Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Е-администрация
28 фев
2018
 
 

Кои са основните предизвикателства пред електронното здравеопазване в България?

8105 прочитания

Липсата на достатъчно държавна регулация при електронните здравни регистри и влизането в сила на новия регламент на Европейския съюз за защитата на личните данни са сред основните предизвикателства пред българското е-здравеопазване, коментираха участниците в днешната конференция на ICT Media и Фондация „Електронно здравеопазване България“. Партньори в 13-ото издание на инициативата са Gamma Consult, Gemalto, Glaxo Smith & Kline, Kontrax, Telelink, Vivacom, Dicota.

Предизвикателства пред електронните здравни регистри

Според Д-р Стефан Константинов, изпълнителен директор, „УСБАЛ по онкология“ ЕАД основният проблем при използването и поддържането на Националния раков регистър не е технически, а по-скоро политически. Според него трябва да бъде издаден нормативен акт, който да постановява какъв точно е пътят за събиране на данните: „Просто е необходима наредба, в която да се уточнява какво трябва да предават болниците, на кого и как, както и да се помисли как технически ще се осъществява това. Може да е в реално време, един път в месеца или веднъж на два месеца. В крайна сметка тук говорим за ефективна обработка на информация, а не за оперативно управление на системата“.

Д-р Стефан Константинов, изпълнителен директор, „УСБАЛ по онкология“ ЕАД. Снимка: Велко Ангелов.

Д-р Стефан Константинов, изпълнителен директор, „УСБАЛ по онкология“ ЕАД. Снимка: Велко Ангелов.

Идеалният вариант за организация на регистъра е информацията за пациента да се събира от личния лекар, дадената болница или отделението за спешна помощ в електронно здравно досие и единна информационна система, която да бъде изградена по утвърдени от държавата общи правила, категоричен е д-р Константинов. След това тези данни директно ще отиват към Националния раков регистър, както и към различните други видове регистри (например Регистъра на хората с психични заболявания и Регистъра за ражданията). Засега обаче според специалиста няма индикация това да се случи.

Като един възможен алтернативен модел той предлага болничната информационна система да препраща данните директно към Националния раков регистър, който на свой ред да бъде връзката с ГРАО „Един такъв вариант на мен ми се струва много смислен и лесен за осъществяване“, подчертава д-р Константинов. Той допълва, че големият дебат трябва да бъде как точно да се структурира работата на регистъра, как да се избегнат грешките и как да се оптимизират процесите.

Болничните информационни системи – възможното решение

И макар все още да липсва по-подробна законова уредба по отношение на националните регистри, на ниво лечебни заведения работата може да се олекоти. Например, от 2013 „Пирогов“ въвежда болнична информационна система, за да подобри своите процеси. Същевременно от миналия октомври вече се прилага и Електронна антибиотична политика. „За период от четири месеца, от въвеждането на тази система – около 10% са спаднали разходите за медикаменти. Тенденцията, която смятаме, че ще продължи и ще се задълбочи, е да може да се използват по-малко медикаменти и по-целенасочено от самите звена на болницата“, посочва магистър фармацевт Антон Авджиев, който е началник Болнична аптека към „Пирогов“.

Снимка: Велко Ангелов

Въвеждането на Електронна антибиотична политика преминава през няколко етапа: от създаването на вътрешни правила за предписване на антибиотици, през реорганизация управлението на групите медикаменти и провеждането на обучения във всички звена от болницата. Авджиев коментира, че един от важните елементи за успеха на политиката е разделянето на антибиотиците на три нива, които могат да бъдат изписвани от определени групи лекари. „Първо ниво може да се изписва от всеки потребител на болничната информационна система; второ ниво – от лекар със съответния достъп до информационната система и трето ниво от началника и заместник-началника на клиниката“, разказва Авджиев. „Най-вече крайният резултат е, че по всяко едно време може да се направи справка кой е назначил (медикамента), на кой пациент, кой е потвърдил терапията (става дума за трите нива на рестрикция)“, убеден е специалистът. А подобни системи без съмнение помагат и за избягването на случаи на злоупотреби с дозировки и продължителност на лечението.

GDPR – предизвикателство или възможност за здравната система

Като че ли повечето лечебни заведения разглеждат новия регламент на Европейския съюз за защита на личните данни (GDPR) като предизвикателство. Донякъде причината за това е фактът, че регламентът само изисква данните да се защитят. „Но GDPR не казва какви стъпки и технически решения трябва да се предприемат, за да бъде приложен“, отбелязва Предраг Алексич, инженер предпродажби за ЦИЕ, индустриални решения и киберсигурност в Gemalto. Експертът е категоричен, че на първо място организациите трябва да определят кои данни са чувствителни и къде точно се съхраняват.

След като данните бъдат класифицирани, трябва да се контролира достъпът до тях. На следващо място самата информация трябва да се криптира, а ключовете за нейното разчитане да бъдат пазени изключително стриктно. „Много по-лесно е да се откраднат ключовете, отколкото да се разкриптират данните“, споделят Алексич. Павел Камински, оперативен мениджър, Seven Security Group пък съветва организациите добре да управляват риска, да обучават своя персонал, редовно да тестват системите си и да ги обновяват, тъй като дори медицинското оборудване в болниците може да представлява обект на хакерска атака.

Алексич напомня, че хакерската атаки са неизбежни в днешно време, а глобите при неспазването на регламента са изключително големи - 4% от световния оборот или 20 милиона, която сума е по-голяма. Разбира се, киберпрестъпниците стават все по-изобретателни и понякога дори разполагат и с по-модерна техника. Именно затова е важно организациите, особено тези в сферата на здравеопазването, да положат усилия и да защитят данните на пациентите. В крайна сметка при един пробив в сигурността ЕС ще измерва какви усилия са положени според конкретните възможности да лечебното заведение. А това би предотвратило големите парични санкции.

Същевременно GDPR носи и редица възможности за лечебните заведения. „Тези изисквания по GDPR за защита на данните не са нищо повече от едни добри практики по отношение на информационната сигурност“, смята Петър Кирков, ръководител отдел "Управление на риска" в Телелинк. Той изтъква, че в процеса на гарантиране сигурността на личните данни, се стига до оптимизиране на самата организация, а бизнес процесите стават по-бързи и по-ефективни.

„GDPR се опитва да постигне баланс между правата на всички нас и целите на организацията“, а целта на болницата е да предостави най-доброто, най-ефективното лечение на даден пациент, уточнява Кирков. Той заключва, че ефектът от спазването на регламента не е само избягването на една глоба, а и подобряване работата на цялата организация.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Интервю

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Иван Георгиев, Kaufland Service: Развитието е ключово за бизнеса ниИван Георгиев, Kaufland Service: Развитието е ключово за бизнеса ни

Марката Кауфланд е позната у нас с веригата си от хипермаркети. Малцина обаче знаят, че от България се поддържат някои от нейните ключови системи, както и че тук се разработват перспективни технологии, които тепърва ще бъдат внедрявани в...

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас