Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Малък и среден бизнес
бр. 7, 2008

23 фев
2008
 
 

Можем да догоним Европа само с „иновационни“ инвестиции

Повече от 4 програми предвиждат финансови средства за иновационни проекти и стартиране на иновативни малки и средни фирми

1894 прочитания

Владимир Владков

През последните години иновативното развитие на българската икономика изостава в сравнение с европейските страни. Това се потвърждава и от представения в началото на 2006 г. обобщен иновационен индекс, разработен по проект на Европейската комисия. България е на 26 място от 33 страни, включени в изследването, като попада в последната група на догонващите или с други думи „изоставащите" страни. Трябва да се отбележи все пак, че след България остават Полша, Словения и Литва. Това стана ясно на годишната конференция „Общините и бизнесът - партньори за икономическо развитие", организирана от Фондацията за реформа в местното самоуправление.

В същото време иновационната дейност не е сред основните характеристики на фирмените стратегии на българските предприятия, особено на малките и средни фирми. Според проучванията за огромната част от тези предприятия иновациите не са сред най-важните приоритети.

„Относителният дял на разходите, които фирмите в България правят за научноизследователска и развойна дейност е много нисък в рамките на общите разходи от БВП, не се използва достатъчно потенциала на патентната система при защита на интелектуалната собственост. Освен това степента на участие в повишаване на квалификацията на персонала е доста ниска", обясни Анна Янева, зам.-министър на икономиката и енергетиката, представяйки основите за развитие на Националната стратегия на България за развитие на иновациите у нас.

България е в групата на „наваксващите" страни по отношение на инвестиционния индекс, каза Янева. На първите места в рейтинга за иновативно развитие са страни като Финландия, Швеция, Дания и Германия.

Политиката в областта на иновациите е важна и за нарастване на конкурентоспособността на икономиката. В момента делът на разходите за научна и развойна дейност остава нисък -

едва 0,5 на сто от БВП

при около 3% в развитите страни от ЕС, като прогнозите са тези разходи да нарастват до 0,8 - 1 на сто от БВП към 2013 г. Като част от тази политика Националната иновационна стратегия, определя няколко приоритета:

  • развитие на икономика на знанието;
  • подобряване качеството на човешките ресурси;
  • трансфер и прилагане на съвременни технологии;
  • осигуряване на финансов ресурс за въвеждане на иновативни продукти.
Финансовите инструменти, с които трябва да се постигнат заложените в стратегията цели, са създаване на Национален иновационен фонд (5 млн. лв. бюджет за 2005 г., 7 млн. лв. през 2006 г. и над 15 млн. лв. за 2008 г.); насърчаване наемането на млади специалисти в малките и средн фирми, както и създаване и подкрепа на технологични центрове.

Националният иновационен фонд финансира различни проекти, включително научни изследвания, експериментални разработки, обучение в предприемачество. Досега са проведени 4 сесии, като при последната са постъпили 168 проекта, от които са одобрени 102, като

нивото на успеваемост е около 61%.

Средната стойност на един проект е 165 690 лв., като това е половината от бюджета на съответния проект, а останалото се осигурява от собствени средства. 81 от финансираните идеи са с научен и приложен характер, а 21 са проектите за технико икономическо проучване. Има значителен ръст на ИКТ проектите, електрониката също набира скорост, останалите икономически дейности като хранително вкусова промишленост и биотехнологии са на същото ниво, каза зам.-министър Янева.

Сред проектите, финансирани от НИФ, за иновации в общините е виртуален газопровод Марица - 550 206 лв. субсидия , както и инсталация за производство на електро и топлоенергия от сметищен газ в Мало Бучино с бюджет 299 441 лв.

Друга интересна инициатива на икономическото министерство е за създаване на конкурентоспособни стартиращи фирми,

т.нар. „Проект 100"

заедно с ПРООН и в съдействие с JOBS. От МИЕ са осигурени общо финансиране в размер на 4,4 млн. лв., като 1 млн. са отделени през 2007 г., а още 2,5 млн. лв. ще бъдат дадени през 2008 г. Регионите, в които ще се подпомага създаването на нови МСП, ще се избират по редица показатели като брой и вид учебни заведения, ниво на безработица и др.

През 2004 г. инициативата стартира във Видин, Добрич, Силистра и Шумен, през 2005 и 2006 г. се развива в Монтана, Пазарджик, Сливен, Ямбол, Велико Търново, Стара Загора и Търговище, каза Анна Янева. През 2007 г. проектът е осигурил безвъзмездна финансова помощ (от 10 до 20 хил. лв.) на стартиращи предприемачи в областите Монтана, Ловеч и Хасково.

