Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | ИТ кариера
14 юни
2018
 
 

Умните машини разчитат на задълбочено обучение и невронни мрежи*

Или ако софтуерът беше човек. Анализ на Сергей Хазиев от SoftServe.

2635 прочитания

 

Имат ли предметите предопределено „поведение“? Или по-точно има ли заложена целенасоченост в създадените от човека продукти?

Прочетете още: SoftServe придобива полската компания Coders Center

Сергей Хазиев от SoftServeФилософите от край време твърдят, че предметите, които създаваме, имат заложено „поведение“. Това ще рече, че когато създаваме предмети с някаква умисъл, тя носи определено намерение, дори да не го осъзнаваме. Защо е така и какво означава това за бъдещото внедряване на човешки качества в софтуера? Обяснението е сравнително просто – ние сме възпитавани със съзнателни или несъзнателни предубеждения, предпочитания и възгледи, коментира в свой анализ Сергей Хазиев от SoftServe**.

След като сме възпитавани с такива убеждения, продуктът, който създаваме – автоматично ги придобива. В крайна сметка всичко, което създаваме, е наше творение, в което е заложено предопределено „поведение“, дори да не го осъзнаваме.

Една маса например се прави с определена височина. Проектирана е така, че човек да може да седне удобно, да се храни или работи на нея. Звучи логично, нали?

Какво става обаче, ако нейният създател не е помислил за хората на инвалидни колички и масата е много висока? Тогава за тях тя е безполезна. Ясно е, че масата има предопределено „поведение“: тя не може да се адаптира или използва за универсални цели.

След като вещите имат заложено предназначение, значи ли това, че и софтуерът има такова? А удобството за потребителя? Как можем да бъдем сигурни, че утре интерфейсът и начинът на ползване ще бъдат подходящи за всички потребители?

Днес има много примери за това, че софтуерът въплъщава човешки качества повече отвсякога – границата между човек и машина става все по-труднодоловима. Машините и интерфейсите, които създаваме, са най-различни – от смартфоните до свързаните чрез интернет устройства, Интернет на нещата (IoT), – всичко това се управлява със сензорни екрани, с гласови команди, с жестове, с пръстови отпечатъци и т.н. Тези машини са пригодени за повечето потребители и това не е случайно.

Все повече свикваме с технологиите, внедрени в ежедневието ни – използваме ги, за да разберем какво ще бъде времето, за да отключим телефона си, разпознавайки лицето ни, или дори за да си платим сметките. Това внедряване се случва незабележимо – със софтуер, който разбира как действат хората.

Това вече е факт. Системата AutoML на Google наскоро подобри рекорда за категоризиране на изображения по тяхното съдържание – с резултат 82%. В iOS 11 електронният асистент Siri на Apple използва нива на обработка с невронна мрежа, която позволява на устройствата iPhone да имитират човешка реч. Нова анкета на Dell разкрива, че 82% от анкетираните очакват през следващите 5 години хората и роботите да работят заедно в екипи.

Машините обаче не стават хора за един ден. Необходимо е време да „научим“ машините на интуитивно взаимодействие и да създаваме системите така, че да обслужват потребителите във всички възможни сфери. Трябва да подхождаме с внимание, когато разработваме интелигентни технологии, за да сме в състояние да им вменим човешки способности.

Също като нас?

Интелигентните технологии се основават на изкуствения интелект и обучението на машини, които, от своя страна, се базират на данни. Тези три неща определят способността на хората да интегрират своя потенциал в машините.

Изкуственият интелект е технология, която позволява на машините да придобият свойствата на човешкия интелект – способността да възприемаме, разсъждаваме и мислим.

Обучението на машини е едно от приложенията на изкуствения интелект, в което е заложена идеята да предоставяме на машините достъп до данни, които те да анализират, да се учат от тях, след което да вземат някакво решение или да направят някаква прогноза. Вместо да пишем програми за конкретни задачи с определен набор от инструкции, „обучаваме“ машината, използвайки големи количества данни и алгоритми, които ѝ позволяват да се научи как да изпълни задачата.

