Разписването на правила, които допускат при определена технологична готовност и при решение на Висшия съдебен съвет гражданите да подават в електронен вид своите молби и жалби, а съдът да завежда електронни досиета и отделните структури в рамките на съдебната власт да могат да общуват в електронна форма. Това е част от проект по оперативна програма “Административен капацитет” (ОПАК), съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по която Фондация “Право и интернет” е изпълнител, а бенефициент е Висшият съдебен съвет. Организацията работи над нормативната уредба за въвеждане на електронен документ и електронен подпис в съдебната система.

”Предизвикателствата са много, защото това налага реформиране на цялата съдебна система, промяна на вътрешните административни и бизнес процеси, по които текат в преписките, преограмотяване на голяма част от служителите на съдебната система и на органите на съдебната власт, осигуряване на тези процеси с техника и технологични решения, както и намирането на финансиране. Правилата са първата стъпка, но определено не са единствената и предстои дълъг път в тази посока”, уточни д-р Димитров. Предложенията са готови и са представени, но 5 август е срокът, в който фондацията трябва окончателно да предаде документите на ВСС. Тук ще бъдат отразени всички предложения и мненията на съдиите, магистратите, обществеността, както и на министрите на правосъдието и на държавната администрация и административната реформа. След това проектозаконът за изменение и допълнение на закона за съдебната власт следва да премине съгласувателна процедура по отделните министерства и да бъде внесен от правосъдния министър в Министерски съвет за одобрение, и накрая да премине през Народното събрание, за да бъде приет и да влезе в сила. ”Икрено се надявам да 1 година парламентът да одобри проектозакона. Всичко зависи от формирането на новото правителство. Ако всичко върви нормално, може и доста по-рано от година да имаме нормативна уредба”, допълни д-р Георги Димитров от Фондация “Право и Интернет”.

Двата съпровождащи подзаконови нормативни акта - проекто-наредба за удостоверенията за електронен подпис в съдебната система и проекто-наредба за извършване на процесуални действия в електронна форма, трябва да бъдат приети от Висшия съдебен съвет. Двете най-тежки наредби вече са готови и се очаква да бъдат приети в най-скоро време. Има възможност да бъде създадена и Наредба за оперативна съвместимост и информационна сигурност, но едва след приемането на Националната стратегия за информационните системи на органите на съдебната власт, която още не е готова.

Проекти на нормативни актове за регламентиране на използването на електронния документ и електронния подпис в съдилищата бяха представени и обсъдени на 20 юли на кръгла маса. Събитието беше организирано от Висшия съдебен съвет в София в рамките на проект „Обновени информационни системи за по-добро обслужване. Нормативна уредба на електронното правосъдие”.

Предложените промени в нормативната уредба целят да регламентират използването на електронния документ и електронния подпис в съдилищата. По този начин гражданите ще имат възможност да подават искове и жалби вече и по електронен път. Освен това ще се реализира идеята за издаване на актове от съда през Интернет, където това е възможно, стана ясно на кръглата маса.
Предстои създаването и на подзаконова нормативна уредба, чрез която да се регламентират различните изисквания към формата за подаваните електронни документи, интерфейсите за извършването на електронни изявления, дизайна на интернет страниците на органите на съдебната власт и други детайли, обясни Георги Димитров, представител на изпълнителя на тази част от проекта фондация „Право и Интернет”.

Изграждането на нормативната уредба за използването на електронния документ и електронния подпис е само част от проекта по ОПАК, който ще приключи към края на годината. По него предстои още създаването и стартирането на Интернет-портал за публикуване на съдебните актове на съдилищата, разработването и внедряването на специализиран софтуер за мониторинг и контрол на дейността на вещите лица, както и обновяване на информационните системи за управление на съдебните дела.

В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт се предвижда осигуряването на възможността за упражняване на процесуални права по електронен път да става след решение на ВСС и при наличие на технологична готовност от съответния орган на съдебната власт. Заложено е и изграждане на единен портал за електронно правосъдие, чрез който гражданите да имат достъп за упражняване на процесуалните си права пред всички органи на съдебната система.

Проектът на Наредба за удостоверенията за електронен подпис в съдебната система урежда правилата за придобиване, използване, подновяване и прекратяване на удостоверения за електронен подпис в съдебната система.
Проектът на Наредба за извършване на процесуални действия в електронна форма създава възможност за приложение на електронния документ и електронния подпис в съдебната система.

Проектът, за който в. Computerworld вече писа, в рамките на който се изготвят новите нормативни документи, се изпълнява по приоритет 3.3. „Подобряване на обслужването от страна на органите на съдебната власт чрез развитие на информационните технологии” на оперативна програма „Административен капацитет”. Сред целите му са: безхартиен обмен на данните между съдилищата; програма за случаен избор на съдебни заседатели; специален софтуер за мониторинг и контрол на вещите лица; повишаване на общата информираност на гражданите по въпросите на съдебната система и др.
След спечелени обществени поръчки, “Латона България”, консорциум “Декстро груп”, “Информационно обслужване”, “Информационно обслужване” - клон Варна, и “Сименс” разработват информационните системи и са отговорни за тяхното актуализиране по проекта. “Норма” е автор на централния уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове. Консорциум С.А. Консултинг са създатели на първия специализиран софтуер за мониторинг и контрол на дейността на вещите лица. Общата стойност на проекта е 2 013 470 лв.