„Проект 100" предлага интензивно обучение преди започване на бизнеса. През 2007 г. са подадени над 4000 заявки, обучените кандидати са 980, а 222 са одобрените за финансиране бизнес планове. В резултат са стартирали 184 фирми, предимно микро и малки предприятия в хранително-вкусовата, ИКТ и други дейности.

По ОП „Конкурентоспособност",

насочено предимно към МСП, също се финансират иновативни проекти. Бюджетът на оперативната програма за 2007 г. е 4 млн. евро, като субсидията покрива 90% от разходите. Минималният размер на кандидатстващия за инвестиции проект е 40 000 лв., а максималният - 391 166 лв.

По проекта се субсидират изследвания, измервания и изпитания, създаване на промишлен дизайн, разработване на технологии за производство, защита на индустриалната собственост, изготвяне на бизнес план, провеждане на анализи и проучвания. За съжаление по тази програма се наблюдава слаба активност от страна на отделните региони. Общо 313 проекта са кандидатствали в раздела „Технологична модернизация на фирмите", а още 291 за покриване на международно признатите стандарти. Има общини без нито един проект по ОП, заяви Янева.

Друг източник на финансиране на иновациите е проектът по ФАР за развитие на

индустриалните зони.

В момента тази инициатива е в първа фаза - SWOT анализ, изготвяне на Интернет база данни за индустриалните зони по общини. По програма ФАР за 2008 г. са предвидени 18 млн. евро бюджет, а още 100 млн. евро от ОП „Конкурентоспособност" също могат да се ползват за създаване на индустриални зони. Досега са номинирани общо 25 индустриални зони в различни общини, предстои одобрение на кандидатите от Управителния комитет.

Има и съвместни проекти на МИЕ за насърчаване на иновациите и предприемачеството с няколко ВУЗ-а. След провеждане на обществени поръчки са създадени 4 центъра към Лесотехнически университет София и Техническите университети във Варна, Пловдив и Варна. Сред дейността на тези центрове сайтове за електронно обучение и популяризиране на центровете, Интернет базирани ИС за студентите, завършили съответния ВУЗ и др.

Скоро ще стартира и нов проект за трансфер на знания към предприятията, наречен

„ваучерна система."

От нея могат да се възползват микро и малки предприятия, като като решават се проблеми предимно от приложен характер. Ваучерите са два вида - на стойност 5000 лв. без съфинансиране, а при ваучер за 15 000 лв. се иска 20% съучастие. За 2008 г. по този проект са предвидени над 1 млн. евро, като се предвижда да бъдат подкрепени над 100 фирми, заяви зам.-министър Янева.

Предвижда се и провеждане на конкурс за фирми на студенти, завършили в периода 2006 до 2008 г. За тези нови фирми се предвижда безвъзмездна помощ в размер до 20 000 лв. при срок за усвояване 1 г. Подобно финансиране могат да очакват първите 8 студентски проекта, спечелили конкурса.

Още един проект на министерството е свързан с обучение на предприемачески умения, насочен към средните училища. Засега той е реализиран в Столичната гимназия по строителство, архитектура и геодезия, където са създадени 2 ученически компании. Продължава изграждането на още 3 центъра по предприемачество в Пловдив, Русе и София.

Нормативната база

Основният нормативен документ е Законът за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), който влезе в сила от септември 2007 г. Фокусът на закона е върху следните сектори - индустриален сектор (преработваща, производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници), от услугите (високотехнологични дейности в областта на компютърните технологии, НИ и развойна дейност, образование и хуманно здравеопазване).

Създадено е ново делене на два класа инвестиции - „А" и „Б"

Минималният праг за инвестиции в един обект е 70 млн. лв. за клас А, а за клас Б - 40 млн. лв. „Възможно е обаче намаление на тези прагове за общини с проблеми, обясни Анна Янева. - Например за общини с висока безработица (над 35% по-висока от средната за страната) прагът за клас А е свален на 35 млн. лв., а за клас Б - 20 млн. лв. За високотехнологични производства прагът е два пъти по-нисък - 35 / 20 млн. лв. за клас А и Б, а за услуги, предимно в областта на компютърните технологии, прагът е намален 3 пъти - 24 млн. за клас А и 14 млн. лв. за клас Б", допълни зам.-министър Янева.

В закона се запазват 5 насърчителни мерки

  1. Съкратени срокове за административно обслужване;
  2. Индивидуално административно обслужване, което зависи и от общинската администрация;
  3. Придобиване на право на собственост или вещни права върху недвижими имоти, които са частна държавна или частна общинска собственост;
  4. Финансова подкрепа за изграждане на инфраструктура;
  5. Финансово подпомагане на обучение за придобиване на професионална квалификация за лица до 29 г. възраст, включително стажанти от висшите училища в страната, заели новите работни места, свързани с инвестициите.

Първи по ИКТ внедряване, последни по иновации?!

Обобщеният иновационен индекс, създаден по проект на Еврокомисията, се формира от 26 показателя, разделени в няколко категории - човешки ресурси, създаване на знания, предаване и прилагане на знанията, иновационно финансиране , пише в последния доклад за състоянието на малките и средни предприятия у нас. Сред показателите са дял на завършващите висше образование, образователно ниво на младите хора, разходи за иновации, дял на заети във високотехнологични производства и услуги, брой на научните проекти, научноизследователски програми, финансирани от бизнеса, износ на високотехнологични продукти и т.н.

България има най-добри резултати по отношение на разходите за информационни и комуникационни технологии (8,6 на сто от БВП) и по този показател сме на доста над средното за Европа равнище. Близки до средните за Европа са резултатите ни по отношение на образователното ниво, дела на инвестициите във високи технологии и др. Ниски са показателите относно разходите на бизнеса за научни изследвания, липсата на рисков капитал и др.

Иновационният капацитет е една от слабите страни и на малките и средни предприятия у нас. Затова едно от предизвикателствата е да бъде създадена и правилно проведена подходяща политика, с която да се насърчат частните предприятия да осъществяват научна и изследователска дейност.

Все още делът на иновативните предприятия остава нисък - към 2004 г. той е едва 11 на сто, а в страните от ЕС този показател е близо 4 пъти по-висок. В същото време иновативните фирми у нас са концентрирани върху въвеждането на продуктови иновации и значително по-малко върху процесни или смесен тип иновации. Според социологическите проучвания на Витоша Рисърч повечето фирми въвеждат продукти, които са нови само за тях (15 на сто) или само за българския пазар (12 на сто).

Малките и средни компании, които искат да завоюват нови позиции на международните пазари чрез нови продукти, са едва 5% от всички предприятия. Те правят иновационни разходи за маркетинг (16 на сто), обучение (15 на сто), за придобиване на машини и оборудване (11 на сто). Относително малък е делът на малките фирми, които правят разходи за научноизследователски проучвания (6 на сто) и закупуване на готови научно-развойни решения от външни организации (2,4 на сто).

Ограничения в Проект 100

Финансиране по Проект 100 не могат получат лица, които:

  • имат задължения към Националната агенция по приходите
  • притежават регистрирана фирма и/или са съдружници във фирма, и/или управляват фирма с предмет на дейност съвпадащ с бизнес идеята, с която кандидатстват по Проекта;
  • са обект на конфликт на интереси;
  • са представили в документацията по Проекта непълна и/или невярна информация;
  • към момента на кандидатстването са непълнолетни

Освен това не се финансират следните дейности:

  • Търговска и дистрибуторска дейност
  • Производство на селскостопанска продукция
  • Транспортна дейност
  • Услуги в сферата на здравеопазването
  • Рекламна, консултантска, обучителна и информационна дейност
  • Финансово-брокерски дейности, както и свързани с хазарт
  • Застрахователни дейности
  • Производство на високоалкохолни и спиртни напитки, на тютюневи изделия
  • Производство и разпространение на оръжие
  • Производства, които замърсяват околната сред

Източник: Годишен доклад за състоянието и развитието на малките и средните предприятия в България


Основни индикатори за иновативност, 2004 г.

 

Индекс

Стойност за България

Отнесено към средната стойност за ЕС

Обобщен индекс за иновативност (2005)

0,24

56%

Население с висше образование (в % от цялото население)

21,7

99%

Публични разходи за научни изследвания (в % от БВП)

0,39

57%

Разходи на бизнеса за научни изследвания (в % от БВП)

0,10

8%

Разходи за информационни и комуникационни технологии (в % от БВП)

8,6

137%

Износ на високотехнологични продукти/дял в износа

2,9

16%

Източник: EIS Scoreboard, Innovation TrendChart, 2005
НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Рей О’Фаръл, VMware: Светът на облаците ще е хибриденРей О’Фаръл, VMware: Светът на облаците ще е хибриден

Техническият директор на компанията е уверен, че публичните услуги няма да заменят собствените сървъри.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас