Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Вести
30 ное
2017
 
 

Дигиталните иновации са основа за развитието на селското стопанство

Конкурсът за иновативен фермер отличи двама победители – иновативна българска машина за събиране на лавандула и социална иновация на Фондация „Земята-източник на доходи“

2325 прочитания, 0 коментара

Владимир Владков

Бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Евросъюза ще дава по-голяма свобода на държавите членки как и къде да инвестират средствата, отпускани на земеделските стопани и фермери в своите страни, но тези средства трябва да постигнат амбициозните цели на ЕК, свързани с околната среда, изменението на климата и устойчивото развитие.

Всяка страна ще изработва стратегически план, в който ще миксира интервенциите си в областта, т.е. ще определя начина и размера на директните плащания, както и мерките по Програмата за развитие на селските региони. Очертава се нова интересна система, нов модел за подпомагане на земеделието от европейските фондове. Но подкрепата за иновациите и дигиталните иновации са приоритет на целия екип на ЕК и на президента Юнкер, заяви Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, на конференцията „Наука и иновации в подкрепа на земеделието“. Тя бе организирана от "Икономедиа" и съфинансирана от Европейската комисия по договор № AGRI 2017 – 0168, като съорганизатори са "Капитал" и ICT Media. Основният фокус на новата ОСП е върху партньорството в областта на селското стопанство между научните среди, фирмите, консултантите и фермерите в рамките на целия Евросъюз, стана ясно на конференцията, провеждана със специалното съдействие на Global Forum for Innovations in Agriculture (GFIA). Генерален партньор на събитието е Българо-американска кредитна банка (БАКБ), а официални партньори - "Ентегра", IBCS Bulgaria и Dicota.

Прочетете още: Е-търговията и ИКТ иновациите са шансът на селскостопанския ни сектор

Пол ван дер Слюз, член на EIP-AGRI Service Point, и Владислав Цветанов, държавен експерт в Министерството на земеделието и храните. Снимка: Юлия Лазарова

В Политиката за развитие на селските региони в периода 2016 – 2020 г. има заложени редица инструменти, които насърчават внедряването на иновации, добави Владислав Цветанов, държавен експерт в Министерството на земеделието и храните. Анализ на ведомството за основни показатели на селското стопанство и готовността за въвеждане на иновации в малкия бизнес показва, че земеделските производители, особено малките стопанства считат инвестицията в иновация за доста рискована. Освен това е слаба вертикалната връзка между производители, преработвали и търговци на селскостопанска продукция, а и връзката между научните институти и бизнеса не е много добра, въпреки че и научните специалисти се нуждаят от поле да тестват своите разработки, а фермерите имат нужда от иновационния капацитет, за да станат по-конкурентоспособни и да предлагат по-качествени продукти.

Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, и Любомир Василев от Икономедия, изпълнителен директор и председател на УС Фондация Капитал, Мениджър проекти. Снимка: Юлия Лазарова

„Тези изводи ни накараха да програмираме няколко мерки, които да провокират и да насърчат бизнеса към иновации и изпълнение на иновативни решения“, заяви Владислав Цветанов. Сред тях са:

1. Трансфер на знания. Земеделските стопани да повишат своята квалификация и когато познават и научната гледна точка, са по-готови да инвестират своя и без това оскъден финансов ресурс в иновация. Затова чрез подобна мярка ще финансираме курсове и семинари за различни земеделски стопанства, обясни Цветанов.

2. В цяла Европа съветническата система в селското стопанство е добре развита Включихме мерки за консултации за малки стопанства и млади фермери не само за конкретен проект, а и за цялото стопанство, как да въвеждат конкурентни практики и екологични модели, за да повишават своята рентабилност. В тази мярка е предвидена и възможност за финансиране на укрепване на съветническата система.

3. За първи път бе включена и мярка за сътрудничество, която дава възможност за обединяване на наука, образование, бизнес и наистина провокирани от проблемите в селското стопанство заедно да търсят решение на тези проблеми. Не на последно място, да разпространяват впоследствие тези резултати, така че повече стопанства да внедряват иновативни решения

4. Инструмент за социални иновации, т.е. създаване на местни партньорства. Този подход има за цел да активизира местните общности, да срещне НПО сектора и бизнеса и да прилагат обща стратегия на територията на една или две общини. Чрез този подход в местните общности се създава капацитет, който е по-склонен да въвежда иновации и да предлага иновативни решения.

Подходът Leader може да включва и средства от други европейски фондове като ОПРЧР, ОП "Конкурентоспособност" и др., допълни Цветанов. Според него това са хоризонтални инструменти, които да насърчат земеделските стопани да правят иновации с помощта на научните организации и образованието.

Подобряване на връзката между фермерите от различните европейски страни и стимулиране на иновациите в земеделието с наука е сред основните задачи на Европейското партньорство за иновации "Селскостопанска производителност и устойчивост" (EIP-AGRI), заяви Пол ван дер Слюз, член на EIP-AGRI Service Point. „Земеделците имат нужда от знания и партньори за прилагането им, а учените трябва да проучват идеите и да ги тестват в реална среда“, каза той. Интерактивният иновационен модел на EIP-AGRI се стреми да превърне съществуващото знание в решения, като предвидените средства са по 3 линии – "Хоризонт 2020" (научни проекти, включващи обаче и земеделските стопани, както и развитие на тематични мрежи), програмите за развитието на селските райони (ПРСР) чрез оперативни групи и финансиране на проекти. Третият стълб е мрежата на самата EIP-AGRI.

По програмата "Хоризонт 2020" са финансирани проекти за над 500 млн. евро в периода 2014 – 2017 г., като само през последните две години програмният бюджет е по около 180 млн евро.

Оперативните групи по ПРСР, разработващи проекти за практически нужди на земеделците, обхващат различните типове дейности, включително разработка на нови продукти, пилотни проекти, по-къси вериги за доставка, климатични промени и др. „Целта на тези групи е да се създава знание, което да е свободно достъпно за стопанства в целия ЕС“, изтъкна Пол ван дер Слюз. В България има едва 20 оперативни групи при на 852 в Испания и 435 в Гърция, посочи той.

„Резултатите за България не са добри, затова в ПРСР бе одобрена мярка 16 за сътрудничество, като за целия програмен период общият й бюджет е 32 млн. евро“, посочи Владислав Цветанов от МЗХ. Мярка 16.1 подкрепя именно оперативните групи в страната, като в състава на такава група трябва задължително да има земеделски стопани, но освен това може да включва МСП в хранително-вкусовата промишленост, НПО, научни институти, висши училища, консултанти. „Това са потенциални участници, които могат да получат финансиране по мярката. Земеделските стопани трябва да идентифицират проблема, който искат да бъде решен. Групата трябва да формулира ясно целите и дейностите, да състави план за действие и не на последно място - да определи очакван резултат с принос за целите на ЕПИ, обясни Цветанов.

Победители в конкурса "Иновативен фермер на годината"

На конференция бяха демонстрирани няколко иновативни проекта, включително за градска аквапоник ферма на покрива на Тракийския университет в Стара Загора, както и проект за биомониторинг на пчелни семейства чрез информационни технологии. В края на конференция бяха връчени и наградите от конкурса за иновативен фермер на годината, също част от проекта. Журито посочи двама победители в това първо издание на конкурса.

Едната титла грабна Димитър Славов от фирма "Машиностроене ДС" от Генерал Тошево. Той проектира и произвежда иновативна машина за прибиране на лавандула, като я подобрява всяка година след обратната връзка от земеделските производители. Машината се изплаща за един сезон, като фирмата вече има поръчки до края на 2018 г.

Димитър Славов от фирма

Димитър Славов от фирма "Машиностроене ДС" от Генерал Тошево е единият победител в конкурса "Иновативен фермер на годината". Снимка: Юлия Лазарова

Вторият победител в конкурса е фондация „Земята - източник на доходи“ заради своята социална иновация. Към септември 2017 фондацията е подпомогнала на 160 семейства в Пловдивска област, които обработват около 1350 декара земя, и осигурява доходи на 650 души. Тяхната продукция вече се предлага и в хипермаркетите, а фондацията разпространява иновативния модел чрез партньорски организации в няколко региона в страната.  

фондация „Земята - източник на доходи“  е другият победител в конкурса

Освен двете първи първи места, в конкурса бяха отличени и три проекта на трето място - това са проектите на Огнян Чиков за автоматизирана домашна вертикална ферма за зеленчуци и билки, Хранкооп заради успешно организираните фермерски пазари в цялата страна и платформата AgroRegal.com, която свързва малките фермери с техните крайни клиенти.

Наградите за трето място (снимки Юлия Лазарова):

Николай Генов и Ралица Касимова от Хранкооп 

Огнян Чиков, проектирал домашната вертикална ферма

Милен Марков, създател на платформата AgroRegal

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас