Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Е-администрация
22 окт
2018
 
 

Нова наредба за фискалните устройства, нови проблеми за бизнеса

Сроковете и изискванията в Наредбата за администриране и отчитане на продажбите в търговските обекти са неизпълними, предупредиха от БСК и редица браншови организации

510 прочитания

Иван Гайдаров

Новите изменения в Наредбата за администриране и отчитане на продажбите в търговските обекти са практически неприложими за коректния български бизнес. Усилията на Министерството на финансите (МФ), насочени към намаляване на сивата икономика и нелоялните търговски практитки, заслужават адмирации и подкрепа, но предприетите мерки ще влошават сериозно цялостната бизнес среда. Около тази позиция се обединиха от Българската стопанска камара (БСК), Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС), Българския лекарски съюз (БЛС) и Българската асоциация на заведенията по време на нарочна пресконференция, посветена на проблемите, които новото законодателство в сферата се очаква да постави пред бизнеса.

Според участниците в брифинга, наредбата не само че вменява нова административна тежест и много по-високи разходи от предварителния разчет на МФ, но внася и редица неясни или непрецизирани разпоредби, които в комбинация с кратките срокове за привеждане в съответствие правят задачата буквално неизпълнима.

Прочетете още: БСК с гневна позиция и редица въпроси относно Търговския регистър

Като цяло промените в наредбата ще засегне всички лица, които използват фискални устройства – производители на софтуер, хотелиери, ресторантьори, куриерски фирми, таксиметрови компании, общопрактикуващи лекари, дребни търговци и дори системата на градския транспорт в големите градове. По данни на НАП, към момента у нас има над 400 000 регистрирани фискални устройства. От тях най-малко 100 000 са закупени и въведени в експлоатация преди 3-4 години, което означаеа, че не подлежат на актуализация и трябва да бъдат подменени с нови.

Други 100 000 са новозакупени и въведени в употреба. За тях бизнесът ще трябва да избира дали да ги подмени или да ги актуализира. Дейностите, които всеки от тях трябва да извърши вследствие на избора си, сочат, че има много случаи, в които смяната е по-изгодна от инвестицията във вече остаряла техника. При 200 000 устройства, които по пазарни цени се движат между 200 и 500 лева, общата сметка за бизнеса е между 40 и 100 млн. лева, което е между 2 и 5 пъти повече от предварителните разчети на НАП и МФ, заложени в мотивите към наредбата”, обясни Станислав Попдончев, главен финансов директор на БСК.

Освен хардуерната част, промените в наредбата засягат и софтуерните системи, а оттам и производителите и дистрибуторите на този тип решения.

Какво означават новите правила за софтуерния бранш?

От БАРБС са категорични, че по отношение на производителите и дистрибуторите на бизнес софтуер новите изисквания поставят някои фактически неизпълними условия, които могат да имат изключително сериозни последствия както върху целия сектор, така и върху самата държава.

В кратките срокове, в които софтуерът трябва да бъде приведен в кондиция спрямо новите изисквания, и в общия контекст на едновременната подмяна на софтуер и хардуер, които са взаимно свързани, съзнателният бизнес няма да успее да се справи. Ако към момента някой каже, че може да отговори на новите правила и да подаде декларация, че софтуерът му отговаря на тези изисквания, това би означавало, че той или не я е прочел, или е безотговорен”, коментира учредителят на организацията Ясен Танев.

Според новите правила софтуерните системи, които стават все по-сложни и заемат все по-важна роля за модерния бизнес, би трябвало да бъдат променени, персоналът да бъде обучен за работа с тях, а новите инсталации да бъдат задействани, след като старите бъдат изключени. Освен това процедурата изисква преработваните устройства да бъдат изтеглени от обектите, да бъдат актуализирани и след това върнати обратно, което би създало редица проблеми пред бизнеса.

В България присъстват сериозни компании, а ние като дистрибутори и производители създаваме решения, съобразени със спецификата на бизнеса. Това означава, че различните компании имат специфични изисквания, които трябва да внедрим, а те трябва да предвидят разходите в бюджета си. Затова и заложените изисквания спрямо дадените срокове са неизпълними”, акцентира Ясен Танев.