Истинското постижение обаче са задълбоченото обучение и невронните мрежи.

Задълбоченото обучение е метод за внедряване на обучение на машини, при който се „научават“ закономерности от големи количества неструктурирани данни. Един от широкоразпространените алгоритмични подходи са невронните мрежи – структура, която реално имитира връзките в човешкия мозък. Докато невронните мрежи обработват данните, мрежата от свързани елементи се самонастройва и дава възможност на невронните мрежи да тълкуват постъпващите бъдещи данни.

Когато на машината се дава възможност да изучава нюансите на човешкото поведение, тя самата може да реагира по-адекватно на действията на потребителя. Хората могат да общуват по начин, естествен за тях, а машините могат да ги „разбират“.

Интерфейсът и цялостното решение обаче не дават желания резултат, когато подходът не внедрява познаването на човешкото поведение – това напълно възпрепятства ефективността или внедряването на самото решение.

Ключовите моменти, които трябва да бъдат взети предвид при един действително залагащ на интуитивното взаимодействие подход в разработването на интерфейс, са следните:

  • Основните елементи, които осигуряват удобство на потребителя;

  • Използване на подход, залагащ на интуитивното взаимодействие и човешкото поведение, за да може да бъде разбран потребителят;

  • Внимателно обмисляне на това кой и как ще използва продукта и задълбочено познаване на поведението на потребителя;

  • Предимствата, които продуктът осигурява на потребителя; и

  • Връзката между фирмата и клиента.

Фирмите стават все по-находчиви в своите отношения с клиентите. В такъв случай как ще използвате изкуствения интелект, обучението на машини и разработването на интерфейси, за да поведете своята фирма към бъдещето?

Да развиваме бизнес с технологии на изкуствения интелект

Да си представим търговски представител, който вижда на своето интелигентно устройство досегашните покупки на клиента и решава какви продукти лично да му предложи. Или медицински специалист, който получава диагноза и я използва, за да подобри лечението. Това са възможности на изкуствения интелект, които подпомагат или обосновават едно абсолютно човешко решение, като ускоряват движението на информацията.

Изкуственият интелект може да се използва и за интелигентна автоматизация, която ускорява решенията без човешка намеса. Да си представим денонощна поддръжка за клиенти, която не дава недодялани механични отговори на интелигентни същества, които могат пълноценно да общуват. Да си представим роботи, които могат да мислят самостоятелно, докато изпълняват задачи, като се движат свободно през складовете и помагат в експедицията. Да си представим самостоятелно движещи се автомобили, които можем да пращаме да пазаруват, да вземат приятел и дори да ни превозват по-безопасно.

Една по-човешка машина, използваща…

  • Глас. Гласът отдавна не се използва само за елементарни команди – машините разбират цели разговори, интонации и езици. Клиентите вече добре знаят това и редовно използват гласовите интерфейси, когато трябва да вършат нещо друго с ръцете си. Според Gartner, един от световните лидери в проучванията в сферата на информационните технологии, до 2021 г. търговските марки, които първи преработят своите уебсайтове за визуално и гласово търсене, ще увеличат с 30% оборота си от електронна търговия.
    Гласови команди могат да се използват за най-различни продукти – от арматурните табла на автомобилите до слушалките, не само в Alexa на Amazon или Siri на Apple. Гласовото управление е една от звездите сред нововъведенията в обозримото бъдеще. Гласови интерфейси се интегрират и в здравеопазването – с говор могат директно да се попълват електронни картони на пациенти, самите пациенти могат да следят своето заболяване, а други могат да си позволят да живеят по-самостоятелно. Гласовите интерфейси могат дори да изпълняват ролята на психолози – например Replika, „приятел“ с изкуствен интелект, който може да ви изслуша.
  • Свързани чрез интернет устройства. Въпреки повсеместното навлизане на гласовите интерфейси, IoT устройствата също заемат голям дял от приложенията на „човешкия“ софтуер. В много отношения „Интернет на нещата“ възпроизвежда голяма част от функциите на човешкия организъм. Облакът е „мозъкът“, а устройството – „тялото“. При „Интернет на нещата“ всичко е въпрос на свързване на сензори и разполагане на устройства – така материалният и електронният свят се свързват.
    Свързаният дом, интелигентните часовници и интелигентните градове са само няколко примера за приложенията на IoT, но те полагат основата за безброй други продукти. „Gartner“ прогнозира, че до 2020 г. IoT технологии ще има в 95% от електрониката на новите продукти.
    Свързването на устройствата означава още повече данни, което от своя страна води до „по-човешки“, персонализирани удобства за потребителя. Днес чрез IoT устройствата можете всичко: да пазарувате чрез интелигентен хладилник, да следите приемането на инсулин с интелигентен часовник, да заключвате входната врата от телефона си и др.
  • Други приложения. Много открития в други интерфейси за „човешки“ софтуер все още предстоят. При добавената и виртуалната реалност (AR и VR, съответно) засега повечето усилия са насочени към игрите и развлеченията. Сериозно се обмисля обаче използването на AR и VR за обучение в изискващи висока концентрация професии като пилотирането и управлението на тежка механизация. В медицината също има възможности – проучва се използването на AR и VR за хирургични обучения.

 

Заключение

Бизнесът трябва да бъде готов за очакванията на потребителите, защото „човешкият“ софтуер и неговото използване е новото НОРМАЛНО. Тези системи обаче са изключително сложни и невинаги са пригодени за всеки потребител. Затова е необходим подход, залагащ на човешкото поведение, който отразява възможно най-много характеристики на нашето поведение. В ерата, когато на практика всяка фирма може да разработи решение, разработчиците нямат друг избор, освен да се съобразят с тези задължителни изисквания.

В бъдеще обучението на машини и изкуственият интелект могат да ни заместят в разработването на софтуера. Оставяме на следващото поколение философи да решат дали този софтуер е човек, или не.

Засега ние, хората, продължаваме да съчетаваме човека и машината – затова е абсолютно задължително да залагаме човешко поведение в проектирането от идеята до крайния продукт.

Представете си възможностите, които изкуственият интелект и обучението на машини ще предоставят на вашата фирма и съответно на вашите клиенти. Помислете обаче и за проблемите, ако се проектира без такъв подход – във вашето софтуерно решение или интерфейс може да бъде заложено предопределено „поведение“, дори да не го осъзнавате.

*Заглавието е на редакцията. Снимката е бялата книга на SoftServe.

** Бялата книга “What if Software was Human?” на Сергей Хазиев от SoftServe е публикувана на английски език на сайта на SoftServe. Компанията е световен авторитет в дигиталните решения и консултации, използващ най-модерните технологии. Със своя опит в медицината, търговията, финансовите услуги, софтуера и други компанията внедрява цялостни решения, за да гарантира качеството, скоростта и въвеждането на иновации, които потребителите на нашите клиенти очакват.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ИТ МЕНИДЖЪР НА ГОДИНАТА
Започна регистрацията за конкурса „ИТ мениджър на годината“

Започна регистрацията за конкурса „ИТ мениджър на годината“

Наградите на списание CIO и сдружението „Клуб на ИТ мениджърите в България” се дават за значителни постижения в областта на управлението и развитието на информационните технологии.
Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Само за 6 месеца инициативата Vue Vixens е обучила над 400 жениСамо за 6 месеца инициативата Vue Vixens е обучила над 400 жени

Интервю с Джен Лупър, старши developer advocate в Progress и основател на Vue Vixens, лектор на конференцията DevReach 2018

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас