Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Е-администрация
21 ное
2017
 
 

ДАЕУ създава два нови супер регистъра - за гражданите и за адресите

ЦАИС “Гражданска регистрация” и ЦАИС “Адресен регистър” ще обединяват информацията от множеството съществуващи регистри и ще павират пътя към електронното управление

4002 прочитания, 0 коментара

Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ) и ГД “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГД “ГРАО”) към МРРБ създават два нови супер регистъра, финансирани по европейски проект. Едната централизирана система трябва да обедини информацията от 3 съществуващи в момента бази данни - Регистър на населението, Национален електронен регистър на актовете за гражданско състояние и Регистъра на ЕГН. Вторият регистър ще представлява изчерпателна централизирана база данни на адресите на всеки един адресируем обект на територията на Република България, като предостави на уникален адресен идентификатор, базиран на изискванията на европейската директива за пространствени бази данни INSPIRE. Това стана ясно по време на пресконференция, на която беше представен проектът за рРеализиране на двете централизирани автоматизирани информационни системи - ЦАИС "Гражданска регистрация" и ЦАИС "Адресен регистър".

Проектът за изграждането им стартира през юни тази година и трябва да бъде завършен до края на 2018 г., като бюджетът за реализирането му е около 2,05 млн. лева (1 742 499 лв. европейско финансиране и 307 499 лв. национално съфинансиране). Той включва дейности в 5 основни направления, по които ДАЕУ и ГД “ГРАО” работят едновременно - анализ на съществуващата нормативна рамка и изготвяне на предложение за промяна в редица нормативни актове; реализиране на ЦАИС “Гражданска регистрация”; реализиране на ЦАИС “Адресен регистър”; обучение на над 1100 служители от администрацията за работа с двете информационни системи; информация и комуникации.

1

Прочетете още: До 2022 г. гражданите и бизнесът в ЕС да общуват само електронно с администрацията

“Почти всички администрации ще използват данните, които ще бъдат поддържани от двете нови информационни системи. Ще бъде усъвършенствана и допълнена нормативната база в областта на електронното управление, което е шанс редица съществуващи административни бариери да бъдат премахнати, а оттам и стотици административни процеси да бъдат преформатирани. До голяма степен проектът ще покаже доколко администрацията може да постига устойчиви резултати”, заяви Иван Гетов, главен директор на ГД “ГРАО”, МРРБ. Той коментира и участието на ръководената от него дирекция в проекта, което се оказва изключително важно за адекватното функциониране на новите информационни ситеми.

Промяна на нормативната уредба

“Към момента ГД “ГРАО” поддържа трите изключително важни регистъра. Също така поддържаме и Националния класификатор за настоящи и постоянни адреси. Мигрирането на всички тези данни в двете нови ЦАИС ще бъде изключително трудно и трудоемко", разкри Гетов. Освен този ангажимент, от ГД “ГРАО” трябва също така да направят преглед и анализ на съществуващата нормативна рамка в сферата, което да позволи на практика дигиталното начало да се превърне във водещо, а хартиените копия да останат в историята. За да стане възможно функционирането на двете ключови централизирани автоматизирани информационни системи, е нужен анализ и промяна на поне 7 законови и над 10 подзаконови нормативни актове.

“Минималният пакет от документи, които ще бъдат анализирани, обхваща Закон за гражданската регистрация, Наредба за издаване на удостоверения въз основа на националните регистри, Наредба за действието на ЕСГРАОН, Закон за устройство на територията, Закон за кадастъра и имотния регистър, Закон за търговския регистър, Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, Закон за местните данъци и такси и др.”, изброи главният директор на ГД “ГРАО” и добави, че се налага актуализиране и на много от наредбите, които действат в момента към споменатите закони.

Има решение на Министерски съвет 12 административни удостоверителни услуги да се извършват по електронен път. Технологично проблеми няма, но нормативно е необходимо над 50 закона да бъдат променени, а това е страшно дълъг процес. За да не се озовем в същото положение – да имаме резултатите от проекта, но да не можем да ги използваме, ние стартирамхе с дейност 1 - “Анализ на необходимите нормативни промени”, коментира, от своя страна, Николай Милев, директор на Дирекция “Операционни системи и оперативна съвместимост” към ДАЕУ и ръководител на проекта.

 По думите му реализацията на първата заложена дейност ще доведе до въвеждане на законова регламентация за използването на услугите, които двете информационни платформи ще предоставят. Освен това, промяната на нормативната уредба ще даде възможност базата данни да бъде на разположение и за граждани на страните членки на ЕС, за което е нужно да бъдат взети предвид европейските стандарти в областта на гражданската регистрация и взаимното признаване на документи.

ЦАИС “Гражданска регистрация”

Изграждането на този електронен "супер регистър" е свързано с приложимостта на нормативната рамка и стратегическите документи, както и с автоматизирането на обработката на лични данни при запазване на сигурността и поверителността на информацията. ЦАИС “Гражданска регистрация” ще обслужва един централизиран регистър, който ще бъде създаден на база на трите съществуващи в момента - за населението, за актовете за гражданско състояние и за ЕГН.

Миграцията на данни е много трудоемък и рисков процес. Поставили сме си амбициозната цел данните в съществуващите регистри, свързани с гражданската регистрация, да бъдат пренесени в новата платформа коректно. Също така искаме да съберем максимално количество информация, свързана с адресирането на обекти, която в момента е разхвърляна в различни регистри”, поясни ръководителят на проекта Николай Милев и добави, че тази информационна система е от ключово значение за електронното управление като цяло.

Той добави, че колкото повече са регистрите, предоставящи близка функционалност, толкова повече се засилва рискът неработоспособност на един от тях да доведе до срив и при останалите, което подчертава нуждата от ЦАИС “Гражданска регистрация”. Още повече, че всяка една предоставена електронна административна услуга е свързана също с този регистър.

“Всички искаме да взаимодействаме по електронен път. Да можем максимално бързо и без каквито и да е усилия да заявяваме, да ни бъдат предоставяни услуги, да заплащаме съответните дължими такси, да бъдем информирани за това какво дължим. Всички тези хубави неща са свързани с една ключова функция – всеки един от нас да може уникално да се идентифицира в дигиталния свят. Това може да се реализира в момента с квалифициран електронен подпис, с ПИК код. Това решение обаче не е достатъчно функционално, защото е свързано пак с отделяне на време”, категоричен е Милев.

ЦАИС “Адресен регистър”

По отношение на “Адресния регистър” нещата са още по-сложни, тъй като към момента страната ни въобще няма единна нормативна база – нито законова, нито подзаконова, а без Закон за адресния регистър няма как да се създаде такъв, да се обработва информация и да се предоставя на гражданите. Без Закон за адресния регистър няма как да се регламентира обработката на информацията в новия регистър и използването ѝ от страна на гражданите. И тъй като в България никога не е имало такъв, пред екипа на проекта стои тежката задача в рамките на една година да изработят проект за такъв закон, който да гарантира възможността новата база данни да функционира адекватно.

България е една от малкото държави, в които няма адресен регистър. Това не е идентификатор от Имотния или от Търговския регистър, защото при тях всеки използва някакъв свой идентификатор, което води до нееднозначна обработка на тази информация, когато се прави машинно. Целта е да се създаде една централизирана база данни, наречена “Адресен регистър”, и информационна система, която да я обслужва. Тя трябва да съдържа уникален адресен идентификатор (УАИ) на всеки един от възможните адресируеми обекти на територията на страната и да бъде разработена в съответствие с международните стандарти. Когато това бъде направено, останалите системи няма да използват различни идентификатори за адреси, а ще имат на разположение общия уникален идентификатор за всеки адрес”, обясни Николай Милев.

Записите на адресируемите обекти, които трябва да се направят в “Адресния регистър”, са над 7 милиона. Едновременно с това новите супер регистри не трябва никога да спират работа, защото спрат ли те, останалите административни услуги също ще бъдат преустановени. Като добавим към това и предстоящата миграция на огромно количество данни, задачата, която стои пред експертите на ДАЕУ и ГД “ГРАО”, е наситина изключително мащабна и важна. Не на последно място е нужно и подходящо обучение за представителите на администрацията. По проекта е предвидено през такова да преминат 1100 предварително селектирани държавни служители, които впоследствие да обезпечат безпроблемното функциониране на новите системи.

Очаквани ползи

На първо място ще се облекчаи административната тежест и ще се постигне плавно преминаване към изцяло дигитално взаимодействие на бизнеса и гражданите с администрацията. Нашият проект ще бъда много важен и за изграждане на електронната идентификация на българските граждани, а по този начин и повишаването на дигиталното участие на всички нас в обществените и политическите процеси. Не на последно място, много важен ефект ще бъде и оперативната съвместимост и сигурност на данните”, смята главният директор на ГД “ГРАО” Иван Гетов.

Към момента има над 2000 първични регистъра и във всеки от тях е записана всякаква информация. Като резултат промяната на едно обстоятелство – промяна на постоянен адрес например, води до задължението да променим още няколко – смяна на лична карта и шофьорска книжка. Това не би се случвало, ако се спазват принципите на първичните администратори на данни – информацията да се съхранява само при тях и когато е необходима за други регистри, тя да е достъпна чрез определени идентификатори”, обясни и Николай Милев.

Положителните ефекти от реализацията на ЦАИС “Гражданска регистрация” и ЦАИС “Адресен регистър” наистина са много. Още по-голям обаче е обемът на работата, която представителите на държавната администрация ще трябва да свършат, за да са налице те. Проектът все още не е навлязъл в същинската си фаза, като към момента усилията на екипа са концентрирани в анализа на нормативната база и избора на изпълнител за определяне на техническите изисквания към фирмите, които ще реализират двете ЦАИС. А дали ДАЕУ и ГД “ГРАО” ще се справят с предизвикателството до изтичането на крайния срок за изпълнение на проекта и ще поставят страната ни на бързата писта към електронното управление, ще разберем само след малко повече от година.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас