Констанца Григорова
Автоматизирана система за дистанционно наблюдение на пациенти и оповестяване при спешни случаи заработи в УНСБАЛ “Света Екатерина”. Пилотният проект е реализиран след проведена процедура по ЗОП, възложител по която е болница “Св. Екатерина”. Предмет на сключения на 31 март договор е доставка, изграждане и пускане в експлоатация на автоматизирана система за дистанционна диагностика на пациенти и на цифрова автоматизирана система за оповестяване на длъжностния персонал при спешни случаи; тяхното интегриране; предоставяне на лицензии за неизключително право на ползване на необходимия софтуер за функциониране на системите; гаранционна поддръжка на интегрираната система и обучение на персонал. Крайната обща стойност на договора, посочена в публикуваното в електронния регистър на обществените поръчки обявление, е 195 хил. лв. без ДДС. Проектът е реализиран от Силдекс със съдействието на М-Tел.
В рамките на пилотния проект, в 10 линейки на Бърза помощ – София са интегрирани малки преносими станции за мониторинг на физиологичните параметри на пациента. Посредством мрежата на М-тел данните се изпращат в реално време до сървър в център за обработка на данни, където се съхранява информацията, а оттам през мрежата на “Св. Екатерина” – до сървърите от диспечерския център.
УНСБАЛ “Света Екатерина”
Университетска национална специализирана болница за активно лечение (УНСБАЛ) “Св. Екатерина” съчетава високи медицински умения, грижи за пациентите и водещи медицински технологии на едно място. Динамичното й развитие през последните 18 години и разширяването на обема на дейност й отреждат водещо място сред кардиологичните и кардиохирургични центрове в България и Източна Европа.
През 1984 г. след дългогодишна работа във ФР Германия и усъвършенстване в САЩ, професор Александър Чирков е поканен в България. Той реформира и създава модерната кардиоваскуларна хирургия. През 1985 г. колективите на НИССЗ и ВМИ се обединяват в национален център по сърдечно-съдови заболявания. Новата структура, ръководена от проф. Чирков, постига европейско и световно ниво с годишен брой операции на сърце под ЕКК 1000 за 1986 г. Създава се нов стил на работа, идентичен с този в Европа и Северна Америка, изпращат се на специализация и усъвършенстване в най-добрите европейски и американски клиники сътрудниците на центъра. През същата година е извършена и първата в Източна Европа успешна сърдечна трансплантация. През 1989 г. възниква втори кардиологичен център към МА с ръководител проф. д-р Александър Чирков. През 1992 г. центърът е преобразуван в Център по сърдечно-съдова хирургия и кардиология "Св. Екатерина".
Проектът
Началото на проекта бе поставено през октомври 2008 г. В рамките на първия етап персоналът на „Св. Екатерина” бе обучен да работи с апаратурата и бяха проведени различни тестове с устройството. През втората фаза на проекта се предвижда да бъдат оборудвани 40 линейки със системи за мониторинг на територията на столицата. Планирано е диспечерският център да поеме координацията и оповестяването на медицински екипи и от други болнични заведения в София и транспортиране на пациенти до тях.
“Сблъскваме се с изключително лошо диагностициране и забавяне на случаите – те не идват при нас, или когато идват, е прекалено късно. В София не са много специализираните заведения, в които се прилага кардиологично лечение. С внедряването на тази система спешните инфаркти ще имат изключително точна диагностика и бърз транспорт до нас, където те получават най-доброто лечение. Смъртността при тези случаи е много висока и се надяваме с този проект драстично да понижим този процент“, заяви д-р Кирил Карамфилов, кардиолог в УНСБАЛ “Св. Екатерина”.
По последни данни, смъртността от инфаркт на миокарда в болнична обстановка при пациентите, които са стигнали до стационарна помощ, е 13%, докато при онези, които не са хоспитализирани, смъртността е 50%. При над 64% от случаите в България причините за фатален изход са сърдечно-съдовите заболявания, поясни проф. д-р Генчо Начев, изпълнителен директор на УНСБАЛ “Св. Екатерина”. Решението, внедрено в болница “Св. Екатерина”, е работещо и е доказало успеваемостта си в развити държави като Италия, Германия, Франция и Холандия. Системата е уникална за България и за целия Балкански полуостров.
Министър Желев и професор Начев
Министърът на здравеопазването Евгений Желев пък увери, че пилотният проект е само началото. До края на годината натрупаният в тази инициатива опит ще бъде разпространен в другите университетски центрове като Пловдив, Стара Загора, Варна и Плевен.
Проектът е внедрен в пълна функционалност, но тепърва започва реалната му експлоатация. Нужно е натрупване на опит, за да се усети реално ефектът от въвеждането на системата.
В рамките на пилотния проект, в 10 линейки на Бърза помощ – София са интегрирани малки преносими станции за мониторинг на физиологичните параметри на пациента. Преносимите компактни устройства с марка “Dyna-Vision” следят ЕКГ, сърдечен ритъм, вариабилност на сърдечната честота, сатурация SpO2 (ниво на насищане на кислород в кръвта) и пулс. Получените данни се визуализират в реално време в специално изградения диспечерски телемедицински център в болница „Св. Екатерина”. Кол-центърът осигурява 24-часово наблюдение 7 дни в седмицата и специализирана консултация от кардиолозите на клиниката за екипите на оборудваните линейки и притежава интегрирана цифрова автоматизирана система за оповестяване на екипи и служители при спешни случаи. Посредством сензорното устройство, което е при пациента, се предават негови биоданни в реално време през мрежата на Мобилтел до сървър в дейтацентър, където се съхранява информацията, а оттам през мрежата на “Св. Екатерина” – до сървърите от диспечерския център. Продуктите и софтуерът са локализирани на български език.
Мобилното устройство е компактно и предоставя възможност при спешна нужда да се ползва и извън превозното средство – директно при пациента. Навременното доставяне на данни за физиологическите параметри на пациент по време на превозването му към болнично заведение подобрява координацията на екипите, обслужващи спешните случаи и намалява значително времето за започване на лечение. На база на получените данни, в болницата може своевременно да бъде известен екип, който да отговаря за посрещането и хоспитализирането на болния. Оповестяването става на база на предварително дефинирани гласови и текстови съобщения за реакция, като системата позволява и потвърждение за получено оповестяване.
Интеграция
Системата за дистанционно диагностициране е интегрирана със системата еЛАК, разработена от InterComponentWare (ICW). Това дава възможност на лекарите да съпоставят предаваните в реално време данни за състоянието на пациента със записите, съхранявани в неговия електронен амбулаторен картон. По идентификатор за пациента (три имена), служителят на болницата, след като е отворил административния си достъп в еЛАК, влиза в личния картон на пациента и може да проследи неговата здравна история с детайлна информация за предишни заболявания. Системата еЛАК съдържа „спешен запис” с информация за кръвна група, алергии, хронични заболявания, използвани лекарствени средства и информация за лица за връзка в спешни случаи. “В идеалния случай, в който пациентът има досие в системата, бързо се ориентираме за историята на заболяванията му, което има огромно значение за нас, тъй като при спешни случаи не винаги се носят епикризи. В клиниката разполагаме с много мощна система, в която по електронен път се архивират всички изследвания и други данни, така че в рамките на 2-3 минути разполагаме с всичката необходима информация за пациента”, допълни д-р Карамфилов.
Значимост
В голям брой от случаите при осигуряването на спешна медицинска помощ, наличието на предварителна информация може да спаси човешки живот. Ползването на двете системи едновременно и възможността за получаване на пълна здравна информация ще позволи на лекарите бързо да поставят правилна диагноза, да направят необходимите изследвания и да планират бъдеща терапия. Достъпът до данните в реално време може да намали значително разходите за хоспитализация поради възможността за поставяне на дистанционна диагноза.
Профил на проекта
1. Име на проекта
2. Възложител
3. Изпълнител
4. Дата на стартиране/дата на приключване на проекта
5. Бюджет на проекта
Кои са специфичните процеси, които обхваща новото ИТ решение?
В голям брой от случаите при осигуряването на спешна медицинска помощ наличието на предварителна информация може да спаси човешки живот. Използването на системата за дистанциран мониторинг на определени физиологически параметри значително опростява и улеснява взимането на решения по време на превозването на пациентите до болничното заведение. Пилотният проект в болница „Св. Екатерина” представлява функционираща през мобилна среда комуникационно-информационна система, съставена от мобилни терминали (интегрирани устройства за доставка на биоданни), терминали за съхранение, обработка на информацията в реално време и своевременно оповестяване на болнични екипи.
Системата за предаване на биологични данни на пациент по време на спешен случай в комбинация със система за незабавно оповестяване, подобрява качеството на услугата и намалява значително времето за реакция. Благодарение на по-добрата комуникация всичко необходимо за лечението ще бъде приготвено още по време на придвижването на мобилния екип. Оптимизира се процесът, свързан с вземането на решение относно състоянието на пациента, подобрява се и координацията на медицинските екипи. Т. е. ползите за пациента са свързани с адекватна и навременна намеса на лекарите в т. нар. „златен час”, а за болничното заведение – по-качествена диагностика и по-ефективно управление на ресурсите.
Какво представлява решението?
Използването на интегрираната система позволява по-прецизна диагностика на пациенти с предполагаем инфаркт. Посредством сензорното устройство, което е при пациента, се предават негови биоданни в реално време през мрежата на Мобилтел до сървър в дейтацентър, където се съхранява информацията, а оттам през мрежата на “Св. Екатерина” – до сървърите от диспечерския център. Продуктите и софтуерът са локализирани на български език.
Системата за дистанционна диагностика е интегрирана със системата за незабавно оповестяване, което се извършва чрез предварително дефинирани гласови и текстови съобщения за реакция. Получава се и потвърждение за получено оповестяване. Реализирана е и интеграция със системата еЛАК, разработена от InterComponentWare (ICW). Това дава възможност на лекарите да сравнят предаваните в реално време данни за състоянието на пациента със записите, съхранявани в неговия електронен амбулаторен картон. Системата еЛАК съдържа „спешен запис” с информация за кръвна група, алергии, хронични заболявания, използвани лекарствени средства и информация за лица за връзка в спешни случаи.
Как конкретно се ползва новата ИТ система? Кои лица имат достъп до нея?
Достъп до системата имат екипите от Спешна помощ, които отиват на място при пациента и дежурните кардиолози в „Св. Екатерина” , които следят предаването на физиологичните данни на пациента - ЕКГ; сърдечен ритъм; вариабилност на сърдечната честота; сатурация SpO2; пулс. На база на тези показатели се взема решение за по-нататъшно лечение и хоспитализация.
Какви са възможностите за надграждане, мащабиране, гъвкава пренастройка?
Проектът би могъл да увеличи мащаба си, като се обхванат всички дежурни линейки в София, а по-късно би могъл да се реализира и в големите градове в страната.
КОМЕНТАРИ
Стефана Здравкова, Logitech: Българските потребители са изключително информирани