По думите му в наредбата има текстове, в които по презумпция се вменяват определени задължения на производителите на софтуер, тъй като те трябва да декларират, че отговарят на списък от изисквания. “Ние обаче нямаме пълен контрол над тази среда – операционни системи, бази данни, технологични мерки и т.н. В същия момент от нас се изисква да гарантираме, че всички тези компоненти са непроменяеми. Това е абсурдно. Още повече, че софтуерите трябва да бъдат гъвкави по условие”, обясни следващия проблем учредителят на Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер и добави още един: “Ако се приеме, че софтуерът променя данните, трябва да се има предвид, че това означава, че производителите на софтуер са организирана престъпна група заедно с бизнеса. Това е абсолютно грешна концепция. В този случай НАП издава акт и, без дори да е влязло в сила окончателно становище по валидността на това решение, агенцията изпраща имейли до всички потребители на въпросния софтуер, в който обяснява, че той е злонамерен и укрива данъци, например. Това е удар върху производителите и доставчиците на подобни решения, без преди това да има доказана вина, и може да доведе до затваряне на компании”.

Наличието на множество сложни ERP системи на различните телекоми и големи международни оператори създава нови потенциални предизвикателства, този път пред държавните институции. “Те не могат да бъдат подменени за седмици и ще се стигне до множество международни дела, в които гиганти ще съдят държавата за неоторизиран достъп до интелектуална собственост. Готови ли сме да се включим в нещо такова?”, попита риторично Ясен Танев

НАП с достъп до критичните за бизнеса данни?

Друг основен проблем, който, според Българската асоциация на заведенията, ще се появи с новите изисквания в Наредбата за администриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, е свързан с изискването за пълен достъп от страна на НАП до критичните за бизнеса данни.

Една от основните ни забележки към новите наредби е свързана с изискването за предоставяне на т.нар. source код, който дава на НАП достъп до цялата база данни на дадения обект. Тук не става дума за фискализация на касов бон, а за абсолютно целия бизнес – достъп до рецепти, маркетингови стратегии, планове за промоции и т.н. В същия момент не получаваме от НАП никакви гаранции как ще бъде регулиран този достъп и никакво сериозно доказателство, че информацията няма начин да попадне в грешни ръце. Фактически един оперативен работник в НАП може с едно копче да изнесе цялата критична информация към трети лица. По този начин може да бъде откраднат всеки един бизнес”, предупреждава председателят на асоциацията Ричард Алибегов и добавя, че не разбира и друго изискване – това за наличие на контролни ленти в обектите, при положение, че информацията отива в реално време в системата на НАП.

Въпросният достъп до критични данни от страна на данъчните е основен проблем и според Българския лекарски съюз. Исканията за достъп до цялата база данни изключително много смути нашата организация. Тук става въпрос за здравни досиета и трябва да е пределно ясно кой ще пипа там. Ако при бизнеса говорим за производствени тайни, тук става дума за здравето на българските граждани. Даже общопрактикуващите лекари нямат пълен достъп до тези досиета на своите пациенти. Имаме на разположение само това, което ние сме извършили за тях. Ако трябва да правим цялостна справка, това не става по електронен път”, обръща внимание зам.-председателят на БЛС, д-р Николай Брънзалов.

В крайна сметка участниците в пресконференцията обявиха, че приветстват опитите на НАП и МФ за осветляване на българската икономика и предложиха своята експертна подкрепа това да стане по възможно най-добрия начин.

В Европа има добри модели, при които фискализацията може да се превърне в много успешен държавен проект. А българската държава има огромния късмет, че наши организации са правили фискализация на почти всичките ни съседи в региона и бихме могли да подпомогнем този процес и у нас. Доброто намерение трябва да се превърне в добра практика и в рамките на следващите седмици, предоставяйки експертизата на целия отговорен бизнес, да помогнем на държавата да прецезира текстовете и да изработи една законова рамка върху добрите български практики. Тя трябва да бъде приложима и устойчива в рамките на следващите пет години. Българският бизнес не може да инвестира от днес за утре”, обобщи Ясен Танев от Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ИТ МЕНИДЖЪР НА ГОДИНАТА
Започна регистрацията за конкурса „ИТ мениджър на годината“

Започна регистрацията за конкурса „ИТ мениджър на годината“

Наградите на списание CIO и сдружението „Клуб на ИТ мениджърите в България” се дават за значителни постижения в областта на управлението и развитието на информационните технологии.
Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Само за 6 месеца инициативата Vue Vixens е обучила над 400 жениСамо за 6 месеца инициативата Vue Vixens е обучила над 400 жени

Интервю с Джен Лупър, старши developer advocate в Progress и основател на Vue Vixens, лектор на конференцията DevReach 2018

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас