Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Бизнес
22 мар
2018
 
 

ЕС въвежда данък върху приходите от дигитални услуги

15133 прочитания

ЕС въвежда данък върху приходите от дигитални услуги

Прочетете още: Успешни млади фирми споделиха свой опит по време на Sofia Startup Expo

Европейският съюз планира да накара доставчиците на някои дигитални услуги да плащат данъци в страните, в които извършват своята дейност. Този ход ще повлияе не само на Google и Facebook, но и на големите европейски фирми. Също така се очаква той да улесни влизането на стартъп компании на пазара.

Предложението се състои от две части. От една страна, ще бъдат облагани приходите на компаниите от някои дигитални услуги, при които често се избягва плащането на данъци. От друга страна, ще се въведат по-широки реформи на данъчното облагане за предприятията, за да се гарантира, че данъците се плащат там, където се генерира печалбата, а не там, където счетоводителите преценят.

Защо ЕС въвежда дигитален данък?

Компаниите за дигитални услуги плащат по-ниски данъци в сравнение с традиционните фирми, тъй като виртуалният характер на това, което продават, им позволява да се насочват към държавите с най-ниските корпоративни данъци.

Разликата е огромна: Европейската комисия установи, че дигиталните компании плащат едва 9.5% върху приходите си, в сравнение с 23,2% при останалите организации. Това създава изкривяване на пазара, тъй като европейските икономики все повече се преместват в онлайн пространството и разрушават данъчните основи на държавите членки.

Какво е предложението на ЕС за дигиталния данък?

Предложенията всъщност са две. Първото включва бърза промяна, която ще позволи на държавите членки да налагат данък върху приходите от някои онлайн дейности, които са трудни за облагане според настоящото законодателство.

Комисията предлага на държавите да им бъде разрешено да облагат проходите от продажба на онлайн рекламно пространство или от посредническа дейност, например при управлението на онлайн пазари. Данъкът ще се отнася само за фирмите с глобални приходи от 750 млн. евро и приходи в ЕС поне 50 млн. евро.

Междинните данъчни ставки ще бъдат доста по-ниски от общите данъци върху приходите на компаниите. Комисията е установила, че това ще донесе по 5 млрд. евро на година за държава членка, ако данъците бъдат 3%.

Второто предложение ще позволи на държавите членки да облагат приходите от дигитални дейности дори ако компанията няма физическо присъствие в страната. Инернет позволява на корпорации като Google да рекламират по целия свят, докато преди това те е трябвало да притежават собствен телевизионен канал, печатница или да продават списания.

Това, което ще бъде от значение, поне според Еврокомисията, е не къде е разположен уебсъръвърът или продавачът, а къде са потребителите или клиентите. Това предполага, че държавите членки ще могат да облагат печалбите на компаниите, генерирани на тяхна територия, ако те надхвърлят 7 млн. евро, имат над 100 хил. потребители или са сключили над 3 хил. бизнес договора за една данъчна година.

