Технологията е еволюционно развитие на мобилната инфраструктура и по-ниска цена на MB и по-ефективно използване на честотния спектър, заяви Дитер Ангерер, изпълнителен директор на Nokia Siemens Networks за за България.

Страница 1 от 3

Владимир Владков
LTE решение, което отговоря на бъдещите технологични и бизнес предизвикателства пред операторите без да изисква от тях незабавно „превключване" към новите технологии, демонстрира Nokia Siemens Networks в София. Според Дитер Ангерер, изпълнителен директор на телеком производителя за България, технологията LTE (Long Term Evolution) използва по-ефективно радиочестотния спектър, като създава възможност на мобилните оператори да се възползват от „цифровия дивидент", т.е. да разчитат на честотите от по-ниския радиочестотен обхват, освобождавани след преминаване от аналогова към цифрова телевизия. Освен това с LTE мобилните широколентови услуги могат да стигнат по-лесно и до по-слабо населените региони, което ще намали „цифровата пропаст" между селските и градските райони, а това е и един от приоритетите на Националната програма за развитие на широколентовия достъп, допълва Дитер Ангерер.
Демонстрираният в софийския офис на NSN радиомодула всъщност е LTE съвместим, т.е. с промяна на софтуерните настройки операторът може да избере каква технология да ползва (UMTS, HSPA или LTE) и на каква честота ще работи клетката (900, 2100 или 2500 MHz).
„След година, година и половина очакваме в България и трите мобилни оператора да пуснат LTE базови станции на много места", смятат от Nokia Siemens. През юни двата „UMTS" обхвата - 900 и 2100 ще станат технологично „агностични", т.е. операторите би трябвало да са свободни да избират каква технология ще ползват в честотния диапазон, за който имат лиценз.
Към януари 2009 г. средното ниво на проникване на мобилните ШЛ услуги в ЕС е 13%, докато за България то е 5,7 на сто, показва докладът на Европейската комисия от март м.г. В Австрия например мобилния ШЛ достъп обхваща над 22,8 на сто от населението. Същевременно ползването на високоскоростен мобилен достъп през специализирани устройства като PC карти и USB модеми е доста по-ниско - 2,8% средно за всички страни от ЕС, 0,5% за България, а в „челниците" Финландия и Австрия тези нива на проникване са съответно 9,1% и 11,4%.
Същевременно технологичното покритие в България е съсредоточено предимно в градските региони (90% като територия и 95% като част от населението), докато в селските райони под 30% от населението има достъп до 3G услуги, а от територията на тези региони с 3G сигнал е покрита едва 15%. Подобна обаче е ситуацията и в други страни от Общността.