Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Комуникации
26 окт
2018
 
 

Липсата на умения и експертиза забавя отварянето на данните в Столична община

Наличието на политическа воля и добра законова рамка обаче могат да се превърнат в катализатор за по-бързото развитие на политиките в тази посока

1053 прочитания

Иван Гайдаров

След първоначалния ентусиазъм за отваряне на данни в цялата държава, към днешна дата темповете на развитие на този процес са силно занижени – къде заради човешко нежелание, къде затади липса на системи, които могат да “говорят” помежду си и да въвеждат информнацията автоматичнпо (през 2016 г. България заема 16-то място в индекса на Open Knowledge, а към днешна дата – 51-во). Това показва, че, за да бъде устойчив той, трябва да бъде провеждана активна и систематична политика в тази посока на всички институционални нива. Около това се обединиха участниците в дискусията ”Пътна карта за свободно движение на данните в Столична община – източници, съхранение, употреба”, организирана от НПО Линкс като част от проекта “Свободното движение на данни – петата основна свобода в ЕС”. Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Програма “Европа” - 2018 и цели набелязването на бариерите, които възпрепятстват процеса по отваряне на данни, и стимулите, които го катализират.

Прочетете още: Развойният център на Paysafe в България – най-големият на глобално ниво

Започнахме с три направления – култура, екология и транспорт – тъй като те имат изключително голямо въздействие върху живота на гражданите, а в същия момент Столична община (СО) може да въздейства върху тях с преки интервенции. Успяхме да идентифицираме общо 40 набора данни, като в момента правим и техническа оценка. Някои от тях са на хартия, други са машинно четими, едни са структурирани, други не. Затова и ние искахме да подпомогнем общия процес по взимане на решения като разберем какви ресурси ще са необходими в бъдеще”, обясни в началото на дискусията Теодора Гандова от НПО Линк, като добави, че фактът, че отварянето на данните влиза в приоритетите на СО като част от Стратегията за интелигентна специализация и желанието на София да стане “умен град”, е обнадеждаващ.

Положителни аспекти

Нашето изследване показа, че има ясно изразена политическа воля и от страна на ОС, и от страна на кмета на общината, Йорданка Фандъкова, която публично е заявявала нееднократно, че отворените данни са важни и трябва да подпомагат развитието на града”, коментира Теодора Гандова.

По думите ѝ други положителни аспекти, които имат влияние върху процеса по отваряне на данните, са свързани с наличието на добра законодателна рамка и положителното отношение към идеята за отворен достъп до информация.

Към момента има 29 набора от данни, публикувани на Националния портал на СО, като те са от различни области. Тези, които най-често се използват, са данните за бюджета, които имат история от 2015 г. до сега”, обясни още тя.

Отрицателни аспекти

Както може да се очаква, когато става дума за дигитализация на държавната администрация, отрицателните аспекти, констатирани от НПО Линк, не са никак малко.

На първо място, потребителите не са съвсем наясно какво представляват данните и каква е тяхната стойност. Те не реазбират и как тези данни могат да подпомогнат работата им – да съкратят времето за изпълнение на задачи и да оптимизират процеса по обслужване на граждани. Освен това, няма и систематизирано знание за това какво точно притежава общината. Оказва се, че има много интересни данни, които обаче се използват само в рамките на отделните направления – транспорт, архитектура и т.н. Информацията трудно излиза и се достига до други организации”, изброи Теодора Гандова.

Атанас Каршенски, ИТ специалист от НПО Линк, добави от своя страна, че администрацията често забравя, че много други структури, извън нейните, също имат интерес да знаят какво се случва в определени части на София. “ПБЗН, Спешна помощ, Топлофикация, ВИК са само част от тези организации. Ако информацията достига до тях под формата на Word файл, тя няма как да бъде обработена. И в момента на сайта на общината има информация за случващото се на някои места в София, но тя е във вид, който на практика е абсолютно безполезен”, обърна внимание той.

Друг проблем, който констатира изследването, е свързан с липсата на служител, отговарящ за данните, който да може да налага политики за съхранение, обработка и анализ на информацията върху цялата система и да въведе общи стандарти.

Не на последно място, липсват и умения за работа с данни. Някои служители се страхуват да използват новите технологии и предпочитат старите, изпитани практики. Разбира се, това не важи за всички. Има направления като екологията и информационната система, свързана с отпадъците, които са много добре структурирана и се използват от различни външни звена”, акцентира и Теодора Гандова.

В крайна сметка както представителите на НПО Линк, така и участниците в дискусията бяха категорични, че няма как страната ни да остане встрани от глобалните процеси на повсеместна дигитализация, което пък в един момент неминуемо ще доведе до отваряне на данните. А и страната ни, оказва се, само може да спечели от това. В Дания например местната администрация не приема счетоводни документи под друга форма, освен дигитална. Това спестява на страната по 100 млн. евро годишно и намалява до минимум времето за обработка, грешките и полаганит усилия от страна на служителите.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Само за 6 месеца инициативата Vue Vixens е обучила над 400 жениСамо за 6 месеца инициативата Vue Vixens е обучила над 400 жени

Интервю с Джен Лупър, старши developer advocate в Progress и основател на Vue Vixens, лектор на конференцията DevReach 2018

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас