Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Бизнес
28 ное
2017
 
 

Софтуерната индустрия у нас надмина границата от 2 млрд. лв.

3240 прочитания, 0 коментара

13,7% ръст отчита родната софтуерна индустрия, като за пръв приходите в нея са надминали 2 млрд лв. Това отчетоха от Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) в рамките на традиционен отчет за представянето на бранша. Прогнозата за следващата година е приходите да достигнат почти 2,3 млрд. лв. (с около 12% повече спрямо 2052-та млн. лв. от 2016-та). Като основна спънка за развитието пък отново се посочва недостигът на квалифицирани кадри.

За миналата година индустрията е внесла в хазната на държавата 316 млн. “Т.е. всеки един специалист генерира около 14 хил. лв. лв данъци”, подчерта Стамен Кочков, председател на БАСКОМ по време на по време на пресконференция, озаглавена “Барометър на българската софуерна индустрия”. За същия период делът на общите приходи на софтуерната индустрия спрямо БВП почти се е удвоил – от 1,16% през 2011 до 2,22% през 2016 година.

Стамен Кочков  |  Снимка: Архив

По време на събитието бяха представени резултатите от проучване на CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co. за представянето на бранша през миналата година. Според анализаторите при запазване на същите темпове на растеж през 2020 г. приходите на софтуерната индустрия в страната се очаква да достигнат 3% от БВП, което ще нареди бизнеса сред най-големите в страната.

Очаквано, основен принос за ръста в софтуерната индустрия в България имат компаниите, работещи предимно за външни пазари. През последния петгодишен период (2011-2016 г.) оперативните приходи на експортно ориентираните софтуерни компании са от 312 млн. евро до 764 млн. евро или със 145%. Ръстът на експортно ориентираните продажби спрямо 2015 година е 19% или 233 млн. лв. По днни на CBN експортно ориентираната софтуерната индустрия държи близо 77% от всички изнесени далекосъобщителни, компютърни и информационни услуги и 10% от износа на всички услуги от България (БНБ, платежен баланс, стандартно представяне, услуги кредит).

Работни места и заплати

С 9 на сто са се увеличили работните места в бранша през 2016 г., което са 1897 нови позиции – почти три пъти повече спрямо 2012-та. Анализаторите подчертават, че тяхното проучване не включва ИТ специалистите работещи в други сектори. Не са включени и заетите в микро компаниите. По непотвърдени данни, общият брой на работещите в индустрията за 2016 г. достига близо 25 000 заети. Официалната цифра, която бе спомената по време на конференцията бе 22 703.

ИТ специалистите са 89% от всички служители в бранша, като една трета от тях са жени. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35 годишна възраст. Поради недостига на ИТ специалисти в компаниите от сектора почти непрекъснато има нови отворени позиции, като често за запълването на някои от тях – софтуерни разработчици и софтуерни архитекти, на фирмите са необходими над 8 седмици.

Прогнозите за 2017 г. сочат, че броят на новите работните места в софтуерната индустрия в България ще забавят ръст до 8% или 1722 отворени нови позиции.

През последния петгодишен период на развитие на софтуерния бизнес в България (2011-2016 г.) броят на работните места е нараснал с 67% – от 13 627 позиции през 2011-та до 22 703 позиции през 2016 г. 

Според БАСКОМ все повече хора се завръщат у нас, след като преди време са избрали някоя западна държава за кариерното си развитие. От там изчисляват, че доходът на един разработчик у нас може да му предостави по-висок стандарт на живот спрямо средния такъв на негов колега във Великобритания, особено ако той живее голям град, като Лондон.

Резултатите за 2016 г. показват, че средното месечно нетно възнаграждение на зает в софтуерната индустрия достига 2885 лв.. За последните 4 години увеличението на заплащането в бранша е над 30%, като възнагражденията в сектора остават едни от най-високите в страната, както в абсолютна стойност, така и като ръст. Прогнозите за 2017 г. сочат, че средното брутно възнаграждение на зает в софтуерната индустрия ще нарасне с 9%. 

Данъци и прогнози

През фискалната 2016 година платените от бранша данъци се оценяват сумарно на 316 млн. лв., спрямо 278 млн. лв. през 2015 г. Това представлява увеличение от 38 милиона лева спрямо платените данъци от индустрията през предходната година. 

От тях сумата платена за ДДС е 101 млн. лв., данък върху печалбата – 20 млн. лв., социални и здравни осигуровки – 107 млн. лв. и данък общ доход – 88 млн. лв. През 2016 година едно работно място в софтуерния сектор в България е генерирало приблизително 13 938 лв. годишно от преки и косвени данъци, т.е. с повече от 50% над средните стойности за страната. 

За период от три години (2013-2016 г.) платените от софтуерната индустрия данъци се увеличава с 98 млн. лева (т.а. 45%), докато ръста в данъчните приходи на националния бюджет е далеч по-нисък – 20%. И през 2017 г. се очаква данъците, които софтуерната индустрия ще внесе в бюджета на България да продължават изпреварват ръста на БВП и средния заложен ръст на консолидирания бюджет.

Прогнозите са през 2017 година софтуерният бизнес да внесе около 40 млн. лв. Повече данъци от предходната, както и 22-те хиляди работни места в сектора да осигурят над 360 млн. лв. постъпления в бюджета на страната. 

От всички членове на БАСКОМ, участвали в допитването, повече от 90% прогнозират увеличение на приходите през 2017 г., както следва: 50% от анкетираните – с 50%, 30% – с 25%, а 11% – с 10%. Не очакват промяна 9% от компаниите. 

Основният фактор, който възпрепятства естествения растеж на бранша все още продължава да бъде недостига на квалифицирани специалисти. Съществена мярка за преодоляването на това предизвикателство в дългострочен аспект е инвестицията в образование и насърчаване на младите хора към избор на конвертируеми специалности с възможности за висока професионална реализация. БАСКОМ, в партньорство с водещите ИКТ организации в България, активно си сътрудини с МОН и образователните институции. Първи стъпки в тази посока са стартиралите тази година Национална програма „Обучение за ИТ кариера“ (3 годишен модул) и обучение на младежи в професионалните гимназии (5 годишен модул) за придобиване на професионална квалификация „Приложен програмист“.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас