак Обама (5 март 2009 г.), окуражава агенциите да възприемат услугите, базирани в частни облаци, като начин за спестяване и подобряване на ИТ обслужването.

Network World (САЩ)