ЕС въвежда данък върху приходите от дигитални услуги  Европейският съюз планира да принуди доставчиците на някои дигитални услуги да плащат данъци в страните, в които извършват своята дейност. Този ход ще повлияе не само на Google и Facebook, но и на големите европейски компании. Също така се очаква той улесни влизането на пазара на стартъп компаниите.  Предложението се състои от две части. От една страна компаниите ще плащат данък върху приходите от някои дигитални услуги, при които често се избягва плащането на данъци. От друга страна ще се въведат по-широки реформи на данъчното облагане за предприятията, за да се гарантира, че данъците се плащат там, където се генерира печалбата, а не там, където счетоводителите преценят.  Защо ЕС въвежда дигитален данък?  Компаниите за дигитални услуги плащат по-ниски данъци в сравнение с традиционните фирми, тъй като виртуалният характер на това, което продава, им позволява да се насочват ъм държавите с най-ниските корпоративни данъци.  Разликата е огромна: Европейската комисия установи, че дигиталните компании плащат едва 9.5% върху приходите си, в сравнение с 23,2% при останалите организации. Това създава изкривяване на пазара, тъй като европейските икономики все повече се преместват в онлайн пространството и разрушава данъчните основи на държавите членки.  Какво е предложението на ЕС за дигиталния данък?  Предложенията всъщност са две. Първото включва бърза промяна, която ще позволи на държавите членки да налагат данък върху приходите от някои онлайн дейности, които са трудни за облагане според настоящото законодателство.  Комисията предлага на тези държави да им бъде разрешено да облагат проходите от продажба на онлайн рекламно пространство или от посредническа дейност като при управлението на онлайн пазари. Данъкът ще се отнася само за фирмите с глобални приходи от 750 млн. евро и приходи в ЕС поне 50 млн. евро.  Междинните данъчни ставки ще бъдат доста по-ниски от общите данъци върху приходите на компанията. Комисията е установила, че това ще донесе по 5 млрд. евро на година за държава членка, ако данъците бъдат 3%.  Второто предложение ще позволи на държавите членки да облагат приходите от дигитални дейности дори ако компанията няма физическо присъствие в страната. Инернет позволява на корпорации като Google да рекламират по целия свят, докато преди това те е трябвало да притежават собствен телевизионен канал, печатница или да продават списания. Това, което ще бъде от значение, поне според Комисията, е не къде е разположен уебсъръвърът или продавачът, а къде са потребителите или клиентите. Това предполага, че държавите членки ще могат да облагат печалбите на компаниите, генерирани на тяхна територия, ако те надхвърлят 7 млн. евро, имат над 100 хил. потребители или са сключили над 3 хил. бизнес договора за една данъчна година.  Ще бъдат ли компаниите засегнати от тази реформа?  Европейската комисия със сигурност се надява именно на това. Големите компании ще трябва да платят своя дял, което на свой ред ще улесни работата на по-малките фирми и на  онези, които зависят повече от физическата инфраструктура, смята еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси. Дигиталните стартъп компании също ще приветстват новото законодателство, тъй като то ще им позволи да се конкурират при по-равни условя и няма да им струва нищо – поне докато не достигнат определени размери.  Дигиталния данък антиамерикански ли е?  За съжаление Комисията разкри своите планове малко, след като американският президент Доналд Тръмп започна търговска война, насочена срещу износа от ЕС с нови мита. Московиси изтъква, че по предложението се е работило от месеци и тоне  е свързано с настоящите събития. Във всеки случай половината компании, които ще бъдат засегнати, вероятно ще са американски, но другата част няма да бъдат. Около една трета от тях ще бъдат европейски, допълва еврокомисарят.  Освен това той коментира, че предложението не е насочено срещу GAFA (Google, Apple, Facebook и Amazon.com). Макар че те ще бъдат засегнати, тези компании обхващат само 3% от всички останали организации.  Кога ще влезе в сила дигиталният данък?  Предложението трябва да бъде одобрено от Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, съставен от министрите на всяка държава членка.  Комисията направи своето предложение на 21 март, Парламентът вече показа своята готовност да подкрепи подобна регулация, а Съветът предстои да обсъди въпроса през следващите дни.  Московиси се надява още тази година да бъде постигнато съгласие относно преходния данък и скоро след това той да бъде заменен от реформата за данъчно облагане на приходите от дигитални услуги.  Тук обаче трябва да се отбележи една особеност. Дори когато предложението влезе в сила, държава членка няма да може да облага приходите, направени от компания, разположена в страна, с която съответната държава членка има споразумение за избягване на двойното данъчно облагане. Данъчните договори са въпрос на национален суверенитет и не могат да бъдат преодолени от правото на ЕС. Комисията препоръчва държавите членки да преразгледат своите споразумения за избягване на двойно данъчно облагане, така че да извлекат максимална полза от новите предложения, когато те влязат в сила.  Реформата не е ли двойно данъчно облагане?  Няма риск компаниите да бъдат принудени да плащат данъци върху приходите по два пъти – там, където са направени и там, където са регистрирани. Всъщност страните имат споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, според което фирмите трябва да могат да извадят данъците, платени в едната държава от дължимото в другата.

Ще бъдат ли компаниите засегнати от тази реформа?

Европейската комисия със сигурност се надява именно на това. Големите компании ще трябва да платят дяла си, което на свой ред ще улесни работата на по-малките фирми и на онези, които зависят повече от физическата инфраструктура, смята еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси. Дигиталните стартъп компании също ще приветстват новото законодателство, тъй като то ще им позволи да се конкурират при по-равни условя и няма да им струва нищо – поне докато не достигнат определени размери.

Дигиталният данък антиамерикански ли е?

За съжаление ЕК разкри своите планове малко след като американският президент Доналд Тръмп започна търговска война, насочена срещу износа от ЕС. Московиси изтъква, че по предложението се е работило от месеци и то не е свързано с настоящите събития. Във всеки случай половината компании, които ще бъдат засегнати, вероятно ще са американски, но другата част няма да бъдат. Около една трета от тях ще бъдат европейски, допълва еврокомисарят.

Освен това той коментира, че предложението не е насочено срещу GAFA (Google, Apple, Facebook и Amazon.com). Макар че те ще бъдат засегнати, тези компании обхващат само 3% от всички останали организации.

Кога ще влезе в сила дигиталният данък?

Предложението трябва да бъде одобрено от Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, съставен от министрите на всяка държава членка.

Комисията направи своето предложение на 21 март, Европарламентът вече показа готовност да подкрепи подобна регулация, а Съветът предстои да обсъди въпроса през следващите дни.

Московиси се надява още тази година да бъде постигнато съгласие относно преходния данък и скоро след това той да бъде заменен от реформата за данъчно облагане на приходите от дигитални услуги.

Тук обаче трябва да се отбележи една особеност. Дори когато предложението влезе в сила, една държава членка няма да може да облага приходите, направени от компания, разположена в страна, с която съответната държава членка има споразумение за избягване на двойното данъчно облагане. Данъчните договори са въпрос на национален суверенитет и не могат да бъдат преодолени от правото на ЕС. Комисията препоръчва държавите членки да преразгледат своите споразумения за избягване на двойно данъчно облагане, така че да извлекат максимална полза от новите предложения, когато те влязат в сила.

Реформата не е ли двойно данъчно облагане?

Няма риск компаниите да бъдат принудени да плащат данъци върху приходите по два пъти – там, където са направени, и там, където са регистрирани. Всъщност страните имат споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, според което фирмите трябва да могат да извадят данъците, платени в едната държава, от дължимото в другата.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Сергей Белоусов, Acronis: Отваряме развоен център в СофияСергей Белоусов, Acronis: Отваряме развоен център в София

Сингапурският специалист в областта на архивирането, възстановяването и защитата на данни създава свой голям инженерингов център в София, в който до 2-3 години трябва да работят над 200 високовалифицирани специалисти. Това обяви главният...

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас