Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Вести
19 фев
2019
 
 

Технологиите спасяват живота на пациенти и у нас

3D печатът вече създава и у нас индивидуални импланти, а телемедицината помага при лечение на инсулт.

933 прочитания

Владимир Владков

Технологиите все повече навлизат в медицината, като освен вече традиционните болнични информационни системи и бърз достъп до данните от клиничните изследвания на пациента българските болници използват и модерни решения като 3D принтиране, телемедицина, дистанционна диагностика, мобилни приложения, стана ясно на 14-aта Национална конференция по е-Здравеопазване, организирана от ICT Media и Фондация „Електронно здравеопазване България" със съдействието на Български лекарски съюз и Български червен кръст.

Адитивното производство

Прочетете още: ЕК с инициатива за единен формат на електронните здравни досиета

3D печатът намира приложение в неврохиругията в България, включително при преоперативно планиране в областта на съдовата неврохирургия, невроонкология и др., като по този начин лекарите правят подготовка и симулация на предстояща оперативна интервенция, обясни проф. д-р Николай Габровски, д.м.н., зам.-директор по лечебната дейност в УМБАЛ „Н.И. Пирогов“. Освен това 3D симулацията помага и за детайлно обучение на пациента, който иска да разбере точно как ще протече операцията, добави той. Проф. Габровски демонстрира преоперативно планиране на аневризма на 39-годишен пациент, като 3D макетът на клиничния случай е показал, че нестандартният подход към операцията е по-подходящ, а след това при операцията се оказва, че този подход е правилният.

проф. д-р Николай Габровски, д.м.н., зам.-директор по лечебната дейност в УМБАЛ „Н.И. Пирогов“. Снимка: Анелия Николова

проф. д-р Николай Габровски, д.м.н., зам.-директор по лечебната дейност в УМБАЛ „Н.И. Пирогов“. Снимка: Анелия Николова

Другата област на приложение на адитивното производство е за изработка на индивидуални импланти при краниални (черепни) дефекти, при лицево-челюстна хирургия (вследствие на онкологично заболяване), за спинални импланти (при подмяна на междупрешленен диск или прешленно тяло), допълни проф. д-р Николай Габровски.

При дефект на черепа (най-често вследствие на онкологични заболявания или след травма) 3D печатът е използван за моделиране на титаниева мрежа, създаване на индивидуален имплант, Тази технология е използвана при клиничен случай на 42-годишна жена с лек десностранен екзофталм и лицева асиметрия. Процесът по изработка на импланта е многостъпков, включващ 3D сканиране, инженерно проектиране и 3D отпечатване. Крайният резултат е, че корекцията е отлична, заяви проф. Габровски.

3D печатът е помогнал и при пациент на 29 г. с рак на голяма част от долната челюст, която е трябвало да бъде отстранена. „Подобно състояние е с много тежки последици за качеството на живот на такъв пациент. По тази причина се правят пластики, като се вземат кост и тъкан от други места на тялото, които трябва да заместят липсващата кост“, обясни специалистът. На практика става дума за много сложен процес, при който се взима съчетание от кост, мускул и кожа от долен крайник, като те се трансплантират на мястото на липсващата тъкан. „Крайната цел е създаване на една нова долна челюст. Обикновено тази операция продължава над 20 часа и се прави на една стъпка. С помощта на 3D принтирането времетраенето на операцията се съкращава значително, а прецизността на интервенцията е много по-голяма“, обясни проф. Габровски. 3D принтирането осигурява няколко важни стъпки:

  1. Предварително се проектира металът, който ще служи за закрепване на костните сегменти и фиксирането им.
  2. Поставят се маркери, къде показват на хирурга къде точно да среже костта.
  3. Тези маркери показват и къде трябва да бъде пробита костта, за да съответстват максимално точно винтовете на отворите в металната шина.

„Всичко това е много сложно да бъде изговорено, а в оперативна обстановка пести страшно много време, обяснява проф. Габровски. - Реално процесът се съкращава с часове. Съкратената процедура е около 20 часа, като се сменят 10 човека.“

Тези две примерни области на приложение на 3D печата в медицината демонстрират ползите от адитивното производство. То демократизира производството, тъй като осигурява бързо, но и евтино създаване на прототипи. Добрите 3D машини не са евтини, но струват няколко хиляди лева, а не стотици хиляди. Освен това 3D дава свобода на въображението. „С 3D принтиране могат да бъдат създавани обекти, които не могат да бъдат произведени чрез традиционните технологии на отнемане на материал. Освен това грешките тук са позволени (т.е. грешките се поправят бързо и евтино), а това позволява провеждане на повече експерименти. Не на последно място технологията осигурява преносимост – не е нужно да се изпраща предметът, а само електронен файл. Счупена част на дадена машина не се произвежда на хиляди километри от нея, след което се чака изпращане, доставка, а можем сами си я направим на място. Тази машина може да е на полюса или дори в Космоса, каза още проф. Габровски.

Съвременните технологии за 3D принтиране биха могли да осигурят по-добро планиране на операциите, по-добри резултати и по-кратко оперативно време. Това ще доведе до по-нисък процент на усложнения, по-кратък период на възстановяване и болничен престой. В крайна сметка пациентите ще получават по-добри грижи.

Основните недостатъци на 3D принтирането са свързани с предизвикателния и дълготраен процес на генериране и изработка на имплантите, допълни проф. Габровски. - Но новите технологии на 3D принтиране биха могли потенциално да променят терапевтичния ни начин на мислене, да преобразят някои установени практики и да предоставят възможност за по-добро лечение на множество и различни заболявания. Технологията е нова и се развива много бързо, вече навлиза биопринтирането. Вярвам, че след 10 г. тези технологии ще бъде ежедневие“, заяви специалистът от УМБАЛ „Н.И. Пирогов“

Технологии помагат и на пациенти с инсулт

Над 6 милиона човека в света умират всяка година вследствие на инсулт, а всеки шести жител ще получи инсулт до края на живота си. Статистиката показва още, че на всеки 6 секунди някой умира от инсулт, заяви доц. д-р Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в болница “Света Анна” София.

„Инсултът е основа причина за дълготрайна нетрудоспособност. Концепцията „Времето е мозък“ e въведена от световната организация за инсулта (WSO), обясни д-р Румяна Вълкова, началник „Спешно отделение“ в „МБАЛ - Уни Хоспитал“ – Панагюрище. Терапевтичният прозорец е 4,5 часа – това е времевият период, в който пациентът трябва да бъде хоспитализиран, тъй като процесът на умиране на мозъчна тъкан е обратим.

Основно значение за големия брой хора, които не са потърсили помощ в този кратък времеви прозорец, е неинформираността на пациента, като тук могат да помогнат БЧК, центровете за спешна медицинска помощ. „Вече има приложен към телефон 112 за хора с говорни и слухови увреждания, така че с чат да съобщават за инцидент и хора с инсулт“, каза още д-р Вълкова.

„В спешното отделение на нашата болница пациентите пристигат с линейка или хеликоптер, като се проследяват над 20 показателя, заяви тя. - Изследванията на пациента се записват веднага в лабораторната информационна система, която е част от болничната ИС. Това позволява на лекарите в спешното отделение да получават резултатите в реално време“, допълни тя.

При инсулта основният враг на пациента е времето, заяви и д-р Калпачки. Ако бъде предприето лечение до 90 минути от инцидента, на всеки 4 човека ще бъде излекуван един. При пациенти, приети във времевия период между 90 и 180 минути ще бъде излекуван един от девет. В периода от 3 до 4,5 часа може да бъде излекуван само един от 14 пациенти, цитира статистиката на WSO д-р Калпачки. Онлайн платформа на WSO осигурява регистрация и контрол на лечението на инсулт, буквално за всеки пациент.

Според него високите технологии могат да помогнат в 3 ключови направления - бързо разпознаване на инсулта, линейките да транспортират над 50% от пострадалите и съвременно лечение в специализирани центрове, където то е най-резултатно.

Технологиите помагат за бързото разпознаване на инсулта, което е критично важно, а за целта трябва регулярно да се организират образователни кампании в обществото. “Запомнете акронима “F.A.S.T.” (от Face, Arm, Speech, Time, т.е. лице, ръце, говор, време), той ще ви помогне да откриете бързо симптомите на инсулта (вж. графиката по-долу), заяви д-р Калпачки. - При инсулт често се наблюдава лицева асиметрия, слабост на ръцете, затруднения в говора и ако има подобни симптоми бързо трябва да се обадите за спешна помощ. Хора с професии, които имат непрекъснат досег с много и различни хора, като полицаи, пожарникари, учители, парамедици, дори ученици трябва да са много добре запознати с тези практики и редовно да правят тестове. А това у нас не е застъпено“, заяви специалистът.

Запомнете акронима “F.A.S.T.” Източник: презентация на д-р Калпачки

Освен това има много приложения за смартфони, с които всеки може да борави, и които могат да измерят опасността от инсулт, да ви кажат какво да правите, ако на някого му прилошее, обясни д-р Калпачки. Мобилните приложения и услуги са ефективно решение, като в развитите страни техният брой е над 165 000, допълни той.

Същевременно линейките вече са оборудвани с GPS системи и трябва бързо да транспортират болните до най-близкия специализиран център, който може да поеме пациента. „Интернет комуникация е важна не само за местонахождението на пациента, а на медицинския център, който може да го поеме, на колегата, който може да помогне. В слабонаселени и отдалечени места, в които подобни центрове няма, лекарите могат да се консултират с помощта на телемедицина“, допълни той.

Проучване сред болни, лекувани в университетски центрове за инсулт и в отдалечени места, но съветвани чрез телемедицина, показва сходни резултати за лечението. „У нас имаме и трите звена. Всяка болница с компентност в лечението на инсулта има – скенер, видеонаблюдение и експерт, който да се произнесе. Това е началната стъпка, за да се повиши шансът пациентът да оживее или да не се инвалидизира“, каза още д-р Калпачки.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Мартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решенияМартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решения

2018 г. е най-добрата година за бизнеса на компанията, разработваща и произвеждаща системи с швейцарско качество вече 55 години, заяви Мартин Райхле, един от съсобствениците на Reichle& De-Massari (R&M)

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас